Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Добрич,
30.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА КОЛЕВА
При секретар ДИАНА Й. разгледа докладваното от районния съдия
гр.дело №
756 /2020г. по описа на ДРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове от С.С.С.
ЕГН********** срещу Министерство на вътрешните работи гр.С.:
1/Иск за заплащане на сумата от 4320 лв. –
представляваща левова равностойност на неосигурена храна в размер на 120 лв.
месечно за периода ***г. – ***г. заедно
със законната лихва от датата на исковата молба-13.03.2020г. до окончателното
плащане;
2/Иск за заплащане на обезщетение за забавено
плащане в размер на 664,65 лв. за
времето на забавата -***г. – ***г. върху
главните задължения за процесния период ***г. – ***г.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства,
с които ищецът обоснова претенциите си:Ищецът работи като *** при **** – *** на регионални структури на
МВР с месторабота ОД на МВР Д. Не е получил дължимата сума
- левова равностойност на неосигурена храна.
Ответникът не спори , че ищецът е държавен служител
в МВР.
Правна квалификация:Предявен по чл.79 ЗЗД.
Правни доводи на страните:Според ищеца като държавен
служител в МВР има право на храна или левовата й равностойност по ЗМВР.Наредба
№8121з-773/01.07.2015г. - чл.1 била нищожна.Иска се съдът на основание
чл.17,ал.2 ГПК да се произнесе инцидентно
по законосъобразността на разпоредбата.
Според
ответника след ***г. на ищеца не му се следва левовата
равностойност за храна, тъй като тази стойност е включен а в индивидуално
определената заплата.В отговора се прави подробен анализ на нормативната уредба в хронологичен порядък.
3/Между страните не се спори , че ищецът е служител на ОД на МВР с месторабота
– ОД на МВР Д.
4/Спори се : наличие на правно основание за
дължимост на спорните суми.
5/ Доказателствена тежест:
Ищецът трябва да докаже наличие на правно основание за дължимост от
ответника на процесните суми.
Съдът , след като съобрази доводите на
страните и обсъди доказателствата по делото , намира от фактическа и правна
страна следното:
Фактите:
Между страните не се спори , че през
периода ***г. – ***г. и към настоящия момент ищецът е заемал различни длъжности в структурите на
МВР.Според Кадрова справка от ***г.
заема длъжност ***/ОД МВР Д./, с ранг *** в отдел „***” при дирекция „***” - МВР, която заема и в момента.От ***г. е
повишен в *** младши ранг.
Съдебно -
счетоводната експертиза дава заключение, че въз основа на Заповед № ***/***г. и на основание чл.9 от ЗДС и пар.69 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на ЗМВР/обн.ДВ бр.86/4.10.2016г./ , считано от
***г. ищецът е с основна месечна заплата
на заеманата длъжност в размер на 1405 лева.По ЗМВР възнаграждението е от
1168,32 лв. , включваща заплата за длъжността в размер на 936 лева ДТВ за прослужено време в размер на 112,32
лв. и левовата равностойност за храна по чл.181 ,ал.1 от ЗМВР – 120 лв.
На осн.чл.67,ал.5 , т. и ал.6 от ЗДС ;
чл.12,ал.2,т.2 и чл.18 от Наредба за заплати на служителите в държавната администрация
и във вр. със Заповеди изменение и допълнение към Вътрешни правила за заплати
на държавни служители по чл.142,ал.1 ,т.2 от ЗМВР за заеманата от ищеца
длъжност *** /ОД МВР/ в Отдел „***” при
дирекция „***” е определяна основана месечна заплата, както следва:
-
Със Заповед № ***/***г
, считано от ***г.. – основна месечна заплата в размер на 1475 лв.;
-
Със Заповед № ***/***г.
, считано от ***г.. – основна месечна заплата в размер на 1623 лв.;
-
Със Заповед № ***/***г.
, считано от ***г.. – основна месечна заплата в размер на 1785 лв..
Със Заповед № ***/***г. /л.25/ и Заповед № ***/***г.
/л.29/ на основание чл.184 ,ал.4 във вр. с ал.1 от ЗМВР за
-2017г. на
служителите по чл.142,ак.1, т.1 и 3 от ЗМВР и пар 86 от ПЗР към ЗИДЗМВР/обн.ДВ,
бр.15/2015г./ и
-2018г. на служителите по
чл.142,ал.1, т.1 и 3 от ЗМВР
е
определена левова равностойност на храна
в размер на 120 лева месечно , която за процесния период не е променяна.
Експертизата изчислява левова
равностойност на храна по размер , определен за служители по
чл.142,ал.1,т.1 и 3 от ЗМВР ,изплащана
месечно при условията и реда по Наредба № 8121з-773/01.07.2015г. , т.е за
действително отработено време по чл.6 от Наредбата , в размер на 4333,25 лв. за период ***г. – ***г.
За процесния период няма такива изплащани суми на ищеца.Мораторната лихва се
изчислява в размер на 653,08 лв. за
времето на забавата от ***г. ***г.
Правни
изводи:
Съгласно
чл.142,ал.1 от ЗМВР/ обн. ДВ, бр.14 от 2015г. , в сила от 01.04.2015г./,
относима към процесния период
служителите на МВР са три категории, лимитативно разграничени:
т.1.-
държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението.Техният статут се
определя от ЗМВР.;
т.2 - държавни служители , чийто статут се определя
от Закона за държавния служител;
т.3 – лица ,
работещи по трудово правоотношение.Техният статут се определя от КТ.
Изхождайки
от заеманата от ищеца длъжност , съдът
намира , че той е държавен служител по
смисъла на чл.142,ал.1, т.2 от Закона за МВР.Приложим е Закона за държавния
служител.На основание чл.32,ал.1 от Закона за държавния служител за изпълнение на държавната служба държавният
служител има право на брутна заплата ,
която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.Това спрямо ищеца е
сторено видно от платежни документи – л.40 – 80 от делото.
Съгласно
чл.181 от Закона за МВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й
равностойност.Разпоредбата не прави разграничение между трите категории
служители на МВР по чл.142,ал.1, т. 1,2 и 3 ЗМВР.Следователно храна или левовата
й равностойност се полага на всички служители на МВР.
Според пар.69
от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона МВР, в сила от
01.02.2017г. служебните правоотношения
на държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование , с
изключение на тези от Медицински институт на МВР и тези по пар.70 ,ал.1,т.1 се
преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител.На
основание пар.69,ал.6 от ЗИДЗМВР на тези
служители се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на
този закон и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и
левовата равностойност на храната по
чл.181,ал.1 от ЗМВР.
Експертизата
сочи , че със Заповед № ***/***г. на основание чл.9 от Закона за държавния
служител и пар.69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР/обн. ДВ бр.86/14.10.2016г./,
считано от 1.02.2017г. ищецът е назначен
за държавен служител на длъжност – ***/ОДМВР/ , с ранг *** младши, с
длъжностно ниво по КДА „***” в отдел „***”
при дирекция „***” с определено ниво *** и степен ***,с основна заплата 1405
лв., като при определянето й е спазено
изискването на пар.69, т.е в по-голям размер от определената към тази дата по
реда на ЗМВР в размер на 1168 лв. и включваща 936 лв. - основно възнаграждение,112 ,32 лв. – ДТВ и
120 лв.- левова равностойност на храна по чл.181,ал.1 от ЗМВР. Това се отнася и
за следващите определени основни месечни възнаграждения.Следователно дължимата
левова равностойност за храна по чл.181,ал.1 ЗМВР е включена като компонент в
основната заплата на ищеца. Затова разпоредбата на чл.181,ал.3 ЗМВР определя
кръга на служители по т.1 и 3 , на които
се заплаща отделно левова равностойност на безплатна храна.
Това налага
извод за неоснователност на претенцията на ищеца.Искът следва да бъде
отхвърлен.На осн.чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответникът съдът присъжда разноски в
размер на 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 150 лв.
- депозит за вещо лице.
С тези мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.С. ЕГН ********** *** срещу Министрество на вътрешните работи гр.С. иск за заплащане на сумата от 4320 лв. –
представляваща левова равностойност на неосигурена храна в размер на 120 лв.
месечно за периода ***г. – ***г. заедно
със законната лихва от датата на исковата молба-***г. до окончателното плащане
и иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 664,65
лв. за времето на забавата -***г. – ***г. върху главните задължения за процесния период
***г. – ***г.
ОСЪЖДА С.С.С.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Министрество на вътрешните
работи гр.С. сторени
разноски по гр.дело № 756/2020г. по
описа на РС Добрич:150 лв. / сто и
петдесет лева/ - депозит за вещо лице и 200 лв. / двеста лева/-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: