РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 29.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна
Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № **09 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г.К., ЕГН: **********,***,
чрез адв. Г.К. от ПзАК, против Наказателно постановление № 19-1818-001056 от 30.12.2019 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Пазарджик, РУ - Пазарджик, с което на същия за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 178Е от ЗДвП е
наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно
и незаконосъобразно, като се оспорва, че автомобилът не е лична собственост на
жалбоподателя, а е съсобствен между него и съпругата му. Твърди се, че
жалбоподателят не е управлявал автомобила, който поради повреда се намирал
обездвижен на тротоара на ул. „Братя Петкови“ в гр. Пазарджик.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява, поддържа жалбата и ангажира доказателства.
Въззиваемата страна – РУ – Пазарджик към ОДМВР -
Пазарджик, редовно призована не изпраща законов или процесуален представител. Депозирано
е писмено становище от упълномощен юрисконсулт с кратко изложение по същество
на спора с искане да се отхвърли жалбата като неоснователна, да се потвърди НП
и да се присъди в полза на ОДМВР – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и становището на въззиваемата страна и след като прецени събраните
по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 27.**.2019 г. на жалбоподателя А.К. била наложена
глоба с фиш в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - за това, че паркира автомобил „******“ с рег.
№ РА5406 ВР, собственост на жалбоподателя и на неговата съпруга – С.К.,***.
Фишът бил връчен на жалбподателя по пощата, който след като го получил, подал
възражение срещу него, като оспорил нарушението и наложената глоба и поискал
фишът да бъде анулиран и на негово място издаден АУАН.
Въз основа на подаденото от жалбоподателя възражение в
РУ – Пазарджик била образувана преписка по случая, като в хода на същата свид. Б.
посетил жалбоподателя К. и го призовал да се яви в приемната на МВР – 04 гр.
район, за да посочи кой е извършил нарушението от 27.**.2019 г. Тъй като
жалбоподателят не се явил и съответно не посочил лице, на което е предоставил
автомобила за управление, свид. Б. съставил АУАН с бл. № 884809 от 12.12.2019
г. в отсъствие на жалбоподателя, с който приел, че същият е извършил нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като е паркирал автомобила си в разрез с изискванията
за паркиране на МПС в населени места върху тротоари, като не е имало поставен
знак от собственика на пътя и без отстояние от 2 метра от стената на сградата.
Актът бил лично предявен на жалбоподателя на 13.12.2019 г., който след
запознаване с него посочил, че има възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
жалбоподателя не били депозирани писмени възражения срещу акта.
Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя
на 17.07.2020 г., видно от инкорпорираната в НП разписка, надлежно оформена. Жалбата против НП била подадена от
санкционираното лице чрез АНО на 23.07.2020 г., поради което
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
- показанията на актосъставителя Б.Б. и
свидетелите М.К., И.Ш., С.П. и С.К., както и от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото. От показанията на
разпитаните свидетели еднопосочно се установи, че автомобилът, собственост на
жалбоподателя и неговата съпруга, е бил паркиран на тротоара в гр. Пазарджик на
ул. „Братя Петкови“ № 1, където живее жалбоподателят, от началото на месец
септември 2019 г. до края на месец февруари 2020 г. От показанията на свид. Б.
се установи, че същият е констатирал лично нарушението, като освен това многократно
е налагал глоби с фиш на жалбоподателя за неправилно паркиране, провеждал е и
разговори със същия за преместване на автомобила от тротоара, поради
невъзможност на пешеходците да преминават. Питал го е и кой е паркирал
автомобила, на което жалбоподателят му отговарял, че няма значение кой го е
паркирал. Показанията на свидетеля Б. се подкрепят и от показанията на неговите
колеги – свид. М.К. и И.Ш., които също са виждали процесния автомобил паркиран
върху тротоара. От показанията на свидетелите К. и П. се установи, че
автомобилът е бил повреден и не е можело да се движи на собствен ход, което е
наложило да бъде обездвижен върху тротоара пред дома на жалбоподателя и свид. К..
Впоследствие автомобилът е преместен, след като е бил ремонтиран от сина на
жалбоподателя. Съдът намира, че показанията на свидетелите са обективни,
логични, последователни и взаимно допълващи се, същите кореспондират и с писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, поради което следва изцяло да бъдат кредитирани.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на нарушителя. АУАН е съставен от материално и териториално
компетентно лице – служител на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в РУ -
Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик, надлежно упълномощен със заповед на министъра на
вътрешните работи. Обжалваното НП също е
издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това по силата на
Заповед № РД 8121з-1515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
надлежно приобщена и приложена по делото /л. 49/. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По делото се установи, че АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя, но е бил редовно предявен и връчен на жалбоподателя, като в тази
връзка следва да се има предвид преобладаващата практика наАдминистративен съд
– Пазарджик, която напълно се споделя от настоящата инстанция и която приема,
че дори АУАН да е съставен в отсъствие на нарушителя при неспазване на
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, ако актът му е надлежно предявен и
връчен, същото не може да се счита за съществено процесуално нарушение, тъй като
по никакъв начин не е накърнило правно защитим интерес на санкционираното лице
/ Решение № 783 от 12.10.2020 г. на АС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 910/2020 г., Решение № 738 от 2.10.2020 г. на АС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 743/2020 г./.
В конкретния случай от събрания по делото
доказателствен материал по безспорен и категоричен начин се установи извършено
от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3,
изр. второ от ЗДвП, която норма допуска престоят и паркирането на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите да
става само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Не се оспорва от жалбоподателя,
а и от показанията на всички свидетели се установи, че собственият му автомобил
„******“ с рег. № РА5406ВР, на 27.**.2019 г. около 13.50 часа е бил паркиран в
гр. Пазарджик на ул. „Братя Петкови“ в разрез с изискванията за паркиране на
МПС в населени места върху тротоари, а именно - не е имало поставен знак от
собственика на пътя и не е имало отстояние от 2 метра от стената на сградата.
По отношение на това дали правилно е реализирана
отговорност спрямо жалбоподателя в каквато насока е основното възражение в
подадената жалба, следва да се посочи, че именно той е собственик на автомобила
и не е подал декларация, че на сочената дата не е управлявал същия, не е
посочил и кое лице е управлявало автомобила, като при това положение съдът
намира, че правилно е определен от страна на АНО за субект на нарушението. Във
връзка с установяването на субекта на нарушението следва изрично да се
отбележи, че нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика на МПС за извършеното с него нарушение, независимо
от това кой е действителният негов извършител. Още повече, че между страните по
делото не е налице спор досежно собствеността на МПС, с което е извършено
визираното в НП административно нарушение, както и че жалбоподателят попада в
кръга на лицата по чл. 188, ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на
административна отговорност.
Този извод не се променя и от факта, че наред с
жалбподателя, в справката за собственост и в свидетелството за регистрация част
I на процесния автомобил /л. 5/ е вписано името и на друго
лице като съсобственик на посоченото МПС – съпругата на жалбоподателя С.К.,
доколкото в качеството си на съсобственик на процесния автомобил А.К. не се е
възползвал от правото, респ. задължението да посочи самоличността на лицето, на
което е предоставил управлението, а в случай, че това е бил другият
съсобственик на автомобила, този факт също е следвало се сведе до знанието на
контролните органи. Съгласно чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
собственикът или лицето, на което е предоставено МПС отговаря за извършеното с
него нарушение, като изрично законодателят е посочил, че собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Посочената норма следва да се
приеме, че е приложима на общо основание и в случаите като настоящия, когато
процесното МПС е в режим на обикновена съсобственост или предмет на СИО.
Доколкото жалбоподателят не е посочил лице, на което е
предоставил управлението на собствения си автомобил, то съдът приема за
безспорно доказано осъществяването на нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП от
негова страна и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на същия.
Освен това обстоятелството, че автомобилът е бил
повреден и не е можел да се движи на соствен ход не представлява основание за
отпадане на отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение, доколкото
същият е можел да организира придвижването му посредством специализиран превоз до
сервиз, където да бъде ремонтиран или най-малкото до място, на което е
разрешено да бъде паркиран. В този смисъл повредата на автомобила не дава право
на собственика да го паркира върху тротоара за неопределен период от време,
през който период да пречи на пешеходците да използват единствената част от
пътя, която е предназначена за свободното им придвижване.
В случая от страна на административнонаказаващия орган
правилно е приложен материалният закон, посочена е и относимата санкционна
норма на чл. 178е от ЗДвП, като наказанието е определено в минималния размер от
50 лв. при съобразяване на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път.
Като съобрази характера на засегнатите обществени
отношения, свързани с правилата за престой и паркиране в населените места,
отнасящи се и до безопасността на движението както на пешеходци, така и на
другите превозни средства, а и като взе предвид, че конкретното нарушение не се
отличава с по-ниска обществена опасност в сравнение с други нарушения от този
вид, съдът счита, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. От друга страна се констатира от доказателства по делото, че
поведението на жалбоподателя е системно и че на същия нееднократно са налагани
глоби с фиш за неправилно паркиране и са подавани сигнали от съседи във връзка
със създадената пречка да се ползва тротоарът по предназначение.
Изложените дотук съображения налагат извода, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от
НЗПП на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт, който е депозирал писмено становище по делото. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1818-001056 от 30.12.2019 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР – Пазарджик, РУ - Пазарджик, с което на А.Г.К., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 178е от ЗДвП е
наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА А.Г.К., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР-Пазарджик сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: