Р Е Ш Е Н И Е
№….……….……./.……..03.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар
Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №598 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от Б.Х.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Г.Н. и/или А.Г.Г., против “Застрахователно акционерно дружество
“ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., със
съдебен адрес:***, АД “Х., Т.и.Ч/З Т.Т., с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
34618.29лв., от която 33500лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, и негативни психически
изживявания, в следствие от пътно-транспортното произшествие настъпило на
25.01.2017г. около 10.00 часа на пътен участък по път №9006, в посока
с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, по вина на водача на лек
автомобил “Пежо Партнер“, с рег.№*****, който е застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в Полица №BG/23/116001908198, с валидност до 14.07.2017г., и
1118.29лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за проведено лечение на уврежданията, настъпили в
резултат от гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата сума,
считано от датата на увреждането-25.01.2017г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
25.01.2017г. около 10.00 часа в обл.Варна, на пътен участък по път №9006, в
посока с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, водачът на лек автомобил
“Пежо Партнер“, с рег.№*****, в нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, се
движил със скорост, несъобразена с атмосферните условия, при което изгубил
контрол и ударил насрещно движещия се в своята лента лек автомобил “Форд Мондео“, с рег.№*****. Сочи се, в резултат от
инцидента, ищцата, която се намирала на задната седалка, зад водача на
л.а.“Форд Мондео“, била ударена и затисната от откачилата се от шейната си и
придвижилата се силно назад, седалка на шофьора. Сочи се, че горепосоченото
местопроизшествие е посетено от органите на пътна полиция, които съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 266/25.01.2017г. по описа на 4-то
РУП Варна. Сочи се, че по повод инцидента е образувано Досъдебно производство
№2163/2017г. по описа на IV РУ Варна и Прокурорска преписка №8824/2017г. по
описа на РП Варна, приключили с внасянето на обвинителен акт. Сочи се още, че
наказателното производство приключило с влязло в сила споразумение, одобрено с
протоколно определение от 01.08.2019г. по НОХД №3212/2019г. на Районен съд
Варна, с което водача на л.а.“Пежо Партнер“, с рег.№*****, е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, в частност, че е по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
ищцата, изразяваща се в контузия на лявата колянна става с разкъсване на
вътрешния менискус, което е обусловило трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник за период 5-6 месеца. Твърди се, че непосредствено след инцидента
ищцата изпитвала силни болки, не можела да мърда крайниците си, съответно не
могла да напусне самостоятелно увреденият автомобил, което наложило да бъде
прехвърлена в автомобила на повиканата спешна помощ с помощта на намиращите се
наблизо наблюдатели. Твърди се, че след направените в спешен кабинет в
гр.Варна, медицински преглед и рентгенография, са констатирани контузии на
глава, на раменен пояс и мишница, на коленни стави и е отчетено повишено кръвно
налягане. Сочи се, че в денят следващ произшествието, долните крайници на
ищцата, в частта на сгъвката зад коленната става, били оточени и покрити с
тъмносини петна, заемащи почти цялата площ, каквито находки се наблюдавали и по
горен ляв крайник. Сочи се, че около месец след инцидента ищцата, се движила с
помощта на патерици и шини на двата крака, обхващащи мястото около капачките на
коленете и имала нетърпими болки в ръката и главата. Твърди се, че в началото
на м.юни, предвид нестихващата болезненост в левия крак на ищцата и
неподобряване на състоянието му, се наложила оперативна интервенция, последвана
от четиримесечна рехабилитация. Сочи се, че през посоченият период ищцата
ползвала патерици и носела голяма шина, обхващаща мястото от над коляното до
глезена, а след това по-малка шина за около още една година. Поддържа се, че
шест месеца след инцидента, ищцата продължавала да търпи неразположения в
следствие на увреждането. По конкретно се твърди, че е изпитвала постоянна
болезненост в оперативната рана, напрегнатост и тежест в крака, който отделял
секреция, а телесната ѝ температура достигала 38 º. Твърди се, че по
препоръка на лекарите за възстановяване на физиологичното ѝ състояние,
ищцата съблюдавала специален хранителен режим и приемала регулярно лекарства, в
това число антитромботична профилактика до 45-ия следоперативен ден, вадене на
конци, смяна на превръзки, посещения при лекуващия медик на контролни прегледи
за проследяване хода на лечението, както и провела физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури. Поддържа се, че болките, които ищцата изпитвала в
областта на горния ляв крайник за около месец-два след инцидента, довели до
ограничаване на движенията му, което заедно с обездвижването свързано с
контузията в краката, причинили за продължителен период от време значително
нарушение на нормалния житейски ритъм в семейството ѝ, тъй като всички
нейни функции били поети изцяло от съпруга ѝ, за сметка на служебните му
ангажименти и лично време за почивка. Сочи се, че липсата на възможност за
подкрепа от страна на близки лица или роднини, прехвърлила цялата тежестта на
семейните ангажименти върху съпруга на ищцата, което в крайна сметка се
отразило на неговото здравословно състояние и емоционална стабилност. Твърди
се, че претърпените от ищцата травми ограничили до минимум участието ѝ в
живота на семейството, тъй като тя не можела да обслужва дори собствените
елементарни нужди без чужда помощ. Поддържа се, че описаната ситуация в
комбинация с лишаването от обществен и социален живот, карало ищцата да се
чувства безсилна, непълноценна, непотребна и осакатена. Твърди се, че подутите
крайници, водели до неподвижност, а изпитваните силни, нетърпими и
продължителни болки, нарушавали почивката на ищцата, което я изнервяло и я
правело сприхава и недоволна. Поддържа се, че преживеният стрес, се отразил на
психо-физическото състояние на ищцата, като и към днешна дата тя продължава да
мисли за инцидента, сънува кошмари, не е спокойна, често плаче, страхува се от
лични и семейни пътувания. Твърди се, че след инцидента кръвното налягане на
ищцата започнало да се покачва почти всекидневно. Поддържа се, че понесеният
шок, е изменил непоправимо воденият до този момент активен живот от ищцата,
като душевното неразположение, страданията и всички нематериални вреди от
увреждането се търпят дълго време след настъпването му. Сочи се, че в периода
месец май-септември 2017г., ищцата ползвала отпуск поради временна
нетрудоспособност, като през това време получавала по-ниско месечно
възнаграждение. Твърди се, че три години след инцидента ищцата продължава да
изпитва дискомфорт от получените травми, тъй като не може да вдига левият си
крак дори на 10 см от земята, да го сгъва и да прескача малки препятствия,
защото и при бавни движения болката, която изпитва е нетърпима. Твърди се, че
преходът на няколко метра изморява ищцата и налага почивка, както и че кракът ѝ
ежедневно се подува и оттича, поради което тя не може да носи дори и обувки с
по-голям номер. Твърди се, че ищцата често пада, защото не може да се задържа
стабилно на земята, което предизвиква у нея страх да върви сама и тя предпочита
да се придвижва с придружител, какъвто не винаги може да си осигури. Поддържа
се, че придвижването на ищцата създава съществено неудобство и за съдействащото
ѝ лице, тъй като тя се движи много бавно, на почивки, с провлачване на
крака и несигурно. Сочи се, че овладяването на горепосочените травми на ищцата,
наложило съответните медицински консултации, прием на лекарства и провеждане на
възстановителни процедури, лечебна гимнастика и рехабилитации, които
продължават и към настоящия момент. Твърди се, че за въпросните услуги и манипулации
свързани с лечението на травмите, са заплатени значителни средства, част от
които са: 6 бр. инжекции на курс от 1.5 месеца, всяка на стойност от 60лв.;
Манипулация на стойност 65лв.; Адвантан крем на стойност 9.42лв.; лабораторно
изследване в СМДЛ “Статус“ ООД на стойност 38.90лв.; санитарни изделия на
стойност 125лв., закупен на 01.05.2017г от аптека “Европа“ медикамент на
стойност 25лв.; медицински манипулации в МЦ “Европа Варна на стойност 25лв.;
рентгеново изследване, заплатено на 03.04.2017г. на стойност 25лв.; медикамент
“Депомедрол“-2 ампули на стойност 5.91лв.; закупени от аптека “К-Крес“-гр.Врана
лекарства и медицински принадлежности на стойност 3.93лв.; лабораторно
изследване в МДЛ “Русев-Варна“ на стойност 250лв.; медикаменти закупени от
“Елица фарм“ ООД на стойност 7.95лв.; медикаменти закупени от аптека “Илиева“
на стойност 11.95лв. и др. На следващо място се поддържа, че отговорността на
водача причинил процесните травми на ищцата е застрахова при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №BG/23/116001908198
с валидност до 14.07.2017г., поради което последния следва да покрие
причинените вреди от застрахованото лице, свързани с притежаването и
използването на МПС. Сочи се, че в качеството си на увредено лице и на
основание чл.498, ал.1 от КЗ вр. с чл.478 от КЗ, ищцата отправила към ответника
писмена застрахователна претенция, получена от него на 30.08.2019г., по която е
образувана Щета №0411-410-0006-2017г. Твърди се, че след проведена
кореспонденция между страните с Писмо изх.№ЦУ 99-4165/24.09.2019г.
застрахователят уведомил ищцата, че е определил и предлага да изплати
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в общ размер на
3000лв. Сочи се, че в отговор на последвалата молба на ищцата за преразглеждане
на размера, с Писмо с изх.№99-4314/03.10.2019г. ответника я уведомил, че
предложеното застрахователно обезщетение остава непроменено. Поддържа се, че
предвид несъгласието с размера на определеното обезщетение, за ищцата е налице
интерес от предявяване на настоящите претенции за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди. Поддържа се още, че претендираните суми, съответстват в
известна степен на размера на действително причинените вреди на ищцата, които
имат комплексно изразяване-физическо, емоционално, духовно, рационално,
материално. В заключение се поддържа, че ищцата е търпяла, търпи и ще търпи за
в бъдеще психическа болка, страдания, неудобства и всякакви негативни емоции,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като процесното
увреждане е променило непоправимо и неблагоприятно живота ѝ, както и този
на семейството ѝ. Сочи се банкова сметка, ***щетение за вреди, а именно
IBAN: ***.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор от ответника, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на
процесното ПТП, отговорността на водача на процесният автомобил, е била
застрахована при ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, обективиран в Полица №BG/23/116001908198, с валидност до
14.07.2017г. Поддържа се, че исковете са неоснователни, необосновани,
неподкрепени с доказателства и с прекомерно завишен размер, който противоречи
на принципа за справедливост предвиден в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се твърдението,
че всички описаните в исковата молба телесни увреждания на ищцата, са в
резултат на процесното пътно транспортното произшествие. Оспорва се и
твърдението за продължителността на описаните в исковата молба като вид и
характер вреди, както и доказаността на причинно-следствена им връзка с
процесното ПТП. Поддържа се, че твърдените усложнения в следствие на
оперативната намеса, са в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания
за провеждане на домашно лечение и рехабилитация. Оспорват се твърденията на
ищцата за наличие на отклонение в психическото ѝ здраве, като резултат от
процесното събитие, като се сочи, че не са предоставени доказателства за
лекарска диагноза или медикаментозно лечение във връзка с твърдяното психическо
разстройство. Поддържа се, че предвид периода на възстановяване на
пострадалата, социално-икономическото положение в страната и размера на
минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на
уврежданията, предявения размер е неоснователно завишен. Поддържа се още, че
обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до
неоснователното обогатяване на пострадалата, а да отговаря на претърпените от
нея вреди. Оспорва се изключителната вина на застрахованият водач за
причиняване на вредоносният резултат, като се поддържа, че пострадалата в
голяма степен има вина за получените увреждания, тъй като се е возила без
поставен предпазен колан, поради което тялото ѝ се е движело свободно из
купето на процесния автомобил и се удряло се е в твърдите му повърхности,
вследствие от което са настъпили и твърдените наранявания. Оспорва се верността
на твърдението на ищцата, че седалката на водача, се е преместила назад и е
затиснала краката ѝ, като се поддържа, че то не се подкрепя от
доказателствата в досъдебното производство, напротив опровергава се от
установеният факт, че долните ѝ крайници са се намирали под предната
седалка. На следващо място се сочи, че пострадалата ищца не е изчакала чужда
помощ, а сама е издърпала краката си изпод седалката на водача, с което свое
действие, е допринесла за настъпване на твърдените наранявания. Твърди се, че в
случая ищцата с поведението си е създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат и не е положила необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в
исковата молба увреждания. Ето защо се поддържа, че приносът на пострадалата, е
основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание
чл.51, пр.2 от ЗЗД. В заключение се поддържа, че справедливия размер на
застрахователното обезщетение, което да компенсира неимуществените вредни,
възлиза на сумата от 3000лв., като определянето на обезщетение над този размер,
би се превърнало в повод за материалното замогване на ищцата. Оспорва се
акцесорният иск за лихва и размера на претендираните лихви, както и началния
момент, от който същите се дължат, по аргумент от неоснователността на главния
иск. Наред с това се поддържа, че застрахователят не е изпаднал в забава и не
дължи лихва върху претенцията за имуществени и неимуществени вреди, като се
сочи, че отговорността му е договорна, а
не деликтна.
С подадената от ищцата допълнителна искова
молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба, като са развити подробни съображения за неоснователността им.
По конкретно се поддържа се, че настъпването на процесите травми е установено
по обвързващ начин с постигнатото и одобрено от съдът в наказателното
производство споразумение, в което като квалифициращ признак, е включено
причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата.
Поддържа се, претендираният размер на обезщетението съответства, при това само
в известна степен на размера на действително причинените вреди на ищцата, които
имат комплексно изразяване-физическо, емоционално, духовно и материално. На
следващо място се оспорва възражението за съпричиняване, като се поддържа, че
ищцата е спазила правилата за движение, като пътник в МПС, включително като е
пътувала с поставен предпазен колан. Поддържа се още, че поведението на ищцата,
след настъпване на произшествието е логично и обосновано с оглед ситуацията,
като опитът ѝ да излезе от колата, с помощта на други лица е обусловен от
необходимостта да ѝ бъде оказана спешна помощ, както и да се предотврати
настъпването на по-сериозни и необратими последствия, а и в крайна сметка е
естествена проява на инстинкт за самосъхранение. Твърди се, че приложените към
исковата молба медицинските документи, еднозначно сочат, че действия на ищцата,
както по време на инцидента, така и последващите такива свързани с лечението и
рехабилитацията, са осъществени въз основа на лекарски предписания при строго
спазване, както на вида на манипулациите, така и на тяхната интензивност.
С подаденият от ответникът отговор на
допълнителната искова молба, се поддържат вече изложените доводи и възражения
за неоснователност на претенциите.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощниците си, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване,
ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени
бележки се доразвиват доводи в подкрепа на претенцията.
Ответникът, чрез процесуалният си
представител, оспорва предявеният иск и поддържа отговорите, и възраженията си.
Претендира деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват съображенията за
неоснователност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно, че към
датата на процесното ПТП-25.01.2017г. отговорността на водача на лек автомобил
“Пежо Партнер“, с рег.№*****, е била застрахована при ответното дружество по
договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица
№BG/23/116001908198, с валидност до 14.07.2017г.
От материалите по НОХД №3212/2019г. по описа
на РС Варна, което е приобщено към настоящото дело, се установява, че с влязло в
законна сила протоколно определение от 01.08.2019г., е одобрено споразумение, с
което водача на л.а.“Пежо Партнер“, с рег.№*****, е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр ал.1, вр. чл.342, ал.1
от НК, в частност, че е по непредпазливост на 25.01.2017г. около 10.00 часа на
пътен участък по път №9006, в посока с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на
с.Аврен, е причинил ПТП, в резултат, от което е настъпила средна телесна
повреда на ищцата, изразяваща се в контузия на лявата колянна става с
разкъсване на вътрешния менискус, което е обусловило трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник за период от 5-6 месеца.
Видно е от представената по делото
медицинска документация, а имено Фиш за оказана спешна медицинска помощ, Лист
за преглед на пациент, ведно с Допълнителен лист, Медицински направления,
Резултати от проведени образни изследвания и 2 бр. Амбулаторни листи, че след
настъпване на процесното ПТП на ищцата е оказана спешна медицинска помощ, като
са констатирани травми в областта на двете коленни стави и главата, и е
извършена имобилизация на лявото коляно. От представените преписи от 2 бр.
Болнични листи е видно още, че по повод въпросните увреждания, ищцата е
ползвала отпуск за временна неработоспособност през периода
26.01.2017г.-17.02.2017г. В последствие видно от представените други 3 бр.
Амбулаторни листи и Епикриза изготвени от медик при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна,
Клиника по ортопедия и травматология е, че е настъпило влошаване на
здравословното състояние на ищцата, като предвид наличието на разкъсване на
менискус, на 12.06.2017г. същата е претърпяла оперативна интервенция на лявата
колянна става. Според представените 2 бр. Болнични листи, след извършената
операция ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност с
продължителност от общо 60 дни.
От четимата /разбираемата/ част от
представените заверени копия от Фискални бонове се установява, че със същите са
заплатени медикаменти и манипулации на обща стойност от 864.85лв.
По делото е представено Уведомление, с което
ищцата е предявила пред ответника искане за заплащане на застрахователно
обезщетение. В отговор, с Писмо от 24.09.2019г., препис от което е приет по
делото, ответникът е определил по предявената на 30.08.2019г. претенция,
обезщетение в размер на 3000лв. Посоченият размер на обезщетението, е счетен за
неприемлив от ищцата, което е видно от подаденото от нея Уведомление от
30.09.2019г.
В заключението си по назначената КСМАТЕ,
което се цени от съдът, като компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо
с останалите доказателства по делото, вещите лица са посочили, че при
настъпване на процесното, ищцата се е намирала на задната седалка в
л.а.“Форд Мондео“, с рег.№*****, като е
получила контузии на главата и на двете коленни стави с разкъсване на
вътрешният мениск на лявата колянна става. Назначено е лечение с обезболяващи,
рехабилитация и ползване на помощни средства. Посочили са още, че обичайно
травматичните увреждания в областта на коленната става отзвучават в рамките на
5-6 месеца. В случая е проведено консервативно лечение, което не е дало нужният
резултат, поради което във връзка с разкъсването на вътрешния мениск на лявата
колянна става, е проведено оперативно лечение. Според вещите лица уврежданията
на ищцата, се характеризират с главоболие, болезненост в областта на коленните
стави, затруднено движение. Търпените болки, са най-интензивни непосредствено
след получаването им, като тези в областта на главата и дясното коляно,
обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици, а предвид по-тежката травма в
областта на лявото коляно, болките продължават по-значителен период от време. Понастоящем
с оглед изминалия значителен период от време, адекватно проведеното лечение,
вещите лица приемат, че следва да е налице пълно възстановяване от получените
травми. Въз основа установените травматични увреждания, вещите лица заключават,
че ищцата е пътувала в лекият автомобил без поставен предпазен колан.
Заключават още, че ако ищцата е пътувала с правилно поставен обезопасителен
колан, биха се реализирали само травматичните увреждания в областта на двете
коленни стави, като същите нямат връзка с напускането от ищцата на увреденият
автомобил и оказването на помощ на същата. Според представената медицинска
документация, ищцата е спазвала лекарските предписания по отношение на
получените травматични увреждания.
По делото са събрани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Й.Й. Х. /майка на ищцата/ и Й.А.Й. /съпруг на ищцата/, чиито показния се
кредитират от съдът при условията на чл.172 от ГПК при отчитане на тяхната възможната
им заинтересованост, но като изградени на база лични възприятия и
кореспондиращи помежду син и с писмените доказателства по делото.
В показанията си свидетелката Й.Й. Х., сочи,
че след настъпване на процесното ПТП ищцата била уплашена, неадекватна и
стресирана, както и че имала проблеми със съня. Сочи още, че долните крайници
на ищцата били имобилизирани посредством шини, което я препятствало да се движи
и се налагало да ползва чужда помощ, тъй като въобще не могла да става от
леглото за около месец. По думите на свидетелката през първите три месеца след
инцидента ищцата се оплаквала от болки в главата и тялото, а болките в долните
крайници продължили много по-дълго. Първоначално лечението на ищцата се
изразявало в прием на медикаменти, поставяне на инжекции и периодични посещения
при лекар, което ставало изцяло със съдействието на нейният съпруг. В
последствие ищцата претърпяла оперативна интервенция, последвана от рехабилитационни
процедури. Свидетелката сочи, че от момента на ПТП до м.септември на същата
година ищцата била зависима изцяло от чужда помощ, ползвала помощни средства за
придвижването си, не можела да върши домакинска работа и да ходи из двора.
Сочи, че рехабилитацията на ищцата била с продължителност от около 3-4 м. и се
провеждала в МЦ ”Европа“ в гр.Варна, през който период тя живеела в домът на
родителите си. Сочи още, че въпреки проведеното лечение и понастоящем функцията
на долните крайници на ищцата не е пълноценна, което я прави несигурна и
разчитаща на чужда помощ при придвижването си. Според свидетелката за
преодоляване на болките, на ищцата периодично са поставяни инжекции на стойност
от около 240лв.
Свидетелят Й.А.Й. сочи, че в резултат от
претърпените травми при процесното ПТП, се наложило обездвижване на долните
крайниците на ищцата, което в комбинация с търпените болки я препятствало да
задоволява елементарните си битови нужди. Сочи, че за около месец-месец и
половина, грижите за ищцата, включително и за домакинството, били поети от
нейната майка. Сочи още, че по-леките травми отшумели след около месец и
половина, но травмата на лявото коляно не се повлияла от проведеното
консервативно лечение и се наложила оперативна интервенция, след което ищцата
останала в гр.Варна за рехабилитация. По думите на свидетелят за лечение на
левият долен крайник на ищцата и за запазване на неговата функцията, по
лекарско предписание, били проведени 5-6 курса с поставяне на специални
инжекции при цена от 240-250 лева на курс, след което и понастоящем на веднъж
на всеки шест месеца, се поставят други такива на стойност от по 100лв.
Свидетелят сочи, че претърпяната травма на лявата коленна става е предизвикала
коренна промяна у ищцата, като преди това тя е била много активна физически,
включително с тежка работа и културна активност. Понастоящем ищцата е с много
ограничена подвижност, ползва помощни средства и обезболяващи медикаменти, много
е предпазлива при придвижването си, което и създава трудности в ежедневието и
пречи на социалните ѝ активности. Сочи още, че след инцидента ищцата
започнала да изпитва притеснения и страх при пътуване с автомобил, както и че
същата ограничила значително социалните си контакти.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка
“Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на
прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищцата е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото я лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В разглежданият случай по делото е прието за
безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на л.а.“Пежо Партнер“,
с рег.№*****, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена
с ответника, като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно
основание. Наред с това са налице и елементите от фактическия състав по чл.45
от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а
именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищцата в резултат от
пътнотранспортно произшествие настъпило на 25.01.2017г. Последните
обстоятелства, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство
по НОХД №3212/2019г. по описа на РС Варна и съобразно чл.300 от ГПК, са
задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Ето защо се налага извода, че иска за заплащане на застрахователно
обезщетение, е доказан по основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По несъмнен начин от приетата по делото
медицинската документация, от заключението на вещите лица по назначената КСМАТЕ
и от показанията на свидетелите Х. и Й., се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и негативни психически
изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП увреждания-травми
в областта на главата и двете коленни стави, като тази на лявото коляно е
съпроводена с разкъсване на вътрешния мениск, които увреждания
се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Установи
се още, че травмите на коленете и по конкретно на
лявата колянна става, са с трайни последици, тъй като разкъсването на
вътрешния ляв мениск е обусловило затруднение в движенията на снагата за период
не по-малък от около 9 месеца. За лечение на
уврежданията на коленните става, се е наложила имобилизация на ищцата
посредством шини, прием на медикаменти, включително поставяне на инжекции в
лявата става и ползване на помощни средства за придвижван. По време на
първоначалният остър период на лечение на травмите, ищцата е била неподвижна и
на легло за около месец и половина, в резултата от което тя не е била в
състояние да полага грижи за себе си и да задоволява ежедневните си
потребности, включително и да има пълноценен сън. В
последствие, след около 5 месеца е проведена операция на лявото коляно,
последвана от рехабилитационни процедури за около месец. Общия интензивен
период на лечение е продължил около 9 месец, като през това време ищцата
е ползвала отпуск за временна неработоспособност от 105 дни. В резултат от
травмата на лявото коляно, е настъпила трайна промяна в ежедневието на ищцата,
тъй като тя е загубила своята самостоятелност за дълъг период от време и е
преустановила физическата и социалната си активност. Наред с това и понастоящем
пострадалата продължава да търпи негативни изживявани я при пътуване с
автомобил и да има трудности при придвижването си, като се налага да се подлага
и на поддържаща медикаментозна терапия на увредената става.
С оглед гореизложеното и като съобрази броя
и вида на уврежданията, както и периода, през който същите са предизвиквали
негативни психически и физически преживявания у ищцата, съдът счита, че за
репариране на претърпените от нея неимуществени вреди, е необходима сумата от
30000лв.
Съдът намира, че не са налице основания за
редуциране на така определеният размер на обезщетението, доколкото не се
установи наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Вярно е, че назначената по делото КСМАТЕ установи, че към момента на настъпване
на процесното ПТП, ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. От друга
страна обаче според заключението на вещите лица дори при поставен предпазен
колан, не би се осуетило настъпването на травмите на долните крайници, които са
основен източник на търпените от ищцата физически и психически дискомфорт, и
които са причината за продължителността на възстановителния период и
проведеното лечение. Наред с това възраженията на ответника за съпричиняване,
изразяващо се неадекватна реакция при отстраняване на последиците от процесното
ПТП и в неспазване на лекарските предписания, се опровергаха от събраните по
делото доказателства.
По изложените съображение, съдът приема, че претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, се явява основателна и следва да бъде уважена до размера
от 30000лв., като за разликата до претендираните 33500лв. следва да се
отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
Съвкупния анализ представените от ищцата
разходно оправдателни документи и медицинска документация, води до извода, че
за провеждане на лечението на същата, е било нужно закупуване на медикаменти и
заплащане на медицински услуги, чиято общ стойност, както се посочи по-горе
според представените и четими фискални бонове е 864.85лв. Отделно от това,
според кореспондиращите си свидетелски показания, за които няма пречка да бъдат
ценени и които не дублират писмените доказателства, ищцата е провела няколко
курса на лечение с инжекции на стойност 240лв. Стойността само на един курс
добавена към тази на установената с фискалните бонове е достатъчна за достигане
на размера на общо заявената претенция. В резултат, от което съдът намира, че
претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е
изцяло основателна.
По отношение на претенциите за лихва:
Според актуалната съдебна практика,
обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и
др., която се споделя от настоящият съдебен състав, ответникът-застраховател дължи мораторна лихва върху обезщетението, считано от
момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на застрахования, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователят от
отговорността на деликвента. Действително според чл.409 от КЗ застрахователят
дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока
по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна
съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования деликвент или от увреденото лице, включително чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Ето защо и доколкото по делото липсват данни за уведомяване
на застрахователя от застрахования, следва извода, че в разглежданият случай
меродавна е датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която според данните по делото е заявена на 30.08.2019г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ответникът дължи мораторна лихва върху основателният размер на обезщетенията,
считано 30.08.2019г., респективно че искането на ищцата за присъждане на
законната лихва, считано от датата на увреждането до горепосочената дата,
следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се полагат деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от иска, но доколкото доказателства за извършени такива не са
представи, то разноски не следва да се присъждат. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се следват деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, чиито размер изчислен по посоченият начин възлиза на
224.50лв. Тук е мястото да се посочи, че възражението на ищцата за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатското възнаграждение, е неоснователно,
тъй като определения по реда на НМРАВ минимален размер възлиза на 1568.55лв.
без ДДС или 1882.25лв. с ДДС, като
заплатените 1920лв. с ДДС, са незначително повече.
Във връзка с освобождаването на ищцата от
заплащане на държавни такси и разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата за производството държавна
такса, чиито размер е 1244.73лв. и направените разходи от бюджета на съда в
размер на 400лв., или общо сумата от 1644.73лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът дължи и 5лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.,
да заплати на Б.Х.Й., с ЕГН **********,
с адрес: ***, застрахователно обезщетение за увреждания настъпили при
ПТП, реализирано на 25.01.2017г. около 10.00 часа на пътен участък по път
№9006, в посока с.Здравец-с.Аврен, преди табелата на с.Аврен, по вина на водача
на лек автомобил “Пежо Партнер“, с рег.№*****, чиято отговорност към момента на
инцидента е бил е застрахована при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в Полица №BG/23/116001908198, със
срок на валидност до 14.07.2017г., в
размер на 30000лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и негативни психически изживявания, в следствие от контузия на
двете коленни стави, като тази на лявото коляно е съпроводена с разкъсване на
вътрешния мениск, и в размер на 1118.29лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени цени на медикаменти и
медицински услуги, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 30.08.2019г.-датата
на уведомяване на застрахователя за събитието, до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за разликата над 30000лв. до претендираните 33500лв. и претенцията за
присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от настъпване на
деликта-25.01.2017г. до датата на уведомяване на застрахователят-30.08.2019г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Х.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на “Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л.
и Р.К.Д., съдебно деловодни разноски в
размер на 224.50лв.
ОСЪЖДА
“Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д.,
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд Варна, сумата от 1644.73лв.,
от която 1644.73лв.-дължима държавна такса за производството и 400лв.-заплатено
от бюджета възнаграждение на вещи лица, и
сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: