РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кредит инс“ АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. *****, представлявано от М. Г. А. срещу решение
№260370/06.12.2021 г. по гр.д. № 341/2021г. по описа на РС-Асеновград,1гр.с., в частта, с
което е отхвърлен предявения иск за признаване на установено, че М. Г. А. дължи на
„Кредит инс“ АД, ЕИК ***** сумата от 302,40 лева , представляваща договорно
възнаграждение за периода от 30.09.2019г. до 30.08.2020г. по договор за потребителски
кредит „Екстра“ №91248 от 30.08.2019г., за събиране на която е издадена е издадена
заповед за изпълнение №260147 от 22.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1790/2020г. по описа на Районен
съд Асеновград.
Решението се обжалва с оплакване за неправилност и незаконосъобразност, иска се
неговата отмяна и уважаване на предявения иск за възнаградителната лихва. Претендира за
разноски.
Жалбоподателят навежда доводи, че съдът неправилно е приложил материалния
закон и съдопроизводствените правила, като неправилно е приел, че клаузата за договорната
лихва в процесния договор за потребителки кредит „Екстра“ №91248/30.8.2019 г. е нищожна
поради противеречие на принципа на справедливостта и добрите нрави. Счита, че размерът
на възнаградителната лихва е предварително съгласуван между страните и е съобразен с
дейстуващите към момента на сключване на договора изисквания на ЗПК относно годишния
процент на разходите по кредита– съгл.чл.19,ал.4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
1
ПМС, а не както е приел РС – 3-кратния размер, поради което счита, че тази клауза е
действителна.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.П.П. като пълн. на ИВ. Н. СТ. с
ЕГН:**********, с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска да се остави без
уважение. Изложени са съображения, че не са налице допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон от РС; че договора за потр.кредит е недействителен поради нарушение
на чл.11,ал.1,т.12 и т.20 от ЗПК, тъй като в процесния договор за кредит не се съдържала
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмезно във всеки един момент от изпълнението на
договора извлечение по сметка като погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, информация за задължението му да погаси уствоената главница и лихва
съгл.чл.29,ал.4 и ал.6 ЗПК, за размера на лихвения % на ден в случай на отказ от договора –
чл.11,ал.1,т.12 и т.20 ЗПК, поради което счита, че съгл.чл.23 ЗПК ответикът дължи само
чистта стойност на кредита. Претиндира за заплащане на АВ като служебен защитник.
Пловдивският окръжен съд, 14-ти граждански състав, след като прецени данните по
делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка за
неравноправни клаузи, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание
и приложения.
Предявени са ОСИ с пр.осн.чл.26 ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП за
прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит №638289/28.06.2018г,
евентуално на чл. 5 от договора като е неравноправна съгл. чл. 143 от ЗЗП и в нарушения на
чл. 10, 10а и 19 от ЗПК.
От представения договор за потр.кредит „Екстра“ №91248 от 30.08.2019г. е видно че
между страните с сключен договор за заем, при следните условия: на ИВ. Н. СТ. по договора
му е предоставен в заем сумата от 2100 лева, а той се е задължил да я върне ведно с
възнаграждение за кредитора и такса „Гарант“ или общо 3914,40 лева на 12 равни месечни
вноски; уговорена е годишна възнаградителна лихва в размер на 36%, а ГПР е посочен на
49,7%. В размера на погасителните вноски по погасителния план е включена такса гарант в
общ рзмер 1512 лв.
Тъй като С. не е заплатил нито една от тях, е изпаднал в забава и дължи обезщетение
за нея в размер на законната лихва върху главницата -203,84 лева за периода от 01.10.2019г.
до 14.10.2020г.; За събиране на вземанията на ищеца в размер на 2100 лева главница, 302,40
лева договорна лихва за периода от 30.09.2019г. до 30.08.2020г. и 203,84 лева обезщетение
за забава за периода от 01.10.2019г. до 14.10.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
2
Решението на АРС в частта, в която е уважен иска за главницата за сумата 2100 лв. и
иска за обезщетение за забава върху главницата в размер на 203,84 лв. за периода от
01.10.2019г. до 14.10.2020г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението -19.10.2020г. до окончателното плащане , за което е издадена заповед за
изпълнеие №20147/22.10.2020 г. по ч.гр.д.№1790/ 2020 на АРС – не е обжалвано и е влязло
в сила.
АРС е приел, че уговорената възнаградителна лихва от 36% годишно е нищожна, тъй
като надвишава трикратния раземр на законната лихва /която е 30%/, поради което
противоречи на добрите нрави, поради което е приел, че не се дължи.Този извод на РС не се
споделя от въззивната инстанция, тъй като съгласно специалната разпоредба на чл.19,ал.4
ЗПК нищожността на възнаградителната лихва се свързва с ГПР, които заедно не могат да
надвишават 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определена с ПМС.
ПОС, обаче констатира, че не е спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК – не е
посочен лихвения процент на ден, както и разпоредбата на чл.11,ал.1,т.12 от ЗПК, тъй като
нито в договора за кредит, нито в ОУ се съдържа информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмезно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка като
погасителен план за извършените и предстоящите плащания, информация за задължението
му да погаси уствоената главница и лихва съгл.чл.29,ал.4 и ал.6 ЗПК. Тези изисквания на
ЗПК са императивни с оглед чл.22 ЗПК, където е казано, че при неспазването им договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Освен това, от представените писмени доказателства се установява, че таксата за
предоставяне на гаранция не е включена при изчисляването на ГПК, поради което след
включването й към параметрите на кредита, ГПР ще надвишва многократно посочения в
договора. От това следва, че ГПР е некоректно посочен в ДПК в размер на 49,7%, както и
общата сума, дължима от потребителя - нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, както и че
действителният размер на ГПК надвишава максимално допустимият по чл.19,ал.4 ЗПК,
който е 5 пъти размера на законна лихва по просрочени задържения в левове и валута,
определена с ПМС, т.е. не може да надвишава 50%. Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК , клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.
Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от
ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 ЗПК - потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи.
Като е достигнал до същите крайни изводи, РС е постановил правилно решение,
което ще следва да бъде потвърдено. В полза на пълномощника на въззиваемиия - адв.П.П.
въззивникът е заплатил определеното адв.възнаграждение за служебната защита на
въззиваемия, поради което такова не следва да се присъжда с настоящето решение.
3
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260370/06.12.2021 г. по гр.д. № 341/2021г. по описа на
РС-Асеновград,1гр.с.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4