Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12723 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Т.Н.Р. срещу решение от 22.07.2020 г. по гр.д. №25773/2019 г. на
Софийския районен съд, 48 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 1450,89 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот – ап.68 в гр. София, жк. „******,
аб. №046023, за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 31.10.2017 г. до погасяването, и сумата от 29,97 лв., представляваща
цена за дялово разпределение за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно
със законната лихва от 31.10.2017 г. до окончателното изплащане, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, постановено при наличие на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, противоречие на материалния закон, и
необосновано. Сочи, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове, тъй като не е ползвател на имота, респ. на топлинна енергия, тъй като
жилището се обитава от третото лице-помагач Р.Б.А.. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице-помагач Р.Б.А. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове за главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение са отхвърлени за разликата над посочените
по-горе размери, и в частта, в която исковете за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло,
поради което е влязло в сила в тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил, че е собственик на 3/4
ид.ч. процесния имот през процесния период, като това обстоятелство се
установява от представените по делото писмени доказателства, подробно описано в
обжалваното решение.
По въпроса кой правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ, в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото
вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е прието ТР
№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ. бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и. По аргумент от
цитираното ТР следва де се приеме, че няма пречка само един от съсобствениците
да сключи договор за продажба на топлинна енергия с дружеството-доставчик, при
което само той би дължал заплащане за ползваната топлинна енергия. По делото
липсват доказателства за сключен такъв договор за продажба на ТЕ само със
съсобственика Р.Б.А., за която се твърди, че ползва
процесния топлоснабден имот. Ирелевантен е фактът, че партидата за имота е
открита на името на съсобственика
Р.Б.А..
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №157594 от 22.07.2020 г., постановено по гр.д. №25773/2019
г. по описа на СРС, ГО, 48 състав, в
обжалваната част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника Р.Б.А..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.