О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, ……………………………г.
Варненският административен съд, XXIII-ти състав, в
закрито заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Дичева адм. дело N 3157 по описа за 2019год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.
чл.217 ал.2 от ЗУТ и е образувано по искане от П.К.К. *** за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №
552/07.11.2019г. на в.и.д. Кмет на район „Приморски“, с която е наредено
премахването на обекти/ строежи като
теренът бъде освободен от всички отпадъци и околното пространство се възстанови
във вида преди изграждането му. В жалбата е направено искане за спиране на
изпълнението на обжалваната заповед.
Съдът намира искането за спиране изпълнението на
оспорената заповед за неоснователно. Това е така, тъй като в заповедта като
правно основание за издаването й са цитирани разпоредбите на чл.195, ал. 5,
вр. ал. 1
и чл. 196, ал.
3, ал. 5 от ЗУТ.
Жалбата срещу такава заповед съгласно разпоредбата на чл. 217, ал.
1, т. 9 от ЗУТ няма суспензивен ефект.
Според жалбоподателя премахването на обектите/строежи,
намиращи се в собствения му поземлен имот ПИ
10135.2575.1852, би причинило непоправима вреда на него като засегнат
собственик. Той твърди, че всички строежи се намират изцяло в неговия собствен
имот, съгласно представени съдебни решения.
Изложените съображения, не водят до извод, че допуснатото
предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да
бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според ал. 2 от с. р., при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се
спре само въз основа на нови обстоятелства.
От цитираната правна уредба следва, че при допуснато по
силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт,
в тежест на оспорващия е да докаже, че изпълнението на акта ще му причини значително
или труднопоправима вреда, като предвид изричното указание на чл. 166, ал. 2,
изр. последно от АПК искането следва да е основано само на нови обстоятелства –
т. е. такива, каквито не са били известни и не са съобразявани от
административния орган към момента на издаване на акта.
В конкретния случай от страна на П.К. не са представени
доказателства, които да обосновават основателността на искането му за спиране
на предварителното изпълнение в контекста на изискванията на чл. 166, ал. 4 и ал.
2 от АПК. Всички съдебни решения са
приложени от молителя към възражения от
26.06.2019г. до ответника /л.37-39 от делото/, т.е. това не са нови
доказателства, същите са известни на административния орган.
Неоснователно се сочи, че премахването не се налага
незабавно в защита на обществения интерес, на живота и на здравето на хората. С
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта се презюмира
наличието на една или повече от предпоставките по чл.60, ал. 1 от АПК, поради
което за да постигне спиране адресатът на акта следва да обоснове наличието на
друг интерес, противопоставим на защитения от закона обществен интерес и да го
преодолява.
Стойността на обекта също не може да се квалифицира като значителни
и/или трудно поправими вреди. Отделно,
ако във връзка с премахването на обекта собственикът понесе някакви загуби, в
случай че същите се окажат извършени поради незаконосъобразна заповед, те ще
подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ /вж. Определение № 8484/03.07.2017 г.
по адм. д. № 11662/2016г; Определение № 1781/13.02.2017 г. по адм. д. №
1020/2017г; Определение № 464/16.01.2017 г. по адм. д. № 13400/2016г;
Определение № 12337/15.11.2016 г. по адм. д. № 12660/2016г; Определение №
11547/03.10.2017 г. по адм. д. № 10336/2017г; Определение № 13361/06.11.2017 г.
по адм. д. № 11347/2017 г., ІІ отд. ВАС; Определение № 10276/03.07.2019 г. по
адм. д. № 7477/2019 г., ІІІ отд. ВАС/.
По така изложените съображения съдът приема, че от страна
на жалбоподателя не е доказано настъпването на трудно поправими вреди, както и
наличието на защитен от закона правен интерес, противопоставящ се и преодоляващ
обществения такъв, защитен с допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедите по чл. 217 ал. 1, т.9 от ЗУТ. Нито едно от сочените от молителя
обстоятелства не представлява и ново такова по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК.
При отсъствие на заявени и доказани вреди от
предварителното изпълнение на Заповед № 552/07.11.2019г. искането за спиране на
предварителното изпълнение се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2
от АПК, Варненският административен съд, 23-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на П.К.К. *** за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на Заповед № 552/07.11.2019г. на в.и.д. Кмет
на район „Приморски“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд -
София.
Преписи от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: