О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 08.01.2020 г.
Административен съд –Русе, ІV състав, в закрито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия:
ИНА РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 13 по описа за
2020 год., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.166, ал.4 от АПК вр.с чл.172, ал.6 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от акционерно дружество с фирма „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД, срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №19-0453-000145/27.12.2019 г. на началник
на РУ-Сливо поле към ОД на МВР-Русе, съдържаща и особено искане за спиране на
допуснатото от закона предварително изпълнение на тази заповед.
Искането е
обосновано с обстоятелството, че МПС с прекратена регистрация заема ключова
позиция по отношение на ангажираната строителна механизация за изпълнение на
работите по обект в гр.Тутракан, възложени след проведена обществена поръчка, като
се изтъкват съображения, че предварителното изпълнение води до ежедневни загуби
на дружеството, изразяващи се в претърпени вреди и пропуснати ползи и на
практика поставя под въпрос сроковете за изпълнение на обекта. Последното би
причинило на възложителя – Община Тутракан и на „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД значителни и трудно поправими вреди. Позовава се на задължителна съдебна
практика - ТР №5/08.09.2009 г. на ВАС.
Направени са искания да бъде отменено предварителното
изпълнение на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0453-000145/2019 г. и да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение.
Съдът като обсъди доводите в жалбата в частта й по
направеното особено искане, писмените доказателства по приложената преписка и
при направената проверка за наличие на законовите предпоставки в АПК, намира
следното:
Искането за спиране на
допуснато по силата на нормативен акт
предварително изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ с правно основание в чл.166, ал.4
вр. ал.2 АПК и във вр. чл.172, ал.6 ЗДвП, е направено в рамките на висящо
производство по съдебен контрол върху индивидуален административен акт,
направено е от лице-адресат на акта, чиято правна сфера е засегната от предварителното
изпълнение, не е налице забрана за съдебен контрол, поради което искането е
процесуално допустимо.
По фактите
При извършена проверка от
контролни органи на МВР на 22.12.2019 г. на Бетонов възел в с.Борисово,
общ.Сливо поле, било установено, че специалният автомобил-бетоновоз, марка „Мерцедес
3236 Б Акрос“ с рег.№ СА 4128 АС, собственост на дружеството-жалбоподател, е
управлявано от водач, лишен по административен ред от право да управлява МПС,
както и че автомобилът не е бил представен за годишен технически преглед. За
неспазване на задълженията по чл.чл.150 и 147 ЗДвП, в деня на проверката бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№з-19-0453-000145, бл.№0679198. При съставянето му били иззети свидетелството
за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели.
На 27.12.2019 г., въз основа на
съставения АУАН в частта за управление на автомобил от лице, лишено от право да
управлява по административен ред, началникът на РУ Сливо поле към ОД на
МВР-Русе издава сега обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, предвидена с нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП –
прекратяване регистрацията на МПС-специален автомобил „Мерцедес 3236 Б Акрос“ с
рег.№ СА 4128 АС за срок от 6 месеца.
На 07.01.2019 г. четири
ЮЛ-търговски дружества, първото от които „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД, подписват споразумение
за учредяване на обединение с цел съвместното им участие в открита процедура по
възлагане на обществена поръчка с предмет „Инженеринг (проектиране и
изграждане) на Инвестиционен проект за изграждане на ГПСОВ и доизграждане на
канализационната мрежа в гр.Тутракан“, открита с решение на кмета на Община
Тутракан от 13.11.2018 г. Споразумението включва раздел VІІІ-„Отговорност“, в
чийто чл.8, ал.2, т.1 е записано, че всяка от страните, участващи в
обединението, е длъжна да осигури за собствена сметка необходимите екипи,
материали, механизация, оборудване и оборотни финансови средства за
обезпечаване непрекъсваемото изпълнение на работите, които й са разпределени с
Разпределителен протокол – документ, детайлизиращ конкретното участие на всяко
дружество от обединението в организирането, управлението и изпълнението на
отделните видове работи – чл.4, ал.3 от споразумението. Този документ не е
представен от оспорващата страна.
Обединението – дружество по см.
на ЗЗД е определено за изпълнител на обществената поръчка, за което на
28.02.2019 г. бил сключен договор, представен от оспорващата страна. Цената на
договора възлиза на 25 137 777,77 лв. без ДДС, а срокът за изпълнение
е записан на 979 календарни дни. В Община Тутракан договорът е получен на
08.04.2019 г., вх.№ПО-07-409.
Дружеството е приложило и
извлечения от Търговския регистър, от които личи, че дружеството-жалбоподател е
с капитал в размер на 34 585 502 лв., изцяло внесен.
На официалната страница на
Община Тутракан в интернет с адрес http://tutrakan.egov.bg в раздела „Програми и
проекти“, подраздел „Оперативна програма Околна среда 2014-2020“, е публикувано
съобщение, че на 04.04.2018 г. е подписан договор между общината и Министерство
на околната среда и водите за безвъзмездна помощ в размер на
3 401 319,81 лв. като национално съфинансиране от държания бюджет на
„Инвестиционен проект за изграждане на ГПСОВ и доизграждане на канализационната
мрежа в гр.Тутракан“. Записано е, че срокът за изпълнение на този проект,
финансиран и чрез Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ от Кохезионния
фонд на ЕС и собствен принос, е 35 месеца – т.е. почти 3 години.
При така установените факти,
съдът от правна страна приема следното
Разгледано по същество,
искането е неоснователно.
С разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е регламентирана правна
възможност по искане на оспорващия, да бъде спряно предварителното изпълнение
на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се
предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Нормата препраща към материалноправните
предпоставки на предходната ал.2 от същия нормативен текст. Съгласно правилото
на чл. 166, ал. 2 от АПК - при всяко положение
на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може
да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз
основа на нови обстоятелства.
В случая, по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, заповедта на оправомощения
контролен орган от системата на МВР за прекратяване регистрацията на ППС
подлежи на предварително изпълнение. Законът мълчи по отношение възможността за
спиране по определение на съда. С разпоредбата на чл.166, ал.4 АПК
законодателят предвижда възможност за спиране допуснатото по силата на отделен
закон предварително изпълнение на индивидуален адм.акт, с който поставя
ограничение за развитие на процедурата
(за спиране на предварително изпълнение) само досежно изрично изключените от
съдебен контрол актове. Но в нормата на чл. 172, ал.5 ЗДвП е разписан ред за
оспорване - по реда на АПК – т.е не е налице ограничително условие. При това
положение и като съобрази приетото от ВАС в ТР №5/08.09.2009 г. по т.д.№1/2009
г., съдът е приел производството за процесуално допустимо.
С оглед на горните съображения, основанията за спиране на предварителното изпълнение, са разписаните в
чл.166, ал.2 АПК - възможност за настъпването на значителна или трудно
поправима вреда за оспорващия, както и настъпили нови обстоятелства. Тежестта
за доказване на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение са в
тежест на оспорващия, което в случая е сторено.
Само въз основа на представеното писмено доказателство за наличие на
облигационни задължения по договор, макар и със значителна стойност, възложен
след проведена процедура за обществена поръчка, финансирана по оперативна
програма на ЕС, не може да се изведат доводи относно възможността за настъпване
на значителна или трудно поправима вреда за „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД поради временно прекратената регистрация на специалния автомобил-бетоновоз
към момента на това произнасяне на съда. В договора липсват клаузи за отговорност
на изпълнителя при забавено изпълнение на строителни работи. При липса на
доказателства в тази насока, съдът е лишен от възможността да прецени
настъпването на ежедневни загуби от претърпени вреди и пропуснати ползи. По
преписката липсва и разпределителния протокол, договорен при създаване на
обединението, от който да е видно, че именно дружеството – жалбоподател е
длъжно да осигури тази строителната механизация - ползване на специализиран
автомобил, бетоновоз. Липсва и приложение, от което да се съди за времеви
график за изпълнение на определени строителни работи, от които да се заключи
компрометиране на сроковете за изпълнение на обекта, чиято продължителност е
значителна – 35 месеца по обявлението от страна на възложителя, община. Липсва
и доказателство, че този специален автомобил е единствената възможност за
изпълнителя –дружество по ЗЗД, съставено от още три ЮЛ-търговски дружества с
предмет на дейност в строителството, да осигурят необходимата строителна
механизация в работата по изпълнение на договора.
Съдът намира, че в случая не е установено по несъмнен начин да са налице
предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
оспорения административен акт. От
представените писмени доказателства не са доказани твърдените от жалбоподателя
обстоятелства за настъпване на значителни и трудно поправими вреди, които да
бъдат противопоставими на онези интереси, които следва да бъдат защитени с
приоритет пред интересите на адресата на административния акт.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че не е установено по
безспорен начин наличието на нормативно установените предпоставки по чл.166,
ал.4 вр. ал.2 АПК, поради което искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено
към настоящия момент.
За пълнота на изложението, съдът счита, че процесуалният закон му
предоставя правомощие само да спре допуснатото по силата на отделен закон
предварително изпълнение, но не и да го отмени, тъй като то е нормативно
установено след приемането на акта от законодателния орган.
С оглед настъпилите, считано от 01.01.2019 г. законодателни промени, и като
съобрази практиката на състави от ВАС, настоящият съд намира, че определението
не подлежи на касационно оспорване по следните съображения:
Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
заповедта за прилагане на ПАМ се
явява акцесорно. Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта
и на акцесорното, в който смисъл са изложени по-горе съображения. Съгласно действащата понастоящем редакция на чл.
172, ал. 5 ЗДвП (доп., бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решенията на
първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни
актове за прилагане на ПАМ от вида на изброените в чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не подлежат на обжалване. При едноинстанционността на оспорването по главното производство при
приключване на спора със съдебен акт, с който същият ще бъде решен по същество, предопределя и
едноинстанционност на производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за
законосъобразност по главното производство. В този смисъл О №
4838/02.04.2019 г. на ВАС по адм.д.№1573/19 г., VІІ о.
Мотивиран така и
на основание чл.166, ал.3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като недоказано искането на „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД за спиране на допуснато от
закона (чл.172, ал.6 от ЗДвП) предварително изпълнение на заповед №19-0453-000145/27.12.2019 г. на
началник на РУ-Сливо поле към ОД на МВР-Русе за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) с правно основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: