Решение по дело №479/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 341
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20221420200479
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Враца, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200479 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58Д-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „****” ЕООД, гр. София, с управител ****,
против Наказателно постановление /НП/ №06-2200033/13.05.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на основание
чл.414, ал.3 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По тези съображения се моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. С., която
поддържа жалбата и по изложените в нея съображения, които в с.з. доразвива,
моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. М. ****, който поддържа
тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства –
разпитана е свидетелката П. Т..

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 24.03.2022 г., около 11:00 часа, св. П. Т. – главен инспектор при Д
1
„ИТ” Враца, извършила проверка на обект, находящ се в с. ****, обл. Враца,
стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката и
последвалото след нея представяне на допълнителни документи, св. П. Т.
установила, че жалбоподателят, в качеството си на работодател по смисъла на
пар.1, т.1 ДР на КТ, не е сключил трудов договор с лицето ****, което лице е
заварено да извършва строителни работи в обекта като „асвалтьор” и
собственоръчно е декларирало, че полага труд при установено работно време,
почивен ден и трудово възнаграждение. За констатираното в хода на
проверката е съставен протокол за извършена проверка.
С оглед направената констатация, за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 КТ, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН №06-
2200033/19.04.2022 г. Въз основа на така съставения акт е издадено
обжалваното НП, с което при идентично описание на фактическата
обстановка, нарушението е квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на П. Т., които съдът кредитира като логични, последователни и
незаинтересовани. Свидетелката лично е извършила проверка на дружеството
жалбоподател и е констатирал, че лицето Стефанов работи в обекта като
„асвалтьор” без да има сключен трудов договор, макар собственоръчно да е
декларирало, че работи с установено работно време, уговорено трудово
възнаграждение и почивен ден. Съдът кредитира и писмените материали по
делото. Доколкото обаче същите са еднопосочни по отношение на
релевантните за доказване факти, по-прецизното им обсъждане се явява
ненужно и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения срок, от надлежна страна и срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
2
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Не се споделят изложените в тази насока в жалбата и поддържани в с.з.
оплаквания за допуснати процесуални нарушения. При извършената проверка
съдът констатира, че е налице както яснота на обвинението, така и посочване
на цялата изискуема реквизитност за време и място на извършване на
нарушението. Процедурата по поканване на нарушителя, съставяне на АУАН
и връчването му е прецизно спазена. При това съдът приема, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения и оплакванията в тази посока са неоснователни.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът установява,
че в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ,
жалбоподателят не е сключил трудов договор с лицето Стефанов, което е
заварено да извършва строителни работи в проверения обект като „асвалтьор”
и полага работна сила при установено работно време, уговорен почивен ден и
трудово възнаграждение. При това е извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 КТ.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.414, ал.3 КТ.
Проверявайки законосъобразността на размера на наложената с НП санкция,
съдът констатира, че определената на жалбоподателя санкция в размер на
1500 лв. е в минимално предвидения от законодателя размер. Видно е също,
че размерът на същата е съобразен с залегналите в нормата на чл.27 ЗАНН
задължителни правила за определяне на административните наказания. При
това настоящата инстанция счита, че имуществената санкция е не само
справедлива и съответна на тежестта на нарушението и на начина, по който
същото е извършено, а е и адекватна и своевременна реакция, съумяваща да
реализира очертаните от законодателя в чл.12 ЗАНН цели на наказанието.
По изложените доводи ВрРС приема, че атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а
жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане
на разноски от страна на въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.3
ЗАНН, „****” ЕООД, гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца сума в размер на 120 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение какъвто е и размера на
3
претендираното възнаграждение и който е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивира и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №06-2200033/13.05.2022
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Враца, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на „****” ЕООД, гр. София, е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1500,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА „****” ЕООД, гр. София, БУЛСТАТ:****, ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, сума в размер на 120 /сто и
двадесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4