РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Благоевград , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200501267 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от П.К.
със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Б”, № 49, бл.53Е, вх.В,
представляван от С.Н., Я.В., Д.Х. И.Х. Г.Г., срещу решение № 1459/
03.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 439/ 2019 г. по описа на
Pайонен съд – Сандански.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че при постановяване на съдебния си акт съдът е нарушил
материалния закон, тъй като в случая се касае за солидарен длъжник, а
първостепенния съд е възприел, че лицето е поръчител, поради което
неправилно е приложен чл. 147 ЗЗД. Навежда се, че в случая Б. е солидарен
длъжник, а не поръчител, поради което на свое независимо основание е
задължен за претендираното вземане.
1
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 1459/
03.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 439/ 2019 г. по описа на
Pайонен съд – Сандански, като бъдат уважени предявените искове като
основателни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от
„П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано
от С. Н. и И. Г.против Г. Г. Б. от с.К., общ. Сандански.
Поддържа се в исковата молба, че на 21.10.2013 г. между него и С. В е
бил сключен договор за револвиращ заем. Твърди, че ответникът е сключил
договора като съдлъжник, който отговаря солидарно с длъжника В.. Твърди,
че по силата на договора на В. е бил предоставен заем в размер на 1 700 лв.
срещу задължение да го върне разсрочено на 48 месечни вноски. Твърди, че в
договора е била уговорена лихва - лихвен процент и ГПР. Ищецът твърди, че
е изпълнил задължението си и на 22.10.13 г. е превел по банкова сметка на С.
В. сумата от 1 700 лв. Посочва, че на 29.09.15 г. между него, В. и Б. е бил
подписан анекс към договор за заем, по силата на който три броя погасителни
вноски са били отложени и е бил уговорен нов погасителен план за кредита.
Ищецът твърди, че В. е платила 30 пълни вноски и една частична и е
изпаднала в забава. Твърди, че съгласно уговореното в общите условия на
договора поради изпадане на длъжника в забава с повече от 30 дни на
20.10.15г. е обявил кредита за предсрочно изискуем и е прекратил договора.
Твърди, че е уведомил С. В. за това. Ищецът твърди, че неизплатената
главница по договора се равнява на 1 493 лв., че по договора е била начислена
неустойка в размер на 407.73лв. съгласно уговореното в общите условия по
договора представляваща 50% върху целия размер на заема. Ищецът сочи, че
срещу тези суми е предявил заявление в РС - Сандански срещу В. и Б.
2
Посочва, че заявлението не било уважено и срещу Б. е била издадена заповед
за изпълнение. Ищецът твърди, че Б. е депозирал възражение срещу заповедта
поради което твърди, че предявява настоящия иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца паричната сума по
издадената заповед за изпъление на парично задължение по ч. гр.д. №
1548/2017 год. по описа на РС-Сандански, а именно сумата от 1 900, 96 лева,
от която сумата от 1 493, 23 лева, представляваща незаплатено парично
задължение по Договор за револвиращ заем № ********** и сумата от 407, 73
лева, договорна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Иска се от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца и
направените по делото разноски.
Ответникът подава отговор а исковата молба, с който оспорва иска
изцяло. Твърди, че не е съдлъжник, а поръчител по договора сключен между
ищеца и С. В.. Твърди, че нито той, нито В. са били уведомени от кредитора,
че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че ищецът не е
предявил иск срещу В. в 6 месечния срок от датата на едностранното
прекратяване на договора поради което твърди че е отпаднала отговорността
му като поръчител по договора на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Алтернативно, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД ответникът твърди,
че договорът за заем е нищожен в частта му относно клаузата за уговорена
дневна лихва от 0.13 %, тъй като противоречи на добрите нрави. С оглед
нищожността на тази клауза ответника твърди, че за длъжника не е
възникнало задължение за заплащането й и поради което дължи само чистата
стойност на кредита. Твърди, че тази стойност обаче е погасена, чрез плащане
от кредитополучателката В.. съобрази доводите на страните и извърши
преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната
фактическа страна на спора, както и правна страна:
На 21.10.2013 год. между “П” ЕООД и С. В. е бил сключен договор за
револвиращ заем № **********, по силата на който на В. е бил предоставен
револвиращ заем „П.“ от 1 700 лева. Съгласно договора страните уговорили
заплащането на ГПР от 58, 26 %, годишен лихвен процент от 46,81 % с
лихвен процент на ден от 0,13. Общата дължима станала съгласно Раздел VI
”Параметри” на договора е била определена на 3 852,78 лева, която съгласно
клаузите на договора е трябвало да се върне на вноски за срок от 48 месеца,
всяка в размер на 78,88 лева, платими на 21- во число на месеца. Договорът е
бил подписан от В., както и от ответника Г. Б. като солидарен длъжник. С
подписа си ответникът е декларирал, че е запознат и приема неразделаната
част от договора, а именно Общите условия (ОУ) на „П.“ ЕООД към договор
за револвиращ заем за физически лица. В чл. 10.3. 1 от ОУ е било
предвидено в случай, че клиентът (кредитополучателят) просрочи една
3
месечна вноска с повече от 30 календарни дни да настъпи автоматично
прекратяване на договора за револвиращ заем, без да е необходимо кредитора
да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други, а в
следващия чл. 10.3.2 от ОУ е било уговорено, в случай, че клиентът просрочи
плащането на друго парично задължение спрямо кредитора, кредиторът е
имал право да прекрати едностранно договора за револвиращ заем и да обяви
заема за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички
задължения на клиента към него. В чл. 10.4 от ОУ е било уговорено, при
прекратяване на договора на някое от горните основания върху остатъчния
размер на задължението на клиента по погасителен план да се начисляи
неустойка в размер на 50 процента. Съгласно чл. 6.1 от ОУ, солидарният
длъжник на основание чл. 121 до чл. 127 ЗЗД се е задължил да отговаря за
задължението на клиента, състоящо се в погасяване на заема, включително
всички отпуснати револвинги, евентуално наложените договорни санкции и
следващи евентуални задължения, произтичащи от договора. С преводно
нареждане на 22.10.2013 год. „П.“ ЕООД е наредило да се преведе по сметка
на С. В. в „Б.“ сумата от 1 700 лева.
На 28.09.2015 год., след подадено заявление от страна на В. за промяна
на погасителния план, е бил сключен анекс № 1 към договора за револвиращ
заем, по силата на който била извършена промяна на вноските, изразяващи се
в отлагане на вноски № 21, 22,23, които В. е трябвало да заплати и е бил
уговорен нов погасителен план. Съгласно анекса ГПР е бил променен на 46,
96 %. Анексът е бил подписан от кредитополучателката В. и от ответника Г.
Б..
От погасителния план към договора от 28.09.2015 год. се установява, че
падежът на 21 - вата (отложена) вноска е бил на 21.08.2015 година, а падежът
на последната 51 – ва е бил на дата 21.02.2018 г.
От извлечение от сметката към описания договор за потребителски
кредит се установява, че по договора са били платени 33 вноски, като
последното плащане е било извършено на 08.03.2017 год. Установява се, че
плащанията са били извършвани със забава.
На 20.10.2015 год. ищецът съгласно уговореното в ОУ към договора,
едностранно е прекратил договора и го е обявил за предсрочно изискуем. На
21.10.2015 год. е изготвил уведомително писмо до ответника Г. Б., че по
договора има неизплатени задължения в общ размер от 2 362, 67 лева. По
делото няма данни кога това уведомително писмо е било връчено на
ответника.
На 20.11.2017 год. “П.” ЕООД е предявило заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу С. В. и Г. Б. пред Районен съд - Сандански за
сумата 1 900 лева, от която сумата от 1 492, 23 лева, представляваща
незаплатена главница по описания договор за умата от 407, 73 лева,
4
представляваща неустойка , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до изплащането й.
По заявлението е било образувано ч. гр. д. № 1548/ 2017 година и на
21.11.2017 година в полза на ищеца срещу С. В. и Г. Б. ответника е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3854 за сумата от
1493,23 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит,
за сумата от 4077,73 лева, неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата от 17.11.2017 год. до изплащане на вземането, сумата от 38,02
лева за разноски за платена държавна такса и сумата от 70 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
На 05.12.2017 год. с определение по цитираното дело съдът е прекратил
производството по делото в частта относно заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срещу С. В. поради смъртта й и е обезсилил
издадената срещу нея заповед за изпъление. От служебно извършена по това
дело справка от НБД „Население“ се установява, че С. В.е починала на
26.03.2017 год.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Б. на 11.03.2019
год. На 19.03.2019 год. той е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение. На 28.03.2019 год. на „П.“ ЕООД е било връчено съобщение, че
длъжникът Б. е възразил срещу заповедта за изпъление. Настоящият иск е
предявен от кредитора на 30.04.2019 год., в първия работен ден след
изтичането на срока.
При изложеното и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК,
преценявайки оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните в
производството, въззивната инстанция достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, като предпоставка за предявяване на иска
е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в
заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като от негова страна
е било подадено възражение. В този случай, по реда на чл.415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, на ищеца е било указано от заповедния съд, че срещу заповедта за
изпълнение е било подадено възражение и той е предявил настоящия иск в
месечния срок от узнаване за възражението. По същество, предявеният иск е
неоснователен.
Не е спорно по делото, че ответникът Г. Б. е сключил договора за
револвиращ заем като солидарен длъжник. Същият се е задължил да отговаря
солидарно със С. В. за изпълнение на задълженията й по договора. От анализа
на уговореното в договора и Общите условия към него, първостепенния съд е
приел, че видът на солидарната отговорност на ответника е поръчителство,
поради което е отхвърлил иска, като това е и очертания с въззивната жалба
предмет на въззивно обжалване.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД, освен в определените от
закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква,
само когато е уговорена.
Квалификацията „солидарен длъжник“" е обща, тя не дава информация
за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към
кредитора. Законът, предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно
основание пасивна солидарност може да възникне и по уговорка между
страните в договорното отношение и не въвежда някаква обща и абстрактна
солидарна отговорност. Солидарна отговорност „по принцип“ не съществува,
поради това страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното
основание за възникването й - да установи, че страните са съдлъжници и за
тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД или че е
осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който може да
възникне солидарност - встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере.
В случая от тълкуване на волята на страните, извършено съгласно
изискванията на чл. 20 от ЗЗД и от анализа на съдържанието на договорените
уговорки в процесния случай ответникът, посочен като солидарен длъжник,
притежава качеството на поръчител. Обстоятелството, че в договора е
записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника само по себе си не е
определящо за неговата същност, а са важни съдържателните уговорки -
съгласието на страните и преследваната от тях цел. Следва да бъде изяснено
конкретното договорно основание за възникване на солидарността, за да се
установи какво е действителното съдържание на общата воля и съгласие на
страните и оттук - дали тези лица са съдлъжници или е учредено
поръчителско или друго солидарно правоотношение. Задължението може да
се определи като поръчителско в случаите когато в договора за кредит едно
лице е определено като „солидарен длъжник“, но то не е съзадължено с
кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума и от
когото се очаква да погаси кредита. В процесния случай липсва изрично
съгласие за това, че кредитополучателят и солидарният длъжник Б. са се
съгласили за събиране на задължението и от двамата при това – без да е
посочен ред, в който да се търси задължението. Съзадълженост при равни
начала е обективен критерий въз основа на който може да се заключи, че е
налице солидарно задължение. Обратното предполага дълга първо да се
търси от кредитополучателя, и едва при липса на изпълнение задължението
да се търси от поръчителите. В процесния случай съдът счита, че се касае за
поръчителство, като се има предвид, че липсва съгласие цялата отпусната
сума по кредита да се търси едновременно от длъжника и съдлъжника.
В случая е налице поръчителство, тъй като Б. е сключил договора с цел
да отговаря за чуждо задължение, чужд дълг съгласно чл. 138 от ЗЗД, а не
съдлъжничество. При солидарното съдлъжничество, каузата произтича от
самия общ договор, по който всеки длъжник е страна, поради което
6
причината той да се задължи към кредитора е идентична с престационния
резултат по този договор, дължим от кредитора на същия длъжник. По-
конкретно това означава, че ако се касае за солидарна отговорност за
заплащане на цена или възнаграждение, то солидарният съдлъжник следва да
е и получател поне на част от насрещната престация на кредитора; ако се
касае за солидарна отговорност за заплащане на наемни или лизингови
вноски, то солидарният съдлъжник следва да е и наемател или
лизингополучател по договора; ако се касае за солидарна отговорност за
връщане на заем или кредит, то солидарният съдлъжник следва да е и
заемател или кредитополучател по договора – в този смисъл и съдебната
практика. В случая Б. не е кредитополучател по договора, не е получил
заетата сума, той е подписал договора, като се е задължил спрямо кредитора
на С. В. за изпълнение на нейното задължение.
Изложеното води до извода, че правоотношението между кредитора „П.
ЕООД и Г. Б. е поръчителство.
Съгласно чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. В настоящия случай срокът на договора
е изтекъл на 21.02.2018 год., когато е бил падежът на последната погасителна
вноска съгласно втория погасителен план. Поради забава на заемодателката
обаче кредиторът, съгласно уговореното в договора, на 20.10.2015 год.
едностранно е прекратил договора и е обявил кредита за предсрочно
изискуем. С оглед дадените разяснения в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС - т. 18, които настоящият съдебен състав намира за
приложими и за небанковите, финансови институции, каквото е ищцовото
дружество, се посочва, че вземането става предсрочно изискуемо след като
банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и е
уведомила за това длъжника преди подаването на заявлението по чл. 417
ГПК. По делото не са представени доказателства на коя дата е било връчено
уведомителното писмо до В. за това, че кредиторът има намерение да обяви
кредита за предрочно изискуем.
Съдът намира, че шестмесечният срок по 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, тъй като
това обуславя задължението за кредитополучателя да върне целия дълг, като
го лишава от привилегията да плаща на вноски. В настоящия казус
кредиторът твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем на 20.10.2015
год., но не представя доказателства, че е уведомил заемополучателката В. за
това. От друга страна, няма доказателства, от които да се установи кога дали
е предявен от кредитора иск срещу заемополучателя-длъжник в
шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което с оглед правилото
на доказателствената тежест, съдът намира, че не епредявен иск в
шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. От друга страна, поради смъртта на
7
заемополучателя, настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
съдът е обезсилил издадената срещу нея заповед за изпълнение и е прекратил
производството по чл. 410 ГПК срещу нея, поради което определението за
прекратяване на делото от заповедния съд с обратна сила са отпаднали
всички процесуални действия, извършени по това дело, включително и
подаване на заявлението срещу Вънгева.
Поръчителството по чл. 138 и сл. ЗЗД е форма на лично обезпечение, по
силата на което поръчителят приема да отговаря пред кредитора за
задълженията по договора солидарно с главния длъжник. На основание чл.
140 ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането. Солидарността между главния длъжник и поръчителя
означава, че кредиторът може да претендира изпълнение и да събере всички
вземания в пълния им размер от който и да е от тях. Поръчителството има
акцесорен характер, защото е обусловено от съществуването на главно
задължение. Прекратяването на главното задължение прекратява и
отговорността на поръчителя.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато
поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение. Нормата визира основание за прекратяване на поръчителството,
което е самостоятелно и не е поставено в зависимост от съществуването на
главното задължение. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За
разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Съгласно т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен, поради което за неговото спазване съдът следи служебно. При
бездействие на кредитора да предяви правата си спрямо длъжника,
поръчителството се погасява с изтичането на шестмесечен срок, съгласно чл.
147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, считано падежа на отделните вноски, настъпващ през
определени в договора или с погасителен план периоди, или считано от
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, тъй като лишава
длъжника от привилегията на срока. Погасяването на отделните вноски чрез
плащане или по друг начин, погасява и самото поръчителство, като от
момента на падежа вноските стават изискуеми, а за кредитора е възможно
успешно да упражни правата си. При наличието на установени както със
закона, така и с договора възможности за кредитора да се погрижи за
интересите си, бездействието му да предяви иск, не може да има и няма за
последица запазване на правата спрямо поръчителите до крайния срок по
договора за кредит. В настоящия случай, кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем на 20.10.2015 год., липсва установяване по надлежния
8
ред за предявяване на иск срещу заемополучателя-длъжник в шестмесечния
срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което искът е неоснователен.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на въззивната инстанция и тези на районния съд атакуваното решение следва
да се потвърди изцяло.
Не е налице нарушение на императивни материални и процесуални
норми. Решението е и правилно. Изводите на двете инстанции съвпадат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1459/ 03.08.2020 г. по гр.д. № 439/ 2019
г. по описа на Районен съд – Сандански.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9