Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 10.06.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9282 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.В.Ц. срещу З. „Б.И.“АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 100000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 09,03,2018г. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 1950,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва считано от 10,07,2018г. до окончателното изплащане на
вземането, възникнали по повод настъпило на 14,12,2017 г. ПТП.
Излагат се
съображения, че на 14,12,2017г., около 18:30 в гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, лек автомобил „Мицубиши Талант 2000“, с рег. №******,
движейки се по ул. „******, във вътрешната лента на дясното платно за движение,
поради закъсняла реакция блъска пресичащата от ляво надясно спрямо посоката на
лекия автомобил ищца. Вследствие на удара, тялото на ищцата полетяло напред и
паднало пред лекия автомобил. Във връзка с пътния инцидент бил съставен
констативен протокол, като било образувано ДП № 1327/2017г., по описа на РУ на
МВР, гр. Враца, рег. № 2953/2017г. Вследствие на произшествието за ищеца
настъпили телесни увреждания довели до неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното
дружество, като пред него е предявена претенция за извънсъдебно уреждане на
спора, но от застрахователя не е изплатено обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З. „Б.и.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е
причинен деликт от застрахованото при ответника лице. Твърди, че е налице
случайно събитие. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Релевира доводи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се е движела
неправомерно по платното за движение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпилото на 14,12,2017год.
пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил, с марка „Мицубиши“,
модел „Галант“, с рег.№******, управляван от Н.З.А.и А.В.Ц. -пешеходец, при
което на пешеходеца са причинени травматични увреждания.
Приложено е
постановление от 23,02,2018год. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №2953/2017год. по описа на РП -Враца, пр.пр.№1327/2017
на РУ Враца, на осн.243, ал.1, т.1 от НК образувано за престъпление по чл.343, ал.1,
б.Б от НК.
На основание чл.146 от ГПК е признато за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на
делинквента към датата на застрахователното събитие./ с.з. проведено на 25,03,2019год./
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт се
установява, че при ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания:
-фрактура на лявата ключица, в средната и част;
-мозъчно сътресение без изразена неврологична
симптоматика;
-контузия на дясно коляно, с малък ставен излив и разтягане на вътрешната колатерална връзка
по данни от МРТ от 22,12,2017год.;
-множество повърхностни травми
с охлузвания и кръвонасядания по
лявата част на главата и 4 –те крайника;
Ищцата е приета за лечение по спешност в болнично
заведение за периода от 14,12,-18,12,2017год, където е диагностицирана
и стабилизирана, като на 19,12,2017год. е извършена оперативна
интервенция-открито наместване на фрактурата на лявата ключица с поставяне на имплант-заключваща плака с 6 винта. Възстановителният период за
зарастване при навременно и адекватно лечение при липса на усложнения за възрастовата група на ищеца е около 3
месеца. При осъществения личен преглед на лицето се констатира възстановяване,
без функционален дефицит и инвалидизация в областта на фрактурата. Наличен е
белег от оперативната интервенция от 11см., по отношение на дясната коленна
става са измерени активни и пасивни движения в дясната коленна става без
функционален дефицит. Не се установяват белези и охлузвания от контузиите
по главата и крайниците. Получената травматични увреждания са в
причинна връзка с механизма на ПТП. Изложено е становище пострадалата да е
търпяла интензивни болки към момента на
получаване на травмата и след оперативната интервенция, след което болката
следва да е умерена с изостряния и
постепенно затихване към края на периода. За в бъдеще не се очаква ищцата да търпи болки освен при изваждане на
поставения имплант, за което се предвижда тридневна
хоспитализация с нисък интензитет на болката;
Извършените разходи са необходими и в причинно-следствена
връзка с адекватно проведеното лечение на ищцата-закупуване на имплант.
От изслушаното по делото заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и
прието от съдът се установява механизма на ПТП, а именно: на 14,12,2017год. в гр.Враца на ул.Ст.Ц.Д.на
прав пътен участък. Ул.Д.се състои от две платна разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена
за двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока на движение
има по две пътни ленти. ПТП е настъпило
в тъмната част от денонощието с добра
метрологична видимост. Лек автомобил Мицубиши се е движил по ул.Ст.Д.в лявата
пътна лента с посока към кръстовище с
улица излизаща от междублоково пространство, със скорост на движение от 30км.ч.
В същото време пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за
движение на ул.С.Д.от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила. Водачът
на лекия автомобил не е намалил скоростта на движение и продължил да се движи в лявата пътна лента. Пешеходката
е преминала двете ленти за насрещно движение спрямо автомобил Мицубиши и е
навлязла в лентата на движение на автомобила където е настъпил удар.
Причина за произшествието са субективните действия
на водача на лекия автомобил със системите на управление на автомобила, който не е задействал
спирачната система своевременно, при
което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с пешеходеца. Опасната
зона за спиране на МПС при установената скорост на движение е 20,2м или предвид
отстоянието до мястото на удара-39,62м.,
произшествието е било предотвратимо от водача на МПС.
От обясненията на ищцата по реда на чл.176 от ГПК се
установява преди настъпване на ПТП да се е намирала върху осевата линия на
платното за движение като е изчаквала
лек автомобил да извърши маневра завой на дясно. Междувременно процесния
лек автомобил който се е намирал зад първия автомобил е изпреварил същия от
лявата му страна и ударил находящата се на платното
за движение ищца. Двата автомобила са били с включени светлини на фаровете и
възприети от пострадалата преди да настъпи произшествието.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.В.В., ценени по реда на чл.172 от ГПК,
от които се установяват неимуществените вреди за ищцата.
По делото е приложена фактура №830/20,12,2017год. за сума в размер на 1950,00лв. с ДДС за „заключваща плака за ключица“, която е платена на посочената
дата видно от преводно нареждате от 20,12,2017год.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на МПС-Мицубиши, модел Галант, съобразно чл.20, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно, който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Безспорно находящата се на платното за движение ищца сочи на възникнала опасност за движението като същата е възприета от водача на МПС.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл.51,
вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки
и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени
в размер на 30000.00лв. При
определяне на същите съдът съобрази
характера на причинените физически увреждания- фрактура
на лявата ключица, мозъчно сътресение без изразена неврологична симптоматика;
контузия на дясно коляно, с малък ставен излив и
разтягане на вътрешната колатерална
връзка по данни от МРТ от
22,12,2017год. и множество повърхностни
травми с охлузвания и кръвонасядания по лявата част на
главата и 4 –те крайника, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота, обстоятелството,
че се наложило
оперативно лечение-протокол /19,12,2017год./,
периодът на възстановяване от общо около 3 месеца /3 месеца за фрактурата, 1
м. за контузия на коляното и 15 дни за охлузванията/, през който около месец е имала непосредствена
нужда от помощ в ежедневието си, обстоятелството, че и към настоящия момент
изпитва болки при промяна на времето, същевременно липсата на остатъчна инвалидност, възрастта на пострадалото лице-/23години при ПТП, благоприятстваща възстановяването/, пълното
възстановяване функциите на горен ляв крайник и на дясна коленна става. Отчете
се и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения-стресови
преживявания негативни емоции от преживяното, страх при пресичане. Съдът намира
за неустановени данните за констатирани паник атаки
при пострадалата и причинната им връзка с произшествието, доколкото не са
ангажирани експертни знания в тази насока. Съобрази се и необходимостта от
извършването на повторна интервенция за изваждане на плаката, която макар и
лека оперативна интервенция е свързана със съпътстващи болки.
Съобразно горното исковата претенция за
неимуществени вреди е основателна в посочения размер и отхвърлена за разликата
до предявения от 100 000,00лв. като неоснователна.
За основателно съдът намира релевираното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради пресичане на
необозначено за целта място-нарушение на чл.113 от ЗДвП. Установи се по делото
ищцата да е предприела пресичане на пътното платно на място, което не е
обозначено за пресичане на пешеходци, въпреки, че в близост е имало пешеходна
пътека. Този факти съдът намира да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Така установеното съпричиняване съдът определя на 10% или дължимото
обезщетение е в размер на 27000лв.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Претенцията за имуществени вреди за сума в размер на
1950,00лв., съдът намира за основателна. Изслушаното заключение на СМЕ установи,
че закупения имплант е необходим и в причинна връзка
с проведеното оперативно лечение на ищцата. Извършения разход е установен от
приложеното платежното нареждане за превод на сумата по процесната фактура, с
оглед отразеното в приложената фактура. С оглед процент на съпричиняване
дължимото обезщетение за имуществени вреди е в размер на 1755,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 09,03,2018год. е дължима от 10,06,2018год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер на 1150,20лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 128,80лв.
от общо 460,00лв.-в.л.;
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 2556,00лв. от общо 3600,00лв., от които 100,00лв.-в.л.
и 3500,00лв.-адв.възнаграждение. /възражението на ищеца на осн.чл.78,
ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като определеното и заплатено адв.възнаграждение
е под минимума по НМРАВ съобразно цената на исковата претенция определена по
реда на чл.7, ал.2 от ГПК-3569,00лв./.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Г.Й.Й. се дължи адвокатски хонорар в размер на 999,32лв. от
общо 3569,00лв. определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на А.В.Ц., с ЕГН: ***********, със съд.адрес:
*** и ******на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД сумата
от 27 000,00лв.
(двадесет и седем хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени по
повод възникнало на 14.12.2017г. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от 10.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 27000,00лв. до пълния
предявен размер от 100000,00лв., както и за лихва от 09,03,2018год. до
09,06,2018год. като неоснователен.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на А.В.Ц., с ЕГН: ***********, със
съд.адрес: *** и ******на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 1755,00лв., представляващи обезщетение
за причинени по повод възникнало на 14.12.2017г. ПТП имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба -10,07.2018г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 1755,00лв. до пълния предявен размер от 1950,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1150,20лв.
– държавна такса по делото.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на А.В.Ц., с ЕГН: ***********, със
съд.адрес: *** и ******на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 128,80лв.-разноски.
ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на адвокат Г.Й.Й. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 999,32лв.– адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.В.Ц., с ЕГН: ***********, със съд.адрес: *** и ******да
заплати на З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 2556,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: