Р Е Ш Е Н И Е
№ 576/ 05.04.2018 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на трети април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря И.Гальова, като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7612 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.П.Б. против М.Б..
Ищцата моли съда да прекрати брака между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, както и за възстановяване предбрачното й фамилно име.
В отговор по реда на чл.131 от ГПК, особеният представител на ответника не оспорва иска за развод, но счита, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи.
Предявените искове са с правно основание в чл.49 и чл.53 от СК и в съдебно заседание се поддържат от ищцата и пълномощника й, който ангажира доказателства.
Особеният представител на ответника поддържа становището си за вината на двамата съпрузи.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на год. в гр. Б, видно от приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак.
От показанията на св.Б, сестра на ищцата, се установява, че съпрузите са разделени, тъй като ответникът е заминал за родната си С, и с изключение на два кратки периода от около месец, не са живели заедно. Според нея, ответникът се е оженил за сестра й, за да легализира престоя си в К, като я е изнудвал за пари.
Въз основа на горната фактическа обстановка се налага извода, че бракът е дълбоко и необратимо разстроен, без възможност за създаване занапред на нормално семейно съжителство. Това личи от фактическата раздяла на съпрузите, а също от обстоятелството, че съпругът е заживял свой живот, игнорирайки окончателно съпругата и демонстрирайки нежелание за съвместен живот. Липсата на общност помежду им, както и на съвместно съжителство предполагат, че бракът не изпълнява социалното си предназначение и следва да се прекрати.
Очевидно е, при тези факти, че изключителната причина за разстройството на брака се явява поведението на съпруга.
Предвид изричното искане на съпругата и на основание чл.53 от СК, следва да се постанови възстановяване на предбрачното й фамилно име – Б.
По разноските: На основание чл.6, т.2 от ТДТКССГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., заплащането на която, съгласно чл.329, ал.1 от ГПК, както и на понесените от ищцата разноски в общ размер на 755 лв. – държавни такси, адвокатски хонорар и възнаграждение за особен представител, следва да бъде възложено в тежест на ответника.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр.Б, с акт за граждански брак № год. на Община Б, между С.П.Б. от гр.Бургас, кв.“Акациите“, ул.“Индустриална“ № 68, ЕГН – ********** и М.Б., род. на *** год., адрес – неизвестен, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи съпругът М.Б..
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението за развода съпругата да носи брачното си фамилно име – Б.
ОСЪЖДА М.Б., род. на *** год., адрес – неизвестен, да заплати по сметка на Бургаския районен съд окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 40 лв. /четиридесет лева/.
ОСЪЖДА М.Б., род. на *** год., адрес – неизвестен, да заплати на С.П.Б. от гр.Б, кв.““, ул.“ № , ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 755 лв. /седемстотин петдесет и пет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: /п/ Асен Радев
Вярно с оригинала: З.М.