№ 356
гр. Варна, 13.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110204220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. В. ИВ., ЕГН**********, от гр.Варна, против Наказателно
Постановление № 433а-113/18.06.2021 г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с
което на основание чл. 209 "а" ал. 1 от Закона за здравето на
жалбоподателката е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 300 лв., което на основание чл.15 ал.2 от ЗАНН е заменено с
административно наказание „ Обществено порицание”.
С жалбата се иска НП да бъде отменено с аргумент, че въз.И. към
момента на нарушението е била непълнолетна.
В съдебно заседание въз.И.., редовно призована, се явява лично,
поддържа жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода
на делото по същество моли единствено да бъде изменено наказанието, което
приема, че е глоба и да й бъде наложено наказание „Обществено порицание”,
въпреки че именно такова е било наложено с НП след направената замяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в с.з., депозират се
писмени бележки с аргументи за правилност и законосъобразност на
издаденото НП и молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 30.01.2021 г. след полунощ, служители на І РУ-Варна, потърсили
съдействие от служители на Общинска полиция-Варна, поради подаден
сигнал от граждани, че заведение „Дежа Вю” работи в период, в който са
били забранени посещения на заведения поради епидемиологичната
1
обстановка в страната ни, а в заведението били установени множество
лица.Около 01:45ч. горепосоченото заведение било посетено и от екип на
Общинска полиция-Варна, в който участвал и св.Л..В заведението била
установена и въз.И., чиято лична карта била предоставена на св.Л. от
колегите му от Първо РУ-ОД на МВР-Варна.Към момента на проверката
жалбоподателката не е била навършила пълнолетие.
Предвид горното св.Л. приел, че на процесната дата и място, въз.И.,
като посетител на заведение „Дежа Вю", е нарушила Заповед РД-01-
677/25.11.2020 г. на Министъра па здравеопазването изменена и допълнена
със Заповед №РД-01-718/18.12.2020г., като посещава заведение при въведена
забрана за посещение на шведенис за хранене и развлечение по смисъла на
чл.124 от Закона за Туризма, с което е нарушила въведените с т.11, от заповед
№РД-01-677/25.11.2020г. изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от
18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки
по чл. 63. ал. 4, от Закона за здравето, поради което на место съставил против
жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 209 "а" от ЗЗ. Въз. И.
подписала АУАН без възражения.
При личното предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление, с което административно-наказващият орган изцяло възприел
фактическите констатации в акта, както и правната квалификация на
нарушението. За него и на основание чл. 209 "а" ал. 1 от ЗЗ , в което изрично
било посочено, че предвидената от закона "Глоба" в размер на 300 лв. се
заменя с Обществено порицание.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Л., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с приобщените
по делото писмени доказателства, а и доказателства за различна фактическа
обстановка в хода на цялото производство не са ангажирани.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се
допълват.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
2
поради което като процесуално допустима е приета от съда за разглеждане.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание чл. 209"а" ал. 4 от
Закона за здравето. Актът за установяване на административно нарушение
също е съставен от компетентно лице съгласно изисканата и приобщена от
съда Заповед на Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен
акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, с който е било установено извършеното от жалбоподателката
нарушение. Против акта не са били депозирани възражения, в които да са
били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. В
наказателното постановление се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на въз. И.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се защитава. Правото й на защита е било
реализирано в цялост с депозирането на жалба пред въззивната инстанция. В
постановлението са изложени конкретни мотиви относно разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Вярно е, че в АУАН не е посочена ал.1 на чл.209 а от ЗЗ., но този
пропуск е компенсиран в НП, а и нарушителят се защитава срещу фактите,
които са визирани изчерпателно в НП и е имал възможност да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинена и адекватно да
организира защитата си.Следва да се отбележи, че ЗАНН дава възможност да
се издаде НП и при нередовност на АУАН, стига нарушението, нарушителят
и неговата вина да са установени по несъмнен начин, какъвто е настоящият
казус.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и възражения
за такива не са направени.
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е
констатирал нарушение на Закона за здравето, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма.
При въведена забрана за посещение на заведения за хранене и
развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за Туризма с т.11, от заповед
№РД-01-677/25.11.2020г. изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от
18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването жалбоподателката е била
установена в такова заведение, с което е нарушила противоепидемични мерки
по чл. 63. ал. 4, от Закона за здравето и е осъществила състава на чл. 209 "а"
ал.1 от ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (ДВ бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение,
обнародвано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г., Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от
3
Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата
територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В
съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на
здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната
епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така
министърът е издал заповед №РД-01-677/25.11.2020г. изменена и допълнена
със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.Същата носи белезите на общ административен акт по
смисъла на чл. 65 от АПК. В този смисъл са Определение № 8865 от
06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд и
Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд. Процесната заповед не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори
правила за COVID епидемии, а има за цел да уреди възникналата ситуация
покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да
се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени
като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73
от АПК, в това число и процесната, който изрично позволява да се издаде
общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане,
какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата пандемия. АПК не
предвижда обявяване на общия административен акт в Държавен вестник, а е
уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и
оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК, когато неотложно трябва да се издаде
общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за
осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се
спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в
хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в
неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване и на страницата на Министерство на здравеопазването, където
се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е
обявена в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че
същата е породила правно действие. Разпоредбата на чл. 209 "а" ал. 1 от ЗЗ,
действала към 30.01.2021 г., за каквото нарушение е ангажирана
отговорността на жалбоподателката сочи, че който наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл.63 а
ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв. Видно от съдържанието на нормата е, че тя съдържа в себе си
4
както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че на
30.01.2021 г. по време на действие на въведените с посочената по-горе
заповед противоепидемични мерки, жалбоподателката е била установена в
заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за
Туризма,с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209 "а" ал. 1 от Закона за
здравето и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В случая съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия
род, което налага извода, че същото представлява административно
нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време
обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които
охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби, въвеждащи
противоепидемични мерки, имащи за цел неразпространение на заразата и
опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и
същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла
вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. От друга страна, приложението на
чл. 28 от ЗАНН за точно това нарушение, свързано с нарушаване на
противоепидемични мерки, би породило единствено и само чувство за
безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни нарушения.
Правилно наказанието "Глоба" в размер на 300 лв., който е минимално
предвиденият от санкционната норма размер и който очевидно АНО е приел,
че принципно следва да се наложи на жалбоподателката, предвид
непълнолетието й към момента на извършване на нарушението е било
заменено на основание чл.15 ал.2 от ЗАНН с наказание „Обществено
порицание”, но очевидно този факт не е бил възприет правилно от
жалбоподателката, която в съдебно заседание иска от съда именно такава
замяна.
Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗАНН административно-наказателно отговорни
са и непълнолетните, които са навършили 16 г., но не са навършили 18
години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководят постъпките си. Към датата на извършване на
горното деяние, наказаната е била непълнолетна, но навършила 16 г., което я
прави административно-наказателно отговорна. Преценката на АНО за това,
че наказаният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководи постъпките си е обективирана със самото издаване
на НП. Доказателства в насока обрана на това, че наказаният е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи
постъпките си, не са ангажирани, като дори и липсва твърдение за това.
С оглед на това и атакуваното наказателно постановление следва да
5
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От процесуалният представител на въззиваемата страна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и доколкото са
налице предпоставките за потвърждаване на НП искането следва да бъде
уважено. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две
съдебни заседание поради неприлагането на заповед за
компетентност, съответно същото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 433а-113/18.06.2021
г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл. 209 "а" ал. 1 от
Закона за здравето на В. В. ИВ., ЕГН**********, от гр.Варна, е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв., което на основание
чл.15 ал.2 от ЗАНН е заменено с административно наказание „
Обществено порицание”.
ОСЪЖДА В. В. ИВ., ЕГН**********, да заплати в полза на ОС на
МВР-Варна сумата от 80/осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6