№ 3531
гр. Варна, 14.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501828 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. № 21662/08.09.2023 г., депозирана от Е. К. К., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „*******“ №6 ет.10, чрез адв. В. С., срещу
Решение № 2404 от 08.06.2023г., постановено по гр. д. № 12245/2022 г. по
описа на Районен съд - Варна, XLIX-ти състав, в частта, с която е прието, че
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните е
на въззивника, както и в частта, с която Е. К. К., ЕГН ********** е осъден да
заплати в полза на детето Й Е.ова К., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител С. Т. К., ЕГН **********, издръжка за минало време
01.01.2022г. – 08.09.2022г. за разликата над 633 лв. до 4 133 лв. и в частта за
разноските. В жалбата К. излага, че решението на ВРС в атакуваните части и
незаконосъобразно, тъй като изводът на ВРС за вина на съпруга, изразяваща
се в поддържането на извънбрачни връзки, е неправилен. Сочи, че не са
ангажирани доказателства за такова поведение на въззивника, а свидетелите,
ангажирани от ищцата, нямат преки и непосредствени впечатления, а
споделят чутото от С. К.. Досежно издръжката за минало време се излага, че
решението следва да бъде частично отменено, като се съобрази, че от
фактическата раздяла до предявяване на иска въззивникът е заплатил като
издръжка сумата от 3 500 лв., която следва да бъде приспадната от
присъдената сума от 4 133 лв. Съобразно редуциране на сумата на издръжката
за минало време следва да бъдат редуцирани и разноските. Моли за отмяна на
решението в атакуваните части, като бъде отхвърлен искът за обявяване, че
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е на съпруга, да
бъде редуцирана издръжката за минало време на 633лв., както и намалени
разноските съобразно редуцираната издръжка.
1
Направени са следните доказателствени искания за приемане на 4 бр.
платежни нареждания за заплатена издръжка за минало време.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна С.
Т. К., ЕГН **********, чрез адв. Б. Б., с който въззивната жалба се оспорва и
се претендира същата да бъде оставена без уважение. Счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, поради което моли
да бъде потвърдено изцяло. Сочи, че въззивникът още в отговора на исковата
молба е признал изневяра, а и от приложените по делото разпечатки на
проведени от К. телефонни разговори със сайтове за ползване на сексуални
услуги може да бъде направен извод, че същият е ползвал такива по време на
брака с въззиваемата. Излага, че не се установява съпругата да има вина за
настъпилото разстройство на брака, поради което и изводът на ВРС, че
вината е единствено на съпруга е законосъобразен. Не оспорва, че по личната
банкова сметка на въззиваемата е постъпила сочената сума от 3 500 лв., но
излага, че основанието за превода е търговска дейност между съпрузите,
затова и посоченото в платежните нареждания основание е –захранване на
сметка, а не – издръжка в полза на детето Й К.. Не са направени
доказателствени искания от въззиваемата. Изразява становище, че е
настъпила преклузия за приемане на платежните нареждания , а и същите са
неотносими.
Моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части.
ДСП - Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа
изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е
надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена
е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
По направените доказателствени искания, съдът намира следното:
В отговора на исковата молба, депозиран от ответника на 22.10.2022г.,
не са направени възражения, че ответникът е заплатил сума в размер на 3 500
лв. издръжка на детето Й за периода от фактическата раздяла до подаване на
иска. Предвид това и е настъпила преклузия за навеждане на такива
твърдения, тъй като фактите не са новонастъпили. Респективно, ответникът
не е представил и такива доказателства, че плащания са извършени. Видно от
представените платежни нареждания, същите датират от 2022г., т.е. следвало
е да се представят ведно с отговора на исковата молба, като доказателства за
твърдените обстоятелства. Това не е сторено, поради което и на основание
чл.266 ГПК следва да бъде прието, че доказателственото искане за приемане
пред въззивната инстанция на четири броя платежни нареждания е
преклудирано. Затова и същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
21662/08.09.2023 г., депозирана от Е. К. К., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„*******“ №6 ет.10, чрез адв. В. С., срещу Решение № 2404 от 08.06.2023г.,
постановено по гр. д. № 12245/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
XLIX-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Е. К. да бъдат
приети представените с въззивната жалба писмени доказателства- 4 броя
платежни нарежадния от 02.07.2022г., 17.05.2022г., 11.04.2022г. и
03.03.2022г. – общо за сумата от 3 500 лв.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1828/2023 г. на ОС-Варна
за 25.10.2023г. от 10,00ч., за която дата и час да се призоват страните с
връчване на препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3