гр. Стара Загора, 20.02.2020 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 3870 по
описа за 2019 г. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 04.12.2017 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем №
5338670/22.02.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* било правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
Приложение
1 от 04.12.2017 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013 г., било представено само с данните на длъжника Р.С.К.,
тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита
на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се
представяли само на съда.
„Вива Кредит“ ООД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът било изпратено писмо за станалата
продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/ 5338670 от
08.12.2017г., чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в
договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка, че получателят се преместил на друг
адрес. На 08.07.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива
кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ 5338670 чрез куриер. Писмото отново се върнало
в цялост.
Към
исковата молба ищецът представя копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Вива Кредит” ООД чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ведно с покана за доброволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/
5338670 от 08.07.2019 г., което съдът да връчи на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея, в случай, че последният оспори действията във
връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на
съдебна практика за връчването на уведомлението.
Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога
и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение
за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г,, IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Вземането
по Договора за цесия се основавало на сключен между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател и Р.С.К. като заемател
се сключил договор за паричен заем №: 5338670 на 22.02.2017 г., при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предвид
разпоредбите на договора, страните се съгласили, че сключват договора на
основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя,
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя.
Съгласно
сключения договор Заемодателят се задължавал да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 800,00 лв., а Заемателят се задължавал да върне същата на Заемодателя,
ведно с договорната лихва, която била в размер на 122,86 лв., на 18 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 51,27 лева всяка, като падежа на
първата погасителна вноска бил на 08.03.2017 г., а падежа на последната
погасителна вноска бил на 01.11.2017 г. Така, страните се били договорили общ
размер на плащанията - 922,86 лв.
С
подписването на договора за заем, Заемателят
удостоверявал, че получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът
имал силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума, като
предаването и получаването на сумата било удостоверено и с подписването от
страните на разходен касов ордер № 128 от 22.02.2017 г.
На
основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива
кредит“ ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и
осемнадесетия ден забава Заемателят дължал на
Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят
дължал на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на
начислените разходи не можел да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на
300,00 лв., 125.00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за
заемни суми от 500,00 лв. до 1500.00 лв. Сумите се начислявали, за да покрият
направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на
175,00 лв. Също така, страните се договорили, че при забава на плащането на
която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължал на Заемодателя заплащането на еднократна
сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществявало и администрирало дейността по събиране на вземането. На това
основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в
размер на 70,00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо
лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя
си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на
следните изисквания: да било навършило 21 годишна възраст; да работи на
безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6
месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните
5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус
не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател
или валидна банкова гаранция, която била издадена след усвояване на паричния
заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да била валидна за целия срок на договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 329,58
лева, за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни
вноски, всяка в размер на 18,31 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Подписвайки договора за кредит, Заемателят бил заявил, че преди подписване на договора бил
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане
на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, което
обстоятелство било декларирано от Заемателя в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване, или чрез средство
за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят
дължал такса в размер на 329,58 лв., за която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 18,31 лева, включени
били в размера на всяка погасителната вноска и се дължали на падежните дати на
погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която следвало да заплати Заемателя била в размер на 87,89 лева, която включвала
вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки договора, страните били
постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски,
уговорени в договора, Заемателят дължал законна лихва
за забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена лихва за забава за
периода от 04.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия
размер на начислената лихва била 76,09 лева, който бил съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му
длъжникът не бил заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която била платена до момента, била в размер на 776,00 лв., с която
били погасени, както следва: такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит: 109,86 лв., такса разходи за събиране на просрочени
вземания: 170,00 лв.,неустойка: 188,52 лв., договорна лихва: 65,14 лв.,
главница: 242,48 лв.
Поради
това за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК срещу длъжника Р.С.К.. Съдът уважил претенцията на ищцовото дружество и
по образуваното ч. гр.д. № 1903/2019 г., по описа на РС-Стара Загора, XIII,
била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се бил явил в съда да получи книжата, което
от своя страна обуславял правния интерес на ищеца от подаването на настоящата
искова молба.
Искането
е да се признае за установено по отношение на длъжника Р.С.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните
сумите:
557,52
лв. (петстотин петдесет и седем лева и 52 ст.), представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем „Вивакредит План
14 и 30 “ № 5338670/22.02.2017 г.;
57,72
лв. (петдесет и два лева и 72 ст.), представляваща договорна лихва за период от
31.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 1.11.2017 г. (падеж на
последната вноска);
219,72
лв. /Двеста и деветнадесет лева и 72 ст./ представляващи такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 31.05.2017 г. до
1.11.2017 г. /падеж на последна вноска/;
5,00
лв. /пет лева /, представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания;
70,00
лв. (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител;
141,06
лв. (сто четиридесет и един лева и 06 ст.) за периода от 26.07.2017 г. до
01.11.2017 г. /падеж на последна вноска/ представляващи неустойка по договора
за кредит;
76,09
лв. (седемдесет и шест лева и 09 ст.), представляваща лихва за забава от
04.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор от ответника.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за паричен заем от
22.02.2017 г., сключен между ответника Р.С.К. и цедента „Вива
Кредит“ ООД.
В Договора
е записано, че заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 800 лева и в самия Договор се съдържа
Погасителен план.
От
представената и неоспорена по делото разписка се установява, че сумата от 800
лева е предадена в брой на ответника.
Съгласно приложения Погасителен план Р.С.К. е следвало
да погаси заема на 18 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 69, 58
лева (включва главница, лихва и такса експресно разглеждане на документи).
Крайният срок на плащанията е 01.11.2017 г. и общата сума, която следва да
върне ответникът ведно с уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно
разглеждане на документи е 1252, 44 лева.
Общите
условия са инкорпорирани в самия договор за заем. От представената Тарифа на „Вива Кредит“ ООД се установяват видовете такси и размерите
им, като прави впечатление, че таксата за експресно разглеждане расте с размера
на кредита и продължителността на погасителния план т.е. колкото по-голяма е
заемната сума и по –дълъг е периода на погасяването, то по-висок е и размерът
на така наречената „такса за експресно“ разглеждане на документи. В договора
или в тарифата няма дефиниция какво се влага в това понятие и защо сумата
нараства не със срока за разглеждане на документите, а с размера и срока за
погасяване на заема. В самия Договор за заем страните са уговорили, че
дължимата такса за експресно разглеждане на документи е в размер на 329, 58
лева.
В чл.
4 от Договора за паричен заем е посочено задължение на ответника в 3 дневен
срок от сключване на същия да представи обезпечение, а именно поръчител
физическо лице, което да отговаря на определени условия или банкова гаранция.
При неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 329, 58
лева, като в този случай крайната дължима сума по кредита е 1582, 02 лева или
по 87, 89 лева месечно.
Съгласно
чл. 12 от Договора за кредит кредитополучателят заявява, че е запознат и
съгласен с Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, която се
намира на видно място във всеки обект на заемодателя и в интернет. Съгласно
тази Тарифа на определен ден забава се начислява такса разход за ангажиране на
служител, който администрира дейността по извънсъдебно събиране на вземането. Според
исковата молба начислените такси за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането е в размер на 245 лева.
Представен
е и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 22.01.2013 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
съгласно който цедентът се съгласява регулярно да
прехвърля на цесионера ликвидни и изискуеми вземания
срещу заплащане, които вземания следва да са индивидуализирани под формата на
Приложение, като всяко ново Приложение ще има силата на Допълнително
споразумение и става неразделна част от рамковото споразумение.
Съгласно Приложение № 1 от 04.12.2017 г. е
прехвърлено и вземането на „Вива Кредит“ ООД към ответника
на цесионера „Агенция за събиране на вземния“ ООД. Приложено е и Потвърждение за сключена цесия
на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД.
Представено
е пълномощно, с което „Вива Кредит“ ООД чрез законния
си представител е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които е цедирало
съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г.
Изпратени са два броя уведомителни писма по чл. 99 ал.
4 от ГПК от цесионера
и ищец по настоящото дело до длъжника на посочените в Договора за заем адреси.
И двете съобщения са достигнали посочените адреси, от пощенската, съответно
куриерска служба са удостоверили, че пратката е върната в цялост като
непотърсена, съответно с отбелязване, че получателят се е преместил на друг
адрес.
Правото на заемодателя да прехвърли правата си по
Договора за заем на трето лице т.е. да извърши цесия е уредено в чл. 3 в самия
заемен договор.
Съгласно вписване в Търговския регистър „Агенция за
събиране на вземания“ ООД с ЕИК/ПИК ********* е преобразувано във „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********. Промяната е извършена на 21.08.2015
г., като преобразуването е чрез промяна на вида на правната форма. Съгласно чл.
264з ал. 2 от ТЗ с вписването на промяната на правната форма преобразуващото се
дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на
преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При така изложените твърдения съдът намира, че е
сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се
квалифицират по следния начин:
По иска за 557,52
лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл.
9 и сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по
която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че
цесията има действие спрямо длъжника
В тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 76,09
лева мораторна лихва –по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже настъпила забава и
датата на забава, както и размерът на мораторната
лихва.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането.
По иска за 57,72
лева договорна лихва – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена
договорна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По иска за 219,72
лева такса за експресно разглеждане на документи– чл. 10а от ЗПК.
По иска за 75
лева такса разходи – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че тези такси са
уговорени, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани
с усвояване и управление на кредита.
По иска за 141,
06 лева неустойка – чл. 92 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че същата е уговорена и
дължима в посочения размер.
Искът за установяване съществуването на вземане с
правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения
месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3383/2018 г. по описа на РС
Стара Загора е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От събраните доказателства безспорно се доказа, че
между страните е налице потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 предл.
първо от ЗПК, по който ответникът е получил в заем 800 лева, като ищецът
признава, че са налице погашения със сумата от 776 лева, които са отнесени за
погасяване на такси и разноски и много малка част за дължимата главница и
договорна лихва.
По отношение на цесията, извършена с вземането по
Договора за паричен заем, съдът намира следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД основава
активната си материалноправна легитимация на рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., ведно с
Приложение № 1 към него, сключен със „Вива Кредит“ ООД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „Вива
Кредит“ АД от негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията по договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение №137/02.06.2015
г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
От представените по делото доказателства става ясно,
че цесионерът е изпратил съобщение за извършената
цесия, но същото не е достигнало до длъжника. С получаването на книжата по
делото (искова молба и приложения) на адреса, посочен в Договора за заем, както
е видно от приложеното по делото съобщение, съдът намира, че ответникът е бил
надлежно уведомен за извършената цесия, поради което и ищецът е
материалноправно легитимиран да търси вземането си от ответника.
По
отношение на неравноправните клаузи в Договора за потребителски кредит, за
които съдът е длъжен да следи служебно.
Тъй
като кредитополучателят е физическо лице, респ. потребител по смисъла на § 13
ДР на ЗЗП, същият се ползва със закрилата по ЗЗП и са приложими разпоредбите на
ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи в потребителските договори
/чл.143 ЗЗП/ за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В настоящия
случай не е налице индивидуално уговаряне на клаузите, а напротив Договорът е
сключен при Общи условия и без възможност на ответника да влияе върху
съдържанието му.
По
отношение на неустойката.
В
конкретния договор за заем е уговорено в тридневен срок от сключване на
договора заемателят да предостави на заемодателя поне
две обезпечения, някои от които са абсолютно несъразмерни с взетия кредит.
Освен това уговорената неустойка от 329,
58 лева е в размер на 40 % от размера на кредита (главница от 800 лева).
Съгласно
чл. 143 ал. 1 и т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
Налице
е именно хипотезата на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която предвижда
забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка –
в случая около 40 % от заемната сума. Законът -
чл. 143, т. 5 ЗЗП не прави разграничение относно вида на неустойката, а
се акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е
настоящият случай.
Съгласно
чл. 143 ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Тази несъразмерност между правата на
търговеца и на потребителя е значителна, когато е налице съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и и в несъответствие във
възможността им да упражнят своите права за защита по договора.
В
конкретния случай, от начина по който е уредено например задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител, може да се обоснове
извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е
така, защото, задължението за намиране на поръчител в кратък срок не е
определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя
са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения тридневен срок информация. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката.
По
отношение на таксата за извънсъдебно събиране на вземането.
По
отношение на претендираната сума за такса за извънсъдебно събиране на сумата по
кредита съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича
вземането за такса за разходи в размер на общо 245 лв.(по твърдения на ищеца в исковата молба) директно
противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърденията в исковата молба сочат, че
уговорената предпоставка за начисляване на такси и разходи е единствено
забавата на длъжника. Според горецитираната разпоредба от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Ето защо валидността на уговорката, от която произтича
вземането за такса за разходи в размер на 245 лв., преценена с оглед на
императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК, води до извод за нейната нищожност.
Освен това конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също
е с императивен характер. По делото не се установява да е изпълнено изискването
видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Всъщност тези такси не са
определени в самия Договор, а в отделна Тарифа, с която ответникът е заявил, че
е запознат, но едва след сключване на Договора за заем.
Съгласно
чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните
клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива
дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
По
отношение на претендираната сума за експресно разглеждане на заявлението за
кредит.
Съгласно
договора за заем и предложението за сключване на договора за паричен заем,
таксата следва да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане
на паричен заем до 20 мин, като сумата на таксата нараства в зависимост от
размер на кредита и срока за погасяването му, което може да се приеме, като
скрита договорна лихва, доколкото тази зависимост не е логична от вида
„услуга“, който е привидно записано, че се предлага. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен
заем не е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи,
което означава, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса
преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са
клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1
ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им.
В
допълнение съдът намира, по отношение на претендираната сума за експресно
разглеждане на заявлението за кредит в размер на 329, 58 лева, че посочената
договорна клауза, от която произтича това вземане, директно противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Според цитираната разпоредба, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Предвид представените доказателства съдът установява, че към
момента на сключване на договора за кредит претендираната сума за експресно
разглеждане на заявлението за кредит е била фиксирана по размер. Следователно
тази сума не попада в хипотезата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, противоречи на тази
разпоредба и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожна.
Предвид изложеното съдът намира, че сумите от 329, 58
лева такса за експресно разглеждане на документи, 329, 58 лева неустойка за
неизпълнение на задължение и 245 лева такса разходи са били изначално
недължими, като основани на неравноправни, съответно нищожни клаузи от Договора
за заем.
Дължими са сумите за главница в размер на 800 лева, за
възнаградителна лихва в размер на 122, 86 лева и на основание чл. 86 от ЗЗД
мораторна лихва, която е претендирана в размер на 76, 09 лева от 04.12.2017 г. до
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът признава, че
е получил плащане в размер на 776 лева, като тази сума следва да се отнесе
съгласно правилото на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД към дължимите възнаградителна лихва и
главница или от общо дължимата сума от 922, 86 лева ще остане дължима сумата от
146, 86 лева главница. Крайната падежна дата е настъпила за нея на 01.11.2017г.,
а лихвата за забава е претендирана от 04.12.2017г. или на основание чл. 162 от ГПК тя е в размер на 19,74 лева върху дължимата главница.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи иска за
размера до 146, 86 лева главница и 19, 74 лева лихва за забава и да го отхвърли
в останалата му част.
По разноските.
При този изход на делото на претенцията за разноски на
ищеца се явява частично основателна. Следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 75 лева. По делото са
сторени и разноски за държавна такса общо в размер на 50 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение за заповедно производство или общият размер на
разноските е 175 лева. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК исковете се уважават до
размера от 166, 60 и се отхвърлят за останалия размер до 960, 51 лева поради
което следва да се присъдят разноски на ищеца в размер на 25, 86 лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните сумите:
146, 86 лв.
(сто четиридесет и шест лева и 86 ст.), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен
заем „Вивакредит План 14 и 30 “ № 5338670/22.02.2017г.,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 02.04.2020г.
до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 146, 86
лева до сумата от 557, 52 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу
Р.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** искове за:
57,72 лв. (петдесет и два лева и 72
ст.), представляваща
договорна лихва за период от 31.05.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до
1.11.2017 г. (падеж на последната вноска);
219,72
лв. /Двеста и деветнадесет лева и 72 ст./ представляващи такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 31.05.2017 г. до
1.11.2017 г. /падеж на последна
вноска/;
5,00 лв. /пет лева /, представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
70,00 лв. (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител;
141,06 лв. (сто четиридесет
и един лева и 06 ст.) за периода
от 26.07.2017 г. до 01.11.2017 г. /падеж на последна
вноска/ представляващи неустойка по договора за
кредит;
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.С.К., ЕГН **********, с адрес:
***, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
19.74 (деветнадесет лева и 74
стотинки) лева, представляваща
лихва за забава от 04.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за останалата част над 19, 74 лева до 76, 09 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата
от 25, 86 лева разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: