Р Е Ш Е Н И Е
№ /02.06.2020г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия
С.Сандева адм. дело № 206 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
от ЗУТ, във вр. чл.216, ал.6 (отм.) от ЗУТ, във вр. чл.145 от АПК и е образувано (след разделянето на
производството по адм. д. № 192/2019 г. по описа на АдмС - Добрич) по жалба на Д.Ц.К. ***, срещу заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018г. на
началника на РДНСК – Североизточен район, с която е отхвърлена жалбата му срещу
разрешение за строеж № О-4/30.01.2018г., издадено от главния архитект на район
„Одесос“ при община Варна за строеж:
„Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено
таванско помещение към апартамент с идентификатор 10135.1507.712.1.17 в жилищна
сграда, находяща се на бул. „***“ № 69 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна“
в частта досежно искането за неговата нищожност. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на заповедта поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Счита се, че преценката за нищожност на обжалваното разрешение за строеж
е стеснена и непълна. Твърди се, че за да се направи извод, дали актът е
нищожен, следва да бъдат обсъдени всички изложени в жалбата основания и
оплаквания, като се прецени не само дали са нарушени императивни законови
разпоредби от конституционен порядък, а дали изобщо е налице противоречие с
материалноправни разпоредби и дали това противоречие не е толкова съществено,
че да обоснове нищожност на издадения административен акт. Сочи се, че такава
преценка не е извършена, поради което обжалваната заповед е необоснована. Твърди
се, че процесното разрешение за строеж е незаконосъобразно, тъй като не са
спазени законовите предпоставки за издаването му. Допуснатите пороци са толкова
съществени, че водят до нищожност на акта. Навеждат се доводи, че разрешението
за строеж е издадено в нарушение на ЗУЕС и ЗУТ и по-конкретно в нарушение на
чл.11 от ЗУЕС, чл.176а, чл.176б и чл.185 от ЗУТ при липсата на регистриран
технически паспорт, архитектурно обследване, липса на регистриран управител на
етажната собственост в кметство „Одесос“, липса на решение на общото събрание
на етажните собственици и съгласие на непосредствените съседи на обекта за
извършване на ремонт и преустройство на общи части на сградата. Сочи се, че
разрешението за строеж касае ремонт и преустройство на покрив с изграждане на
капандура. Макар и да касае ремонт и преустройство само на собственото на
възложителя таванско помещение, този ремонт засяга обща част на сградата, а
именно – покрива. Създаването на капандура изменя съществено общата част, като
дори променя предназначението й -
създава се отвор, поради което и по аргумент на противното на чл.185, ал.1, т.2
и т.3 и чл.38, ал.5 и ал.6 от ЗУТ се изисква взето решение на общото събрание
на етажната собственост, каквото в случая липсва. Счита се, че обжалваното
разрешение за строеж само прикрива оформянето на етаж, тъй като при
изграждането и строителството не е предвиден такъв етаж, а е решено със скатен
покрив на кота корниз. С поставянето на капандура и надигането на нов етаж се
изменя силуетният план на сградата и показателите, което изисква нов ПУП.
Твърди се, че преди около две години възложителят е извършил основен ремонт и
преустройство на закупения от него апартамент без съгласието на съседите и без
решение на общото събрание на етажната собственост. Извършеното незаконно
строителство е пречка за разрешаване на ново строителство, което е още едно
основание за незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж. По тези
съображения се иска отмяна на заповедта в обжалваната част и постановяване на
решение по същество, с което да се отмени издаденото разрешение за строеж като
нищожно, както и да се присъдят на жалбоподателя
направените разноски.
Ответникът по делото – началникът
на РДНСК - Варна, в писмено становище по делото, оспорва жалбата и иска тя да
бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че за да е незаконосъобразен един
административен акт до степен на нищожност, той следва да е издаден от
некомпетентен по материя, степен, територия и време административен орган или
да разпорежда нещо обективно невъзможно, изпълнението му да води до извършване
на престъпление, да е абсолютно неразбираем, да разпорежда нарушение на
императивни норми от конституционен порядък или да нарушава признатия в
държавата обществен ред. Счита, че нищожност на разрешение за строеж,
произтичаща от противоречие с императивните законови разпоредби, е налице само
когато последиците му са правно нетърпими (строителство в защитена зона,
строителство в зони, отредени за озеленяване, строителство в имот с
характеристики на публична собственост и т.н.), което в случая не е така. Твърди,
че обжалваното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, в рамките
на правомощията му по закон, изписано е на български език и е явна волята на
неговия издател, поради което не са налице условия за обявяване на нищожността му
и заповедта, с която е отхвърлена жалбата срещу него, е правилна и законосъобразна.
Заинтересованото лице – С.Н.Р., чрез
процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди,
че в нея не е посочено нито едно конкретно основание, което да навежда на извод
за нищожност на оспореното разрешение за строеж. Иска жалбата да бъде
отхвърлена и да му бъдат присъдени сторените разноски по делото.
Заинтересованата страна - главният
архитект на район „Одесос“ при община Варна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ – собственик в етажната собственост,
в законоустановения 14 – дневен срок,
видно от приложената по делото обратна разписка на л.45, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Административното производство
пред РДНСК – СИР е образувано по жалба на Д.Ц.К. против разрешение за строеж № О-4/30.01.2018г., издадено от главния
архитект на район „Одесос“ при община Варна за
строеж: „Ремонт и преустройство на покрив с изграждане на капандура на
собствено таванско помещение към апартамент с идентификатор 10135.1507.712.1.17
в жилищна сграда, находяща се на бул. „***“ № 69 по плана на 8-ми микрорайон,
гр. Варна“ с искане
за отмяната му като незаконосъобразно и нищожно.
Със заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018 г. специализираният контролен орган е отхвърлил като
неоснователна жалбата на К. срещу разрешението за
строеж в частта досежно искането за неговата нищожност по съображения, идентични с изложените в отговора
по настоящата жалба. Същевременно
в мотивите към заповедта е посочено, че жалбата в
частта досежно искането за отмяна на разрешението за строеж като
незаконосъобразно е процесуално недопустима като просрочена и не следва да бъде
разглеждана по същество. В тази си част заповедта има характер на акт по
смисъла на чл.216, ал.5 от ЗУТ, който е останал предмет на разглеждане по адм. дело №
192/2019 г. по описа на АдмС – Добрич след разделянето на производството по
него съгласно определение от 25.03.2019 г.
От данните по административната
преписка се установява, че възложителят на строежа С.Н.Р. *** се легитимира
като собственик на самостоятелен обект (апартамент) в сграда с идентификатор № 10135.1507.712.1.17
по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, бул. „***“ № 69, ет.3, ведно с
прилежащите му избено и таванско помещение и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху терена – така нот. акт №
124, т.І, рег. № 4874, дело № 100 от 2014 г. по описа на нотариус с рег. № 212
от регистъра на НК и схема на самостоятелен обект в сграда № 15-59985/12.02.2015
г. на СГКК - Варна.
Собственик на самостоятелен обект
(апартамент) в същата жилищна сграда е и жалбоподателят в настоящото
производство Д.Ц.К. съгласно приложения по делото нот. акт № 186, т.І, дело №
2570/98г. на нотариус при РС – Варна.
На 22.03.2017 г. главният
архитект на район „Одесос“ при община Варна е издал в полза на Р. виза за
проектиране на ремонт на покрив с изграждане на капандура на собственото му
таванско помещение в процесната жилищна сграда.
Със заявление с рег. №
АУ115824ОД/15.12.2017г. до кмета на район „Одесос“ при община Варна Р. е
поискал съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за обект : „Ремонт и
преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено таванско
помещение към апартамент с идентификатор 10135.1507.712.1.17 в жилищна сграда с
административен адрес бул. „***“ 69 в ПИ 1670, кв.54, 8 м.р., гр.Варна“. Към
заявлението са приложени инвестиционен проект - части „Архитектурна“, „СК“ и „ПБ“,
ведно с оценка за съответствие на част „Конструктивна“, както и становище с
изх.№ 6960(1) от 01.12.2017г. на директора на РИОСВ – Варна, че инвестиционното
предложение не подлежи на регламентираните по реда на глава шеста от ЗООС
процедури по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) или екологична
оценка, респ. не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от
Наредбата за ОС.
С решение по протокол №
5/18.12.2017 г. на РЕСУТ при район „Одесос“ – община Варна инвестиционният проект
е приет със забележки, подробно описани в решението, като на същата дата е
съгласуван и одобрен от главния архитект на район „Одесос“ при община Варна.
Със заявление с рег. № АУ115824ОД_001ОД/17.01.2018 г. до кмета на
район „Одесос“ – Варна, подадено от арх. Н.С.С.като пълномощник на
заинтересованото лице Р., са внесени 3 екземпляра на части „Архитектурна“, „СК“
и „ПБ“ от проекта с направени допълнения и отстранени забележки, изискани с
протокола на РЕСУТ. Представено е и заверено копие на протокол за проведено
общо събрание на собствениците в жилищната сграда от 27.08.2017 г., както и
декларация за съгласие на заинтересованите съседи на обекта, подписана от
петима етажни собственици в сградата.
С писмо изх.№ АУ115824Од-001ОД_001ОД/ 24.01.2018 г. от кмета на район
„Одесос“ Р. е уведомен, че следва да отстрани конкретно посочени в писмото
забележки по проекта.
На 25.01.2018 г. възложителят е
подал заявление с рег.№ АУ009546ОД до кмета на район „Одесос“ с искане за
издаване на разрешение за строеж.
На 30.01.2018 г. главният
архитект на район „Одесос“ е издал разрешение за строеж № О-4/30.01.2018 г. В
разрешението е посочено, че е издадено въз основа на одобрен и съгласуван
технически инвестиционен проект от 18.12.2017 г., схема на СГКК – Варна, писмо
на РИОСВ, оценка за съответствие, извършена с приемане на експертен съвет на
район „Одесос“ с протокол № 5/18.12.2017 г., както и заповед № 005/17.02.2017
г. на главен архитект на община Варна.
От приложените по делото чертежи
и обяснителни записки към части архитектурна, конструктивна и ПБ на проекта е видно,
че с проектирания ремонт и преустройство се предвижда демонтиране на дървената
покривна конструкция, повдигане на покрива в по-ниската част и оформяне на
капандура на собственото таванско помещение на възложителя.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспорената
заповед е издадена в производство по чл.216, ал.6 (отм., но действащ към датата
на постановяването й) от компетентен административен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон.
Административното
производство пред началника на РДНСК – СИР е образувано по жалба на собственик
в етажната собственост, в която се намира обектът, предмет на оспореното
разрешение за строеж. С оглед на това и с оглед на разпоредбата на чл.149,
ал.2, т.3 от ЗУТ, която предвижда, че заинтересовани лица да обжалват
разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект в случаите по
чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗУТ са собствениците в етажната собственост, както и с
оглед на разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, която предвижда, че
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето, следва да се приеме, че жалбата, с
която е бил сезиран контролният орган, е процесуално допустима като подадена от
легитимирано лице и правилно той се е произнесъл по нея.
В производството по чл.216, ал.6 от ЗУТ (отм.)
началникът на РДНСК - СИР е извършил цялостна проверка за законосъобразността
на разрешението за строеж, като правилно и законосъобразно е приел, че не са
налице основания, обуславящи неговата нищожност.
Доколкото в АПК не
съществуват изрично регламентирани основния за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този
акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента
на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с
оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията
е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога - до
унищожаемост: 1). всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). порокът във
формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3). съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум); 4). нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден
на основание на нито една правна норма, само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание; 5). превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до унищожаемост на акта, и само ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води
до нищожност.
Не е спорно по
делото, че процесното разрешение за строеж е издадено от компетентен
административен орган съгласно цитираната в самото разрешение заповед №
005/10.02.2017 г. на главния архитект на община Варна (тази заповед не е
приложена по административната преписка, но е служебно известна на съда), с
която на основание §1, ал.4 от ДР на ЗУТ на главните архитекти на районите на
община Варна са предоставени правомощия да издават разрешения за строеж, в т.ч.
за ремонт и преустройство на строежи независимо от категорията им по чл.137 от ЗУТ.
Правилен и обоснован е
изводът на началника на РДНСК – СИР, че е спазена формата на акта, тъй като
разрешението за строеж е изписано на български език и е явна волята на неговия
издател. Актът съдържа необходимите реквизити на чл.59, ал.2 от АПК, във вр.
чл.148, ал.9 от ЗУТ. В него са вписани фактическите и правните основания за
издаването му, както и условията, свързани с изпълнението на строежа, поради
което не е налице съществен порок на формата, който да води до липса на
волеизявление.
Не е налице и
съществен порок на процедурата, засягащ акта до степен на невъзможност да породи
целените с него правни последици, тъй като издаването му се предхожда от
заявление на възложител по смисъла чл.161, ал.1 от ЗУТ, съгласуване и
одобряване на технически инвестиционен проект, след извършена оценка за
съответствието му с приемане от експертен съвет на район „Одесос“ (макар и със
забележки) и издаване на виза за проектиране по чл.140, ал.1 от ЗУТ.
Липсват също така особено
тежки и радикални нарушения на материалния закон и неговата цел, в резултат на
които разрешението за строеж да бъде определено като нетърпимо от гледна точка
на правния ред.
Правилно е становището
на контролния специализиран орган, че нищожност на разрешението за строеж,
произтичаща от противоречие с императивни законови разпоредби, е налице само
когато последиците му са правно нетърпими (строителство в защитена зона,
строителство в зони, отредени за озеленяване, строителство в имот – публична
собственост), което е в случая не е така.
Няма спор, че разрешеното
строителство (с повдигането на покрива и изграждането на капандура) засяга обща
част на сградата (покрива), но въпросът дали това изисква решение на общото
събрание на собствениците в етажната собственост и съгласие на непосредствените
съседи на обекта съгласно чл.185, ал.2, във вр. ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ и дали
представеното със заявлението решение на общото събрание на собствениците в
етажната собственост отговаря на изискванията на ЗУЕС няма отношение към
преценката за нищожност на акта, а за неговата унищожаемост. Дори и да се
приеме приложимост на изискването за наличие на решение на общото събрание и
съгласие на етажните собственици, то това не е порок, който да е толкова тежък,
че да води до нищожност на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен
проект. Твърденията за нарушение на чл.176а, чл.176б от ЗУТ и чл.148, ал.7 от ЗУТ (свързани с наличието на друг незаконен строеж в недвижимия имот) също са
неотносими към преценката за валидност на акта, защото дори и да са налице
такива и по - конкретно на чл.148, ал.7 от ЗУТ, те биха били основание за
неговата отмяна като незаконосъобразен, но не и като нищожен. Следователно не е
налице такъв съществен и непреодолим порок, който да прави нищожно процесното разрешение
за строеж. Издаването му не е лишено от законово основание и не е налице
хипотеза на невалидност на административното волеизявление, при която акт с
подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от
нито един орган.
При
това положение правилно и законосъобразно началникът на РДНСК – СИР е приел, че
липсват основания за нищожност на издаденото разрешение за строеж и е отхвърлил
жалбата в частта относно искането за нищожност на акта. Изводите му за това,
макар и пестеливи, са в съответствие с материалния закон и данните по делото. Изброявайки
в кои случаи административният акт би могъл да бъде правно нетърпим и
непораждащ правни последици, началникът на РДНСК – СИР имплицитно е отговорил
на всички възражения на жалбоподателя, поради което не е налице непълна
преценка относно действителността на оспореното разрешение за строеж, водеща до
необоснованост на мотивите на органа. С оглед на изложеното обжалваната заповед
не страда от пороци, които да обуславят незаконосъобразността й, поради което жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
на изхода от спора жалбоподателят няма право на съдебни разноски. На
заинтересованата страна С.Н.Р. следва да се присъдят разноски по делото в
размер на 800 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съобразно
представения по делото списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие. Ответникът и другата заинтересована страна не са претендирали
разноски, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Ц.К. ***, срещу заповед № ДК-10-СИР-27/23.10.2018г. на
началника на РДНСК – Североизточен район, с която
е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разрешение за строеж № О-4/30.01.2018г.,
издадено от главния архитект на район „Одесос“ за строеж: „Ремонт и
преустройство на покрив с изграждане на капандура на собствено таванско
помещение към апартамент с идентификатор 10135.1507.712.1.17 в жилищна сграда,
находяща се на бул. „***“ № 69 по плана на 8-ми микрорайон, гр. Варна“ в частта
досежно искането за неговата нищожност.
ОСЪЖДА Д.Ц.К., с ЕГН **********,***,
да заплати на С.Н.Р.,
с ЕГН **********,***, сумата от 800 лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия :