Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260678 04.03.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Петя Мутафчиева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 5017 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците Л.М., А.М., Г.Б., Г.М. и Б.М. твърдят, че са наследници на Р.Г.М.. По
силата на отстъпено право на строеж наследодателят бил придобил, по време на брака си с първата
си съпруга Й.М., двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м. в
дворно място парцел ******** по рег. план на гр. П.. Понастоящем сградата била
с идентификатор ********** по кадастралната карта на гр. П., с адм. адрес бул. **********.
Ищците узнали, че ответницата, която била дъщеря от втория брак на
наследодателя се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност относно процесния имот. Ищците твърдят, че
винаги са възприемали имота като наследствен, поради което ответницата не е
придобила право на собственост за идеалните части съпритежавани от тях (5/6).
Предвид това искат да бъде установено, че те са собственици на съответните
идеални части от имота, като и да бъде отменен за тези части нотариалния акт
легитимиращ ответницата.
Ответницата В.Й.Б. счита иска за неоснователен.
Твърди, че тя и нейната майка са упражнявали владение върху имота, което е било необезпокоявано и неоспорвано от ищците.
Периодът на владение бил продължил от 23.01.2005г. до настоящия момент. Моли искът
да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищците по делото са наследници на Р.Г.М., бивш жител ***
починал на 23.01.2005г. Към момента на смъртта си М. е имал сключен втори брак
с Ц.Ц.М., починала в последствие – през 2009г. и оставила за наследник своята
дъщеря – ответницата В.Й.Б.. Освен преживялата втора съпруга Р.М. е оставил
двама сина – Г.Р.М. и Б.Р.М.. Последният е починал преди наследодателя, през
2000г., оставяйки син А.Б.М., на свой ред починал на 11.01.2008г. /лист 5, 8/. А.М.
не е оставил наследници от първи ред и преживял съпруг, като е наследен от
възходяща – неговата баба – М.Г.М., в починала след това през 2010г. и наследена
от децата си - ищците Г.Б., Г.М. и Б.М. /лист 7/.
Установя се още, че синът на Р.М. – Г.Р.М. е починал
на 05.03.2016г. в гр. П., като за свои наследници е оставил ищците Л.М. –
преживяла съпруга и А.М. – син /лист 17/.
Вторият брак на общия наследодател Р.М. с майката на
ответницата – Ц.Т. е бил сключен през 1977г. /лист 52/. От този брак двамата
нямат родени деца. Двамата сина на общия наследодател Г.М. и Б.М. са родени от първия му брак.
През 1957г. с решение на Изпълкома на Градския народен
съвет на в полза на общия наследодател Р.М. и още едно лице – К.В. било
учредено право на строеж за двуетажна жилищна сграда с две самостоятелни жилища
на всеки от етажите в парцел ********** по плана на гр. П. / лист 18 и 53-56/.
По делото не е спорно, че така учреденото право на строеж е било осъществено,
още докато наследодателят е бил в брак с първата си съпруга - Й.Б.М.. Построена била двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. Съгласно действащата кадастрална
карта на град П., тя е заснета с идентификатор № ********** и е на
административен адрес гр. ****************** /лист 44/.
На 10.10.2018г. ответницата В.Б. се снабдила с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка относно процесната
сграда с идентификатор ***************. С акта нотариусът констатирал, че Б. е
придобила собствеността възоснова на давностно владение и наследство / лист 19/.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели
след смъртта на общия наследодател в имота останала да живее неговата съпруга Ц.Т..
След като и тя починала през 2009г. никой не живеел постоянно в къщата.
Свидетелят Т.В. поддържа, че приживе на наследодателя двамата му сина Г. и Б.,
са живели в приземния етаж на къщата. Това продължило докато те се оженят. След
това те последователно се преместили в други жилища. В. поддържа, че синът на
по-големия брат Г. бил вече роден, когато той напуснал имота. Според В., както
и според свидетеля И.П., след смъртта на втората съпруга на Р.М. имотът не бил
поддържан и бил в лошо състояние. През 2018г. синът на Г.М. – ищеца А.М.
проявил интерес към къщата и възложил на трети лица почистването му. Когато те започнали работа, на мястото
пристигнал полицейски патрул. Сигналът бил подаден от ответницата, която била
уведомена от свидетеля М.Г. – непосредствен съсед, че в имота има лица от
ромски произход. Този свидетел, посочен от ответницата, сочи, че приживе Ц.Т.
била посещавана и обгрижвана от дъщеря си / ответницата/ и нейния съпруг. Те се
грижели и за имота. Други лица не били идвали в къщата и двора. Свидетелят дори
не познавал ищците. Г. твърди, че след смъртта на Т., ответницата продължила да
посещава имота, без да може да уточни дали тя или нейни близки са живеели в
него. Възприел, че тя и членове на семейството й идвали много често.
Свидетелствува също, че до 2018г. имотът не е бил много добре почистен / лист 71/. Другата
свидетелка на ответницата – К.П. потвърждава, че къщата е била постоянно
обитавана до смъртта на съпругата на Р.М.. След смъртта на общия наследодател
за имота се грижела ответницата, заедно със дъщеря си и нейния съпруг. Тези
грижи се изразявали в почистване на двора и придаване на приличен вид. Тази
свидетелка също потвърждава, че към момента никой не живее в процесната
къща.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
За да се легитимират като собственици на идеални части
от процесните два имота ищците се позовават
на наследствено приемство, което се установи безспорно по делото.
Принадлежността на правото на собственост върху процесната сграда, която е
изградена възоснова на учредено право на строеж, към патримониума на общия
наследодател също се установи по безспорен начин.
Събраните по делото доказателства сочат, че
строителството на къщата е било осъществено в периода 1957 -1958г. По това време общият наследодател е бил в брак
със първата си съпруга Й.Б.М., която, видно от представено удостоверение, е
починала на 20.07.1976г. /лист 14/. От този брак са родени и двамата сина на Р.М. – Г. и
Б..
По силата на чл.13, ал.1 от СК 1968г. / отм./ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Институтът на семейната
имуществена общност, съгласно чл.103 СК 1968г. /отм./ се прилага и за имуществата
придобити до влизането му в сила, за съпрузите по заварените бракове. Тъй като
към момента на влизане в сила на чл.13, ал.1 СК 1968г./отм./ Р.М. и Й.М. са
били в брак, придобитата по време на брака къща е станала семейна имуществена
общност, по силата на обратното действие придадено на нормата на чл.13, ал.1.
Следователно към момента на смъртта на М. през 1976г. тази общност се е
прекратила, като дяловете на съпрузите в нея са били равни. След смъртта на М. нейната
½ ид.ч. е била наследена само от децата в равни части. Преживелият
съпруг не е получил в наследство дял от бившата СИО, по сила на чл.14, ал.7 СК
1968 / отм./, която гласи, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца
на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от
общото имущество. Така към 1976г. е възникнала съсобственост между Р.М. и
синовете му, като неговият дял е бил ½ , а този на двамата сина по
¼ ид.ч.
След смъртта на Б.М. през 2000г. неговата ¼
ид.ч. от сънаследствения имот е била разпределена между преживялата му съпруга Й.Д.
и сина му А.Б., като всеки е получил по 1/8 ид.ч. През 2001г. А.Б. е наследил
дела на майка си, като по този начин е придобил общо ¼ ид.ч. от
процесния имот. Б. е починал през 2008г. при което призовани да го наследят са
ищците Г.Д.Б., Г.М. и Б.М., които получават по 1/12 всеки.
Делът на Р.М. от правото на собственост върху процесната
сграда е преминал по наследство след смъртта му през 2005г., като 1/ 2 ид.ч. се
разпределя както следва: преживялата втора съпруга получава 1/3 от ½ -
тоест 1/6, синът Г. получава 1/6, както 1/6 получава и А.М., който замества
покойния си баща Б.М.. Впоследствие, след смъртта на А.М., делът му се
разпределя между между Г.Д.Б., Г.М. и Б.М.
като те получават по 1/18 всеки или общо 3/18 ( 2/6) ид.ч.
След смъртта на другия син на Р.М. – Г.М. през 2016г.
същият е бил наследен от съпругата и сина си, като по този начин притежаваната
от него ¼ ид.ч., съставляваща наследство от баща му е била разпределена
между Л.М. и А.М. по равно, тоест всеки е получил по 1/8. Към нея се прибавя и
притежавания от Г.М. дял от съсобствеността, който той е наследил от покойната
си майка.
Така след
извършените наследявания в отделните колена наследници на Р.М., правото на
собственост се разпределя между страните по настоящото дело както следва:
ищците притежават по 1/6 за всеки или общо 5/6 ид.ч., а останалата 1/6 е
притежание на ответницата Б., като получена в наследство от нейната майка Ц.М..
Неоснователно е възражението на ответницата, че е
нейната майка и втора съпруга на общия наследодател е придобила правото на
собственост върху наследствената част на ищците по силата на давностно
владение. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В случая към
момента на откриване на наследството на Р.М. сънаследници са били Ц.М. А.М. и Г.М..
Преживялата съпруга е продължила да живее в имота, но е била владелец на
собствената си идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, а в последствие и на техните наследници. При възникнала от
наследяване съсобственост е изключено да се счита, че някой от наследниците
няма намерение да свои вещта, защото подобно допускане противоречи на факта на
приемане на наследството. Последното означава, че всеки наследник приел
/направо или изрично/ наследството има намерение да получи собствеността върху
вещта, а оттам и намерение да я държи, сам или чрез другиго, като своя. Ето
защо, в случаите когато един от сънаследниците, упражняващ сам фактическа власт
върху цялата вещ претендира, че е придобил собствеността върху нея по давност,
следва безспорно да се докаже, че той е променил намерението си и е превърнал
държанието върху дяловете на останалите съсобственици във владение. Промяната
на намерението следва да се изрази в действия явно демонстрирани, при това не
спрямо трети за съсобствеността лица, а спрямо останалите съсобственици / в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. Чрез тези действия лицето позоваващо се на промяна
следва да се противопостави недвусмислено на останалите сънаследници, като
отблъсне тяхното владение. Само в тази случаи може да се приеме, че е налице
владение, което е годно, след изтичане на срока по чл.79, ал.1 ЗС, да има за
резултат придобиване на собственост по давност.
От събраните делото доказателство съдът намира, че не
може да се обоснове извод, че майката на ответницата, а в последствие и самата
ответница, са завладели идеалните части на ищците и са започнали да ги държат
за себе си. Обстоятелството, че Ц.М. е продължила да живее в къщата до смъртта
си през 2009г., а след това нейната дъщеря спорадично е посещавала имота и
извършвала почистване на двора, не означава, че двете са обективирали промяна
на намерението с което са държали идеалните части на ищците. Единственото
действие на ответницата, което може да се преценява като показващо промяна на
намерението с което се държи веща е снабдяването с нотариалния акт по
обстоятелствена проверка, но то е осъществено едва през 2018г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да се уважи, като се постанови и отмяна на констативния
нотариален акт, издаден в полза на ответницата до размера на 5/6 ид.ч.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати
на ищцата деловодни разноски в размер на 1432,20 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на В.Й.Б. ЕГН ********** с
адрес ***, че ищците Л.А.М. ЕГН ********** с адрес ***, А.Г.М. ЕГН ********** с
адрес ***, Г.Д.Б. ЕГН ********** с адрес ***, Г.Д.М. ЕГН ********** с адрес ***
и Б.Д.М. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на основание наследствено
приемство на общо 5/6 ид.ч. (по 1/6 за всеки от ищците) от следния недвижим
имот: еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***********, със
застроена площ от 65 кв.м., разположена в поземлен имот *********** с
административен адрес гр. П.*************, при граници на поземления имот*****************************.
ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №***********
съставен на 10.10.2018г. от ***********, с който В.Й.Б. ЕГН ********** е призната за собственик на еднофамилна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от 65
кв.м., разположена в поземлен имот ************ с административен адрес гр. П.***********,
при граници на поземления имот: ************, КАТО ОТМЯНАТА се отнася до 5/6 ( пет шести) идеални части от правото на
собственост.
ОСЪЖДА В.Й.Б. да
заплати на Л.А.М., А.Г.М., Г.Д.Б., Г.Д.М. и Б.Д.М., на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 1197,47 лв. /хиляда сто деветдесет и седем лева и 47 ст./,
представляваща деловодни разноски.
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен
срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат
същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на
исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД