РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Смолян, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20255440100527 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. М. Т. против Регионална
дирекция „***“ гр.Смолян, в която се твърди от ищеца, че работи по служебно
правоотношение в ***-Смолян, *** на длъжност „***“. През периода от 01.11.2022г.-
31.03.2025г. е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици
при сумирано отчитане на работното време. През този период е положил общо 2000 часа
нощен труд, като разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове
дневен труд представлява положен труд, който не му е заплатен. Положените часове нощен
труд не са преобразувани в дневен при изплащането на полагаемото му се възнаграждение,
не е ползвал и компенсация във вид на почивка. Твърди също, че за периода 01.04.2022г.-
303.2025г. е бил командирован 30 пъти от ***,*** до ГПУ *** и ГПУ *** и обратно, като
времето за отиване и връщане не му е заплатено изцяло.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 2000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от него
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, за периода от 01.11.2022г. до 31.03.2025г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
01.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението., сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения
извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период , за който
се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска в съда – 01.04.2025г. , сумата
1
1500,00 лева, представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като
отработено време за пътуване при командироване в периода 01.04.2022г. - 31.03.2025г.,
сумата 150,00 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.04.2023г. до 31.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 01.04.2025г„ до окончателното й изплащане.
Претендира и за разноски по водене на делото.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника, исковете се оспорват. Излагат
се съображения, че ЗМВР е специален закон и общото трудово законодателство не е
приложимо. Развиват се доводи защо нощният труд не може да се трансформира в дневен с
коефициент 1,143 и защо не може нощния труд да се заплаща като извънреден. Оспорва и че
претендираното възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при
командироване се дължи.
В с.з. ищецът р. пр. не се явява. Вместо него исковете се поддържат от
пълномощника му адв.М.О..
Ответникът р.пр. се представлява от юриск.М.***, която оспорва исковете.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и
отговора,на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение, като заема длъжността “***“ в *** към ***-Смолян, което служебно
правоотношение не е прекратено.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е
оспорена от страните, се установява, че за периода от 01.11.2022 г. до 31.03.2025г., ищецът е
положил общо 1 125 часа нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат
превръщани в дневни с коефициент 1,143. , съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд процесния период,
преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 2 260,74 лева. Размерът на законната лихва
върху дължимата сума за извънреден труд подробно е описана в таблица Приложение 1 е
305,88 лв.
Според заключението на вещото лице за периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2025г.,
ищецът е командирован общо 14 пъти до ГПУ-Елхово и ГПУ-***. за периодите на
командироване на ищеца, за времето на отиване и връщане от и към граничния пункт са
начислени часовете само за времето на пътуване. Общата сума на платените възнаграждения
за времето на пътуване – отиване и връщане през месеците, в които ищецът е бил
командирован е в размер на 1 515,01 лв. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за пътуването на отиване и връщане при преизчисляване на 8 часа труд в
посока за периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2025 г. е в размер на 475,71 лв. Законната лихва
върху дължимата сума за неизплатени часове на пътуване в командировка - отиване и
връщане, подробно описана в таблица 2 към 01.04.2025 г. е в общ размер на 65,00 лв.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между
22,00 и 6,00 ч.
Според ал.3 на същата разпоредба работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1.
В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За процесния период са дайствали Наредба №8121з-1353/15.12.2020г., в сила от
01.01.2021г. и Наредба №8121з-922/22.07.2022г.,в сила от 22.07.2022г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 3 от посоченатите наредби гласят, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Раздел V урежда отчитане и
документиране на работното време, времето на разположение, както и на положен труд
извън редовното работно време, между 22,00 и 6,00 ч. и на официални празници. Съгласно
чл. 21 ал.1-3 работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен
ден, се отчита в работни дни - подневно. Часовете положен труд извън редовното работно
време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени. Работното време на
държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители,
3
работещи на ненормиран работен ден.
В посочените наредби, действали през процесния период и предходните такива,
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31 ал.1-2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г., (отм. бр. 60 от 2.08.2016 г.), според която отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се
отчита с протокол (приложение № 5). При сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.
Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Съгласно чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР Държавните служители на МВР са длъжни да
бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани със службата им в МВР,
при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 187, ал. 10. Държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила
по Кодекса на труда.
В чл. 8 от НСОРЗ е предвидено за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд, независимо от вида на трудовия договор (само дневни,
нощни или смесена работа); начина на отчитане на работното време (подневно или
сумирано); системата на заплащане на труда; вида на работните смени (смесени с дневна и
нощна продължителност или само нощна). Така независимо, че полаганият от ищеца е със
сумирано отчитане на работното време, нощните часове следва да се превръщат в дневни. В
методологията на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по
законодателен път е установен начинът за отчитане на фактически положения труд. Тази
разпоредба се прилага едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
Поради противоречива съдебна практика по въпроса дали е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи е постановено Тълкувателно
решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на
вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
По преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит относно тълкуването на
чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на
членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС, е постановено решение на Съда на ЕС
от 24.02.2022 г. по дело № С262/20, според което член 8 и член 12, буква а) от Директивата
4
трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че минималната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или други сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях труд. С решението Съда
на ЕС постановява още, че членове 20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност
на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
По преюдициално запитване на Окръжен съд Смолян е образувано дело С-
435/2023 на СЕС, по което с определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава
следните отговори: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от
публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и
защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със
същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква а) от
Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако
прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.
В решението си съдът на ЕС посочва, че принципът на предимство на правото на
Съюза, който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите
членки, задължава всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на
различните норми на правото на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това
число и конституционни, да могат да са пречка за това (вж. в този смисъл решение от 21
декември 2021 г., Euro Вох Promotion и др., С-357/19, С-379/19, С-547/19, С-811/19 и С-
840/19, ЕU С:2021:1034, т. 245 и 251). Изтъква се, че принципът за съответстващо тълкуване
изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат
предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за
тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до
разрешение, което съответства на преследваната от нея цел. Изискването за такова
5
съответстващо тълкуване включва поспециално задължение за националните юрисдикции
при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване
на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно
националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред
невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза,
единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право
смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от 24
юни 2019 г., Рoplawski, С-573/17, ЕU С:2019:530, т. 79). Сочи се, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от
правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
С оглед посочените решения на СЕС и като съобрази практиката на Окръжен съд
Смолян (решение №1/02.01.2025 г. по ВГД№293 по описа за 2023 г., решение
№60/28.02.2025 г. по ВГД№330 по опса за 2023 г.и др.), съдът намира, че в случая за целия
исков период приложима е методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ.Разпоредбите на посочената по-
горе наредба, за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ЗМВР, действала за процесния период, не следва да се прилагат. Разрешенията на
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС се явяват
несъвместими с правото на ЕС, тъй като поставят в различно и по-неблагоприятно,
положение полицаите и пожарникарите - държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо
полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в положението да е
обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел.
Поради изложеното, с оглед възприетата от съда приложимост на НСОРЗ в
отношенията между страните, положения от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване
чрез преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период. По делото ответникът не
твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения
от експертизата размер.
Исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.11.2022г. -
31.03.2025г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен е
основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 2 260,74 лв., в
6
какъвто размер е и исковата претенция, съобразно допуснатото в с.з. от 16.06.2025г.
изменение на размера на предявените искове.
Аксесорният иск за мораторна лихва за забава върху дължимата на тримесечие сума
за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за който се
дължи съответното месечно трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска-
01.04.2025г. , следва да се уважи в претендирания от ищеца размер , съобразно изменението
на размера на иска- 305,88 лв., установен от заключението на вещото лице. Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на иска-
01.04.2025г. до окончателното й изплащане.
Относно иска за възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване
при командироване, съдът съобрази следното:
От заключението на вещото лице става ясно, че ищецът през процесния период е
команидрован общо 14 пъти в зоната на отговорност на ГПУ ***, ГПУ Елхово и ГПУ
Болярово за участие в СПО по българо-турската граница.
В действалите през исковия период 01.01.2023 г. – 31.03.2025 г. наредби за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи – Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. в членове
съответно 23, ал.1 и 22, ал.1 е предвидено, че отработеното време включва: 1. работните
часове в рамките на редовното работно време; 2. времето за хранене; 3. времето за
физиологични почивки; 4. времето за провеждане на професионално обучение; 5. времето за
инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за
строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на
фактически извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното
работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след
проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на
пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4
от ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани операции.
Съгласно чл.2 от Наредбата за командировките в страната, която е приложима в
случая, освен в хипотезите, за които има уредба в специалния закон, командировките се
определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на
пътуването и почивните и празничните дни.
Чл.4, ал.1, изр.1 от същата наредба предвижда, че командированият за времето на
командировката има право да получи, освен брутното си трудово възнаграждение, и
командировъчни пари при условията и в размерите, определени с тази наредба.
Приложено съответно за полицейските служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
какъвто е ищецът, това правило, заедно с ал.1 на чл.23, съответно на чл.22 от горните
7
наредби, означава, че за дните на пътуване за отиване и връщане при командировка, на
ищеца се дължи и брутно трудово възнаграждение за тези два дни. То следва да се определи
не на база единствено часовете за пътуване според пътните книжки на служебните
автомобили, с които е ставало превозването на ищеца и колегите му, а на база брутното
трудово възнаграждение за редовно работно време. Неговата нормална продължителност,
съгласно чл.187, ал.1, пр.1 ЗМВР е 8 часа дневно, а не по-малко, защото чл.22, ал.1 и чл.23,
ал.1 от горните наредби не предвиждат в отработеното време да се включи само времето на
пътуване по т.11, а и времето по всички останали точки на алинеята. В подкрепа на този
извод е и представената по делото Заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г. на ВПД директор
комисар Теодор Чешмеджиев на РД “***“- Смолян. С нея по т.ІІ е разпоредено следното:
Отчитането на времето за пътуване на служителите от ГПУ при *** до ГПУ Ново село и
ГПУ-*** при РДГП-Елхово за участие в провежданата СПО в зоната на отговорност на
РДГП-Елхово и чувствителните участъци на българо-гръцката граница в зоната на
отговорност на *** в изпълнение на Заповед № 8121з-2/04.01.2023 г., в отменените заповеди
по т.І от цитираната заповед, да се отчете като работна смяна с продължителност 8 часа, като
в нея бъде включено и времето за провеждане на брифинг и дебрифинг при пристигане и
отпътуване за и от участие в СПО при спазване изискванията на Наредба № 8121з-922 от
22.07.2022 г.
Описаната Заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г. е издадена и на осн. т.4 и т.6 от
Указания рег.№ 3282р-17463/28.06.2023 г. на ВПД директор на Главна дирекция „***“ към
МВР главен комисар Антон Златанов. В т.6 от тези Указания е разпоредено: за времето за
пътуване на командированите служители за/от участие в СПО да се издава заповед за
полагане на труд извън редовното работно време от изпращащите структури на осн.чл.17 и
чл.19 от наредбата, която се издава отделно от заповедта за командироване на служителите
съгласно чл.31 от наредбата. Според изр.второ на същата т.6 от Указанията, положеният труд
извън редовното работно време съгласно заповедта не може да надвишава реалните часове
на пътуване.
Това означава, че самият ответник приема минимум на работното време за дните
на пътуване и отпътуване при командировка като тази на ищеца е 8 часовата смяна, а не по-
малко. В подкрепа на изложените изводи са и разрешенията на Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията
на работното време, приложима във всички области на дейност в частната и публичната
сфера с изключение на транспорта; както и решения на СЕС – напр. решение от 03.10.2000 г.
по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de
Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana); решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02
Landesstadt Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С- 437/05 Jan Vorel
срещу Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss
срещу Stadt Halle.; т. 94 от решение от 15.07.2021 г. по дело С- 742/21, т.94, решения по дела
C-344/19, С-258/10, С-262/20 и цитираната в тях съдебна практика.
Установи се от заключението на вещото лице, че общата сума на неначислените и
8
неизплатените възнаграждения за пътуването на отиване и връщане при преизчисляване на 8
часа труд в посока за периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2025 г. е в размер на 475,71 лв.
Законната лихва върху дължимата сума за неизплатени часове на пътуване в командировка -
отиване и връщане, подробно описана в таблица 2 към 01.04.2025 г. е в общ размер на 65,00
лв. В тези размери исковете за главница и лихви са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени изцяло, предвид допуснатото в с.з. от 16.06.2025г. изменение на размера на
исковете. Върху главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване
на иска- 01.04.2025г. до окончателното й изплащане.
Ще следва, с оглед изхода на делото, на осн.чл. 80 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на
500,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ще следва на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Смолян ДТ върху уважените искове в размер на 240,42 лв. и разноски за вещо
лице в размер 150,00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** с адрес *** да заплати на Р. М. Т., ЕГН ********** с адрес
гр.Смолян, ул.***, общ.Смолян сумата от 2260,74 лв., представляваща дължимото
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 01.11.2022г.-
31.03.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с
коефициент 1,143, сумата от 305,88 лв. , представляваща мораторна лихва за забава , считано
от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на
предявяване на иска -01.04.2025г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-01.04.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *** с адрес *** да заплати на Р. М. Т., ЕГН ********** с адрес
гр.Смолян, ул.***, общ.Смолян сумата от сумата от 475,71 лева, представляваща сбор на
неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при
командироване в периода 01.04.2022г. - 31.03.2025г., сумата 65,00 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.04.2022г. до 31.03.2025г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
01.04.2025г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА *** с адрес *** да заплати на Р. М. Т., ЕГН ********** с адрес
гр.Смолян, ул.***, общ.Смолян разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** с адрес *** да заплати по сметка на СмРС ДТ върху уважените
искове в размер на 240,42 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 150,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
10