№ 8572
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110132056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „Устра – Бетон“ ООД срещу
„Бодкомерсконсулт“ ЕООД отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 ГПК да се признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата 6457,57 лв., дължима по изпълнително дело №
20205140400124 на ДСИ при Районен съд – Кърджали поради плащане.
Ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително дело № 20205140400124
по описа на ДСИ при Районен съд - Кърджали с взискател ответното
дружество „Бодкомерсконсулт“ ЕООД. Твърди, че на 29.11.2023 г. е изплатил
остатъка от дължимата сума по изпълнителното дело в размер на 6457,57 лева
към взискателя „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, по посочената от него с молба с
вх. № 3285/31.10.2023 г. банкова сметка. Посочва, че плащането е извършено с
платежно нареждане от 29.11.2023 г. 13:22 часа, с уникален регистрационен
номер BORD09846322 на Интернешънъл Асет Банк АД с основание „ПО
ИД.20205140400124 ПО ОПИСА НА СИС ПРИ PC КЖ“. Твърди, че с
плащането задължението към „Бодкомерсконсулт“ ЕООД било напълно
погасено. Твърди, че на 10.01.2024 г. е получил за становище от ДСИ копие от
молба-уведомление с вх. № 6/03.01.2024 г., депозирана от взискателя
1
„Бодкомерсконсулт“ ЕООД, в която твърдял че нямало заплащане на
дължимите суми по изпълнителното дело. С Разпореждане от 19.01.2024 г.,
съдебният изпълнител е отказал исканото прекратяване на изпълнителното
производство, като е посочил, че взискателят не признал извършеното
плащане. Твърди, че с Решение № 67/17.05.2024 г. по възз. гр. дело № 72/2024
г. Окръжен съд - Кърджали е оставил без уважение жалба против
Разпореждането от 19.01.2024 г., като е приел, че извършените извънсъдебни
плащания е необходимо да бъдат признати от страна на взискателя. С оглед
изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата, с който
ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита,
че ищецът няма правен интерес от иска. Твърди, че твърдяното в исковата
молба плащане не е било извършено, както и че същото е върнато на ищеца.
Твърди, че на 15.11.2023 г. е предявил вземане за пропуснати ползи в размер
на 23 870 лв., като ищецът не възразил, съответно приел задължението по
изпратената му фактура. Счита, че плащане е извършвано именно по тази
фактура. С оглед изложеното моли за прекратяване на делото или евентуално
за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен
интерес, тъй като се твърди, че се оспорва негово задължение към ответника –
взискател по изп. дело, като това оспорване се основава на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на
следните предпоставки (юридически факти), а именно: в разглеждания случай
извършено от ищеца плащане на дълга, настъпило след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
2
основание.
Представен е заверен препис от изп. дело № 20205140400124 по описа
на СИС при РС Кърджали, от което се установява, че същото е образувано от
ответника срещу ищеца на основание Изпълнителен лист от 07.02.2020 г.,
издаден въз основа на Решение № 206/13.12.2019 г. по ВГД № 207/2019 г. по
описа на ОС Кърджали за сумата от 20743,57 лв., представляваща неплатена
цена на услуги демонтаж на услуги от желязо и извозване на строителни
съоръжения от желязо по Фактура № **********/13.05.2015 г. и договор за
цесия от 10.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 6317,66 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.10.2015 г. до19.10.2018 г.
В изпълнителния лист е посоченото, че същият е издаден на М.Д.Д., с
посочена банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Представен е договор за цесия от 15.02.2020 г., с който М.Д.Д. като
цедент е прехвърлил вземането си по издадения изпълнителен лист на
ответното дружество.
По делото е представено платежно нареждане от 29.11.2023 г. с
наредител ищеца и получател ответника, по банкова сметка на ответника в
„Обединена Българска Банка“ АД с IBAN BG55UBBS80021014726550 за
сумата от 6457,57 лв.
В отношенията между страните не е спорно, че сумата от 6457,57 лв.
представлява част от общо дължимата сума по посочения изпълнителен лист
от 07.02.2020 г.
Страните спорят дали посоченото плащане действително е било
извършено.
От писмо вх. № 90246/13.03.2025 г. от „Обединена Българска Банка“ АД
се установява, че банкова сметка с IBAN BG55UBBS80021014726550 не е
била с титуляр ответника, като същата е била закрита на 14.01.2025 г. Титуляр
на сметката е бил ЕТ „Снемо-Марс-Момчил Добрев“, ЕИК *********.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че банкова сметка с IBAN
BG55UBBS80021014726550 не е била заверена със сумата от 6457,57 лв.
3
От съвкупната преценка на тези доказателства се извежда безспорен
извод, че сумата от 6457,57 лв. действително не е била платена от ищеца –
длъжник на ответника – взискател, тъй като не е постъпила по посочената
банкова сметка.
Доколкото ищецът не твърди други факти, освен извършеното плащане,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание – Решение № 206/13.12.2019 г. по ВГД
№ 207/2019 г. по описа на ОС Кърджали, които имат за последица погасяване
на сумата от 6457,57 лв., следва, че исковата претенция се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има само ответникът. Същият претендира и доказва разноски в
размер на 550,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Претендираното
възнаграждение е дори под минимума, определен съгласно НМРАВ, предвид
което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищеца е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Устра – Бетон“ ООД, ЕИК *********
срещу „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК да се признае за
установено, че „Устра – Бетон“ ООД не дължи на „Бодкомерсконсулт“ ЕООД
сумата от 6457,57 лв., дължима по изпълнително дело № 20205140400124 на
ДСИ при Районен съд – Кърджали поради плащане.
ОСЪЖДА „Устра – Бетон“ ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
550,00 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4