Решение по дело №140/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-911 от 04.04.2024 г., подадена от ОД на МВР – Габрово чрез директор И. И., против Решение № 32 от 22.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 314 от 2023 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е отменен Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 7146308, издаден от ОД на МВР - Габрово, с който на С. М. С. от гр. Варна, с [ЕГН], е наложена глоба на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, се изразява в следното:

На 06.01.2023 г., в 15.02 ч., на посочен пътен участък в общ. Габрово, намиращ се извън населено място, с посока на движение към гр. Габрово, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26 от 50 км/ч, е установено извършено нарушение на ограничението за скорост от водача на описан автомобил С., управлявал МПС с 90 км/ч, като максимално допустима такава е надвишена с 40 км/ч.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесния ЕФ. Жалбоподателят твърди, че не е собственик на автомобила, нито негов ползвател, не го е управлявал на посочената дата и за първи път узнава за него едва след като е получил фиша.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че ЕФ е издаден в нарушение на процесуалните правила при неустановено по безспорен начин нарушение, извършено от жалбоподателя. За да отмени процесния ЕФ съдът е счел, че наличният по делото снимков материал не съдържа данни, от които да се направи извода за извършване на процесното нарушение и по-конкретно, че процесният автомобил се е движел в зона на действие на пътен знак въвеждащ ограничение от 50 км/ч. Не може да се установи дали това превозно средство се е приближавало или се е отдалечавало от знака, който се вижда на снимката. При непълно описание на релевантните обстоятелства, свързани с деянието, то не би могло да се счита за доказано по безспорен начин, поради което и съдът е отменил ЕФ.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

Касаторът се мотивира с това, че в снимковия материал, приложен по делото, е отразена посоката на движение на МПС. Приложен е протокол, който свидетелства за местонахождението и посоката на движение на автомобила, който съдържа данни за това, че последният се е намирал в зоната на действие на пътния знак В 26. Игнорирайки тези доказателства, установяващи съществени за спора факти, въззивният съд се е произнесъл с немотивирано и незаконосъобразно решение, чиято отмяна се иска, в едно с потвърждаване на отменения с него ЕФ.

С проведеното по делото о.с.з касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата не изпраща представител.

Представителят на ОП – Габрово дава заключение за основателност на жалбата и моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

Съдебният акт на въззивната инстанция е допустим.

Относно съответствието му с процесуалните и материално-правни норми настоящата съдебна инстанция взе предвид следното:

Процесният ЕФ съдържа предвидените от закона реквизити.

Преди съставянето му е бил изготвен друг ЕФ, серия К, № 6853327, за същото нарушение, но на собственика на автомобила БМВ 730 ЛД Х Драйв, с рег. № [рег. номер]– „Перфект Лукс Кар“ ООД. Управителят на дружеството – С. К., е подал декларация на 15.02.2023 г., че на 01.12.2022 г., в 10.30 ч., е предоставил на С. М. С. процесното МПС и на процесната дата, когато е извършено нарушението, то е било в негово владение. Било върнато по-късно – на 16.01.2023 г., като собственикът не бил уведомен за извършени с него нарушения. Към преписката не се прилагат данни за анулирането на този фиш, но несъмнено е издаден процесният такъв с № 7146308 с адресат – С.. В тази връзка прилага Приемо-предавателен протокол от 05.01.2021 г., с който „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД му предоставят лек автомобил Мерцедес МЛ 280 за временно възмездно ползване. Такъв протокол или друго доказателство за предоставяне на жалбоподателя на процесното МПС не е налице по делото. На 22.03.2023 г. С. подава „искане“, в което сочи, че не е управлявал това МПС и че от дружеството са използвали неговото име и данни без негово разрешение и знание. По тази причина и жалбоподателят е направил доказателствено искане още с жалбата си, а именно – да се изиска от дружеството – собственик на автомобила, доказателства за това, че го е предоставил именно на С. и че последният е бил негов държател към процесната дата.

В единственото проведено по делото о.с.з. съдът не се е произнесъл с нарочен съдебенакт по това доказателствено искане, а същото е от съществено значение за установяване дееца на процесното нарушение. Вместо това съдът се е задоволил единствено да отрази същото, като е отбелязал, че това обстоятелство „няма значение за установяване на обстоятелствата, подлежащи на доказване в производството по настоящото дело“, с което твърдение настоящата съдебна не може да се съгласи. На първо място винаги в административнонаказателния процес от съществено значение е установяване по безспорен начин както на нарушението, така и на дееца и неговата вина. Независимо от наличието на формални процесуални норми, свързани с установяването на нарушения с АТСС, сред които е нарушението на правилата за въвеждане на максимално допустима скорост при движение по пътищата, изискването тези обстоятелства да бъдат установени остава като най-съществени. Недопустимо е да не бъдат събирани доказателства, особено изрично изискани от лицето, чиято АНО се търси, в такава насока. По делото действително не са представени никакви доказателства, въз основа на които да се установи, че С. е управлявал процесното МПС, вкл. че същото му е било предоставено от собственика /ползвателя на процесната дата или за определен период, в който тя се включва. Фактът, че собственикът е декларирал подобна информация, не е достатъчен с оглед изричното оспорване от страна на С. с писмено изявление до МВР на това обстоятелство. Действително е възможно негови данни, вкл. и СУМПС, да са попаднали по друг начин у собственика на автомобила, но това, че последният разполага с такива лични данни не е доказателство, че е предоставил държането на процесното МПС именно на това лице. Установяването на този факт е от съществено значение, като се вземе предвид, че в преписката по делото се съдържат неоспорими данни за извършеното нарушение – Справка, ЕФ с данни за координатите на заснето МПС, измерена скорост на движението му, приспаднат толеранс, въведено ограничение на скоростта за съответния участък, разстояние от пътен знак до автомобила по време на заснемането му; Протокол за използването на АТСС с посочено разстояние от пътен знак с въведено ограничение до АТСС в метри, посока на движение и всички останали реквизити, които следва да съдържа този официален свидетелстващ документ.

Дори и да е налице декларация на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, това не освобождава АНО от задължението му да установи по несъмнен начин самоличността на дееца. Недопустимо е да се санкционират лица само на база такава декларация, при положение, че посоченото в нея лице изрично оспорва участието си в извършване на нарушението. По този начин ще се достигне до абсурдната хипотеза да се санкционират лица само на база нечии твърдения, че е налице предоставяне на превозно средство, без последните да могат да се защитят. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, но не е достатъчно наличието на твърдение за такова предоставяне, а този факт също подлежи на главно и пълно доказване, каквото по делото не е осъществено. Законът не съдържа презумпцията, че само въз основа на деклариране на такова твърдение деецът се счита за установен и това е недопустимо както от логическа, така и от юридическа гледна точка. В случая посоченото в декларацията лице е направило възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, като не е отразена нито една от хипотезите, при които ЕФ срещу него следва да се анулира, но оспорването му става по общия ред, като в тежест на АНО, респективно– администрацията, която го издава, е да установи деянието, дееца и неговата вина. В случая са налице данни за противоправно нарушение, но не и такива за неговия извършител, като такива не са събрани по вина на първоинстанционния съд.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка, вкл. несъбрани съществени релевантни доказателства за участието на жалбоподателя в извършването на процесното деяние, което съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за изясняване на всички спорни обстоятелства и ново произнасяне след това.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 32 от 22.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 314 от 2023 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменен Електронен фиш серия К, № 7146308 на, ОД на МВР - Габрово, с който на С. М. С. от гр. Варна, с [ЕГН], е наложена глоба в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от същия нормативен акт.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд, при съобразяване с дадените в настоящия съдебен акт указания.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.