Решение по дело №154/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.211, пр.2 от ЗМВР.

З. К. Р., [ЕГН] от [населено място], ул.“Опълченска“ № 41 обжалва заповед № 1152з-90/ 26.02.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /РДПБЗН/ - Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК. Твърди за неясно обвинение, изтичане на срока за установяване на нарушението и недоказано деяние. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ответния директор на РДПБЗН - Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

С оспорената заповед на основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ на младши експерт З. К. Р. – командир на екип в Районна служба ПБЗН – Рила към РДПБЗН – Кюстендил при ГДПБЗН – МВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Обвинението е за това, че на 30.04.2023 г. преди обяд при преминаване през главен път–108 по посока от [населено място] към [населено място] жалбоподателят е влязъл във вербален конфликт с лицата Г. С. П., М. С. М., С. В. М. и С. С. К., в който е отправил обидни думи и квалификации, целящи уронване на достойнството им, като с оглед социалният им статут си е позволил демонстративно неуважение, което същите са възприели, че е резултат от факта, че Р. е служител в МВР. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150, ал.2 от ЗМВР във вр. с т.21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/ 2014 г., с който Р. е запознат /съгласно протокол рег. № 513/ 06.08.2018 г./.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 1152з-370/ 08.09.2023 г. на директора на РДПБЗН – Кюстендил въз основа на доклад рег. № 1152р-2307/ 09.08.2023 г. на комисия назначена със заповед № 1153з-209/ 11.05.2023 г. на органа. Докладът на комисията е изготвен в процедура по проверка на постъпил сигнал по реда на чл.107 от АПК /във вид на жалба рег. № 812102-544/ 09.05.2025 г./ от Г. С. П.. В хода на проверката са приобщени обясненията на Г. П., С. В. М., М. С. М., С. С. К., съпругата на жалбоподателя А. И. Р. и обяснение на Р.. Приобщена е кадрова справка за жалбоподателя. Със заповед № 1152з-276/ 27.06.2023 г. на ДНО е удължен срока на проверката до 09.08.2023 г. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство от 08.09.2023г. ДНО е приел данните от проверката на сигнала, определил е ДРО и е разпоредил изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност, което да се докладва със събраните доказателства в 4-месечен срок от издаване на заповедта. Жалбоподателят е запознат със заповедта. В хода на дисциплинарното производство Г. П. е поддържал обясненията си, а С. К. е доуточнил своите обяснения. По предложение рег. № 1152р-3617/ 08.12.2023 г. на председателя на ДРО, със заповед № 1152з-531/ 08.12.2023 г. ДНО е удължил срока за разследване до 08.02.2024 г. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Разследването е приключило с обобщена справка рег. № 1152р-494/ 05.02.2024 г. на ДРО. Жалбоподателят е получил копие от обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство. ДНО е запознат с материалите по дисциплинарното производство и обобщената справка въз основа на докладна записка рег. № 1152р-495/ 05.02.2024 г. С покана рег. № 1152р-571/ 13.02.2024 г. ДНО е поканил жалбоподателя за изслушване по обвинението на 20.02.2024 г. Жалбоподателят е запознат с поканата на 15.02.2024 г. Съгласно протокол рег. № 1152р-607/ 19.02.2024 г. липсват постъпили писмени обяснения или възражения от Р.. Съгласно протокол за изслушване рег. № 1152р-611/ 19.02.2024 г., на 20.02.2024 г. жалбоподателят не е имал други обяснения.

От материалите по дисциплинарното производство ДНО е установил, че на датата и мястото на обвинението Р. е спрял стадото от крави на Г. П.. Стадото е придружено от С. К., С. М., М. М. и други лица. Р. отправил обидни думи и квалификации към всички и заплаха към С. М., че трябва да внимава, защото се ще срещнат на Балкана. Р. отправял заплахи че ще набие лицата. Лицата познавали Р. като пожарникар. В обясненията си Р. сочи, че говорил на висок глас с пастирите и преградил пътя за минаване на стадото през ливадите на баща му, но пастирите продължили и навлезли в ливадите, след което започнал спора помежду им. Р. обяснява, че след пристигане на П. двамата провели разговор, в резултат на който Р. заявил, че ще депозира жалба до кмета на [населено място], а П. казал, че ще има проблеми с него, че ще го уволни от работа. С това случката приключила. В обясненията А. Р. /съпруга на жалбоподателя/ потвърждава написаното от жалбоподателя. В резултат на установеното, ДНО е формирал извод за възникнал скандал между Р. и останалите лица, при който Р. е отправял обидни думи и квалификации от рода на „боклуци“, „чираци“ и „прошляци“, които са оставили трайно усещане за обида в лицата, към които са били насочени. По реда на чл.206, ал.2 от ЗМВР ДНО е установил, че деянието на Р. е формирало усещане за незачитане на личния авторитет на подателя на сигнала и свидетелите, от него са настъпили негативни морални последици, свързани с накърняване на достойнството на лицата в личен аспект, като поведението на дееца пренебрегва факта, че е държавен служител и от него се изисква определено поведение не само във връзка с изпълнение на служебните му задължения, а и в обществения живот, в работно и извънработно време и извън местоработата. ДНО е приел, че деянието е извършено виновно под формата на самонадеяност, т.к. деецът е подценил определени фактори и възможности и е създал грешна представа за действителното състояние на нещата, а именно – че има законови мерки за пресичане на евентуални противоправни действия от П., като умишлено е влязъл в конфликт, при който си е позволил поведение, което не следва да има в обществото и което е станало обществено достояние. ДНО е взел предвид и цялостното поведение на дееца от кадровата справка. Р. е назначен в МВР от 10.03.1993 г. и по време на служба е награждаван, като има две заличени дисциплинарни наказания.

Оспорената заповед е връчена на адресата на 28.02.2024 г., а жалбата е подадена на 13.03.2024 г.

В съдебното производство съдът е приел Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.09.2024 г. на прокурор в РП – Кюстендил, касаещо обвинение срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК при процесния случай във връзка с отправени закани за убийство към Г. П.. Прокурорът е приел, че гневът на Р. от поведението на пострадалия не надхвърля пределите на изява, за да бъде прието че е налице предварително оформено решение за отнемане на живота, като съдържанието на използваните изрази, съпоставени с действията му следва да се преценяват в контекста на доказани враждебни конфликтни отношения. Прокурорът е установил, че Р. не е искал да предизвика основателен страх у П. за отнемане на живота на лицето, а само промяна на намерението му да преведе кравите през ливадите.

В съдебното производство съдът е приобщил показанията на св.А. И. Р., Г. С. П., С. С. К. и С. В. М..

Св.Р. обяснява, че в деня на деянието Р. спрял автомобила, т.к. видял, че кравите на св.П. се насочват през главния път посока ливадите на свекър й и се развикал на пастирите защо минават оттам. Свидетелката сочи, че Р. не е заплашвал, нито обиждал или нагрубявал присъстващите. Свидетелката била в автомобила при отворена врата от към шофьора. Р. бил на 100 метра от нея. Чула как П., връщайки се от срещата с Р., отправила обидни думи, псувни и закана, че ще махне Р. от работа, които деецът не чул.

Св.П. обяснява, че след обаждане от пастирите отишъл на място. Пастирите му казали „ела по-бързо, З. че ни изтрепа“. На място Р. бил на моста и не давал кравите да преминат от другата страна. Кравите нямало как да заобиколят, като пътят им минавал през ливадата на П.. Свидетелят отрича да е наредил кравите да минават през ливадата на Р.. При пристигането си, Р. се разправял с пастирите, като взаимно се обиждали. Според П. двамата с Р. имат търкания от около 2 години. Р. нарекъл П. „мръшляк, чирак и др.“. Разговорът между двамата бил за пътя, по който животните трябвало да минат. След като Р. тръгнал към П., мостът се освободил и кравите тръгнали в посока ливадите. Р. се затичал да пази да не влизат в неговата ливада и започнал да се кара на пастирите /роми/ да пазят животните. През това време жената на Р. слязла от колата и започнала да го дърпа да влезе в колата. Свидетелят отрича да е заплашил Р., но сочи, че деецът го заплашил, че „горе ще се оправим в планината“.

В резултат на извършената очна ставка между св.Р. и св.П. е установява, че свидетелката не е чула какво е казал Р. на пастирите и П., т.к. била по-надалеч в колата и само чула думите на П., връщайки се от разговора. Св.П. сочи, че с Р. се разправяли преди моста близо до колата, която била на 3 метра от тях.

Св.Кирилов сочи, че Р. ги обиждал и викал да не минават кравите през неговата ливада. Пътят на кравите минавал по пътя, а не през ливадата. Преди да дойде св.П. Р. ги наричал „чираци, цигани“. Р. се карал с пастирите защото мислел, че ще карат кравите през неговата ливада. Взаимно се обиждали.

Св.М. обяснява, че Р. обиждал пастирите с думите „какво правите вие бе чираци, че ви изпрепам, че ви заколя“. Жена му била в колата на метър-два и чула думите. Р. викал да връщат кравите, че ще ги бие. Двамата със свидетеля си оправили взаимни закани и се обиждали.

Показанията на св.П., К. и М. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни без противоречия с писмените документи от преписката, включително обясненията на лицата в дисциплинарното производство. Показанията на св.Р. съдът приема за частично достоверни досежно поведението на Р. след пристигане на св.П., т.к. в останалата част противоречат на показанията на тримата свидетели и на нейните обяснения в дисциплинарното производство.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211, пр.2 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност. Дисциплинарното наказание е наложено по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. Нормата на чл.204, т.4 от ЗМВР възлага налагане на наказанието в компетентност на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Издателят на оспорената заповед е директор на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Кюстендил. Длъжността на органа е ръководна съгласно т.1 от раздел IV.2, буква А „Държавни служители с висше образование“ от Приложение № 1 към заповед №8121з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.141, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.13/07.02.2017г., доп. и изм./.

По формата на акта:

Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма по чл.210, ал.1 от ЗМВР и чл.63 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Заповедта съдържа задължителните реквизити относно имената на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби, доказателствата, правното основание, вида на наказанието, срокът и реда на оспорване. Извън изложеното, пълно описание на деянието се съдържа в обобщената справка на ДРО, приета от ДНО и цитирана в оспорената заповед.

Неоснователно жалбоподателят възразява за неясно обвинение. Правната квалификация на деянието е по чл.150, ал.2 от ЗМВР, която норма задължава държавните служители да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Обвинението включва т.21 от Етичния кодекс, според която държавния служител има задължение да се отнася с уважение към всички представители на обществото. Според словесното обвинение, деецът е влязъл във вербален конфликт с посочените лица посредством отправяне на обидни думи и квалификации, с което демонстрира неуважение към лицата, които го познават като служител на МВР. С оглед на изложеното, обвинението почива на установените от ДНО факти и обстоятелства и е ясно формулирано, поради което не нарушава правото на защита на дееца.

По процедурата:

Дисциплинарното производство е образувано на основание чл.205, ал.1 от ЗМВР при данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител от приключилата проверка по сигнала по реда на чл.107 от АПК, обективирана в доклад рег. № 1152р-2307/ 09.08.2023 г.

Спазено е правилото на чл.205, ал.3 от ЗМВР за участие на жалбоподателя в производството. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка и материалите от дисциплинарното производство. По този начин е осигурено правото да представя доказателства и да прави искания, бележки и възражения и да дава обяснения, включително допълнителни след запознаване с обобщената справка.

Спазена е процедурата по чл.206, ал.1 от ЗМВР. ДНО е приел писмените обяснения на служителя, дадени по време на проверката по сигнала. Служителят е получил покана от ДНО за даване на обяснения след връчване на обобщената справка. Смисълът на нормата е да осигури възможност на служителя да даде обяснение по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на тезата си. В случая тези изисквания са изпълнени. Изложеното обосновава извод за спазване правото на защита на лицето в проведеното дисциплинарно производство.

Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл.195, ал.2 във вр. с чл.196 от ЗМВР. Обвинението е за нарушение на служебната дисциплина, извършено на 30.04.2023 г. Нарушението се счита за открито на датата, на която ДНО е установил неговото извършване и самоличността на нарушителя. Нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при ДНО. Обобщената справка на ДРО е изготвена на 05.02.2024 г. и на тази дата ДНО е запознат с материалите по производството, видно от саморъчното отбелязване върху докладна записка рег. № 1152р-495/ 05.02.2024 г. Оспорената заповед е издадена на 26.02.2024 г. Следователно, заповедта е издадена в рамките на посочения в чл.195, ал.1 от ЗМВР двумесечен срок. Не е изтекъл и едногодишния срок от извършване на нарушението.

В проведеното дисциплинарно производство са спазени правилата на чл.206, ал.3 и ал.4 от ЗМВР. ДРО е събрал две групи доказателства. В първата група са доказателствата събрани от ДРО, а във втората група са приобщените материали от проверката по сигнала. Събраните в двете групи доказателства са допустими и относими по общите правила на АПК. Съгласно чл.206, ал.3 от ЗМВР за разкриването на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона, което изискване е изпълнено.

Спазено е и правилото на чл.206, ал.2 от ЗМВР. ДНО е формирал мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при неговото извършване, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на служба.

Неоснователно жалбоподателят възразява за нарушен 4-месечен срок от установяване на нарушението. По силата на чл.205, ал.6 от ЗМВР дисциплинарното производство приключва в срок от 4 месеца от образуването му, а при дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, този срок може да бъде продължаван до 2 месеца със заповед на органа по чл.204. В настоящият случай производството е приключило в удължения срок, т.к. е образувано на 08.09.2023г. със заповед № 1152з-370/ 08.09.2023 г. на ДНО, удължено е със заповед № 1152з-531/ 08.12.2023 г. до 08.02.2024 г. и е приключено с изготвяне на обобщената справка рег. № 1152р-494/ 05.02.2024 г. Преценката за фактическа и правна сложност на случая е в рамките на оперативната самостоятелност на ДНО, поради което е изключена от съдебния контрол за законосъобразност на оспорената заповед. С разследването на случая ДНО не е нарушил принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Неправилно жалбоподателят и ДНО изчисляват срока, взимайки предвид датите в проверката по сигнала, т.к. по това време не е имало образувано дисциплинарно производство. Сроковете по чл.195 от ЗМВР във връзка с правилата на чл.196 от ЗМВР текат при образувано дисциплинарно производство, което не включва проверката по сигнала. Тази проверка се провежда по общия ред на Глава Осма „Предложения и сигнали“ от АПК.

По материалния закон:

Обвинението в оспорената заповед е за нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е вид дисциплинарно нарушение, за което е предвидено наказанието „порицание“ по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР.

Съвкупният анализ на материалите от дисциплинарната преписка и събраните по делото доказателства установява извършено от дееца деяние.

Съгласно т.21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото.

Жалбоподателят е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР като орган по пожарна безопасност и защита на населението.

Установи се, че на датата на обвинението 30.04.2023 г. жалбоподателят е влязъл във вербален конфликт с посочените в заповедта лица. Спорът е възникнал по повод преминаване на водените от лицата крави през пътя и съседните ливади. Жалбоподателят е формирал разбиране, че кравите се насочват към ливадата на семейството му, което го провокирало да отправи обидни думи и квалификации към пастирите на животните, наричайки ги „чираци и цигани“ и заканвайки се със саморазправа. След пристигане на св.П. жалбоподателят е продължил с обиди към лицето, наричайки го „мръшляк, чирак“. От своя страна пастирите също обиждали Р.. Заплахата на св.П. за уволнение не е достигнала лично до Р., т.к. е отправена след приключване на конфликта между двамата, поради което е ирелевантна за преценка на поведението на дееца. Изводът от изложеното е, че с поведението си държавният служител е проявил неуважение към пастирите и св.П. като представители на обществото.

Поведението на дееца е мотивирано от една страна от неговите субективни представи, че движението на животните е криело опасност от увреждане на собствеността и втори път от поведението на останалите лица в конфликта, които също са отправяли обиди. Следователно, деецът е действал при условията на афект. Този афект обаче не е извинително обстоятелство и не води до оневиняване. Нормата на т.21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР задължава държавният служител макар и извън работно време и място във всяка ситуация да се отнася с уважение към всички представители на обществото. Това означава поведението да бъде адекватно на изискването за държавен служител, което в случая не е налице.

Нарушението е съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Срокът на дисциплинарното наказание „порицание“ е минимален от 6 месеца и съответства на тежестта на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване.

На основание чл.172, ал.2 от АПК съдът ще отхвърли оспорването.

Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на РДПБЗН - Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на З. К. Р. срещу заповед № 1152з-90/ 26.02.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Кюстендил.

ОСЪЖДА З. К. Р. да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

На основание чл.211, изр.3 от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.

Решението да се съобщи на страните.