Р
Е Ш Е
Н И Е
№353
26.05.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка
Попова………………………………………………………………….,
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 840 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Д.Г. ***, подадена чрез пълномощник,
против Заповед № 4078з-710 от 04.08.2021г. на ВПД Директор на РДГП – Драгоман
при ГД“Гранична полиция“, с която й е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение” за срок от три месеца.
Жалбоподателката счита оспорения акт за
незаконосъобразен, поради издаването му от некомпетентен орган, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
несъобразяване със законовите изисквания за форма и съдържание, нарушения на материалния закон и
несъобразяване с целта на закона.
Сочи, се че издателят на заповедта не е сред органите,
които съгласно разпоредбата на чл.204 от ЗМВР са компетентни да издават
заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на служители на МВР. От самата
заповед не ставало ясно коя правна норма
или друг акт оправомощават издателя на заповедта да я изготви и подпише. В тази
връзка следвало да се има предвид, че той не бил сред посочените в нормите на
чл. 37 и сл. от ЗМВР ръководители на основни структури на министерството.
Излагат се доводи, че от текста на заповедта не личало
колко на брой нарушения били осъществени.Твърдели
се три нарушения, квалифицирани като форми на „небрежност в служебната
дейност“, но отделните нарушения не били описани конкретно и ясно по време,
място и изпълнително деяние – действие или бездействие. По отношение на първото описано такова –„неносене
на газанализатора съобразно изискванията“, липсвало описание на поведението на
жалбоподателката, като не било посочено на кое от изискванията на цитираната
нормативна наредба тя не е спазила. Второто нарушение също било описано семпло
и неясно, а по отношение третото нарушение въобще не се разбирало какво е било дължимото поведение на служителя
и с какво то се разминава с правилата за
поведение на служителя, които не били спазени или нарушени, нито пък било ясно,
кой е издателят на писмото, доведено ли е то до знанието на служителя, кога , какъв е неговият
характер и какви са конкретните права и
задължения на служителя на МВР, които се
определяли с него. При издаване на заповедта не била приложена и разпоредбата на
чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Сочи се, също че от формална гледна точка съдържанието
на заповедта не отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било
неясно, непълно и давало поводи за различни тълкувания. Не били спазени
предвидените в разпоредбата на чл. 195 от ЗМВР срокове за налагане на
наказанието, а изисканите от жалбоподателката обяснения не били преценени
адекватно от санкциониращия орган.
От материално правна страна се твърди, че визираните в
заповедта дисциплинарни нарушения не били извършени от жалбоподателя. На
посочените в ИАА дата и място, служителката изпълнявала задълженията си,
вменени й от закона, длъжностната й характеристика и заповедите на началниците,
като не била допуснала небрежност при упражняването им. Налагането на наказание
за неясни и неизвършени нарушения при всички положения било несправедливо и
ненужно за постигане целите на дисциплинарното наказание.
По изложените в жалбата доводи се моли за отмяна на
заповедта. Претендират се разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от жалбоподателката - лично и чрез упълномощен
представител.
Ответникът - ВПД Директор на РД“ГП“ – Драгоман при ГД
„Гранична полиция“, чрез процесуален
представител, в писмени бележки изразява мотивирано становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски представляващи юрисконсултско
възнаграждение. При условията на алтернативност прави възражение за
прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
По повод утвърдено от Директора на ГД“ГП“ становище рег. № 3282р-15721 от 15.07.2021г.
на Началник отдел“Гранични проверки“ при ГД „ГП“ за извършване на нова проверка
относно извършена изходяща гранична проверка на 30.05.2021г. около 00.41ч. на ГКПП
Калотина, на товарен автомобил марка* със сръбски рег. № *** с три
укрити лица в него, както и за неизпълнение на разпореденото в писмо рег. №
3282р-12076 от 01.06.2021г., по отношение предоставяне на разпечатка от
записаните измервания с газанализатора от дежурната смяна на ГКПП-Калотина, от Заместник-директора на РДГП Драгоман е издадена заповед за извършване на
проверка с рег. № 4078з-647 от 16.07.2021г.(л.20), с която е разпоредено да се извърши проверка
по случая, като със същата поименно е
определен състава на комисията, която да я осъществи. Видно от саморъчно
отразеното в заповедта, жалбоподателката Д.Л. е била запозната със същата.
Проверяващата комисия събрала относимите според нея
писмени и веществени доказателства, като на 27.07.2021г. приключила проверката, с изготвянето на справка заведена
в РД“ГП“ - Драгоман с рег. № 4078р-10243 (л.13). В справката, от комисията са
описани извършените от нея действия по проверка, като по отношение на Д.Л. е
установено, че същата е била разпределена за времето от 21.55ч. на 29.05.2021г. до 00.47ч. на 30.05.2021г. на ГКПП – Калотина,
на трасе излизане на товарни автомобили, за физическа проверка и проверка с
газанализатор. От представените записи от системата за видеонаблюдение на ГКПП
– Калотина комисията стигнала до извода,
че мл. инспектор Л. не е носела многоканален газо – измервателен апарат „X-ам 7000“,
съгласно указания рег. № 20263/06.10.2014г., с който същата е била запозната,
че е използвала уреда в нарушение на разпореденото в т.6 от писмо рег. № 3282р-17314/03.08.2016г., и т. 8 от
указания рег. № 20263/06.10.2014г. по описа на РДГП – Драгоман, не е извършила
проверка с газанализатртора съобразно разпореденото в т.2 от писмо рег. №
3282р-4473/16.02.2017г., както и че не е извършила проверка на спойлерите и
фабричните кухини на превозното средство, целостта на укрепващото въже и/или
митническата пломба, шкафовете с инструменти и вещи на товарните превозни
средства, ходовата част и шасито на превозното средство, съгласно разпореденото
в писмо рег. № 3282р-7694/28.03.2019г.
Комисията приела,
че деянието е извършено под формата на небрежност, като извършеното не попада в
категорията на тежките нарушения на служебната дисциплина пои смисъла на
чл.203, ал.1 от ЗМВР, но същото не може да се квалифицира и като маловажно.
Предвид установеното и достигнатите от комисията изводи, същата предложила на Д.Л.
на основание чл.194, ал.2, т.1 предл. второ от ЗМВР, вр. с чл. 199,
ал.1, т.3 предл.1-во, на служителката да бъде наложено дисциплинарно
наказание“Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
Д.Л. е
запозната със справката на 31.07.2021г.
На 31.07.2021г.
в 19.00ч., на Д.Л. е връчена покана с рег. № 4078р-10326 от 28.07.2021г.(л.100)
да представи писмени обяснения по случая в деловодството на РДГП – Драгоман, в срок от 24 часа след връчване на поканата.
В ДЗ, с рег.№ 4078р-10665 от 03.08.2021г.(л.101) е
обективирана констатацията за липса на
постъпили писмени възражения от Д.Г.Л. във
връзка с отправената й покана за даване на писмени обяснения рег. № 4078-10326
от 28.07.2021г.
На 04.08.2021г. е издадена оспорената Заповед рег. №
4078з-710 от ВПД Директора на
РДГП-Драгоман, с която на младши инспектор Д.Г.Л. –полицай в 01 група на ГКПП –
Калотина от ГПУ – Калотина при РДГП е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от 3 месеца, за това, че: На 30.05.2021г. около 00.40 часа, при
изпълнение на служебните си задължения на ГКПП Калотина като служител определен
съгласно модул „Ротация“ за физическа проверка
и проверка с газанализатор на трасе “излизане товарни автомобили“ при
извършване на физическа проверка на товарен автомобил * със сръбски рег. № ***, :
-Не е
носила газанализатора според
изискванията, в нарушение на т.6 „При извършване на проверка с
газанализаторите, същите да са поставени на служителя осъществяващ проверката
посредством презвратния ремък. Всички измервания с приборите да се извършват с
пряк контрол от страна на служителите, като не се допуска използването им чрез
поставяне на помощни повърхности(столове, маси и др.) обтяжното въже на брезентите на товарни МПС или други
компоненти от превозното средство и др.“ от писмо рег. №
3282р-17314/03.08.2016г. по описа на ГДГП – нарушение на служебната дисциплина
по смисъла на чл.194, ал.2, т.1,
предл.1-во от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.3
предл.1-во“небрежност в служебната дейност“ е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца;
-извършила е само една проверка с газанализатора в
нарушение на т.2“В рамките на проверката на едно превозно средство да се
извършва вземането на не по-малко от две проби с газанализатор“ от писмо с рег.
№ 3282р-4473 от 16.02.2017г. по описа на ГДГП - нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 предл.второ от ЗМВР, за което на
основание чл. 199, ал.1, т.3, предл.1-во „небрежност в служебната дейност“ от
ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“
за срок от три до шест месеца;
- не е извършила проверка на спойлерите и фабричните
кухини на превозното средство, целостта на укрепващото въже и митническата
пломба, шкафовете с инструменти и вещи, ходовата част и шасито на превозното
средство, в нарушение на разпореденото с
писмо рег. № 3282р-7694 от 28.03.2019г.
по описа на ГДГП – нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал.2, т.1 предл. второ от ЗМВР, за което на основание чл. 199, ал.1, т.3,
предл.1-во „небрежност в служебната дейност“ от ЗМВР е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание“Писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
Обжалвания акт
е съобщен на оспорващия 12.08.2021г. в
14.10ч., срещу подпис, видно от
отбелязаното върху акта.
Жалбата срещу същия
е депозирана на 19.08.2021г. и заведена под вх. № 5289 при АдмС-Хасково.
По делото е представена пълната административна
преписка по издаване на обжалваният административен акт, част от която е и
веществено доказателство- оптичен носител – диск.
На основание чл.171, ал.2, изр.2-ро от АПК по делото е
допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза, с оглед необходимостта от
осъществяване оглед на приложения по делото оптичен носител диск и записаните
на него данни.
Видно от заключението на вещото лице, което е прието
без оспорване от страните по делото
представеният за изследване
компактдиск Fiesta CD-R 700MB 52x съдържа два видеофайла , които се възпоризвеждат с Windows Media Player:
1.1.
30.05.2021г.
00_29_59(UTC+03_00) с размер
181.597 МБ. Записът е направен от камера
в помещението на АРМ 20, където В. Т. извършва гранична проверка на документи. Записът е с добро качество,
цветен, без звук.
1.2
30.05.2021г. 00_30_59(UTC+03_00)с размер 157 МБ. Записът е направен
от камера, монтирана на мястото на извършване на физическа проверка на МПС.
Записът е с добро качество, цветен без звук.
Вещото лице сочи, че в двата записа няма
вкопирани дата и час. Според снимковия материал по делото на листове 78,
79 който е част от административната
преписка и след намиране на съответните кадри в записа от файл 30.05.2021г.
00_30_59(UTC+03_00), вещото
лице е установило, че проверката на процесното МПС * с рег. №*** е започнала на 30.05.2021г. около 0:40:52.234ч. и е
завършила на 30.05.2021г. около
0:41:12:241ч. Действията на В. Т, при проверката на документите на МПС * с рег. № *** са били
установени в записа от камерата в
помещението според появата за кратко на Д.Л., непосредствено сред което
последната започва физическата проверка на процесния автомобил. Според вещото
лице не са установени признаци на манипулация на двата записа по отношение на
отразените в тях действия на Д.Л. и В. Т.. Като приложение към експертизата
вещото лице е представило извлечение от снимковия материал записан на двата
файла, с описание на установяващото се на същите.
По искане на жалбоподателката и е
дадена възможност да изложи кратки обяснения по делото.
Въз основа
на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в
установения от чл.149, ал.1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния
да я разгледа административен съд и е насочена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Ето защо жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от
материално компетентен орган, доколкото в правомощията на Директора на Регионална дирекция“Гранична
полиция“ - МВР –Драгоман, като служител, заемащ ръководна длъжност по чл.204,
т.4 от ЗМВР, на която е временно преназначен със заповед № 8121К-8872 от
19.07.2021г. за срок от 1 година считано от 20.07.2021г., е да налага наказания
по чл.197, ал.1, т.1-т.3 от ЗМВР на служителите на младши изпълнителски
длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.
При
издаването на заповедта са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Нарушението е станало
известно на дисциплинарно наказващия орган след изготвянето на Справка с рег.№2078р-10243
от 27.07.2021г. Поради това, предвид издаването на обжалваната заповед на 04.08.2021г., срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР
не е бил изтекъл. Не е изминал и период по-голям от една година измежду датата
на описаното в заповедта поведение от
служителя – 30.05.2021г. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 04.08.2021г.
Спазени са и
изискванията на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, според която
дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание,
следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от него причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. В случая, жалбоподателката е дала писмени сведения в хода на
дисциплинарното производство на 21.07.2021г., които са приети от ДНО, надлежно е запозната със Справка рег.№2078р-10243
от 27.07.2021г. на 31.07.2021г., с покана получена от нея на 31.07.2021г. е
поканена да даде обяснения по същата, като видно от Докладна записка с рег.№4078р-10665
от 03.08.2021г. (л.101) не се е възползвала от правото за даване на
допълнителни обяснения или възражения по случая. Следователно, в конкретния случай по изцяло
зависещи от държавния служител причини, същият не е бил изслушан и не е дал
обяснения след изготвяне на справката.
Реквизитите, които следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения, са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока, според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същото ще е в невъзможност да я организира, тъй като е поставено в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол, относно законосъобразността на административният акт.
В тази връзка на първо място следва да се посочи, че в заповедта са описани три осъществени на 30.05.2021г. от оспорващата деяния, при които се твърди, че е бездействала да изпълни три свои служебни задължения, както следва: по първото описано в заповедта деяние е бездействала да изпълни т.6 от писмо рег. № 3282р-17314 от 03.08.2016г. по описа на ГДГП, по второто описано деяние е бездействала да изпълни т.2 от писмо рег. № 3282р-4473/16.02.2017г. по описа на ГДГП и по третото описано деяние е бездействала да изпълни указаното в писмо рег. № 3282р-7694 от 28.03.2019г. на ГДГП. Това поведение на наказания служител е санкционирано от ДНО с налагане на едно наказание. Характерно за дисциплинарните производства и конкретно за тези по ЗМВР, че в тях не е познат института на т.нар. „продължавано“ нарушение, когато за едно нарушение се считат и хипотезите, когато са налице няколко деяния, извършени от едно и също лице, през непродължителен период от време и осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също нарушение, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните. Видно от законодателната регламентация на уредбата въведена в чл. 194 - чл.215 от ЗМВР за всяко от дисциплинарните нарушения по чл.194, ал.2 от ЗМВР, осъществени от лицата по ал.1 от с. р. е характерно, че състава на всяко се осъществява от отделно деяние, само по себе си представляващо отделно нарушение на служебната дисциплина и за което се следва отделно наказание. Това важи и в случаите на нарушенията на системно извършване на дисциплинарни нарушения, визирани в чл. 199, ал.1,т.2 и т.6 от ЗМВР и чл. 201, ал.1, т.3 и т.6 от ЗМВР, в които случаи макар отделното деяние само по себе си не осъществява състав на нарушение, то именно многократността на извършването им (системността им) ги обединява в едно такова и е въздигната от законодателя в едно нарушение.
Следователно, описаното поведение на служителя в заповедта, а и в справката, към която препраща оспореният акт, води до извода, че на практика са налице три осъществени дисциплинарни нарушения от наказаното лице. За тези три нарушения на последното е наложено едно наказание. Многократно в практиката си Административен съд - Хасково, а и Върховният административен съд са посочвали по идентични и/или сходни казуси като настоящия, че в такива случаи - при наличие на няколко нарушения, за които е наложено едно наказание, както за съда, така и за санкционирания не е налице яснота, за кое точно от визираните нарушения в административният акт е наложено дисциплинарно наказание, и по този начин се затруднява и правото на защита на санкционирания служител. Това представлява съществено нарушение на административно производствените правила и самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт само на процесуално основание. Отделно от това, допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на акта в нарушение на материалният закон. Това е така, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следва да се налага отделно наказание. Налагането на отделни наказания за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с проверката на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното определяне на отделните наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата относно това за кое точно осъществено от наказаното лице нарушение следва да му се наложи дисциплинарно наказание не се преодолява и от съдържащата се по преписката справка, доколкото в същата осъщественото от оспорващия не е описано по различен начин.
Също многократно в съдебната практика на настоящата инстанция и
на ВАС е посочвано, че по принцип не са налице пречки, ако органът прецени, че
служителят е извършил едновременно няколко нарушения да определи наказанието по
реда на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Тази
разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно
установени две или повече извършени
нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато
за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни
наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок,
когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид
наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание, за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона, но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на отделно наказание за всяко конкретно нарушение визирано в заповедта . В тази връзка следва да се поясни, че посочването в заповедта на вида на възможното за налагане наказание за всяко нарушение и преповтарянето на предвидения в закона минимален и максимален размер на същото не изпълнява изискванията на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Горното води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Допуснато е и друго нарушение на цитираната разпоредба. Последната предписва, че в случаите когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания на лицето следва да се наложи по-тежкото от определените наказания(чл.197, ал.3, т.1), а в случаите когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания следва да се наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок(чл.197, ал.3, т.2). В случая, за санкционирането на лицето са предвидени три еднакви по вид наказания“Писмено предупреждение“. В чл. 199, ал.2 от ЗМВР изрично е посочено, че този вид наказание може да се наложи за срок от три до шест месеца. При тази законодателна уредба, ДНО след като счел, че за всяко от посочените в заповедта деяния следва да наложи еднакво по вид наказание, е следвало след като определи за всяко нарушение конкретно по размер наказание “Писмено предупреждение“, да наложи едно общо наказание в размер на максималния предвиден в закона размер. Вместо това в нарушение на закона на наказаното лице е наложено едно наказание в размер на 3 месеца – т.е. в размер на минималния определен от закона срок. Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната ѝ като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл и трайната практика на Върховният административен съд изразена в Решение № 7764 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение № 9452/10.07.2018г. по адм. дело № 11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение № 13940/18.10.2019г. по адм. дело № 5417/2018г. и много др.
Предвид изложеното съда намира че са налице отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и обжалваната заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна, без да е необходимо да се излагат мотиви по същество досежно доказаността на осъществяването на вменените нарушения. Все пак само за пълнота на мотивите, следва да се има предвид, че съдът намира и трите нарушения за недоказани по следните съображения:
Както вече
се посочи, в заповедта е прието, че
служителката е бездействала да изпълни:
т.6 от писмо рег. № 3282р-17314 от 03.08.2016г. по описа на ГДГП(по първото описано в
заповедта деяние), т.2
от писмо рег. № 3282р-4473/16.02.2017г. по описа на ГДГП (по второто описано деяние) и указаното в писмо рег. №
3282р-7694 от 28.03.2019г. на ГДГП (по третото описано деяние). Цитираните писма
нямат характера на нормативни актове, вкл. подзаконови такива.
Съответно, в случая презумпцията, че всеки е длъжен да познава закона е неприложима. За да се приеме, че
оспорващата е осъществила нарушение следователно, следва да се установи, че същата е запозната със съответният
вътрешнослужебен акт, вменяващ й
служебно задължение и въпреки, че е знаела че следва да извърши
определено действие, е бездействала да стори това. Въпросните цитирани в
заповедта три броя писма, които се твърди, че оспорващата е бездействала да
изпълниq са приложени
по делото, но по преписката не са налице никакви писмени доказателства
удостоверяващи, че преди 30.05.2021г. същата е била запозната със съдържанието
им. Съществуването на такива доказателства не се сочи, както в обжалваната
заповед, така и в справката на база на която тя е издадена.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалвана заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски е основателно. Ето защо в полза на същия ще
следва да бъдат присъдени поисканите и действително сторени по делото разноски
в размер на 810.00 лева, от които: 10.00 лева държавна такса и 800,00
лв. действително заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя
и процесуалния му представител за процесуално представителство по
настоящото дело. Възражението
на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар макар и
своевременно заявено се явява неоснователно, предвид правната и фактическа
сложност на делото и обема осъществена от процесуалния представител на
жалбоподателя дейност.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4078з-710 от 04.08.2021г. на ВПД
Директор на РДГП – Драгоман при ГД“Гранична полиция“
ОСЪЖДА Регионална дирекция“Гранична
полиция“-Драгоман, при ГД“ГП“ да заплати на Д.Г.Л., с ЕГН **********,***, разноски
по делото в размер на 810.00 (осемстотин и
десет) лева, от които: 10.00 (десет) лева държавна такса и 800.00 (осемстотин лева) действително
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
СЪДИЯ: