Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Вергиния
Петкова ……………. и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа
докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 629
по описа за 2018 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение на Плевенски районен съд
от 16.07.2018 г. по гр.д. № 423/2018 г. съдът е осъдил на основание чл. 8, ал.
1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ Г.П.Г.,***, да заплати на А.Д.Д.,
от гр. София, сумата 4136,55 лв.,
представляваща арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя от
08.01.2013 г. № 3, том I, рег.№ 105
от 2013 г. на нотариус Р.И., за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 16.01.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Постъпила е въззивна жалба срещу
така постановеното решение, подадена от Г.П.Г., чрез пълномощника му адв. Й.Я. ***.
С жалбата се поддържа довод за неправилност на изведения от първоинстанционния
съд решаващ извод, че с платената от ответника обща сума в полза на ищеца не се
покрива и дължимата арендна вноска за стопанската 2016/2017 г. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на този довод и се претендира отмяната на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендирани са и
направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба А.Д.Д. счита
жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез
процесуалния си представител адв. Г.Г. ***, която е представила и писмен отговор
на жалбата с изложени аргументи в подкрепа на това становище.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона преклузивен срок, от надлежна страна в процеса – ответник
в първоинстанционното производство, при наличието на правен интерес от
обжалване на осъдителното решение, с оглед на което разглеждането й е
процесуално допустимо.
По същество жалбата е
основателна, предвид следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с
искова молба, подадена от А.Д.Д., с която срещу Г.П.Г. е заявена осъдителна
претенция за заплащане на сумата от 4136,55 лв. Претенцията се основава на
твърдения за неизпълнение задължението на ответника по сключен между страните
договор за аренда на земеделска земя от 08.01.2013 г. да заплати на ищеца
дължимата арендна вноска за стопанската 2016/2017 г.
Ответникът е оспорил
основателността на така предявения срещу него осъдителен иск, като е навел
правопогасяващо възражение, че е изплатил на ищеца цялата уговорена с арендния
договор парична рента, дължима за изминалите четири стопански години, в т.ч. и
за стопанската 2016/2017 г.
По делото е безспорно установено,
че на 08.01.2013 г. между страните е бил сключен валиден договор за аренда на
земеделска земя, по силата на който ищецът, като арендодател, е предоставил на
ответника, като арендатор, ползването на наследствени земеделски имоти в
землището на гр. Д.Д. с обща площ от 137,885 дка. Видно от съдържанието на
приложения договор, същият е сключен за срок от пет стопански години, считано
от 01.10.2013 г. Договореното арендно плащане е в размер на 30 лв. на декар за
всяка стопанска година, което следва да бъде извършено еднократно и в брой
срещу подписан от арендодателя разходен касов ордер /РКО/, в срок до 31
декември.
По делото са приложени 3 бр. РКО
за изплатена парична рента от земеделския производител Г.Г. *** в полза на А.Д.Д.,
съответно от 27.12.2014 г. за сумата 6350 лв., от 01.12.2015 г. за сумата 6350
лв. и от 26.11.2016 г. за сумата 4150 лв. Общо изплатената сума по трите РКО е
в размер на 16 850 лв.
Ищецът е оспорил истинността на тези
документи на основание чл. 193 от ГПК и по негово искане решаващият съд е
назначил съдебно-графологична експертиза за установяване автентичността на
документите, както и дали са били извършени
технически поправки и добавки в тях. От приетото по делото заключение на вещото
лице по тази експертиза се установява, че подписът за получател на сумата и в
трите ордера е положен от А.Д.Д.. От заключението става ясно също така, че има
извършени поправки и добавяне на ръкописен текст в документите, които обаче не
касаят посочената във всеки един РКО сума, лицето – получател на сумата, както и
посоченото основание за плащането, а именно „парична рента“.
В първоинстанционното
производство е била допусната и съдебно-икономическа експертиза. От
заключението на вещото лице по същата се установява, че сумите по трите РКО за
получени от ищеца ренти са отразени в счетоводството на ответника като платени,
без обаче сочените „аванси“ в тези документи да са отнасяни счетоводно като
такива, т.е. не са отнасяни счетоводно някакви суми като предплащане или като
разход за конкретната година, а сумата по всеки РКО е отнесена като разход към
годината, през която е платена.
Въз основа на тези фактически
констатации, въззивната инстанция приема от правна страна следното:
Установено е по безспорен начин по
делото, че към момента на предявяване на исковата молба на ищеца вече е била
изплатена от ответника сума в общ размер
на 16 850 лв., като плащанията са осъществени в брой с трите приложени по
делото РКО. Предвид отразеното основание за плащане в тези документи, които са
с характер на разписки, може да се
приеме, че сумите са платени в изпълнение задълженията на ответника, в
качеството му на арендатор, по процесния договор за аренда на земеделска земя
от 08.01.2013 г. В тази връзка следва да се има предвид, че ищецът не твърди
друго основание за получаване на сумите по трите РКО, извън съществувалото
между страните арендно правоотношение.
Съгласно договора за аренда между страните
дължимата годишна арендна вноска е в размер на 4136,55 лв. /137,855 дка по 30
лв./. По делото няма данни страните да
са постигнали съгласие за изменение на арендния договор досежно размера на
арендната вноска по реда на чл. 16 от ЗАЗ, а и самият ищец е заявил претенцията
си въз основа на уговорения с договора размер на арендното плащане.
От възникване на правоотношението между страните по арендния договор до
завеждането на делото са настъпили падежите на арендните вноски за четири
стопански години – 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2015/2016 г. и процесната
2016/2017 г. Общо дължимата рента за четири стопански години по силата на
договора е в размер на 16 546,20 лв.
При това положение се налага извод,
че ответникът е заплатил на ищеца всички дължими суми по арендното
правоотношение, в т.ч. и арендната
вноска за стопанската 2016/2017 г., като дори изплатената от него обща сума
надвишава размера на задължението му по договора. Установените от вещото лице
поправки и допълнения в разходните касови ордери, с които е извършено
плащането, по никакъв начин не опровергават този извод, тъй като същите не
касаят отразените в документите факти,
релевантни за извършеното от ответника изпълнение с погасителен ефект. Ищецът е
положил подписа си върху трите ордера /разписки/, с които е признал и
удостоверил, че е получил сумите от ответника на посоченото основание.
Що се касае до осчетоводяването на
изплатените с ордерите суми и в частност липсата на осчетоводени авансови
плащания по тях, тези въпроси са ирелевантни за спора, тъй като касаят
единствено фискалната изправност на ответника в качеството му на земеделски
производител.
С оглед на гореизложените съображения,
настоящият съдебен състав приема, че предявеният осъдителен иск в случая е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Това налага отмяната на обжалваното
решение на Плевенски районен съд изцяло, като въззивната инстанция се произнесе
по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
При този изход на процеса на
въззивния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от него деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в установения по делото общ размер от
1124,52 лв., като в тази връзка съдът приема възражението на въззиваемия за
прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция за неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1140 от 16.07.2018
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 423/2018 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от А.Д.Д., от гр. С., ЕГН **********, против Г.П.Г.,***, ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ да бъде осъден ответника да заплати
в полза на ищеца сумата от 4136,55 лв., представляваща арендно плащане за
стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя, сключен между
страните на 08.01.2013 г., вписан в
Служба по вписванията – П. под № 134/09.01.2013 г., том I, акт 30, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 16.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.Д.Д., ЕГН **********, да заплати
на Г.П.Г., ЕГН **********, сумата 1124,52 лв., представляваща направени по
делото разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: