ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр.Русе, 16.08.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 267 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на „Ив Транс 09“ ЕООД, със
седалище в гр.Русе, против мълчалив отказ на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ по заявление с вх.№ 53-00-2292/28.04.2022 г., с което,
поради твърдяната липса на нарушение, е поискано премахването от Електронната
система за събиране на пътни такси на доклад за установено нарушение от
04.02.2021 г. за товарен автомобил „Скания D94” с рег.№ ***, индивидуализирано с
посочване на пътния участък (пътен сегмент № **********, на който е разположена
стационарна контролна точка № 40342) и GPS координати. Прави се искане
мълчаливият отказ да бъде отменен като съдът реши спора по същество.
Ответникът по жалбата – Управителният съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, е депозирал
становище с вх.№ 3138/25.07.2022 г., в което счита жалбата недопустима, респ.
неоснователна и моли съда да я остави без разглеждане, респ. да я отхвърли. Сочи,
че УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е компетентният орган, който следва
да се произнесе по заявлението на жалбоподателя, тъй като дейностите по
управлението и оперирането на Електронната система за събиране на пътни такси
(ЕССПТ) са възложени на специализирано звено на агенцията - на Националното тол
управление, поради което компетентен да се произнесе по заявлението е
директорът на Националното тол управление.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата
по делото, намира следното:
Жалбоподателят е депозирал заявление с вх.№
53-00-2292/28.04.2022 г., с което, поради твърдяната липса на нарушение, е
поискал от УС на АПИ премахването от Електронната система за събиране на пътни
такси на доклад за установено нарушение от 04.02.2021 г. за товарен автомобил
„Скания D94” с рег.№ ***, индивидуализирано с посочване на пътния участък и GPS
координати. Според чл.167а, ал.3 от ЗДвП, тези доклади се създават от ЕССПТ за
всяко установено нарушение по чл.179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично
се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата. В чл.189е, ал.8 от ЗДвП е изрично предвидено, че контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП, като отразените в нея данни се считат за доказателства във
връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси. Според чл.189е, ал.9 от ЗДвП, по
административната преписка може да се прилага справка от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, която има доказателствена
сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното.
От цитираните разпоредби са налага категоричен извод, че
генерираният от ЕССПТ доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установено нарушение с
приложените към него статични (снимки) или динамични (видеозаписи) изображения имат
единствено доказателствено значение и то в производството по налагане на
административно наказание по реда на ЗАНН. Липса разписан нормативен ред, по
който тези доклади да подлежат на „премахване“, както е поискал със заявлението
си жалбоподателя. Презумптивната доказателствена сила на доклада (арг. от
чл.189е, ал.9 от ЗДвП) може да бъде оборена, но самият доклад, като генериран
от ЕССПТ електронен документ, придружен от файлове, съдържащи снимка или
видеозапис на нарушението, не подлежи на премахване. В този смисъл докладът за
нарушение по чл.167а, ал.3 от ЗДвП няма самостоятелно значение и неговата достоверност
може да бъде проверявана само в производството по оспорване на крайния санкционен
акт (електронен фиш или наказателно постановление), но не и в административно
производство, образувано по заявление за физическото му премахване от
информационната система по чл.167а, ал.4 от ЗДвП, т.е. от Системата за вторична
интеграция и правоприлагане (СВИП, вж. чл.1, ал.1 от Инструкция № РД-02-21-1 от
16.04.2020 г.).
На следващо място, дори и да се приеме, че някой от
административните органи в системата на АПИ съществува задължение за
произнасяне по подобно искане за премахване на доклад за нарушение по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП, то това не е колективният административен орган, до който
жалбоподателят е депозирал заявлението си.
Според чл.33а, ал.1 от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура",
Националното тол управление е специализирано звено, което изпълнява всички
функции на агенцията като лице, събиращо пътни такси по чл. 10, ал. 1 и 2 от
Закона за пътищата, по опериране на Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, администриране събирането на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата и осъществяване на
контрол и надзор върху доставчиците на услуги за електронно събиране на такси
за изминато разстояние – националните доставчици на услуги за електронно
събиране на такси за изминато разстояние и доставчиците на Европейската услуга
за електронно събиране на такси за изминато разстояние (ЕУЕСТ), и върху
доставчиците на декларирани данни, с които агенцията има сключени договори.
Разпоредбата на чл.33, ал.2, т.23 от същия правилник предвижда, че Националното
тол управление организира и контролира дейностите, които са свързани с
установяване на ползване на платената пътна мрежа в нарушение на Закона за
пътищата и Закона за движението по пътищата. Съдът намира, че в тези дейности
безспорно се включва и генерирането, съхраняването и ползването на докладите по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Според чл.33б, ал.3 от Правилника, Националното тол
управление се ръководи и представлява от директор, който се назначава от
управителния съвет на агенцията. В т.5.19 от Вътрешните правила за дейността и
организация на работа на Национално тол управление, утвърдени на основание
чл.33б, ал.2 от Правилника от председателя на УС на АПИ [1], в
правомощие на директора на Националното тол управление е вменено и да организира
и ръководи дейностите по контрола на транспортните средства по отношение
изпълнението на задължението за предварително заплащане на дължимите пътни такси за ползване на
платената пътна мрежа на територията на Република България, събиране на
предвидените в ЗП пътни такси, обработване
и верифицирането на данните от преминаването на ППС по платената пътна мрежа с
цел санкциониране на нарушителите, издаването на електронни фишове, АУАН и
наказателни постановления и защитата им в съд.
Следователно, по заявлението на жалбоподателя за
„премахване“ на процесния доклад за нарушение от информационната система по
чл.167а, ал.4 от ЗДвП, доколкото същият обективира именно данни от
преминаването на ППС по платената пътна мрежа, обработвани с цел санкциониране
на нарушителите, компетентен да се произнесе, както обосновано се сочи и в
становището на ответника, е не УС на АПИ, а директорът на Националното тол
управление. Последният, от своя страна, дължи самостоятелна проверка на
допустимостта на заявлението (арг. от чл.27 от АПК).
При това положение се налага извод, че заявлението е
подадено пред некомпетентен орган – пред УС на АПИ, вместо пред компетентния за
това орган – директорът на Националното тол управление. Съдът намира, че при
подаване на заявление до материално некомпетентен орган мълчалив орган не може
да се формира, тъй като некомпетентният орган не е обвързан със задължение да
се произнесе по него. Обратният извод не следва от чл.173, ал.4 от АПК, който
следва да бъде тълкуван в неговата взаимна връзка с ал.2 на същата разпоредба. Макар
да не е изрично посочено в този текст, чл.173, ал.4 от АПК намира приложение
само за изричния отказ на некомпетентния орган, тъй като само в този случай
съдът ще дължи произнасяне с акт по същество – с решение, с което този отказ се
обявява за нищожен. В случаите обаче, в които некомпетентният орган не се е
произнесъл, както беше посочено, мълчалив отказ не е налице, за да може той да
бъде обявяван от съда за нищожен. Тогава, доколкото въобще липсва индивидуален
административен акт, който да бъде предмет на оспорването, същото се явява
недопустимо на основание чл.159, т.1 от АПК.
Така е и в разглеждания случай. Липсват твърдения или доказателства
сезираният некомпетентен орган, в лицето на УС на АПИ, да се е произнесъл по
депозираното от жалбоподателя заявление. Същевременно нито в становището на
ответника има твърдения, нито по преписката са налице доказателства за това, че
този орган, след като е установил собствената си некомпетентност, е изпълнил
процесуалното си задължение по чл.31, ал.2 от АПК да изпрати преписката на
компетентния за това орган - на директора на Националното тол управление, който
без съмнение му е известен, тъй като оглавява специализирано звено в същата
администрация (чл.21, ал.2 от ЗП). Независимо от това обаче и съгласно
изричното правило на чл.31, ал.3 от АПК, депозирането на заявлението пред
некомпетентния орган произвежда запазващо процесуалните срокове действие,
включително при последващото оспорване на индивидуалните административни
актове, които биха били издадени от компетентния орган.
По изложените съображения съдът намира, че оспорването
няма предмет, доколкото мълчалив отказ на некомпетентен орган не може да има,
поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото прекратено. С оглед допуснатият пропуск от страна на УС на АПИ при
изпълнението на задължението по чл.31, ал.2 от АПК и по арг. от чл.173, ал.4 от АПК, съдът намира, че с настоящото определение делото, като преписка, следва да
бъде изпратено на компетентния орган – на директора на Националното тол
управление.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ив Транс 09“ ЕООД, с ЕИК *********, против мълчалив отказ на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ по заявление с вх.№ 53-00-2292/28.04.2022 г., с което е поискано премахването от Електронната система за събиране на пътни такси на доклад за установено нарушение от 04.02.2021 г. за товарен автомобил „Скания D94” с рег.№ *** при преминаването през пътен сегмент № **********, на който е разположена стационарна контролна точка № 40342.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 267/2022
г. по описа на Административен съд – Русе.
ИЗПРАЩА делото, като преписка, по
компетентност на директора на Националното тол управление за произнасяне по
заявление с вх.№ 53-00-2292/28.04.2022 г., подадено от „Ив Транс 09“ ЕООД, с
ЕИК *********, до Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: