№ 47
Гр. Велико Търново, 10.02.2021 година
Административен съд – Велико Търново,
десети състав, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Съдия: Ивелина
Янева
като разгледа адм. дело № 21 / 2021г. по описа на АС – Велико Търново, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от И.Х.Д.
*** против Заповед № 257 / 21.10.2020г. на Изпълнителния директор на АД
„Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“. В
жалбата и допълнение към нея се излагат подробни съображения за наличието на
правен интерес у жалбоподателя, характера на общ административен акт на оспорената
заповед, нищожността на оспорения акт и в условията на евентуалност нейната
незаконосъобразност.
Ответникът - Изпълнителния директор на АД
„Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ не изразява становище по жалбата.
От представените пред съда
доказателства се установява, че със
Заповед № РД-01-50/20.03.2020г. на директора на РЗИ Велико Търново е
разпоредено осигуряването на тираж на входа на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД;
определено е Първо хирургично отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД за
лечение на пациенти с COVID-19; да се определи
персонал, който да обслужва единствено пациенти с диагноза COVID-19; Медицинският персонал, обслужващ пациенти с
диагноза COVID-19, по време на работа да не напуска първо хирургично
отделение; да се осигурят условия за безопасно сваляне на личните предпазни
средства на персонала при напускане на отделението; да се осигурят достатъчен
брой лични предпазни средства, да се спазват строг противоепидемичен режим,
включващ трикратна текуща дезинфекция, редовно проветряване; забраняват се
свижданията в Първо хирургично отделение, както и посещенията на персонал,
които не е пряко ангажиран с грижа за пациентите с COVID-19. Контролът по изпълнението на заповедта е възложен на директор на МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД. Копие от заповедта е връчена на директор на МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ АД за сведение и изпълнение.
В изпълнение на разпорежданията на РЗИ директора
на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД издава Заповед № 257 / 21.10.2020г., с която
нарежда преместване на обединеното Хирургично отделение в западното крило на
Кардиологичното отделение на болницата,; преместване на отделението по
инфекциозни болести от БАЗА ІІ в БАЗА І в помещенията ползвани от Второ
хирургично отделение;ограничава се достъпът на външни лица и персонал до етаж 7
на болницата, определен за лечение на болни със съмнителна или доказана COVID инфекция, с изключение на медицинските специалисти,
обслужващи тези пациенти; да се препрограмира асансьорната уредба, като за и от
етаж 7 ще може да се ползва асансьор само от лица, на които изрично е
предоставен чип.
Настоящият състав намора, че оспорената
заповед не представлява административен акт, тъй като не е волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация. Нейният издател е директор на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД,
което е търговско дружество, а не орган на власт. С процесната заповед, както е
посочено в жалбата, е разпоредено преместване на отделения в различни помещения
на болничното заведение, ограничаване на посещенията на пациенти за които са
дадени нареждания от Директора на РЗИ І Велико Търново. Т. е. същата е свързана
с правилата и вътрешната организация в лечебното заведение МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД и не може да представлява общ административен акт, както се твърди
в допълнението към жалбата. Процесната заповед е издаден въз основа на Заповед
№ РД-01-50/20.03.2020г. на директора на РЗИ Велико Търново и нареденото в нея
по всяка една от точките І – VІ представлява изпълнение на разпорежданията по
точки 1-8 от неоспорената Заповед № РД-01-50/20.03.20г. на директора на РЗИ –
Велико Търново.
Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК,
общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове. Съгласно разпоредбата на чл. 184 от АПК,
намираща своето систематично място именно в Раздел ІІ "Оспорване на общи
административни актове", за неуредените в този раздел въпроси се прилагат
разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Правният
интерес от оспорване на тези актове, според определението дадено в АПК, е налице
винаги, когато гражданин или организация установи, че негово субективно право,
свобода или законен интерес са непосредствено засегнати от тях. Наличието на
правен интерес, установен по конкретния правен спор, действително представлява
положителната процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, но при
наличие на годен за оспорване административен акт.
Видно от съдържанието и разпоредителната
част на оспорената заповед, безспорно същата не носи белезите на общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК,
тъй като не е издадена от орган на власт в кръга на властническите му
правомощия, а от представляващ лечебно заведение – търговско дружество. Практиката на ВАС в тази насока е безпротиворечива,
като за прецизност на изложението следва да се посочи, че едностранно
властническо волеизявление на орган на държавното управление представляват
заповедите на министъра на здравеопазването, реализирано в рамките на
предоставената му с чл.63,
ал.1 от Закона за здравето компетентност, с което се предизвикват
правни последици за адресатите независимо от тяхната воля. При обявена
извънредна епидемична обстановка съгласно ал.4 от същата разпоредба министърът
на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област. Съгласно чл.63, ал.7 от Закона за здравето временни
противоепидемични мерки може да се въвеждат и със заповед на директора на
съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен
инспектор за територията на отделна област, община или населено място. Съгласно
ал.8 на чл.63 от ЗЗ лечебните и здравните заведения, независимо от
собствеността им, са длъжни да изпълняват въведените мерки по ал.4 и 7 или
мерките въведени с актове на министъра на здравеопазването или директорите на
РЗИ. Само заповедите по ал.4 и 7 представляват общ административен акт и
подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс
– чл.63, ал.10 от Закона за здравето.
В настоящия случай общ административен акт
представлява заповедта на директора на РЗИ – Велико Търново, която обаче не е
оспорена в настоящото производство. Процесната заповед на директора на
лечебното заведение единствено създава необходимите условия за изпълнение на
мерките по ал. 7 и по тази причина копие от същата е изпратена на директора на
РЗИ – Велико Търново, разпоредил мерките. Само заповедите по ал. 4 и 7 са общи
административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет
страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет
страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително
изпълнение – чл. 11 на чл. 63 от Закона за здравето.
На последно място, с оглед алтернативното искане за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна следва да се има предвид, че дори да се касае за общ
административен акт, то по отношение на искането за отмяната й като
незаконосъобразна, срокът за оспорване на същата е изтекъл към момента на
подаване на жалбата.
С оглед наличието на отрицателната
процесуална предпоставка за допустимост на производството по чл. 159, т. 1 АПК
- липса на годен за обжалване административен акт, същото следва да бъде
прекратено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на И.Х.Д.
*** против Заповед № 257 / 21.10.2020г. на Изпълнителния директор на АД
„Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 21 по
описа на Административен съд- Велико Търново за 2021г.
Определението подлежи на обжалване в седмодневен срок
от получаването му пред Върховен административен съд.
Съдия: