№ 141
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500466 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т. Г. АТ.
от гр.Тутракан срещу решение № 260058/07.07.2021 г. по т.д.№ 35/2020 г. на
Окръжен съд – Силистра в частта му, с която е отхвърлен предявеният срещу
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП на 19.12.2019
г. – за разликата от 30000 лева /над присъдената сума от 50000 лева, до
предявения размер от 80000 лева/, ведно със законната лихва. Решението е
обжалвано и в частта относно приетата от съда начална дата на дължимост на
законната лихва – 13.04.2020 г., с искане като начална дата да бъде
определена 13.01.2020 г. – датата на предявяване на претенцията на
ответника. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с
молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска.
В подадения писмен отговор пълномощникът на въззиваемото
дружество оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
1
процесуално допустима. След като прецени доказателствата – поотделно и в
тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявени са искове от Т. Г. АТ. против ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп” АД по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания в размер от 80000 лева и за имуществени вреди в размер на
2603.60 лева ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
19.12.2019 г. до окончателното им изплащане, които вреди са настъпили при
ПТП на 19.12.2019 г. между л.а.„Киа Соренто“, рег. №РВ1876КР и т.а.„Ивеко
Дейли“, рег. № РВ7323КС.
Оспорвайки исковете, ответникът излага твърдения за тяхната
недопустимост и неоснователност по същество.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че на 19.12.2019 г., около 9.29 ч. на околовръстно шосе гр. Пловдив –
южна дъга в частта межу Коматевско шосе и разклона на с. Златитрап, общ.
Родопи, в посока към АМ „Тракия“, II - 86 км. 4+298, при управление на МПС
марка „Киа“, модел „Соренто“, peг. № РВ1876КР, рама
№KNEVC521535025796, собственост на С.И.К., ЕГН **********, водачът
Г.А.К., ЕГН **********, при неспазване на правилата за движение е
предизвикала ПТП, при което ищецът получил травматични увреждания.
Видно от приложения по делото Констативен протокол № 826 за ПТП с
пострадали лица от 19.12.2019г., на място са пристигнали служители на ОД
на МВР Пловдив-Сектор „Пътна полиция“, които са констатирали, че в
резултат на процесното ПТП е пострадал ищецът. В протокола е посочено
като причина за ПТП поведението на участник №1, а именно Г.А.К., ЕГН
**********, която при управлението на МПС марка „Киа“, модел „Соренто“,
peг. № РВ1876КР, е навлязла в лентата за насрещно движение, удряйки
участник № 2, а именно ищеца Т. Г. АТ. ЕГН **********, отскача от удара и
удря също движещия се зад него участник № 3 И.В.Д., ЕГН **********. При
съставянето на констативния протокол е установено, че за МПС марка „Киа“,
модел „Соренто“, peг. № РВ1876КР, рама №KNEVC521535025796,
собственост на С.И.К., ЕГН **********, е налице сключена застраховка
Гражданска отговорност, с полица № 03/119001884688, валидна от
2
07.07.2019г. до 06.07.2020г., издадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“.
Прилагайки чл.179 от ГПК, следва извод, че протоколът за ПТП,
издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има
обвързваща доказателствена сила относно отразените в него факти /в този
смисъл е Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., на ВКС ТК/ -
установено е, че поведението на водача Г.А.К. е причина за процесното ПТП.
Този факт се установява и от заключение на САТЕ, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Установява се, че
ударът между двете участвали в ПТП превозни срества се е осъществил в
лентата за движение на товарния автомобил и водачите не са имали
техническата възможност да предотвратят настъпването му. Според
вещотолице причината за ПТП е отвличане на вниманието на водача на лекия
автомобил. Следователно, настъпилите вреди са изцяло по вина на водача
Г.А.К., която е управлявала застрахования при ответното дружество
автомобил.
Приложените медицински документи и заключението изготвената СМЕ
установяват, че резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на ляв бъбрек, многофрагментно счупване
на средната тръбеста част на лявата бедрена кост, счупване на лявата
голямопищялна кост в областта на вътрешния кондил с линеарна фрактурна
линия по оста от костта, счупване на лявата глезенна става, обуславящи
поотделно и заедно наличието на трайно затруднение на ляв долен крайник,
за срок не по-малък от 9-12 месеца за бедрената кост, при условие, че не
възникнат усложнения. Останалите увреждания представляват временно
разстройство на здравето неопасно за живота, но съчетани с тежката травма
на долния крайник водят до клиничните предпоставки за изява на
травматичен шок, поради съпровождащата болката. Заключението
установява, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП
и нанесените травматични увреждания, а при настъпване на ПТП тялото на
пострадалия ищец е било фиксирано с поставен обезопасителен колан, който
е предпазил водача от получаване на тежки травми в областта на главата,
гръдния кош, коремната кухина и горните крайници. Съобразно вида на
фрактурата прогозата е, че този крак няма да се възстанови напълно
3
функционално.
Показанията на свид.И.Д. - участник в процесното ПТП установяват, че
в резултат от сблъсъка двата втомобила са се завъртяли почти
перпендикулярно на пътя. Жената, която е карала джипа нямала видими
наранявания, а бусът бил в доста тежко състояние - за да извадят ищеца жт
него се наложило да извикат пожарна и линейка.
Свид.Б.П. – съжител с ищеца установява, че след извършената
операция, състоянието му било критично и постоянно викал от болка. След
едноседмичен престой му в болницата той бил на легло пет месеца и
половина, като прогнозата е, че няма да се възстанови напълно. Свидетелката
установява, че инцидентът се е отразил върху съня и психиката на Т. -
първите три месеца не спял „по цели нощи“, стряскал се и викал; вследствие
от инфекция, настъпили допълнителни усложнения, свързани с уринирането,
около месец и половина бил с катетър и не ставал от леглото. След като
започнал да ходи, в продължение на пет - шест месеца се движил с помощни
средства, но продължава да изпитва болки и затруднения.
С оглед липсата на подадена въззивна жалба от ответното дружество,
решението в осъдителната му част е влязло в сила, поради което настоящата
инстанция не следва да излага мотиви относно допустимостта и основанието
на предявените искове.
По размера на претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Преценявайки размера на дължимото обезщетение с оглед чл.52 от ЗЗД
- по справедливост и вътрешно убеждение, и доколкото болките и
страданията могат да се определят в парична равностойност, правилно
първоинстанционният съд е приел за справедлив размер на обезщетението
сумата от 50000 лева. Съдът е приложил принципа за справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, като се е съобразил с характера на причинените
увреждания и със значителния период, през който ищецът е търпял болки и
страдания, в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в продължително
обездвижване, силни болки и невъзможност за водене на нормален начин на
живот за продължителен период от време. Предвид заключението на СМЕ и
свидетелските показания, настъпилите травматични увреждания в левия крак
на ищеца не позволяват неговото пълно възстановяване. Пострадалият не е
4
могъл да се грижи самостоятелно за себе и е бил зависим от чужда помощ в
продължителен период от време.
Настоящата инстанция приема, че определеният размер на
обезщетението съответства на характера и вида на уврежданията, на
продължителността на лечението и прогнозите за възстановяване. С оглед
гореизложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно в
тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на възраженията относно начална дата на дължимост на
законната лихва, първоинстанционният съд се е произнесъл неправилно.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба, че законната лихва по
предявените искови претенции се дължи от датата на получаване от
ответното дружество на поканата за заплащане на застрахователното
обезщетение съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 вр. с ал.2, т.2 от КЗ, а
именно 13.01.2020 г. Съгласно практиката на касационната инстанция,
обективирана в Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т.д.№ 2466/2018 г., I
т.о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането. На
осн. чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователното дружество следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от
13.01.2020 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Ето защо за периода от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на
обезщетение за забава е основателен, а обжалваното решение следва да бъде
отменено единствено в частта относно началния момент на дължимост на
законната лихва.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемото застрахователно
дружество следва да бъде присъдена сумата от 450 лева – юрисконсултско
5
възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП и съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВСК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260058/07.07.2021 г. по т.д.№ 35/20 г. на Окръжен
съд – Силистра В ЧАСТТА МУ относно началния момент на дължимост на
законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50000 лева и имуществени вреди в размер на 2603.60 лева и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“АД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. АТ., ЕГН: **********, гр. Тутракан, ул. „Елин Пелин“
№ 3, законна лихва върху присъдената сума от 50000 /петдесет хиляди/ лева -
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП на 19.12.2019 г.,
считано от 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“АД, ЕИК *********,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. АТ., ЕГН: **********, гр. Тутракан, ул. „Елин Пелин“
№ 3 законна лихва върху присъдената сума от 2603.60 лева - обезщетение за
имуществени вреди в резултат от ПТП на 19.12.2019 г., считано от 13.01.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260058/07.07.2021 г. по т.д.№ 35/20 г. на
Окръжен съд – Силистра в останалата му отхвърлителна част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. Г. АТ., ЕГН: **********, гр. Тутракан, ул. „Елин Пелин“
№ 3, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище – гр. София, пл. „Позитано“ № 5, сумата в размер на
450 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7