РЕШЕНИЕ
№ 439/10.08.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретаря Дорета Атанасова…................………….......и в присъствието на прокурор
……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №360 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „Евротекс“ ЕООД - гр.Д., ул.“Г. Р.“ №****, представлявано от Я. Е. П., подадена чрез пълномощник, против Решение към МД с MRN 20BG002002041835R2/21.12.2020г. с рег.№32-90882/19.03.2021г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно. Излага съображения, че за да пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност, митническите органи следва на първо място да обосноват наличието на съмнения относно достоверността на същата, след което да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване. Сочи, че визираните в решението „справедливи цени“ са статистически стойности, извлечени на база данни на ЕС за период от 4 години, които не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на „митническа стойност“ по чл.70 и чл.74 от МК. Следвало да се има предвид, че съобразно изложената информация в таблицата на стр.3 от решението, било видно, че за някои държави /Румъния, Испания, Словения/, следните стойности за този тарифен номер били по-ниски, а цената във Великобритания се доближавала до тази в България, поради което неоснователно било позоваването на тези средни стойности като се има предвид, че посочената в решението „справедлива стойност“ е средното аритметично между стойностите на всички държави-членки. В оспорения акт се съдържало позоваване на решението по д. 291/15 на СЕС, но същото визирало „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“. В тази връзка в решението нямало изложени мотиви, нито имало доказателства относно изчислената средностатистическа стойност на сходни стоки, както и за това, че т.нар. „справедливи цени“ касаят „сходни стоки“. Решението съдържало противоречиви мотиви. От една страна се сочело, че с оглед наличните данни, процесните стоки имали значително по-ниска стойност от средностатистическия размер на „сходни стоки“, а от друга страна се твърдяло, че няма данни за сходни стоки, с които процесните да бъдат сравнени, отделно от това се посочвало, че чл.74, §2 б.“б“ от МК не можел да се приложи, поради липса на данни за митнически стойности от внос от трети лица, които да не са необичайно ниски. Така изложеното противоречало на чл.141, §3 от Регламент за изпълнение №2447/2015 на ЕС, чиято разпоредба не правела разграничение между цени, които са необичайно ниски и такива, които не са. Разпоредбата имала императивен характер и касаела договорни стойности без значение дали са необичайно ниски или не. В тази връзка не ставало ясно как е определена като стойност „справедливата цена“. Липсвал достъп до цитираната информация от системата ТЕЗЕЙ, нямало заповед, която да определя тези стойности, поради което нямало как да се провери начинът на формиране на цената за стоките по тарифните номера, обхванати от решението. Жалбоподателят твърди, че представил всички необходими документи , но митническите органи не извършили проверка в счетоводството на дружеството. Счита, че неправилно в случая при определяне на митническата стойност е приложен чл.74 §3 от МК без да са налице условията за това като твърди, че не е спазена предвидената в §2 на същата разпоредба последователност на приложимите методи за определянето й. Налице били писмени доказателства за налични вносове на идентични или сходни стоки на територията на страната, което се потвърждавало и от самото решение на стр.5. Неправилно била дерогирана разпоредбата на чл.141, §3 от Регламент за изпълнение №2447/2015 на Е, както и била нарушена забраната по чл.144 от същия регламент. Не ставало ясно защо митническата стойност била определена по реда на чл.74 §3 от МК при положение, че били представени фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи до страната, а не била извършена проверка в счетоводството относно платената или подлежащата на плащане цена.
По изложените съображения, доразвити в представени чрез процесуален представител писмени бележки се моли да бъде отменено оспореното решение. Претендират се разноски.
Ответникът – Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С митническа декларация
с MRN20BG002002041835R2/21.12.2020г. "Евротекс" ЕООД декларирало на режим
„допускане за свободно обращение“ стока „ дрехи втора употреба – 428 колета“, 10700
кг бруто, 10540 кг нето, държава на износ П., деклариран произход П., на обща
фактурна стойност 10 6880.00 щ.д., условие на доставка CIF Варна.
Във връзка с проверка на декларираната митническа стойност – приемане и/или оспорване на същата, с писмо рег. № 32-378146/21.12.2020 г. на Началника на МП Варна запад /л.39,40/, дружеството е уведомено, че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.89 от същия регламент, чл.148 от Регламент за изпълнение ЕС №2447/2015 и чл.59, ал.1 от ЗДДС, следва да учреди обезпечение в размер 21 695,41 лв. В писмото са указани формите на обезпечение и срокът за представянето му, както и последиците от непредставяне на такова.
След представяне на исканото обезпечение, на 22.12.2020г. е извършена проверка на стоката по горепосочената МД, за което е съставен протокол от същата дата /л.49-51/.
С писмо рег. № 32-378173/21.12.2020г. на Началника на МП Варна запад /л.37,38/, поради възникнали съмнения относно декларираната стойност на стоката, за нуждите на допълнителна проверка по горецитираната декларация, от дружеството са изискани документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност.
В отговор от дружеството е представено писмо вх.№32-383822/29.12.2020г. с пояснения и приложени към същото документи /л.34-36/.
До дружеството е било изпратено Съобщение рег. № 32-232247/22.01.2021 г. по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., с което адресатът е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД № MRN 20BG002002041835R2/21.12.2020г.
В съобщението е посочено, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по цитираната МД, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. Посочено е, че при регистриране на същата се активира рисков профил за стока, класирана в код по КН 63090000 с определена справедлива цена за ЕС 7,75 лв/кг.
В съобщението е дадено разяснение относно данните, които се ползват за целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, а именно: наличната информация в митническата информационна система, както и оценка на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава -членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено от 4 последователни години – т.нар. „справедливи цени“ /съгласно §1 т.40 от ДР на ЗМ/. Посочено е , че основателни съмнения относно декларираната митническа стойност може да съществуват, когато същата е по-ниска от определена рискова прагова стойност като за целите на управление на риска, последната може да бъде определена на база на справедливите цени, които се предоставят на разположение на държавите членки чрез системата „ТЕЗЕЙ“ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
Възникването на съмнения относно декларираната митническа стойност по проверяваната МД е обосновано с това, че декларираната цена на стоките по същата е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС.
Коментирани са документите, представени от дружеството с писмо вх.№32-383822/29.12.2020г. като е прието, че същите не са достатъчни да дадат категорична информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени, какви са сроковете и начините на заплащането им, поради което основателно остават съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и няма доказателства за реално платената или подлежащата на плащане цена.
Посочено е, че за Стока №1 справедливата пазарна цена на ЕС е 7.75 лв/кг. След извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система било установено, че за периода юни 2019г. до февруари 2020г. дружеството „Евротекс“ЕООД регулярно е внасяло стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество като са декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Извършен е бил и анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 63090000 / с какъвто код по ТАРИК е била декларирана процесната стока/ , с произход Пакистан във всички държави членки за 2019г., 2018г. и 2017г. въз основа на представени в табличен вид данни на ЕК. Прието е, че за този период средностатистическата стойност за ЕС не се променя драстично и изчислена в лв е както следва : 8,68 лв /кг – 2017г; 8,90 лв/кг – за 2018г. и 8,61 лв/кг- за 2019г. Посочено е, че митническата стойност на процесната стока в РБългария запазва тенденцията да е най-ниска спрямо тази на сходни стоки в останалите държави-членки. Направен е извод, че декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност на сходни стоки в ЕС, поради което и предвид констатираната разлика в цените, не отпадат съмненията относно точността на декларираната такава на внесените стоки. След позоваване на Решение по дело С-291/15 от 16 юни 2016г. на СЕС е посочено, че поради продължаващи и след представяне допълнителни документи съмнения, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тях сума, митническата стойност не следва да се определя по метода на договорната стойност – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Цитирани са разпоредбите на чл.140, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 и чл.74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочено е , че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стоки по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и са изложени съображения за неприложимост в случая на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл.74, §2 б.а – б.г от Регламент (ЕС) № 952/2013. При позоваване на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на чл.144, §2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е направен обобщаващ извод, че митническата стойност за Стока 1 от МД с MRN 20BG002002036654R4/23.09.2020г. /различна от процесната/ е както следва :
- За стока №1 : употребявани дрехи - MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г.- митническа стойност в размер 3,99 лв/кг.
Посочено, че определената към момента нова митническа стойност по процесната МД за стока №1 е в размер 42 054,60 лв на основание мл.74, §2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 във вр. с чл.66в и чл.195а от Закона за митниците /ЗМ/. На основание чл.101 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.54, ал.1 от ЗДДС е счетено, че за декларираната стока възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер 1296,06 лв – вносно мито и 5150,03 лв - ДДС или общо – 6446,09 лв.
Със съобщението дружеството е уведомено съгласно чл.26 ал.1 от АПК за започване на административно производство като на основание чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е предоставена възможност за становище по мотивите в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Указано е, че при непредставяне на становище, производството ще продължи с издаване на решение на административния орган. Съобщението е получено от дружеството на 25.01.2021г. , видно от приложеното известие за доставяне /л.22/.
С писмо вх.№32-27569/26.01.2021г. от дружеството е изразено становище по уведомлението като е възразено относно завишаването на митническата стойност на стоките по проверяваната МД /л.23,24/.
На 19.03.2021 г. Директорът на ТД Северна морска при Агенция "Митници" е издал Решение рег.№32-90882/19.03.2020г., с което е отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока №1 в МД с MRN 20BG002002041835R2/21.12.2020г. като е определена нова митническата стойност на същата в размер на 42 054,60 лв /10540 х 3,99 лв/кг/ при посочване на базата за формирането й - МД с MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г. В резултат на последното са установени за досъбиране мито в размер 1296,06 лв и ДДС в размер 5150,03 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 от Регламент (EС) № 952/2013 г.
В решението е взето предвид внесеното обезпечение в размер на 21 695,41 лв като е посочено след погасяване на задълженията остатъкът от депозираната сума да бъде върнат на основание чл.98 от Регламент (EС) № 952/2013. Определени са датата на възникване на задължението – 21.12.2020г., и длъжник – оспорващото дружество. Разпоредено е същото да се уведоми за размера на възникналото задължение. Посочено е, че решението е неразделна част от МД MRN 20BG002002041835R2/21.12.2020г.
От фактическа страна в решението са преповторени изцяло констатациите и изводите, съдържащи се в Съобщение рег. № 32-232247/22.01.2021г. Прието е, че декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Поради продължаващи съмнения, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или платима за тях сума и след представени допълнителни документи, е прието, че митническата стойност не следва да се определя по метода на договорната стойност – чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Приета е неприложимост в случая на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл.74, §2 б.а – б.г от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока. Прието е, че митническата стойност за Стока 1 от МД 20BG002002041835R2/21.12.2020г. следва да се определи на основание чл.74, §3 от същия регламент като се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД с MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г.
Решението е съобщено на дружеството с писмо рег.№32-92268/22.03.2021г. получено на 23.03.2021г., видно от приложеното известие за доставяне /л.13/.
Жалбата срещу решението е подадена на 05.04.2021г. чрез административния орган, където е заведена с вх.№32-108126 от същата дата.
В хода на съдебното дирене са приобщени като доказателства: справка от митническата информационна система МИС3А за всички вносове на територията на страната за стоки с тарифен номер ********** с произход Пакистан за периода 21.01.2020г. – 21.12.2020г. и от системата „ТЕЗЕЙ“, както и заверено копие от МД с MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г., послужили за анализ при обосноваване на възникналите съмнения в реалността на декларираната митническа стойност и при определяне на новата такава на процесната стока.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно –икономическа експертиза. След запознаване с материалите по делото и след проверка в счетоводството на оспорващото дружество, вещото лице дава заключение, че: 1. Платената цена от дружеството за процесните стоки е 10 680 щ.д.Други подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена по митническата декларация не са установени. 2. Плащането е извършено от банковата сметка на жалбоподателя на 05.11.2020г. в размер на 20 000 щ.д. по сметка на доставчика „J and K Textile International“. Плащанията са отразени в счетоводните регистри на жалбоподателя. Представените в тази връзка доказателства са извлечение по сметка, издадено от Райфайзен банк №78/05.11.2020г. и суифт с наредител оспорващото дружество от същата дата. Редът за плащанията вещото лице представя в таблица към отговор по въпрос №1. 3. В процесната фактура се сочи цена на стоката в размер на 10 680 щ.д. Тази сума е декларирана в процесната МД и се намира в счетоводните регистри на жалбоподателя, поради което е налице съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната МД. 4. И в двете МД е декларирано обобщено наименование „употребявани дрехи“ и тарифен код 6309 00 00 00. От данните за процесната МД, както и за тази от 22.05.2020г., използвана за база при определяне на митническата стойност, се установява, че видовете стоки са: дамски и мъжки зимни якета, елеци, палта, блузи и др. / в процесната фактура/, и дамски и мъжки панталони, блузи и други облекла / в сравняемата фактура/, което налага извод, че артикулите по JK-EXP-4659-2020/28.10.2020г. се различават от тези по фактура 340/2019-20.
В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения.
По делото са приети като доказателства документите, ползвани от вещото лице при изготвяне на заключението.
Заключението по експертизата е прието при оспорване от ответната страна.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и изхожда от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган предвид регламентацията на чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент/ЕС/ № 952/2013.
Обективирано е в писмена форма като съдържа изложение на фактически обстоятелства и посочване на правни основания за издаването му.
Не се установява
при издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Формално е спазено изискването на чл. 22, § 6,
изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013, според който преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за
заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава
решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен
срок.
В
съобщението са изложени обстоятелства, които според органа обосновават
съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, като е даден
разумен срок за становище, от която възможност оспорващият търговец се е
възползвал.
При преценка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента/.
Според чл. 74, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Съгласно чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2447/2015, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от същия Регламент митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване на стойността на внасяните стоки.
Според разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламент /ЕС/ №2447/2015, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 от същия регламент, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, "идентични стоки" в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т.14 от горевизирания регламент "сходни стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В настоящия случай преминаването към определяне на митническата стойност на стока №1 по процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в МКС методи митническият орган аргументира с необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от информационната система "ТЕЗЕЙ ". Нормативното основание за позоваване на данните от тази информационна система на ЕС е разпоредбата за "справедливи цени" - § 1, т. 40 от ДР от ЗМ /ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г. /, според която "справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Обективността на данните от тази система се дължи на факта, че посочената в нея информация за пазарни цени се определя за период от четири години. Същата е източник на сведение за международна търговия с Пакистан/ държавата на произход на процесните стоки. Митническият орган е съпоставил данните от процесната митническа декларация с информацията от системата " ТЕЗЕЙ " за стоки с идентична тарифна позиция по Комбинираната номенклатура.
В случая тази съпоставка сочи, че по МД MRN 20BG002002041835R2/21.12.2020г.декларираната митническа стойност на стока №1 „употребявани дрехи" е 1, 67 лв/кг, а справедливата цена за ЕС – 7, 75 лв/кг.
Съгласно т. 38 и т. 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело C-291/15, когато декларираната цена на внесените стоки е по-ниска от средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки с повече от 50%, следва да се приеме, че тази разлика в цените изглежда достатъчна, за да обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.
Според диспозитива на същото решение член 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки — метод, който фигурира в член 30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент /ЕО/ № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение, че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки. Доколкото чл. 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 е сходен по своето съдържание с чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като доказателство за заплащането й фактура, както е в процесния случай.
С оглед установеното, че декларираната митническа стойност на процесните стоки е 50 % по-ниска от справедливата цена по системата "ТЕЗЕЙ " и въз основа на относимата правна регламентация, правилно директорът на ТД "Северна морска" към Агенция "Митници" е приел, че са налице основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на Стока №1 от процесната митническа декларация, което е предпоставка за преминаване към вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Независимо от горното, съдът счита, че митническата стойност на процесните стоки, не е правилно определена. Доказването на основателни съмнения е само предпоставка за преминаване към субсидиарните методи за определяне на митническата стойност, но само по себе си не обосновава приложението на една или друга от хипотезите на чл. 74, § 2, букви а) – г), респ. на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Приложимостта на съответния вторичен/резервен метод и то при спазване на определената поредност, следва да бъде доказана от митническите органи, а в случая това не е сторено от ответника.
С оспореното решение митническата стойност на процесната стока е определена по реда на чл.74, §3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 без да е налице ясна обосновка за приложение именно на този резервен способ като административният орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето й по някой от предходните методи, изключвани в установената последователност.
За да отхвърли приложението на реда по чл. 74, § 2, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013, административният орган е посочил, че независимо от откритите стоки „употребявани дрехи“ с държава на износ и произход Пакистан, и получател оспорващото дружество, не може да се определи категорично, че се касае за „идентични стоки“, които да са еднакви във всяко отношение. За този извод на ответника не са изложени каквито и да било съображения, а последното не позволява да се извърши преценка за правилността му. Административният орган не е положил дори минимални усилия да посочи конкретните МД, по които твърди, че са „открити“ стоки „употребявани дрехи“ от същия износител.
По отношение неприложимостта на реда по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е посочил, че след анализ на в митническата информационна система MIS3А за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки, не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки от други вносители, които да не са необичайно ниски. Така изложеното също е лишено от всякаква конкретика. Не става ясно какъв е обследвания от органа времеви отрязък, попадащ в обхвата на „приблизително същия момент“ . Безспорно този период е следвало да се отграничи и то в разумен диапазон, предвид липсата на легална дефиниция на понятието. Не е посочено също и кои митнически декларации за допускане на свободно обращение сходни стоки са били анализирани. От начина , по който е формулирано изложението в тази част на решението, става ясно, че все пак в същия или приблизително същия момент са налице МД за внос на сходни стоки, но тъй като декларираните по тях митнически стойност са необичайно ниски, не се вземат предвид при определяне митническата стойност на процесната стока. Не става ясно какво има предвид административния орган под „необичайно ниски“ , респ. дали има предвид, че тези митнически стойности са обект на съмнения, както в настоящия случай. Освен това тези стойности дори не са цифрово индивидуализирани.
В решението не са изложени конкретни съображения и по отношение неприложимостта на способите по чл. 74, § 2, б. „в“ и б.“г“от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Липсата на конкретизация в горепосочения смисъл компрометира възприетата от административния орган неприложимост на вторичните способи за определяне на митническата стойност по чл.74, §2 от МКС и преминаването към резервния такъв по чл.74 , §3 от МКС.
Тази липса не се преодолява от представената от ответника и то едва в съдебно заседание, справка от MIS3А /л.83- л.84/. Не става ясно какво се цели да се установи чрез нея, а освен това от същата е видно, че в приблизително в същия момент като процесния, е налице внос на употребявани дрехи в количество, близко до това по процесната МД от същия износител и то при същите условия на доставка.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, без да са изложени каквито и да било конкретни мотиви, касаещи визираните в същия хипотези по б. „а, - б. „г“ . Липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени в чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 способи за определяне на митническата стойност е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент. Отделно от това, във връзка с приложения резервен способ за определяне на митническата стойност по процесната декларация, следва да се посочи, че не става ясно коя именно хипотеза от разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 според митническия орган е приложима и защо. Не става ясно също защо като база за определянето й е избрана именно МД с MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020г. при положение, че видно от представената справка от MIS3А, са налице данни за внос на употребявани дрехи в количество, близко до това по процесната МД, от същия износител , при същите условия на доставка и то в момент много по - близък до този на процесния внос, а наред с това и при декларирана митническа стойност от 3.99 лв/кг, каквато е определената в случая.
Не на последно място следва да бъде отбелязано, че тази неяснота се подсилва и от посоченото в изпратеното на основание чл. 22, § 6, изречение първо от Регламент /ЕС/ № 952/2013, съобщение, че за определяне на новата митническа стойност следва да се вземе предвид MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г., която е различна от възприетата като база, визирана в решението.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е незаконосъобразно
по смисъла на чл.146 т.2 и т.4 от АПК, поради което следва да се отмени.
При този изход на производството, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, а именно: 50.00 лв – внесена държавна такса, 300.00 лв – внесено възнаграждение за вещо лице, 200.00 лв – внесено допълнително възнаграждение за вещо лице след увеличаване размера на същото и адвокатско възнаграждение от 540.00 лв , представляващи част от договореното такова от 696.00 лв, за която част от размера му са представени доказателства за заплащане по банков път. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не споделя, доколкото адвокатският хонорар е съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от последното, претендираното адвокатско възнаграждение за сумата над 540.00 лв не следва да се присъжда, поради липса на доказателства за заплащането му.
При отчитане на настъпилите, считано от 31.07.2021г. промени в структурата на Агенция „Митници“ , разноските следва да се възложат в тежест на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към МД с MRN 20BG002002041835R2/21.12.2020г. с рег.№32-90882/19.03.2021г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна морска “ в Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“ да заплати на „Евротекс“ ЕООД - гр.Д., ул.“Г. Р.“ №****, ЕИК *********, представлявано от Я. Е. П., направените по делото разноски в размер на 1040.00 (хиляда и четиридесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: