Решение по дело №244/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260156
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Илиева Димитрова
Дело: 20215200500244
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.260156.……/22.04.2021г.,гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година,в състав:

Председател:Красимир Ненчев

членове:Албена Палова

Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №244 по описа на Съда за 2021 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435,ал.2 от ГПК,във вр. с чл.444,т.7 от ГПК.

Жалбоподателят И.Я.М. от с.П. обжалва публична продан на недвижими имот , по отношение на който е насочено принудителното изпълнение по изп.дело № 1154/2019г. по описа на ЧСИ-Д.С. ,като твърди,че действията на ЧСИ по отношение на този имот са незаконосъобразни, тъй като имота представлява единствено жилище и като такова е несеквестируемо. Формулира искане за отмяна на действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение спрямо несеквестируемото имущество.

Взискателят по изпълнителното дело В.С.  излага становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по реда на чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд,след като обсъди изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на изпълнителното действие и прецени извършените до момента действия от ЧСИ прие за установено следното:

Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20198890401154 е образувано от В.Д.С. против К.Я.Д. за събиране на съдебно признати суми, предмет на изпълнителен лист издаден по гр.дело № 1759/2012г. по описа на ПРС.

 С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил способ на принудително изпълнение : продан на недвижим имот ,находящ се в с. П.,общ.Пазарджик .

В молбата си по чл.426 от ГПК взискателят е посочил, че този имот в с.П. длъжникът К.Д. е прехвърлила на своя брат И.Я.М., но сделката е била обявена за недействителна спрямо него с решение по гр.дело № 204/2013г. по описа на ПРС ,вписано в СВ.

Върху имота в с.П. съд ЧСИ с постановление от 27.09.2019г. е наложил възбрана, вписана в СВ с вх. №7267/30.09.2019г.

С Протокол за опис на недвижими имущества имотът в с.П. е описан на 07.10.200г.

С Разпореждане от 05.01.2021г. ЧСИ е спрял принудителното изпълнение поради факта на смъртта на длъжника: К.Я.Д. –починала на 28.12.2020г. и предвид конституиране на нейните наследници като дължници в производството.

С разпореждане от 06.01.2021г. като длъжник в производството е конституиран наследника на К.Д. – И.Я.М. ,на който е връчена и покана за доброволно изпълнение.

С протокол от 16.02.2021г. за пазач на имота в с. П. е назначен длъжника в производството И.Я.М..

С молба от 23.02.2021г. длъжникът е уведомил ЧСИ ,че имота в с.П. е несеквестируем ,която молба ЧСИ е оставил без уважение с Разпореждане от 24.02.2021г., приемайки ,че сделката е отменена по отношение на взискателя по реда на чл.135 от ЗЗД.

С разпореждане от 08.03.2021г. е насрочена първа публична продан на имота в с.П. за периода от 22.03.2021г.-22.02.2021г.

На 15.03.2021г. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство. Към нея са приложени : Удостоверение изх.№ 1463/25.02.2021г. изд. от ПРС, видно от което длъжникът И.Я.М. със заявление вх.№ 3382/25.02.2021г. се е отказал от наследството оставено му от Я.М. М..

Удостоверение за наследници ,изд. на 16.03.2021г., от което се установява,че К.Я.Д. е починала на 28.12.2020г. –факт, удостоверен с акт за смърт № 16/29.12.2020г. и е оставила за свои законни наследници : конституирания длъжник в изп.производство  И.Я.М.-нейн брат, и В.К.Г. и Г.К. Г.-нейни племенници по коляното на починалия й брат К. Я.М..

С разпореждане от 17.03.2021г. като длъжници в производството са конституирани В.Г. и Г.М..

В хода на настоящото производство е представено Постановление от 05.04.2021г., с което производството по отношение над длъжниците В.Г.  и Г.М. е прекратено поради извършен от тях отказ от наследството на К.Д. – вписан под №48/2021г. в особената книга за откази с решение №212/26.03.2021г. по ч.г.дело № 1086/2021г. по описа на ПРС.

Предмет на обжалване е насрочената публична на имот в с.П.,а именно : Поземлен имот с идентификатор 56561.501.56 по КККР с.П.,обл.Пазарджик с площ от 1503 кв.м., ведно с построените в имота сгради :

1.     Сграда с площ от 85 кв.м., еднофамилна жилищна сграда;

2.     Сграда с площ от 24 кв.м., допълващо застрояване;

3.     Гараж от 38 кв.м.;

4.     Селскостопанска сграда с площ от 15 кв.м.;

5.     Сграда с площ от 50 кв.м., еднофамилна жилищна сграда;

6.     Селскостопанска сграда с площ от 38 кв.м.

 В жалбата се твърди ,че  изпълнението е насочено върху единственото жилище на длъжника ,поради което на основание чл.  444  т. 7 от ГПК то е несеквестируемо .

Основните разрешения във връзка с насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество са  дадени в  т. 1 на  ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС  по въпросите на принудителното изпълнение. В мотивите на ТР е посочено ,че по смисъла на чл. 435 ал.2 от ГПК изпълнителните действия като запор ,възбрана , опис ,оценка ,назначаването на пазач ,насрочване на продан и разпределението на постъпили суми не подлежат на самостоятелно обжалване от длъжника.  Преценката за законосъобразността на оспорените действия се извършва във връзка с преценката за  несеквестируемост на имуществото ,върху което е насочено принудителното изпълнение. Ако приеме наличието на несеквестируемост  съдът отменя всички изпълнителни действия , които нарушават несеквестиреумостта и без да е  отправено изрично искане .По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имуществения обект.

В текста на чл. 444 т.7 от ГПК е посочено при какви условия следва да се приеме несеквестируемост на жилището на длъжника.Приема се ,че жилището на длъжника ще бъде несеквестируемо ,ако той и членовете на семейството му, с които живее заедно  нямат друго жилище ,независимо от това дали длъжника живее в  единственото жилище .Ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника  и на членовете на семейството му,определени с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му,приета с ПМС № 31/2008г. ,надвишаващата част от него  се продава , ако са налице условията по чл. 39 ал. 2 от ЗС.                      

С чл. 2 ал. 1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,се определя необходимата жилищна площ при насочено принудително изпълнение върху жилището на  длъжника ,съобразно членовете на семейството на длъжника. В конкретният казус ЧСИ не е изследвал въпроса за необходимата жилищна площ на длъжника, евентуално-и на членовете на неговото семейство,при изследване и на този въпрос. За да се насочи принудително изпълнение върху  имота трябва да има техническа възможност за обособяване на самостоятелни жилища за длъжника и от частта ,надхвърляща жилищните нужди на длъжника,без значителни преустройства и без неудобства ,по- големи от обикновените- чл. 39 ал. 2 от ЗС. Тази преценка следва да се извърши от ЧСИ преди обявяване на публичната продан, въз основа на становище от компетентните технически органи и одобряване на съответните строителни книжа. 

В отговора на частната жалба е посочено,че длъжникът е придобил имот с тежест ,поради което несеквестируемостта по отношение на него отпада, както и че се е отказал от наследството на своята майка, единствено за да претендира несеквестируемост по отношение на имота в с.П.. Възраженията са несъстоятелни, на първо място ,защото единствено разпореждането на длъжника с несеквестируем недвижим имот ,върху който е наложена възбрана по изпълнителното производство води до отпадане на предоставената в чл.444 от ГПК защита, и  наложената възбрана е противопоставима на приобретателя, който не може да се ползва от евентуална несеквестируемост на имота по отношение на самия него. Тази хипотеза в конкретния казус не е налице. Не е налице разпореждане от длъжника, а смърт на длъжника, и наследствено правоприемство.

Второ : евентуален спор за недействителността на отказа от наследство не може да се преценява и решава от съдебния изпълнител в рамките на изпълнително производство, нито в отделно производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, а в отделно исково производство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема,че обжалваното изпълнително действие като неправилно следва да бъде отменено. При предприемане на следващите се процесуални действия, съдебния изпълнител следва да се съобрази с изложените мотиви относно преценката за несеквестируемостта на имота-предмет на принудителното изпълнение, съобразно законовите изисквания на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.

Водим от горното и на основание чл. 437   от ГПК   Пазарджишкия окръжен съд

 

 

        Р   Е   Ш   И  :

 

 

ОТМЕНЯ публична продан на Поземлен имот с идентификатор 56561.501.56 по КККР с.П.,о бл.Пазарджик с площ от 1503 кв.м., ведно с построените в имота сгради за периода, 22.03.2021г.-22.02.2021г. по изпълнително дело № 20198890401154 по писа на ЧСИ Д.С. регистрационен номер 889 по описа на КЧСИ.

На осн.чл. 437, ал.ІV пр.второ от ГПК, решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

                                                                                      членове: 1.

 

                                                                                                       2.