О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Несебър, 11.12.2010г.
Несебърският
районен съд, гражданска колегия, в
закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и десета година, в
състав
Председател:
Мария Берберова-Георгиева
като
разгледа докладваното от съдията Берберова-Георгиева гражданско дело №1067/2010г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молбата на Е.М.С. с ЕГН **********,***
против Х.Г.С. с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.49 от СК. Сочи се, че страните са скючили граждански брак
на 09.11.1992г., който е първи и за двамата. От брака си имат родени две пълнолетни
деца – Гинка Христова С., родена на ***г. и Г.Х.С., роден на ***г. Ищцата
твърди, че била на четиринадесет години, когато съпругът й я откраднал. В
началото се отнасял добре с нея, но след като се розили децата им започнал да я
бие и тормози. На няколко пъти родителите й я вземали при тях с полиция, но под
въздействие на заплахите на съпруга й, ищцата се връщала при него. Независимо
от това, когато станала на 17 години, двамата сключили брак. Твърди, че още
тогава съпругът й поддържал връзка с друга жена. След сключване на брака живяли
в с.Ръжица, след което се преместили в с.Тънково, където през 2002г. си
построили къща върху общинско място. Ищцата твърди, че се надявала отношенията
им със съпруга й да се подобрят, но той продължил да я тормози, бие и
изневерява. През 2009г., ищцата сочи, че съпругът й й вдигнал скандал пред
хотел „Кубан” и единствената причина да не я набие била намесата на колегите
й. От 06.09.2010г., ищцата сочи, че
живее при майка си. Твърди, че решението й за развод е категорично и
окончателно, като сочи, че брака й с ответника е дълбоко и непоправим разстроен
по негова вина. След прекратяване на брака желае да носи предбрачното си
фамилното име – С.. Независимо от това изразява съгласие за прекратяване на
брака й с ответника със споразумение по реда на чл.49, ал.4 от СК. Представя
писмени доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1
от СК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който на излага доводи за недопустимост на същата,
както и такива за нейната неоснователност. Твърди, че изнесените в исковата
молба факти не отговарят на действителността. Соче, че причина за раздялата им
е бягството на ищцата от семейството и заживяването й с друг мъж на съпружески
начала през лятото на 2010г. Притеснен от изчезването й, ответникът твърди, че
се обърнал за помощ към полицията, като подал молба за обявяване на същата за
национално издирване. След като открил съпругата си, ответникът я върнал в дома
им, но тя отказала и отишла да живее при майка си, като той и децата останали
да живеят в семейното жилище. Това поведение на ищцата, ответникът сочи за
причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.
Наред с депозирания отговор на исковата молба,
ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата С., с който същият моли съда да
прекрати брака му с ищцата, като дълбоко и непоправимо разстроен, по
изключителна вина н съпругата му. Прави искане за предоставяне ползването на
семейното жилище изцяло на него. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включая и адвокатско възнаграждение. Независимо от горното, също
изразява съгласие за решаване н делото със споразумение по чл.49, ал.4 от СК.
Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на нови писмени и
гласни доказателства.
Предвид гореизложеното и съобразно чл.140 от ГПК,
съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата, да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги
напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Съдът счита, че исковата молба и насрещно предявената
такава отговарят на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните. Приложените към исковата молба и насрещно предявената такава писмени
доказателства следва да бъдат допуснати, като допустими, относими към предмета
на спора и необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Направеното в
насрещната искова молба искане за издаване на съдебно удостоверение, въз основа
на което да се снабди с друго такова от РУП-Несебър, съдът намира за
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Несебърският районен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 03.02.2011г. от 09.30 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна
помощ при необходимост и право за това.
НАПЪТВА страните към медиация, арбитраж, извънсъдебно
споразумение или друг начин за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и насрещната искова молба писмени
доказателства, като допустими, относими към предмета на спора и необходими за
изясняване на обстоятелствата по делото.
ДОПУСКА до разпит при условията на довеждане двама
свидетели от страна на ответника.
УКАЗВА да се издаде исканото от ответника съдебно
удостоверение, което да му послужи пред РУП-Несебър, след внасяне на държавна
такса в размер на 5 /пет/ лева по сметка на РС-Несебър и представяне на
квитанция за това по делото.
УКАЗВА да се изпрати препис от насрещната искова
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства на ищцата с указания з
възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването им,
който да съдържа всички реквизити, посочени в чл.131, ал.2 и ал.3 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивировъчната част на настоящото определение.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения, както следва: Всяка от страните следва да докаже виновно поведение
на другата страна за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Страните сочат доказателства за твърдените от тях
факти.
Не е извършено признание на факти и обстоятелства по
делото.
Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
УКАЗВА на ищцата, че ако не представи в срок отговор
на насрещната искова молба и не се яви на първото заседание по делото, без да
направи искане за разглеждането й в нейно отсъствие, ответникът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу нея или да оттегли насрещния иск.
УКАЗВА на страните, че ответниците по основния и
насрещния иск могат да поискат прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищците, ако те не се явят на
първото заседание по делото, не са взели становище по отговора на исковата
молба и не са поискали разглеждане на делото в тяхно отстъствие.
ПРЕПИС от определението
да се изпрати на страните, а на ищцата и копие от отговора на ответника.
Определенето е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: