Производството е с правно основание чл.243,ал.7 от НПК. С определение № 11 /16.02.2009 г.,постановено по ч.н. д. № 57/09 г.,Районен съд,гр. Кърджали, е потвърдил постановление от 07.01.2009 г. за прекратяване на наказателното производства по досъдебно производство № 151-07/ 13.06.2008 г. на ОД на МВР, гр. Кърджали, образувано срещу Красимир Талев Петков, за престъпления по чл.311,ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.313, ал.1 от НК, като законосъобразно и обосновано. Срещу цитираното определение в срок е постъпила частна жалби от Иванка Янкова Семерджиева в качеството й на пострадала, действаща чрез процесуалния си представител, адв. Йордан Андреев. В жалбата се излагат доводи в няколко аспекта : Първо жалбодателката твърди, че независимо от подробното излагане на фактите и обстоятелствата по делото , първоинстанционният съд подобно на прокуратурата, достигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи досежно обвинението по чл.313, ал.1 от НК, като счита за такъв извода, че инкриминираните удостоверения, издадени за да бъдат използвани пред „Банка ДСК” АД, гр. Кърджали, съставлявали неистински частни документи. Счита, че при обсъждане на категориите „длъжностно лице” и „установен ред и форма”,съдът възприемайки доводите на прокуратурата, е извършил опростенческо обсъждане. Излага доводи, че макар тя самата да е издала три от инкриминираните четири удостоверения, то тя е извършила това по изричното разпореждане на Петков, което я правило само формален изпълнител; Второ жалбодателката обжалва определението на Районен съд-гр.Кърджали и в частта му, в която се потвърждавало постановлението на прокуратурата, в частта му, с която се оневинявал Красимир Петков по отношение на действията му по задължаване на част от служителите и работниците да теглят като частни лица от „Банка ДСК” АД,гр.Кърджали, потребителски заеми, които да се ползват от дружеството като оборотни средства. В този аспект били пренебрегнати показанията на взелите заеми пострадали: 3инеб Саид Исмаил, Иванка Янкова Семерджиева, Руска Спасова Къртичева и Станка Андреева Петкова, в които те завявали ,че изп.директор Петков ги бил " накарал ", а не „помолил " / както необосновано приемали РП, гр.Кърджали и Районен съд, гр.Кърджали/, да изтеглят потребителски заеми, за да бъдат внесени парите като оборотен капитал в дружеството. Изразът „накарал” следвало да доведе до извода,че от страна на изп.директор е било използвано подчиненото положение на пострадалите. Твърди се също, че и прокуратурата, и районният съд пренебрегнали и фактите,че на всички заематели Петков бил обещал той да им плаща погасителните вноските по заемите в „Банка ДСК” ЕАД, гр.Кърджали. Пренебрегвал се и факта, че Петков бил накарал счетоводството на дружеството да издаде ПКО без номер от 02.07.04.г., за дадени от Иванка Семерджиева 5080 лв. ;ПКО без номер от 29.04.04.г.за внесени от Зинеб Исмаил 4955 лв; ПКО без номер от 18.05.04. за внесен в дружеството заем от ДСК за материали в размер на 5000 лв.от Руска Спасова и ПКО без номер от 11.05.04.г.за внесен в дружеството заем от ДСК в размер на 4970 лв.от Станка Петкова. Всички ордери били подписани от касиера, гл.счетоводител и изп.директор Петков ,но не били вписани тези суми като приход в документацията на дружеството и най-вече в касовата книга. От това следвало да се приеме,че Петков е извършил измама в особено големи размери по чл.211, вр.с чл.209 ал.1 от НК. Твърди се също, че изтеглилите заеми лица били въведени в заблуждение от Петков, че той ще покрива чрез дружеството месечните им вноски, но не го направил, защото предварително имал намерение тези пари да ги присвои и да не ги върне на жените, т.е. че същият осъществил и престъпното деяние измама. Трето, жалбодателката твърди, че били налице и достатъчно доказателства да се приеме, че Петков бил осъществил състава на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.с ал.1, т.1 , във вр счл.313 ал.1 от НК. 4. Жалбодателката изтъква също, че неправилния и незаконосъобразен извод, че не били доказани разпоредителните действия на изп.директор Петков с парите, които бил изтеглил от сметките на дружеството, и че от обективна страна не било доказано присвояване на сумите ,постъпили от Франция за заплащане на експедираната продукция, се дължал на пропуски при разследването- по делото не бил извършен разпит на Петков, нито в качеството му на свидетел, нито като обвиняем. В аспект на изложеното жалбодателката моли на основание чл.345 от НПК, съдът да отмени изцяло обжалваното определение от 16.02.2009 год. на Районен съд-гр.Кърджали , постановено по н.ч.д.№57/2009 г.,с което било потвърдено постановление от 07.01.2009 г.на РП, гр.Кърджали, за прекратяване на наказателното производство по ДП №151-07 от 13.06.2008 год.на ОД на МВР, гр.Кърджали, образувано срещу Красимир Талев Петков,и върне делото на прокуратурата със задължителни указания. Като в този аспект прави конкретни искания за събиране на нови доказателства. Срещу първоинстанционното определение в срок е постъпила частна жалби и от Руска Спасова Къртичева, в качеството й на пострадала. В жалбата също се иска да бъде отменено определение № 11 /16.02.2009 г.,постановено по ч.н. д. № 57/09 г. на Районен съд,гр. Кърджали, с което е потвърдено постановление от 07.01.2009 г. за прекратяване на наказателното производства по досъдебно производство № 151-07/ 13.06.2008 г. на ОД на МВР, образувано срещу Красимир Талев Петков, за престъпления по чл.311,ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.313, ал.1 от НК, и делото бъде върнато на РП, гр. Кърджали, със задължителни указания за прилагане на закона. Излагат се в жалбата съображения в няколко аспекта: 1.твърди се, че първоинстанционното определението било незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът в мотивите си изцяло бил възприел необоснованите аргументи на районния прокурор за отказа му да образува наказателно производство и прекратил същото;2. за престъплението по чл. 311,ал.1, във вр. с чл. 26,ал.1 от НК, необосновано съдът бил приел, че се касаело за издадени неистински частни документи и решаването на спора между страните било от компетенцията на гражданския съд. Твърди се, че безспорно било установено,че Красимир Талев, който по смисъла на чл. 93,ал.1,т. 1"б"от НК, бил длъжностно лице, в това си качество бил издал удостоверения на официална бланка на „Банка ДСК " АД, клон Кърджали, от което следвало,че те представлявали официални документи, създадени по предвидения в закона ред.;3. незаконосъобразно и необосновано било определението и в частта ,с която съдът бил приел, че Красимир Талев не бил извършил престъплението по чл. 202,ал.2,т.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26,ал.1 от НК. Това било така защото от събраните доказателства в досъдебното производство се установявало, че Кр.Талев бил разпоредил на служителката Иванка Семерджиева да издаде неистински удостоверения, получил парите от четирите теглени заема на основание тези неистински удостоверения, без да задължи счетоводно дружеството, което управлявал и представлявал и впоследствие реализирал част от готовата продукция, предназначена за износ във Франция от името на вече към този момент неработещо дружество. Всички тези действия,описани по-горе водели до извода,че Кр.Талев бил осъществил престъпление и по чл. 202,ал.2,т. 1 във вр. с ал.1,т. 1, във вр. с чл.311, ал.1 от НК /с използуване на документи с невярно съдържание/.; 4. съдът в мотивите си не бил обсъждал и въпроса за допуснатото процесуално нарушение от прокуратурата, съставляващо неразпитването на Красимир Талев, което действие само по себе си водило до неустановяване субективния състав на престъпленията. Окръжният съд при извършената проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното първоинстанционно определение, респ. на постановлението за прекратяване на наказателното производство във връзка с постъпилите жалби, приема за установено следното: По повод постъпила жалба от 14 лица, работещи в „Тракия” АД, гр. Кърджали, Районна прокуратура, гр. Кърджали с постановление от 13.11.2007 г. е възложила извършването на проверка на ОДП , гр. Кърджали, по преписка вх.№ 1878/ 07 г., с оглед събиране на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер против собствеността по глава V от Особената част на НК. Назначената проверка е завършила с изготвена на 30.04.2008 г. ,справка на ОДП, гр. Кърджали, с мнение на разследващия оперативен работник за образуване на досъдебно производство по чл.309, чл.311, ал.1 от НК , срещу Красимир Талев Петков и по чл.309 от НК срещу лицата Гина Петкова Маринова и Иванка Янкова Семерджиева. С постановление от 09.06.2008 г., Районна прокуратура, гр. Кърджали, е образувала досъдебно производство срещу Красимир Талев Петков за извършено престъпление по чл.311, ал.1 , във вр. с чл.26, ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК. Препис от постановлението, ведно с материалите по ЗМ № 151/2007 г.,са изпратени на 26.11.2007 г., на ОД”Полиция”, гр. Кърджали, ведно със задължителни за разследващия орган, указания за извършване на разследването. Разследващият орган, включително и след дадените с постановление от 03.07.2008 г.,задължителни указания от наблюдаващия прокурор, е извършил едно задълбочено и обстойно разследване, установяващо се от прочита на приложените към делото, пет тома. В цитираното постановление от 03.07.2008 г.,наблюдаващият от РП, гр. Кърджали, прокурор е дал задължителното указание ако дознателят в хода на разследването събере достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер, на основание чл.219, ал.1 от НПК , да докладва незабавно на прокурора. В искането си за продължаване на срока на разследването от 22.09.2008 г., разследващият орган- дознател е докладвал ,че ще бъде привлечен като обвиняем и разпитан като такъв Красимир Талев Петков,на същият ще бъдат предявени материалите по разследването и ще бъде изготвено заключително постановление с мнение за предаване на съд на обвиняемия Петков , за извършени престъпления по чл.311, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.313, ал.1 от НК. По делото обаче, видно от приложеното досъдебно производство /събрано в приложените пет тома/, нищо от това не е извършено. Разбира се дали ще привлече по едно досъдебно производство обвиняем, ще го разпита в това му качество, ще му предяви материалите по разследването и ще изготви обвинително заключение, зависи преди всичко от формираното вътрешното убеждение на разследващия орган. Не така обаче стои въпросът с прилагането на императивните разпоредби на НПК. Тяхното неприлагане води до допускането на съществени процесуални нарушения. В частност след окончателното приключване на разследването, разследващият орган съставя заключение, независимо дали то ще е обвинително заключение по смисъла на чл.232 от НПК, или такова за прекратяване или спиране на наказателното производство по смисъла на чл.233 от НПК, заключение, при това с изчерпателно законово предписано съдържание разследващият орган, в казуса дознателят, следва да изготви. Именно то- заключението приключва тази фаза на досъдебното производство , и едва след неговото изготвяне по смисъла на чл.235 от НПК, разследващият орган изпраща делото на прокурора. Действително разследващият орган съобразно разпоредбата на чл.52, ал.3 от НПК , действа под ръководството и надзора на прокурора, но неговите правомощия могат да бъдат изземвани от прокурора само в посочените в закона хипотези / чл.226, ал.3, чл.227, ал.9, чл. 242, ал.2 от НПК /. С оглед цитираните разпоредби обаче, изготвянето на заключението по смисъла на чл. 231 от НПК, не е от кръга на тези хипотези. Още повече, че в казуса не се установява прокурорът да е иззел от разследващия орган действията, предписани от цитираната разпоредба на чл.227, ал.9, във вр. с чл.226, ал.3 от НПК. Нещо повече в това производство дори не може да бъде установено кога и по какъв начин това дело се е озовало на бюрото на прокурора, по делото няма писмен акт , от който да е видно то да е изискано от прокурора и/или да е изпратено, и на какво основание от разследващия орган. Още повече, че постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 151/ 07- 13.06.2008 г., носи дата 07.01.2009 г., а последните извършени действия по разследванÕто са от дата 13.10.2008 г.,/ том V , стр.107- 118/ . Освен изложеното, в постановлението от 07.01.2009 г.,за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 151/ 07- 13.06.2008 г. по описа на ОД на МВР, гр. Кърджали, предмет на съдебен контрол, се твърди, че на 10.11.2008 г. материалите по досъдебното производство, били изпратени на Окръжна прокуратура, гр. Кърджали,по компетентност на основание чл.216, ал.2 от НПК, за произнасяне, с оглед наличие на доказателства за извършено престъпление по чл.255, ал.1, предл. 2, алт.2, във вр. с чл.2, ал.1 от НК. Това обстоятелство по делото не се установява от прочита на приложените материали. Съобразно разпоредбата на чл.199 от НПК, в досъдебното производство прокурорът и разследващият орган се произнасят с постановление. Този акт на органа на досъдебното производство има предписано точно съдържание, поради което и на основание чл.199, във вр. с чл.216, ал.2 от НПК, това е актът, който следва и който може да установи факта на отделяне на материали от това досъдебно производство за друго отделно престъпление в отделно дело. Друг е въпросът при отсъствие на законово предписания акт, дали при това отделяне са били гарантирани правата на страните по смисъла на чл.200, ал.1, предл.2 от НПК. Единствената индикация за някакви предприети в този дух действия е обстоятелството, че почти всички събрани и съставени по делото, материали и актове, включително и постановлението за образуване на досъдебно производство са копия, някой заверени, а други като постановлението за прекратяване на досъдебното производство , което е предмет на съдебен контрол по реда и при условията на чл. 243 от НПК, дори е незаверено копие. Последното следва да бъде в оригинал по делото,недопустим е съдебен контрол върху незаверено фото копие. Всъщност на това прекратително постановление не следва и да се отразява факта, че част от оригиналните документи са отделени в отделно дело, защото ако това е направено както се твърди в постановлението на 10.11.2008 г., то прекратителното постановление е съставено след извършеното отделяне, на 07.01.2009 г., и същото следва да бъде в оригинал в това производство. В хода на тези констатации, съдът като съобрази разпоредбата на чл.243, ал.4, предл.2 от НПК, очертаваща обхвата на съдебния контрол, намира, че прекратителното определение на РП, гр. Кърджали, предмет на настоящия съдебен контрол, като постановено в една порочно производство, при допуснати съществени процесуални нарушения, се явява незаконосъобразно.Първоинстанционното определение ,предмет на настоящия въззивен съдебен контрол,като потвърждаващо едно незаконосъобразно постановление, също се явява незаконосъобразно. Тези изводи налагат отмяната както на постановлението от 07.01.2009 г. за прекратяване на наказателното производство, така и на първоинстанционното определение № 11/ 16.02.2009 г., като незаконосъобразни. Констатирайки тази изначална незаконосъобразност, настоящата инстанция не може и не следва да осъществи своя контрол досежно обосноваността на прекратителното постановление, докато делото не бъде върнато за точното и стриктно приложение на процесуалния закон, с оглед констатираните допуснати множество процесуални нарушения. Ето защо и на основание чл.243 ал.7 от НПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 11 / 16.02.2009 г., постановено по ч.н.д. № 57/09 г. по описа на Районен съд , гр. Кърджали. ОТМЕНЯ Постановление от 07.01.2009 г. на Районна прокуратура, гр. Кърджали,с което е прекратено наказателното производство по досъдебното производство № 151/07- 13.06.2008 г. по описа на ОД на МВР, гр. Кърджали. ВРЪЩА делото на Районна прокуратура, гр. Кърджали,за точно прилагане на процесуалния закон. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.
|