р е ш е н и е
№ ..................
гр. Плевен, 21.02.2020г.
пЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
състав, гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Анета Христова
като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско дело N 2848 по описа на съда за
2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск
за делба – ІІ-ра фаза по извършване на делбата.
С влязло в законна сила Решение №***в
първата фаза на делбата е допуснато да
се извърши съдебна делба между Г.П.П.
с ЕГН ********** и П.В.П. с ЕГН **********,
на следното недвижимо имущество: *** с ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със ***на ***, с адрес на поземления
имот:***, ***, целият с ***трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, при съседи: имоти с
идентификатори: ******и ***заедно с построените в имота 1.***с ***, цялата със
застроена ***., брой етажи: 2, предназначение – ***; 2.***С ***, цялата със ***,
***, предназначение: Постройка на допълващо застрояване и 3.***с ***.3, цялата
със застроена *** предназначение – Постройка на допълващо застрояване, ***от
делбеното имущество е налице запазено пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване в полза на В. П.П. с ЕГН **********. Постановено е със същото решение
от допуснатото до делба недвижимо имущество да се образуват ШЕСТ РАВНИ ДЯЛА, от
които ПЕТ ДЯЛА за ищеца Г.П.П. и ЕДИН
ДЯЛ за ответника П.В.П..
Ищецът Г.П.П. е заявил искане с правно
основание чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на процесния имот, което е прието за
разглеждане с определение от 31.10.2019г.
Съделителят Г.П.П. е предявил против съделителя П.В.П. иск за сумата от
2 158,15 лв., представляваща дължима от ответника по този иск част /съразмерно
на съсобствената му 1/6 ид.част от делбения имот/ стойност на извършени от
ищеца Г.П. работи по запазване и поддръжка на съсобствения имот и подобрения,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба, с която е предявен този иск – 24.01.2019г. до окончателното изплащане.
Видно е от исковата молба, с която е заявена претенцията, че ищеца по нея е
посочил обща стойност на СМР за поддръжка и запазване на имота, и подобрения, в
размер на 12 948,90лв., като е претендирал заплащане спрямо ответника по
иска на сума в размер на 2 158,15лв. Съдът намира, че неправилно в
постановеното определение от 31.10.2019г. е прието, че поотделно са посочени в
исковата молба претендирани суми за разходи за поддръжка/запазване – в размер
на 2 158,15лв. и за подобрения в размер на 12 948,90лв. Видно е от
исковата молба (на л.85-л.86), че е
предявен един иск с цена 2 158лв. В о.с.з. на 22.01.2020г. ищеца, чрез
пълномощника си е намалил цената на този иск на 629лв., което изменение е
прието.
Съделителят Г.П.П. е предявил против съделителя П.В.П. и иск с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС (приет за разглеждане с определение от
31.10.2019г.) за сумата от 50,73 лв., представляваща дължима от ответника част
от заплатен данък за процесния имот за периода от 2014 г. до 2018 г.
Съделителят П.В.П. е предявил против
съделителя Г.П.П. иск с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС (приет за разглеждане с определение от 31.10.2019г.) за сумата от 2 850
лв., представляваща обезщетение за ползване на притежаваната от ищеца по иска ***от
делбения имот за периода от 02.03.2018 г. до 03.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на молбата, с която е
предявен иска – 03.10.2019г. до окончателното плащане. В о.с.з. на 22.01.2020г.
е допуснато изменение на цената на този иск, който се счита предявен за сумата
от 1 425,74лв. Предявен е и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за лишаване от ползване в
размер на 204лв., според направеното уточнение на цената на този иск в о.с.з.
на 25.11.2019г. В о.с.з. на 22.01.2020г. е допуснато изменение на цената на
иска по чл.86 от ЗЗД, който се счита предявен за сумата от 230,10лв.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и обсъди доводите на страните
прие за установено следното:
По направеното искане за възлагане на делбения имот
и начина на извършване на делбата :
Съгласно разпоредбата
на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който
към момента на откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на
останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари.
Тази претенция следва
да бъде предявена най-късно в първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението, с което е допусната делбата.
В случая претенцията е
заявена от съделителя Г.П.П. в преклузивния срок.
Безспорно е установено в
производството, че делбения имот е жилищен – дворно място с ***и обслужващи я
постройки.
От изслушаното в о.с.з.
на 03.10.2019г. заключение по допуснатата съдебно-оценителна и техническа
експертиза се установява, че имотът е неподеляем.
Съдът приема, че делбения имот е наследствен,
т.е съсобствеността е възникнала по наследяване. Установи се в първата фаза на
делбата, че процесното имущество е било собственост на Д. С.а П. и П. С. П.,
които са общи наследодатели на ищеца Г.П. и праводателя на ответника П.П. – В. П.
(който е и негов баща). Установи се също така, че правата на съделителите в
настоящото производство са се формирали по следния начин: за ищеца Г.П. по наследяване,
а също така и дарствена сделка в негова полза от наследодателя му Д. П.; за
ответника П.П. правата му са възникнали в следствие разпоредителна сделка от
неговия баща и син на общите с ищеца наследодатели. Посочените сделки на разпореждане
не променят наследствения характер на съсобствеността и не я определят като
смесена по смисъла на ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК. В същото е прието, че
комбинирана съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от
един юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сделка
за част от имота и наследяване и др. Със съдебна практика, формирана по реда на
чл. 290 ГПК обаче ВКС допълни схващането за т.н. комбинирана съсобственост, посочвайки
и случаите, когато такава съсобственост не е налице (Решение №144 от
11.07.2014г. по гр.д.№7209/2013г. на ВКС, I г.о.). Така в решение
№ 86/ от
9.03.2012 г. по гр.д.№ 1100/ 2011 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че
разпоредителните сделки между сънаследниците не водят до смесена съсобственост.
Това е така, защото имотът остава наследствен за всички сънаследници.
Разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само
уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Определящото е,
че въпреки разпореждането, в съсобствеността не участват трети за наследството
лица. И в случая, въпреки разпоредителните сделки в полза на ищеца и ответника,
в съсобствеността не са включени лица, които да са трети за наследството на
наследодателите Д. С.а П. и П. С. П..
Установи се от показанията на свидетелите ***и ***,
разпитани в о.с.з. на 25.11.2019г., че ищеца Г.П. е живял в делбения имот към
момента на смъртта на наследодателя П. С. П. (починал 1989г.). Св.***излага в
показанията си, че е съсед на имота и познава ищеца от раждането му, както и
знае родителите му. Твърди, че той е живял през цялото време с родителите си.
Сочи, че си бил направил и друго жилище, но ако е живял там е било временно.
Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от показанията на св.***, като не
са налице други опровергаващи ги доказателства. Поради това, съдът приема за
установен от гласните доказателства релевантния за спора факт на живеене на
заявилия искането за възлагане ищец в делбения имот към момента на смъртта на
неговия баща. Установи се от същите доказателства, че е живял там и към момента
на смъртта на своята майка Д. П., макар и съдът да намира този факт ирелевантен,
т.к. сочената наследодателка е прехвърлила правата си преди своята смърт и от
откритото й наследство не са произтекли права върху процесното имущество.
Въз основа на
представените справка от ***и преписи на нот. акт №***. на нотариус при *** и
нот.акт за покупко-продажба №***. на нотариус с рег.№***съдът приема за
установено, че ищеца Г.П. не притежава друго жилище. Не са и налице
твърдения в обратна насока от страна на ответника.
Предвид изложеното,
съдът счита, че са налице основанията по чл.349, ал.2 от ГПК и делбения имот
следва да се възложи на съделителя Г.П. с отразено запазеното пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване в полза на В. П.П. върху ***от имота. Този
съделител следва да заплати на съделителя П.П. съответната за уравнение на дела
му сума по реда на чл.349, ал.5 от ГПК. Размерът на това уравнение зависи от
пазарната стойност на дела на този съделител от делбеното имущество. Както се установи
от изслушаното в о.с.з. на 03.10.2019г. експертно заключение, пазарната
стойност на имота възлиза на 38 330лв., а стойността на един дял е 6 388,33лв.
С оглед на това следва да се постанови съделителят Г.П. да заплати на съделителя
П.П., при условията на чл. 349, ал.5 от ГПК,
в 6 – месечен срок от влизане на решението, сумата от 6 388,33лв.
за уравнение дела му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на настоящото решение до окончателното й
заплащане.
По иска, предявен от съделителя Г.П.П. против съделителя
П.В.П. за заплащане на сумата от 629лв. (съобразно изменението на цената на
иска, допуснато в о.с.з. на 22.01.2020г.), с която се е увеличила стойността на
дела на ответника от делбения имот, вследстви извършените от ищеца
строително-ремонтни дейности през периода от 2014г. до 2018г.
За установяване твърденията на ищеца
по иска са събрани гласни и писмени доказателства, както и е изслушано
заключението по съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Свидетелят ***излага в показанията си, че познава ищеца Г.П.
и му помагал при извършване на ремонтни работи след 2014г. Твърди, че била
направена подпорна стена в дворното място, за да се спре свличане на земна маса
и стичане на вода към къщата. Твърди също така, че знаел за подмяна покрива на
къщата, която се наложила, т.к. гредите били изгнили и имало теч. Твърди още,
че от входа на двора към къщата бил излят бетон и направени стълби. Направен
бил и ремонт вътре в къщата, като свидетелят твърди, че виждал там ответника П.П.
да шпаклова стените на две стаи и видял също така, че за тази работа му било
платено от Г.П., който бил купувал и всички материали, както и плащал на
работниците. Пояснява, че вътре в къщата била свалена мазилката до тухла и
измазано с варов разтвор и хоросан; в банята били слагани теракотни и фаянсови
плочки; измазвано било със смес за спиране на влагата.
Свидетелят ***излага, че през 2014г. участвал в ремонтни
дейности на горния етаж на процесното жилище. Твърди, че били свалени
таванските греди; изкъртена била старата мазилка, след което започнало
измазване; на първия етаж била изкъртена мазилката на двете мази и след това
измазани; направена била изцяло баня в дъното на коридора; коридора и антрето
били измазани. Твърди също, че през периода 2014 – 2016г. били направени бетонови
пътеки на двора. Твърди, че бил правил ремонт на стария покрив, при което
казвал на ищеца, че всичко било изгнило. Сочи, че разбрал, че ищеца през 2016г.
изцяло направил покрива. Излага, че
ищеца сам си направил ВиК инсталацията в банята и ходил при брат си да му
направи резби на тръбите за водопровода и парното, като за това му бил платил.
Свидетелят ***излага в показанията си, че през 2017г.
участвал в ремонтни дейности по сваляне на гредореда между първия и втория етаж
и подмяната му с нова конструкция, която била направена също от дървен
материал. Твърди, че участвал в
бъркането и изливането на бетон и замазка на пода на стаите; в слагането на
дървена ламперия на втория етаж; поставянето на плоскости на новия таван за
изолация. Твърди още, че участвал в направата на бетонови пътеки на двора, като
преди това имало камък.
Съдът възприема обсъдените гласни доказателства, т.к. в тях
се излагат лични възприятия и кореспондират по между си, като не противоречат
на други, събрани в производството по делото доказателства. Гласните
доказателства, събрани в производството по воденото между Г.П. и В. П. гр.д.№***не
могат да бъдат съобразявани в настоящия спор, дори възпроизведени в мотивите на
съдебния акт. Същият не е постановен в отношенията между страните по настоящия спор и мотивите по
него не ги обвързват. Съдебното решение е задължително само в диспозитива си,
установяващ, че не е погасено правото на ползване на В. П. върху ***от делбения
имот.
Установява се и от изслушаното в о.с.з. на 22.01.2020г.
експертно заключение по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза,
че всички строително-монтажни работи, описани в исковата молба, с която е
предявен иска по сметки, са извършени в имота. Установява се също така, че в
следствие на извършването им се е увеличила пазарната стойност на имота с
3 773,99лв.
Представените от ищеца писмени доказателства – складови
разписки и фискални бонове (на л.87-л.93) установяват закупувани през 2018г.
строителни материали, като разгледани в съвкупност с гласните доказателства и
експертното заключение, съдът приема, че се отнасят до извършените през 2018г.
СМР, сочени в исковата молба, за които говорят и свидетелите, и се установяват
на място от експерта.
При установеното от събраните доказателства, съдът приема,
че претенцията на ищеца Г.П. за заплащане от ответника на сумата от 629лв. е
основателна и доказана. Със същата сума се е увеличила пазарната стойност на дела
на ответника от имота, в следствие на извършените подобрения. Установи се от
гласните доказателства, събрани в настоящото производство, че тези подобрения
са били извършени от ищеца Г.П.. Стана ясно, че ответника П.П. е участвал с
извършване на шпакловка на стени в помещения на жилищния имот, но както се
установи от показанията на свидетелите ***и ***, за извършената работа е било
платено от ищеца. Отделно от това, както е видно от експертното заключение,
дейността по шпакловка на стени не се явява съществена на фона на всички
извършени дейности, поради което не е и посочена цена на труд. При това не може
и да бъде извършена преценка за паричното изражение на подобно участие в
ремонтните дейности.
Предвид изложеното, съдът счита, че разгледаната искова
претенция следва да бъде уважена, като бъде осъден ответника П.П. да заплати в
полза на ищеца Г.П. сумата от 629лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба, с която е предявен иска – 24.01.2019г. до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с
чл.30, ал.3 от ЗС, предявен от съделителя Г.П.П. против съделителя П.В.П. за
заплащане на сумата от от 50,73 лв., представляваща дължима от ответника част от заплатен данък
върху процесния имот за периода от 2014 г. до 2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.30,
ал.3 от ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Безспорно е, че данъчното задължение за имота е тежест,
която следва да се понася от всички съсобственици, съобразно правата им в
съсобствеността.
Данъчното задължение е в тежест
на собственика, но при запазено/учредено право на ползване в полза на трето
лице, каквото в случая е налице за праводателя на ответника – В. П., данъчно
задължено лице, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗМДТ е ползвателя. Ето
защо, в тежест на ответника Г.П. не е лежало задължението за плащане на
дължимия данък върху имота, а такова е стояло за ползвателя В. П..
Установи се от
приложените към исковата молба, с която е предявен този иск писмени
доказателства - приходни квитанции (на
л.95-л.98), че ищеца Г.П. е заплатил данък за процесния имот за календарните
2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. общо в размер на 304,35лв.
От друга страна е видно
от приложените от ответника П.П. удостоверение за данъчна оценка и справка за
извършени плащания (на л.146 – л.157), че родителите на ответника са
декларирали правата си върху процесния имот като ползватели и са заплащали
стоялия в тяхна тежест данък. Видно е, че плащанията са извършвани на дати,
различни от посочените в приходните квитанции, представени от ищеца, което
показва, че не се касае за отчетени плащания в следствие внесените от него
суми. Това предполага, че ищецът е заплащал единствено дължимия от него данък,
съобразно правата му в съсобствеността, а в случай, че е заплащал и чуждо
задължение, което в същото време е платено и от длъжника по него, вземането му
за неоснователно обогатяване е спрямо получилия плащането.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата
претенция по чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 50,73 лв., представляваща дължима от ответника част от
заплатен данък върху процесния имот за периода от 2014г. до 2018г., се явява неоснователна и недоказана и следва да се
отхвърли като такава.
По иска с правно основание чл.346
от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС,
предявен от съделителя П.В.П. против съделителя Г.П.П. за заплащане на сумата
от от
1 425,74 лв., представляваща
обезщетение за ползване на притежаваната от ищеца по иска ***от делбения имот
за периода от 02.03.2018 г. до 03.10.2019 г. и за сумата от 230,10лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата (съобразно изменението на цената на исковете,
допуснато в о.с.з. на 22.01.2020г.
От приложения препис на покана, изходяща от ищеца по иска П.В.П.
(на л.139), връчена на ответника Г.П.П. на 02.03.2018г. (видно от приложеното
копие на известие за доставяне на л.140), се установява, че ищеца е поканил съсобственика си да му заплаща
обезщетение за ползване на притежаваната от него част от процесния имот.
От заключението по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза, изслушано в о.с.з. на 22.01.2020г., се
установява, че пазарния наем на делбения имот
за процесния период от 02.03.2018г. до 03.10.2019г. възлиза на 8 554,44лв.
или за един дял, какъвто притежава от имота ищеца – 1 425,74лв. Установява
се и, че мораторната лихва за забавено плащане на това обезщетение възлиза на
230,10лв.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2
от ЗС когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
За уважаване на иска е необходимо
имотът да е съсобствен на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е
отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към
ползващия имота съсобственик и последният да ползва имота изцяло или да ползва
площ, по –голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността.
Процесният имот безспорно е съсобствен между страните.
Установено е обаче в производството по делото, че с разпоредителната сделка, от
която съделителя П.П. черпи правата си – договор за прехвърляне на
собствеността срещу задължение за издръжка и гледане, обективирана в нот.акт ***
***на НК, прехвърлителя В. П. е запазил пожизнено и безвъзмездно вещното право
на ползване върху имота.
При запазено право на
ползване, предмет на прехвърляне е правото на собственост без правомощието да
се ползва имотът – т.нар.гола собственост. При това собственикът на имота е
лишен от възможността да го ползва. В съдържанието на запазеното ограничено
вещно право на ползване се включва възможността за лично ползване на имота
/обитаване/ и да се събират плодовете /наемите/ от него, като в същото време
тази възможност е изключена от съдържанието на прехвърлената гола собственост.
При такова разбиране,
съдът счита, че съсобственика П.П., като носител на голата собственост върху ***от
процесния имот, не притежава правото да го ползва в този обем. Това право
принадлежи на неговия праводател В. П. и единствено той може да го упражнява,
като ползва лично имота или в случай, че правото му е нарушено – да търси
защитата му.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените от
съделителя П.П. искови претенции с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86
от ЗЗД са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.
По въпроса за дължимите държавни
такси и разноски:
Съделителите дължат по сметка на ***
следните държавни такси : Г.П.П. – 1 277,67лв., представляваща 4% върху
стойността на дела му, който се изчислява на 31 941,67лв.; П.В.П. - 255,53лв., също 4% върху стойността на дела
му, който се изчислява на 6 388,33лв.
Г.В.П. дължи и държавна такса върху
отхвърления иск по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 50лв.
П.В.П. дължи държавна такса върху
отхвърлените искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД в размер на 66,23лв.
В исковите молби, с които са
предявени исковете по сметки съделителите са заявили претенции да им бъдат
присъдени направените от тях разноски по тези искове. При разглеждане на тези
искания, съдът съобрази следното: разноските, които всеки от съделителите е
направил за адвокат във връзка с допускане и извършване на делбата остават в
тежест на страната, която ги е направила и не се разпределят по правилото на
чл.78 от ГПК. Разноските, които съделителите са направили по повод установяване
и ликвидиране на съществуващата съсобственост следва да се възложат в тежест на
страните съобразно правата им на собственост. Възлагането на разноските за
адвокат, които са направени във връзка с претенциите по сметки се подчиняват на
правилата по чл.78 от ГПК, ако от договора за правна защита и съдействие може
да бъде определено каква част от възнаграждението е уговорена и платена във връзка с исковете по сметки. В
този смисъл са Определение № 152 от 8.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6646/2014 г., II г. о., ГК; определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. №
542/2010 г. на IIг. о. и определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2024/2014 г., I г. о.
При съобразяване на тази съдебна
практика, съдът приема, че направените от съделителите разноски за адвокатско
възнаграждение следва да останат в тяхна тежест, така, както са направени, т.к.
в приложените договори за правна защита и съдействие не е посочено каква част
от възнаграждението се уговаря и плаща във връзка с исковете по сметки и няма
индиции, позволяващи на съда да направи такова разграничение. Направените
разноски по експертизата, изслушана за пазарната стойност и поделяемостта на
имота са свързани със спора за извършване на делбата и се поемат от страните,
съобразно дяловете им, като по този начин е определен и внесен депозита от
всеки от тях. Разноските, които ищецът Г.П. е направил по експертизата, изслушана
в о.с.з. на 22.01.2020г. за извършените подобрения в имота е свързана с
претенцията му по чл.61 от ЗЗД и с оглед изхода на спора по нея, ответника П.П.
дължи плащане на тези разноски, които са в размер на 300лв., по правилото на
чл.78, ал.1 от ГПК. Направените от съделителя П.П. разноски по експертизата,
касаеща исковата му претенция по чл.31, ал.2 от ЗС остават за негова сметка, с
оглед изхода на спора по този иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.349, ал.2 от ГПК възлага в дял на Г.П.П. с ЕГН **********,
делбения недвижим имот, представляващ *** с ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със ***на ***, с адрес на поземления
имот:***, ***, целият с ***трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, при съседи: имоти с
идентификатори: ******и ***заедно с построените в имота 1.***с ***, цялата със застроена ***., брой етажи: 2,
предназначение – ***; 2.***С ***,
цялата със ***, ***, предназначение: Постройка на допълващо застрояване и 3.***с ***.3, цялата със застроена ***
предназначение – Постройка на допълващо застрояване, ***от описаното имущество
е налице запазено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване в полза на В.
П.П. с ЕГН **********, като в ШЕСТ
МЕСЕЧЕН СРОК от влизане в законна сила на настоящето решение, Г.П.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.В.П.
с ЕГН **********, за уравнение на дела му, сумата
от 6 388,33лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на решението до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА П.В.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г.П.П.
с ЕГН **********, сумата от 629лв., с която се е увеличила стойността на дела на съсобственика
П.П. от делбения имот в резултат на извършените от съсобственика Г.П.
подобрения, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Г.П.П. с ЕГН **********
против П.В.П. с ЕГН ********** ИСК с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 50,73лв.,
представляваща дължима част от заплатен данък за делбения имот за периода от
2014г. до 2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.В.П. с ЕГН **********
против Г.П.П. с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за
заплащане на сумата от 1425,74 лв., представляваща обезщетение за ползване на
притежаваната от ищеца по иска ***от делбения имот за периода от 02.03.2018 г.
до 03.10.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.В.П. с ЕГН ********** против Г.П.П.
с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
230,10лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 425,74лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.В.П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г.П.П. с ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща
разноски за вещо лице, направени във връзка с иска по сметки за подобрения.
осъжда, на основание чл.355 от ГПК
съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Плевенския районен съд държавна такса,
както следва:
- Г.П.П. с ЕГН ********** – 1 277,67лв. държавна такса
по иска за делба и 50лв. държавна
такса върху отхвърления иск по чл.30, ал.3 от ЗС.
- П.В.П. с ЕГН ********** – 255,53лв. държавна такса по
иска за делба и 66,23лв. държавна такса
върху отхвърлените искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ***в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: