№ 47768
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110123652 по описа за 2025 година
Б. М. К. е предявила срещу „П. К. Б.“ ЕООД обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено, че договора за
потребителски кредит № 40029595186/15.11.2024 г. е нищожен, съединени при условията на
евентуалност с установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит № 40029595186/15.11.2024 г., която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ е нищожна.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит: №
40029595186/15.11.2024 г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 1200,00 лева
със срок на издължаване 18 месеца, при обща месечна погасителна вноска от 163,02 лева,
като ищецът трябвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“
в размер на 540 лева и „Флекси“ в размер на 768 лева или да върне общо сумата по кредита
в размер на 2934,37 лева. Намира процесния договор за нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че предвиждането за заплащане
на допълнителни услуги в размер на 1308 лева заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Счита, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното отношение. Твърди, че посочването в договора на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В
условията на евентуалност намира клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от процесния
договор, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ за нищожни. Сочи, че
уговорените клаузи в размер на 1308 лева, са нищожни като противоречащи на добрите
нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Също така счита, че се заобикаля и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдения за неоснователност. Намира за необходимо да се изследва
въпросът дали закупените допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че
общият разход по кредита е пряко свързан с процесния договор и има задължителен
1
характер. Заявява, че неправилното посочване на ГПР, не може да се приравни на липса на
ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит. Заявява, че дори да има
неточно посочване на ГПР, то счита, че правото на потребителя на информираност по
никакъв начин не е нарушено. Сочи, че дори и да е налице неточно посочване на ГПР, то
същото не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор, тъй
като последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен
в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към
момента на подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и
използвана от последния. Твърди, че след като ищецът е решил да се възползва от услугата
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, ответното дружество е
извършило всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца.
Счита, че ищецът е имал недобросъвестно поведение, тъй като е бил добре информиран за
предоставената допълнителна услуга и е изявил изрично желание да се възползва от нея.
Оспорва като неоснователни твърденията на ищцата, че поради невключването на
възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва твърдението, че посоченият ГПР в процесния договор не е
действително прилагания от кредитора и представлява заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Посочва, че ищецът е бил наясно с параметрите на
допълнителните услуги, тъй като същите са ясно определени в допълнителната
преддоговорна информация предоставена на ищеца. Изтъква, че допълнителните услуги,
които кредиторът е предоставил на ищеца, дават възможности на ищеца да извършва
едностранна промяна на погасителния план по кредита, а не представляват възнаграждение
за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита. Счита, че
процесното кредитно правоотношение, отговаря на формалните изисквания за
действителност, установени в ЗПК.
Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.
По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже порока на
договора за предоставяне на потребителски кредит, съответно на клаузата предвиждаща
заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и възнаграждение
за закупена допълнителна услуга „Флекси“. В тежест на ответника е да докаже възраженията
си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4
от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по спора Б. М. К.
като кредитополучател, и „П. К. Б.“ ЕООД, като кредитор, са сключили Договор за
потребителски кредит № 40029595186/15.11.2024г.;
Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба документи.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.02.2025 г. от 15.00 часа, за
която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
2
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3