№ 79
гр. Пазарджик, 16.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220103214 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ повикване в 09:50 часа се явиха:
Ищецът В.Ч. ЕООД – редовно призован чрез пълномощника си адв. М.
Я. от САК, се представлява от законният представител З.С.Ч.. За него се
явява и адв. Цаков, редовно упълномощен с пълномощно днес представено по
делото.
Ответникът ТП ДГС - ГР. ПАЗАРДЖИК, редовно призован чрез
представляващ Г. Р., чрез юрк. К. Г. се представлява от юрк. Г., с пълномощно
представено към писмения отговор.
АДВ. ЦАКОВ: Да се даде ход на делото.
ЮРК. Г.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. ЦАКОВ: Поддържам исковата молбата. Няма да соча други
доказателства, освен посочените с исковата молба. Запознат съм с
постъпилото от ответната страна писмено доказателство, не възразявам
1
същото да бъде прието по делото. Считам, че делото е изяснено от
фактическа страна.
ЮРК. Г.: Уважаема госпожо съдия, оспорвам подадената исковата
молба. Считам, че същата е неоснователна. Нямам други искания. Няма да
соча и други доказателства. Моля да приемете представените към отговора
писмени доказателства, други няма да сочим.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето
от ЗЗД.
В подадената искова молба от „В.Ч.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление България, общ. Пловдив, гр. Пловдив, ул. „**,
представлявано от управителя З.С.Ч., чрез адвокатско дружество „Ш. И Я.”,
ЕИК **, представлявано заедно и поотделно от адв. Н. Ш. и адв. М. Я., с
адрес на кантора: гр. София, ул. „** срещу Т**, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с
адрес: гр. Пазарджик, бул. „**, представлявано от директора - инж. Г. Р., с
цена на иска: 6070,93 лв. /шест хиляди и седемдесет лева и 93 ст./ и правно
основание: чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, с молба до съда да осъди ответника да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на „В.Ч.“ ЕООД, сумата в
размер на 6070,93 лв. /шест хиляди и седемдесет лева и 93 ст./,
представляваща неоснователно задържана гаранция по прекратен Договор №
Д-16- 18/21.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. В молбата се твърди, че със Заповед № 3-16-124/02.06.2023 г. на
Директора на ТП ДГС Пазарджик, ищцовото дружество „В.Ч.“ ЕООД,
представлявано от управителя З.С.Ч., било определено за купувач на
прогнозни количества добита дървесина на временен склад от обект №2310, в
следствие на което бил сключен и Договор № Д-16-18/21.06.2023 г. Твърди се,
че на 11.07.2023 г. ищецът получил Писмо от ответника с изх.
№16.223/11.07.2023 г. адресирано до Милена Вълчинова - директор на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик, като съдържанието на това
писмо по никакъв начин не касаело договорните отношения между ТП ДГС
Пазарджик и ищцовото дружество. Твърди се още, че на 20.07.2023 г. с изх.
№31/20.07.2023 г. ищецът бил отправил уведомление до ответната страна,
чрез което молил да не бъдат добивани материали в Обект 2310,
2
отдел/подотдел 304 „а“, 304 „б“, поради високите температури през м. юли и
опасността от похабяване на добитата дървесина. Твърди се също така, че на
26.07.2023 г. ищецът бил потвърдил получаването на писмо с изх. №16-
231/20.07.2023 г., отправено от ответното дружество, с което е бил уведомен,
че на основание съставени предавателно-приемателни протоколи по Договор
№Д-16- 18/21.06.2023 г. следвало да заплати сумите, както следва:
За добита дървесина в отдел 304 „а“ - 15842.65 лв /петнадесет хиляди
осемстотин четиридесет и два лева и 65 ст./ без ДДС
За добита дървесина в отдел 304 „б“ - 27081.29 лв /двадесет и седем
хиляди осемдесет и един лева и 29 ст./ без ДДС, или
Общо: 42923,94 лв. /четиридесет и две хиляди деветстотин двадесет и
три лева и деветдесет и четири стотинки/ без ДДС.
Твърди се още, че в същото писмо ищецът бил уведомен, че следва
незабавно да предприеме действия по приемане на наличната дървесина на
временен склад с предавателно-приемателен протокол и нейното заплащане,
както и да организира транспортирането на заплатената дървесина в 10-
дневен срок, считан от датата на подписване на протокола. Излагат се
твърдения, че с Уведомление с изх. №16.315#1/26.07.2023 г. ответникът бил
уведомил ищеца, че прекратява сключения между тях Договор № Д-16-
18/21.06.2023 г. на основание чл. 23, ал. 1. т. 3 във връзка с чл. 23, ал. 2, т. 1 от
посочения договор, поради виновно неизпълнение от страна на ищовото
дружество на чл. 16. т.2, т.З и т.4 от Договора, изразяващо се в неприемане на
налично количество дървесина, липса на плащане по договорените
асортименти и липса на организация за транспортирането им, както и че със
същото Уведомление ищецът бил известен, че ответникът задържал
гаранцията за изпълнение по договора в размер на 6070,93 лв. /шест хиляди и
седемдесет лева и 93 ст./ Твърди се още, че с Уведомление с изх.
№34/27.07.2023 г. отправено от ищеца до ТП ДГС Пазарджик, той бил
изразил желание да извърши оглед за приемане на трайни горски пътища и
налична дървесина на временен склад с приемо-предавателен протокол, както
и, че с Уведомление с изх. №35/08.08.2023 г., адресирано до ответното
дружество, ищецът бил изявил желание да прекрати сключения договор по
взаимно съгласие, като гаранцията по договора му бъде възстановена.
Ищецът сочи, че във връзка с последно посоченото писмо с изх.
3
№35/08.08.2023 г. е бил отправен отговор с изх. Вх-16-341#1/16.08.2023 г., в
който ищецът бил уведомен, че било обективно невъзможно Договор № Д-16-
18/21.06.2023 г. за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина да
бъде прекратен по взаимно съгласие, както и да бъде върната гаранцията по
договора, поради обстоятелството, че към настоящия момент договорът бил
вече прекратен. Изложени са, във връзка с направените твърдения,
обстоятелства, че в комуникацията с ищцовото дружество, и по-точно в
писма с изх. №16-231/20.07.2023 г., Уведомление с изх. №16.315#1/26.07.2023
г. и отговор с изх. Вх-16-341#1/16.08.2023 г. ответникът твърдял, че ищецът
бил уведомен с писмо с изх. № 16-222/11.07.2023 г. на директора на ТП ДГС
Пазарджик, че като купувач по сключения договор следвало незабавно да
предприеме действия по приемане на наличната дървесина на временен склад
с предавателно-приемателен протокол, като се твърди, че такова писмо с изх.
№ 16-222/11.07.2023 г. ищецът изобщо не бил получавал. Твърди се, че за
възникването на задължението на ищеца за извършване на действия по
получаване на въпросната дървесина и съставяне на приемо-предавателни
протоколи, същият бил уведомен за пръв път на 26.07.2023 г. с писмо е изх.
№16-231/20.07.2023 г. на ТП ДГС Пазарджик, като същевременно ответникът
бил прекратил сключения договор с Уведомление с изх. №16.315#
1/26.07.2023 г., на основание виновно неизпълнение на задълженията
изразяващо се в неприемане на налично количество дървесина, липса на
плащане по договорените асортименти и липса на организация за
транспортирането им. Ищецът твърди, че на 18.08.2023 г. ответното
дружество било получило Покана за доброволно връщане на задържаната
гаранция, отправена чрез доставчика на транспортни услуги Спиди, което
било видно от приложените към исковата молба товарителница и справка от
системата на транспортният оператор за проверка на текущото
местоположение на пратките.
При така установената фактическа обстановка, ищецът твърди, че не е
бил в неизпълнение на договорните си задължения, които са били използвани
от ответника като основание за едностранно прекратяване на договора, като
сочи, че това било така, т.к. според т.2 от Договор № Д-16-8/21.06.2023 г.
ищецът е следвало да изпълни задължението си по приемане на трайни горски
пътища и налична дървесина на временен склад с приемо-предавателен
протокол в срок от 5 работни дни от получаването на известие (уведомление),
4
а въпросното Уведомление е било потвърдено от ищцовото дружество на дата
26.07.2023 г. Твърди се, че дори да бъде прието, че релевантната дата на
получаване на това Уведомление е била 20.07.2023 г., то ищцовото дружество
отново не е било в неизпълнение на договора към момента на прекратяването
му, т.к. е имал срок до 27.07.2023 г. да организира приемането на трайните
горски пътища и наличната дървесина на временен склад. Сочи се, че това
следвало от разпоредбите на Договора и по - точно чл. 16, т. 2, който
предоставял 5 работни дни срок, считано от датата на получаване на известие
(уведомление). Цитира се чл. 72, ал. 1, изр. 3 от Закона за задълженията и
договорите, като се сочи, че срокът от 5 работни дни е изтичал на 27.07.2023
г., когато вече договорът е бил прекратен едностранно от ответната страна с
Уведомление с изх. №16.315#1/26.07.2023 г. Твърди се, че с оглед на
изложеното, ищовото дружество не е било във виновно неизпълнение към
датата на едностранното прекратяване на договора, а именно 26.07.2023 г.,
доколкото все още не е бил изтекъл срокът за осъществяване на задълженията
му по приемане на трайни горски пътища и налична дървесина на временен
склад с приемо-предавателен протокол, както и че не било налице и второто и
третото посочени от ответната страна основания за прекратяване на
процесния договор, а именно: незаплащане на стойността на добитата
дървесина и организирането на транспортиране на заплатената дървесина,
съгласно чл.16, т. 3 и т. 4 от Договора. Сочи се, че задължението за заплащане
на добитата дървесина и организирането на транспортирането й възниквало в
10-дневен срок, считан от датата на подписване на приемо-предавателните
протоколи, като се твърди, че срокът за подписване на тези протоколи е бил
изтекъл на 27.07.2023г., с оглед на което 10- дневният срок за заплащане и
транспортиране на дървесината е изтичал на дата 06.08.2023г. Твърди се, че
към тази дата, обаче, Договорът е бил вече прекратен от ТП ДГС Пазарджик
едностранно, ведно с произтичащите от това последици. Твърди се също така,
че с оглед описаните по-горе обстоятелства задържането на гаранцията по
процесния договор, в размер на 6070, 93 лв /шест хиляди и седемдесет лева и
93 ст./, се явявало неоснователно и гаранцията подлежала на връщане
съгласно разпоредбата на чл. 55. ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Сочи се, че категоричното
становище на българските върховни съдии е, че институтът на
неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД включва искове за връщане на
получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено
5
основание, което предполага, че между страните е имало разменена
имуществена престация, като се твърди, че в настоящия случай освен, че е
било отпаднало основанието за задържане на процесната сума, ищецът е бил
изправната страна към датата на едностранното прекратяване на договора от
страна на ответника, така както го изисквала и практиката, като в тази насока
се сочи Решение № 281 от 24.01.2019 г. по т. д. № 675/2018 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро търг. отделение. Сочи се и, че при прекратяване на
договора, ако по него има престации, всеки дължи връщане на полученото, на
осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3, като в този смисъл се цитира Решение № 327 от
25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на Върховен касационен съд.
Оформен е петитум, с който се моли съдът, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, да осъди Т** да заплати на „В.Ч.“ ЕООД, сумата в размер на
6070,93 лв. /шест хиляди и седемдесет лева и 93 ст./, представляваща
неоснователно задържана гаранция по прекратен Договор № Д-16-
18/21.06.2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
срещу Т**, ЕИК по БУЛСТАТ: **, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „**,
представлявано от директора - инж. Г. Р., чрез юрк. К. В. Г., в който се
твърди, че след проведена процедура - електронен търг с наддаване за
продажба на прогнозно количество дървесина от горски територии –
държавна собственост е бил сключен Договор № Д-16-18/21.06.2023г. за
обект №2310 между ТП ДГС „Пазарджик“ и „В.Ч.“ ЕООД, като с
Уведомление с Изх. № 16-315# 1/26.07.2023г. „В.Ч.“ ЕООД е бил уведомен,
че е прекратено действието на Договор № Д-16- 18/21.06.2023 г. за покупко-
продажба на прогнозни количества дървесина считано 26.07.2023г. и е
задържана гаранцията за изпълнение по същия в размер на: 6 070,93 лв.,
поради виновно неизпълнение на цитирания договор от страна В.Ч.“ ЕООД.
Сочи се, че съгласно императивните разпоредби на сключения между
страните Договор № Д-16-18/21.06.2023г. за покупко-продажба на прогнозни
количества дървесина, а именно съгласно чл.16 т. 2 , т.З и т.4 ц. „Купувачът е
длъжен да:
6
т.2 Осигури в срок до 5 работни дни от получаването на известие
(уведомление) свой представител за приемане на трайните горски пътища и
наличната дървесина на временен склад с приемо-предавателен протокол.
т.3 Заплати изцяло всички добити договорени асортименти и
количества дървесина от обекта, приети с протокол и налични на временен
склад.
т.4 Организира транспортирането на заплатената дървесина в 10 -
дневен срок, считан от датата на подписване на приемо-предавателен
протокол, по пътища, водещи до общинската и републиканската пътна мрежа
по начин, който не уврежда горските и полските пътища, като не преминава
през земеделските, независимо от начина им на трайно ползване.“
Твърди е, че с писмо с Изх. № Изх.-16-222/11.07.2023г. ответникът бил
уведомил купувача „В.Ч.“ ЕООД относно обстоятелството, че от
насажденията, включени в обект № 2310 има добита и рампирана на
временни складове около 100 куб.м. дървесина. Твърди се, че с цел избягване
на нейното похабяване и евентуална кражба, същата подлежала на незабавно
транспортиране и в тази връзка ответникът бил дал задължителни
предписания на „В.Ч.“ ЕООД, които не били изпълнени от негова страна.
Твърди се, че с Писмо с Изх. № 31/20.07.2023г. купувачът бил уведомил и
настоявал, като цитира: „В Обект 2310 , отдел/подотдел 304 „а“, 304 „б“ да не
бъдат добивани материали поради високите температури през м. Юли и
голяма опасност от похабяване на добитата дървесина. В тази връзка, моля
преди да започне добив в обекта да бъдем уведомени и графикът за доставка
да бъде изпълняван регулярно през времето на съответното тримесечие,
същият да се съгласува с нас, като купувач, за да бъдат избегнати загуби и за
двете страни.“
Твърди се че сочените от купувача причини в горецитираната молба не
представлявали форсмажорни обстоятелства или непреодолима сила по
смисъла на чл. 23 ал.1 т.4 от Договор № Д-16-18/21.06.2023г. и чл. 306
Търговския закон. Твърди се още, че на 20.07.2023г. било изпратено
допълнително писмо, с което ищецът е бил уведомен, че съгласно чл. 16 ал.З
от Договор № Д-16- 18/21.06.2023г. и на основание съставените приемо-
предавателни протоколи същият следва да заплати: За добитата дървесина в
отдел 304 „а“ - 15842,65 лв. без ДДС; За добитата дървесина в отдел 304 „б“ -
7
27 081,29 лв. без ДДС; Общо: 42 923,94 лв., като се твъди, че цитираните
суми не били заплатени от страна на ищеца. Твърди се, че били съставени
предавателно-приемателни протоколи за обект 2310 от 20.07.2023г. за отдели
304 „а“ и 304 “б“, които също не билиа подписани от „В.Ч.“ ЕООД, както и,
че в последствие не били предприети никакви действия от страна на ищеца за
започване изпълнение клаузите на договора, въпреки, че същият е бил, според
ответника, с ясната представа, че било налице неизпълнение на договора от
негова страна. Твърди се, че неизпълнението на цитираните клаузи по
договора, касаещи транспортиране на добитата и рампирана на временен
склад дървесина води до риск от похабяване и евентуална кражба на същата,
като се посочва, че затова за продавача „ТП ДГС „Пазарджик“ е било
обективно невъзможно предприемането на друго действие освен
прекратяване на Договор № Д-16-18/21.06.2023г. Сочи се, че съгласно
императивните разпоредби на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили. Твърди се, че разпределението на количествата
дървесина по сключения между страните Договор е регламентирано в чл.9
ал.3 т.2, като за трето тримесечие са били заложени 300 куб.м., като се сочи,
че посоченото количество било минимално и достигането му не
освобождавало купувача от задължението му да закупи и извози от временен
склад налично количество добита дървесина, дори същото да надвишава
посоченото минимално прогнозно количество, или в случай, че количеството
е налично преди изтичане на конкретното тримесечие.
Във връзка с гореизложеното и с оглед обстоятелството, че не е било
прието наличното количество дървесина, не са били заплатени изцяло всички
договорени асортименти и количества дървесина от обекта, налични на
временен склад, както и че не е било организирано транспортирането на
заплатената дървесина, което, според ответника, представлява виновно
неизпълнение от страна на „В.Ч.“ ЕООД на чл.16 т.2, т.3 и т.4 от Договора,
ответникът твърди, че на основание чл. 23 ал.1 т.3 във връзка с чл. 23 ал.2 т.1
от Договора, действието на Договор № Д-16-18/21.06.2023 г. за покупко-
продажба на прогнозни количества дървесина е бил прекратен считано
26.07.2023г., като правилно е била задържана гаранцията за изпълнение в
размер на: 6 070,93 лв. В тази връзка според ответника, Директорът на ТП
ДГС „Пазарджик“ правилно и законосъобразно бил задържал гаранцията за
изпълнение по договора в размер на 6070,90 лв., като сочи, че са били налице
8
основанията за задържане на същата съгласно клаузите на подписания между
страните Договор № Д-16-18/21.06.2023 г.
С оглед на изложеното, ответникът твърди, че счита така предявения
иск в исковата молба се явява неоснователен и не следва да бъде уважен,
поради което моли съдът да постанови решение, с което да остави исковата
молба без уважение.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Формулирано е
искане, на основание чл. 143 ал.2 от ГПК да бъде дадена възможност на
ответника да ангажирам и други доказателства.
СЪДЪТ УКАЗВА на всяка една от страните в настоящото
производство, че следва да установи и докаже обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, като са безспорни между
страните фактите, че между тях е съществувало договорно отношение с
посоченото в исковата молба съдържание.
Всяка една от страните, обаче, следва да докаже обстоятелствата
обосноваващи правото, съответно, на ищцовата страна да иска връщане на
внесената по договора сума, а съответно на ответната страна правото й да
прекрати процесния договор, поради виновно неизпълнение на ищцовото
дружество.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК се е произнесъл по
доказателствените искания заявени с исковата молба и с писмения отговор,
като е приел представените към исковата молба и отговора на ответника
писмени доказателства. На основание чл. 190 ал.1 ГПК е задължил ответника
да представи по делото Заповед № З-16-124/02.06.2023 г. на Директора на ТП
ДГС Пазарджик със съответните указания, че при неизпълнение на това
задължение на основание чл. 190 ал.2 ГПК, съдът може да приеме за доказани
твърдените от ищеца обстоятелства, за които е посоченото това
доказателство. Указал е на ищеца, че носи доказателствената тежест за
установяване и доказване на твърдените от него факти и обстоятелства
обосноваващи съществуването на претендираните му права, а ответникът
следва да докаже своите възражения за обстоятелства, касаещи благоприятни
за него правни последици.
Съдът ДОКЛАДВА, че съгласно дадените указания от съда с
Определение № 2712/23.10.2023 г., към датата на днешното съдебно
9
заседание по делото е постъпила изисканата от ответника Заповед № З-16-
124/02.06.2023 г. на Директора на ТП ДГС Пазарджик, която е депозирана с
вх. №1124/15.01.2024 г., като същата следва да бъде приобщена към
доказателствения материал по делото, тъй като ще допринесе за по-пълното и
правилно изясняване на предмета на настоящия правен спор.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представената от
ответника в заверено копие Заповед № З-16-124/02.06.2023 г. на Директора на
ТП ДГС Пазарджик, която е депозирана по делото от ответника с вх.
№1124/15.01.2024 г.
АДВ. ЦАКОВ: Да се приключи делото. Да се даде ход по същество .
ЮРК. Г.: Да се приключи делото. Да се даде ход по същество.
След изчерпване на доказателствените искания, съдът счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. ЦАКОВ: Уважаема госпожо Съдия, аз ще пледирам, като моля да
постановите решение, с което да осъдите ДГС Пазарджик да заплати на „В.Ч.“
ЕООД сумата в размер на 6073,93 лева, представляваща неоснователно
задържана гаранция по прекратен Договор № Д-16-18/21.06.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 31.08.23
година, до окончателно изплащане на сумата. Само ще маркирам основните
моменти. От събрания и приобщен доказателствен материал, категорично се
установи, че доверителят ми не е бил в неизпълнение на договорните си
задължения, които са използвани от ответника като основание за
едностранно прекратяване на договора. Това е така, тъй като според т. 2 от
цитирания и сключен между страните договор, доверителят ми е следвало да
изпълни, като доверителят ми не е бил в неизпълнение на договорните си
задължения, съгласно използваното като основание за едностранно
прекратяване на договора. Това е така, тъй като според точка две от
цитирания сключен между страните договор, управителят на „В.Ч.“ ЕООД е
следвало да изпълни задължението си по приемане на трайни горски пътища и
10
налична дървесина на времен склад с приемо-предавателен протокол в срок
от пет работни дни от получаването на известие или уведомление.
Въпросното уведомление е потвърдено от доверителя ми на 26.07.23 година.
Дори и да бъде прието, че релевантната дата на получаване на това
уведомление, въпреки, че то не е връчено чрез ССЕВ, е 20.07.23 г., то
доверителят ми отново не е бил в неизпълнение, тъй като към момента на
прекратяване на договора, той все още бил в срок да организира приемането
на трайните горски пътища и налична дървесина на временен склад, който
краен срок е изтичал на 27.07.23 г. Това следва от разпоредбите на договора и
по-точно чл. 16, т. 2, който предоставя срок от пет работни дни, считано от
датата на получаване на известието. Съгласно чл. 72, ал. 1, изречение трето
от ЗЗД, когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или
моментът, от който започва да тече срокът. Тези аргументи, водят до извода,
че срокът от пет работни дни е изтичал на 27-и седми месец, когато договорът
е вече бил едностранно прекратен от ответната страна. Обръщам вниманието
на уважаемия съд, че доверителят ми не е бил във виновно неизпълнение към
датата на едностранното прекратяване на договора и по отношение на
останалите си договорни задължения използвани като основание от ответното
дружество за прекратяване на договора, а също и описани в отговора на
исковата молба. Следва да се има предвид, че задължението за заплащане на
добитата дървесина и организирането на транспорта й, възникват в
десетдневен срок, считано от датата на подписване на приемо-предавателния
протокол. Срокът за подписване на тези протоколи е изтекъл на 27.07, с
оглед на което 10-дневният срок за заплащане и транспортиране на наличната
дървесина е изтичал на дата 06.08.23 г. Към тази дата, обаче, договорът вече е
бил прекратен едностранно от ДГС, ведно с произтичащите от това
последици. С оглед описаните по-горе обстоятелства задържането на
гаранцията по процесния договор се явява неоснователно и същата подлежи
на връщане съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
Моля, уважаема госпожо председател, да ни присъдите сторените в
настоящото съдебно производство разноски, за които представям списък по
чл. 80 от ГПК, с екземпляр за колегата.
ЮРК. Г.: Уважаема госпожо съдия, считам, че предявеният иск с
исковата молба е неоснователен и не следва да бъде уважен. Моля да
постановите решение, с което да оставите исковата молба без уважение по
11
съображения, които ще Ви предоставя в писмени бележки, и за които Ви моля
да ми определите срок за предоставянето им. Считам, просто маркирам, че
правилно и законосъобразно ТП ДГС Пазарджик е прекратило договорните
отношения с В.Ч. ЕООД, именно поради виновното им неизпълнение на
задълженията си по договор. Моля да ми бъдат присъдени сторените съдебни
разноски пред настоящата съдебна инстанция, включително и
юрисконсултско възнаграждение
Съдът дава пет дневен срок на ответната страна за представяне на
писмена защита и обяви на страните, че ще се произнесе със съдебно решение
в законно установения срок, но не по-късно от 16.02.2024 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:29 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12