Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик
30.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
в открито съдебно заседание на тридесети май,
през две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
Председател:
Николинка Попова
секретар Р.Димитрова , като разгледа
докладваното от съдия Попова гр.дело № 3490 по описа за 2016 година.
Производството е по
Закона за защита от домашното насилие /
ЗЗДН/.
Постъпила е молба по реда на чл. 4 ал.1 ЗЗДН от Е.И.Д.-П. ЕГН **********
с настоящ адрес *** лично и в качеството
й на майка и законен представител на малолетното й дете Живко С.П. ЕГН ********** против С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес ***. В
молбата се твърди , че молителката и
ответника са съпрузи , като от брака е родено детето им С.. Молителката твърди , че по време на техния
брак ответникът неведнъж проявявал физическо насилие и я заплашвал с убийство
не рядко в присъствие на детето. Това наложило в края на 2013 г. да
потърси закрила в Кризисен център. Твърди , че на 14.12.2014 г. РС – Пловдив
издал заповед за незабавна защита от домашно насилие против ответника , която
била със срок от 6 месеца. Молителката подала молба за развод. Поддържа обаче ,
че насилието против нея от страна на ответника
и в присъствие на детето не спряло, както когато двамата били в
Кризисния център , така и към момента на
подаване на молбата, като молителката описва подробно извършени от ответника
актове на домашно насилие на 04.07.2016
г. , от 24.07.2016 г. до 14.08.2016 г. , на 16.08.2016 г. , на 19.08.2016 г. ,
на 21.08.2016 г. , на 28. И 29.08.2016 г., на 02.09.2016 г. , на 06.09.2016 г.
, на 08.09.2016 г. Молителката твърди , че на 30.09.2016 г. ответникът
взел детето Живко от нейния дом , тъй като съгласно постановен съдебен акт за
привременни мерки имал право да вижда и вземе детето всяка първа и трета
седмица от месеца. Детето било с температура , за което ответникът бил
предупреден. Тъй като майката се тревожела, тя звъннала на ответника по телефона , като
първоначално той не вдигнал , но към 20,37 ч. успяла да се свърже. Молителката
включвала телефона на високоговорител и
в присъствието на двама свидетели , ответникът започнал да я обижда с ругателни
думи, като не позволил на молителката
нито да чуе детето, нито да го види. Молителката твърди, че на 01.10.2016 г.
отново направила опит да чуе детето и след като ответникът вдигнал телефона,
той я уведомил , че детето е болно и ще трябва да взима лекарства. След нови
нейни молби да чуе детето, ответникът предал телефона , но пред цялото време се
намесвал в разговора им като отново отправял обвинения и обиди към майката.
След посещение при лекар, детето било докарано в дома на неговата майка с
вирусна инфекция и изписан антибиотик.
Молителката твърди, че през цялото това време след тази случка детето било
напрегнато и агресивно към всички в техния дом и им говорело грубо. Молителката
твърди, че на 07.10.2016 г. ответникът
й звъннал по телефона като попитал за състоянието на детето. Молителката
отговорила, че в момента детето не е при нея , тъй като тя се подготвяла за
посещение при приятели, но ако се интересува да звънне на нейната майка , която
се грижела за детето. Същата вечер ответникът започнал да и звъни по телефона ,
като това наложило тя ограничи повикванията си. Същата вечер когато излязла на
балкона на къщата установила, че ответникът е паркирал колата си пред дома на нейните
приятели. Отново започнал да я обвинява
и заплашва. На 08.10.2016 г. ответникът
отново продължил по телефона да звъни за да чуе детето , на то не желаело да
разговаря с него. Бащата започнал да обвинява и да обижда молителката , като се
опитвал д внуши както на нея , така и на детето неверни неща. На края
молителката дала телефона на детето , но то не пожелало да говори и през цялото
време изслушало мълчаливо баща си. На 09.10.2016 г. молителката отишла
на празник за честване на рожден ден в гр. Пазарджик. Около 20,30 ч. детето
пожелало да си тръгнат и молителката се обадила на лицето Р.В. с молба да ги
закара до вкъщи в с. Калугерово. Детето било качено на задната седалка и било
поставено в детско столче. На изхода от гр. Пазарджик колата била застигната от
автомобил управляван от ответника . Лекият автомобил тръгнал да ги изпреварва ,
но когато се изравнил с тях продължил да
се движи успоредно с тях. Молителката видяла , че това е нейния съпруг заедно с
още един мъж в колата. Докато управлявал автомобила започнал да ръкомаха, да
натиска клаксона и да се опита да спре
другия автомобил.Шофьорът Р.В. се принудил да излезе от платното и да стъпи на банкета за да не допусне ПТП.
Изфорсирал двигателя и успял да заобиколи колата управлявана от С.П., като се отдалечил от него. По това
време В. поискал да се обадят на тел.112 и той обяснил на операторката , че са преследвани и са се опитали да ги изтласкат от пътя.
Детето също се изплашило и през цялото време повтаряло „това е тате „ . Всички
притеснени се придвижили до дома на родителите на молителката в с. Калугерово .
Вечерта ответникът написал на молителката СМС , в който я питал защо детето е
пътувало без детско столче. Молителката поддържа , че това било пореден опит на ответника да й
внуши неверни неща и да и вмени вина, за
неща които не са истина. Това накарало молителката да затвърди убеждението си , че
ответникът бил наясно , че в колата пътува детето му , но не се интересувал от
травмите , които му нанася с поведението
си. Молителката е убедена , че това е съзнателно поведение , целящо да
предизвика стрес у детето и у нея , както и да ги постави в зависимост от
неговите желания. Затова се моли съда да постанови съдебно решение , с което
след като квалифицира последните прояви на ответника от 30.09.2016 г. и от
09.10.2016 г. като актове на домашно насилие да го осъди да се въздържа от
всякакъв вид домашно насилие, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище
, да бъде забранено на ответника да приближава детето , както и молителката,
жилището , местата за социални контакти
и отдих , да бъде задължен ответника да посещава специализирани
програми. Приложена
е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Предявени са
доказатествени искания и както и претенция за присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание
молителката лично и чрез пълномощника си поддържа молбата си за защита от домашно
насилие. Сочи доказателства .
Ответникът – редовно призован се явява лично и чрез своят процесуален представител поддържа становище , че молбата е изцяло
неоснователна , тъй като не е извършил посочените актове на домашно насилие .
Оспорва всички изложени от молителката обстоятелства, като поддържа ,че именно нейното поведение представлява
злоупотреба с права , доколкото се позовава наа други два влезли в сила съдебни
актове, с които молбите подавани от неговата съпруга по ЗЗДН са били оставени
без уважение като неоснователни. Сочат се доказателства.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в
съвкупност прие за установено следното:
От приложеното по делото
в заверен препис удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за
раждане № 1158/ 28.08.2012 г. и
удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за
граждански брак № 0042/12.05.2012 г. се
установява, че молителката и ответника са съпрузи , като двамата са родители на
детето Живко С.П. , роден на *** г.
Не е спорно по
делото и се установява, че молителката и ответника не живеят съвместно , като
съгласно определените по гр.д. № 12016 / 2014 г. по описа на ПлРС с привременни
мерки на основание чл. 323 ал.3 ГПКу на
11.03.2015 г. в хода на производство за развод по чл. 49 СК съдът е предоставил упражняването на
родителските права , определил е местоживеенето на детето на адреса на майката
и е определил режим на лични контакти с бащата
всяка първа и трета седмица от месеца от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата. Осъден е
бащата да заплаща издръжка в размер на 150,00 лв. считано от 11.03.2015 г. До
приключване на настоящото производство страните не са представили
доказателства, за влязъл в сила съдебен акт , с който бракът между страните да
е прекратен , като не се оспорва , че в момента е налице висящо производство по
предявен такъв иск пред ПлРС.
Не е спорно също така
и се установява от представените по делото писмени доказателства , че по
молби на молителката и против ответника са образувани няколко съдебни
производства за защита от домашно насилие, като
образуваното пред ПлРС производство по ЗЗДН по гр.д. № 13375 / 2014 г. е прекратено поради оттегляне на молбата от молителката Е.Д. – П.. Съответно между
същите страни по молба на съпругата Е.Д. – П. са образувани още : гр.д. № 2963/2014 г. и 2980/ 2014 г. по описа па ПзРС , в които производства
са постановени съдебни решения , с които молбите на Е.Д. – П. са оставени без
уважение. Съдебните актове са обжалвани
и са били потвърдени от въззивна инстанция. Също така от представените писмени
доказателства се установява, че пак по молба на молителката Е.Д. – П. е
образувано производство за защита от домашно насилие против ответника , но
постановеното съдебно решение по гр. д . № 4443/ 2016 г. по описа на ПРС , с
което тази молба е била уважена – съответно е било отменено като неправилно от
въззивния съд , който е признал молбата за неоснователна. Съдът констатира , че
в предходните си молби , молителката е визирала и е потърсила защита от други твърдени
от нея актове на домашно насилие, различни от процесните , поради което молбата
предмет на настоящото производство се явява процесуално допустима.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
изискано копие от цялата преписка вх. №
1121/ 2016 г. образувано в „ Комплекс за
социални услуги за деца и семейства „ . Установява се от тази преписка , както
и от изготвените от същата социална услуга, доклади във връзка с насочващо писмо изх. № 6064/
17.07.2017 г. по настоящото дело, че първоначално майката Е.Д. – П. е ползвала
тази социална услуга и са били извършени
консултации на детето Живко П. , поради това , че по данни от майката през
първите дни след връщането на детето от срещите му с неговия баща съгласно
определения от съда режим, детето било с променено поведение, плачело,
стряскало се силно, не общувало с другите деца . Поради това на 21.11.2016 г.
била проведена среща по случая както с детето , така и с неговата майка и били обсъдени заложените в плана цели и задачи за
преодоляване на проблеми в емоционалното състояние и поведението на детето. В
хода на проведените срещи е изготвено становище от проведено
психологическо изследване на детето от Център за психологическа консултация
„Феникс“ гр. Пловдив. , изготвено от Д. Д. – консултативен и клиничен психолог.
В преписка фигурира подадена от бащата С.П. молба , в която същият заявява , че
провежданите срещи и консултации на детето му с клиничен психолог са
неприемливи, тъй като по този начин
детето „ се използва като средство за манипулация спрямо мен…“ Затова той
изрично е заявил несъгласието си детето да посещава психолог в КСУДС
Пазарджик.Бащата е депозирал две изготвени по
негово искане становища относно психо-емоционалния статус на детето
Живко С.П. от психолог от друга
специализирана институция - „Институт за
професионално и семейно развитие „ гр.
Пловдив, а именно – Г. Г..
Двамата психолози консултирали детето Ж. П. - съответно по искане на майката и по искане на бащата - Д.Д. и Г.Г. са разпитани като свидетели в
настоящото производство. И двамата свидетели са категорични , че детето било
изключително объркано от промените в живото му , за които не било подготвено от
своите родители. Всеки един от психолозите е констатирал , че детето се чувства
добре със съответния родител, но е силно притеснено , когато трябва да изразява
отношението си към другия. Психолозите не си противоречат в своята преценка, че
първоначално детето имало натрупани дефицити
във всички сфери , но след положени усилия от страна на бащата и на
майката , то постепенно е започнало да ги преодолява. Психолозите са констатирали
, че това изоставане на детето в психо-емоционалното му развитие се дължи
изцяло на силно влошените отношения между родителите. Свидетелката Д. е категорична , че поведението на детето се
манипулира, а свидетелят Г. поддържа , че не е констатирал в поведението на
детето признаци на упражнено спрямо него домашно насилие. Свидетелят Г. твърди,
че последната му среща с детето била след инцидента с автомобилите на
пътя.Детето било объркано от ситуацията, в която участвало тъй като от една
страна било зарадвано , че е видяло в другия автомобил своя баща, но от друга
страна, бил объркан от реакцията на другите пътуващи в колата хора и от това ,
че чичо Р. започнал да говори лоши неща за баща му. Детето било обект на
негативни преживявания свързани с раздялата между родителите му и неяснотата относно това, какво ще се
случи с него самия.
По искане на страните във връзка с изложените от тях
доводи и възражения , съдът е уважил
доказателствените им искания за събиране и на други гласни доказателства. В
показанията си свидетелят Р.В. потвърждава изцяло обстоятелствата изложени в
молбата за защита, като поддържа , че на 09.10.2016 г. пътувайки в един
автомобил с молителката Е.П. и нейния син Живко, на излизане от гр. Пазарджик,
бил застигнат от автомобил шофиран от ответника С.П.. Последният се опитал да
го задмине, но вместо това се изравнил с управляваното от него МПС и в движение започнал да му маха да спре. Колата продължила да се движи успоредно на
неговата и започнала до го притиска ,
като ответникът продължил да натиска клаксона. Свидетелят отстъпил върху
банкета , инстинктивно преценил, че
ситуацията става опасна , форсирал колата
и успял да изпревари другия автомобил. През това време казал на Е. да се
обади на тел. 112. По телефона той обяснил каква е ситуацията. Детето пътуващо
в колата се било уплашило , било се свило отзад и повтаряло „ това беше тати …“
В дома на родителите на Е. били посрещнати от тях , тъй като Е. ги била
уведомила по телефона. Бащата на Е. предложил да го придружи по обратния път,
но свидетелят се прибрал без повече инциденти по обходен маршрут. Свидетелят
твърди, че си спомнял и за другия процесен случай , когато на 30.09.2016 г.
били на вечеря с техни приятели. Разбрал от Е. , която също присъствала, че
нейното дете същия ден трябвало да бъде при баща си. Е. се обадила по телефона
за да чуе детето и поради това , че винаги била обиждана от ответника включила
телефона на високоговорител. Така всички присъстващи чули, че ответникът я наричал „ …курво мръсна, ти това дете няма
да го чуеш, не разбра ли че няма да го чуеш, ти не си му майка...“ Свидетелят твърди , че и друг път бил свидетел на отправени обидни
думи и заплахи от страна на ответника към
Е.Д. – П..
По делото като свидетел е разпитана майката на
молителката Г.И.Д., която установява
, че на 09.10.2016 г. нейната дъщеря
завела детето на рожден ден, но по-късно то не се почувствало добре и Е.
помолила Р.В. да я закара до дома й. Свидетелката твърди, че тя със съпруга си
ги посрещнали отвън пред вратата и
слизайки от колата детето се вкопчило в нея и казало „ …бабо , бабо , татко
искаше да ни убие…“ .Нейната дъщеря й споделила, че на 30.09.2016 г. при
посещение при баща си детето било болно
и когато позвънила до го чуе по телефона, С.П. започнал да я обижда , да
я псува на майка и да й говори цинични думи. Свидетелката поддържа , че чула
записа на този разговор по телефона на дъщеря си.
В показанията си свидетелят В.Н.Б. поддържа , през 2016
г. пътувал от гр.Стамболийски към гр. Плевен , когато станал свидетел на
инцидент по пътя извън гр. Пазарджик. Според показанията на този свидетел, един
автомобил предприел изпреварваща маневра, но движещия се отпред автомобил не му
позволил. Задният автомобил отбил вдясно на пътя и свидетелят също спрял, като водачът му обяснил , че не знае защо се е
случило така. Той му поискал телефона за връзка с него. Поддържа , че той е инженер
и поддържа машини с компютърни програми в завода в гр. Стамболийски. Твърди ,
че на същата дата 09.10.2016 г. посетил завода
за да отстрани авария и след това
тръгнал на път към дома си в гр. Плевен. Поддържа , че не е видял изпреварвания
автомобил да стъпва на банкета. След като видял тази маневра , свидетелят спрял
за да се увери , че няма удар между двата автомобила. Твърди , че единствено от
този случай познава ответника.
Във връзка с проверка достоверността на тези свидетелски
показания , по искане на защитата на молителката и по реда на чл. 192 ГПК ,
съдът е изискал данни относно вида на
задълженията и реда за тяхното изпълнение в завод за хартия гр. Стамболийски на
свидетеля В.Н.Б.. В отговор на процесуалното си задължение , третото
неучастващо по делото лице е изпратено
писмо изх. № 6/ 05.01.2018 г. от „Монди Стамболийски „ ЕАД , според което с
лицето В. Б. , дружеството няма сключен
граждански или трудов договор. Приложена е справка на посещенията му в завода
регистрирани при преминаването му през портала , видно от която на 09.10.2016 г. свидетелят Б.
не е направил посещение в този завод.
По делото като свидетел е разпитан и И. Енчев Енчев ,
според показанията на който на 30 .09.2016 г. вечерта посетил дома на С.П.,
който първоначално му отказал да се види с него, тъй като детето му било болно.
Впоследствие се съгласил и двама отишли в едно заведение наблизо, където телефонът на С. звъннал и той провел разговор
с майката на детето си. Свидетелят поддържа, че през цялото време присъствал на
този разговор, но не чул ответникът С.П. да говори обидни думи или псувни.
Не е спорно между страните , а се установява и от
представени по делото писмени доказателства, че с влязъл в сила съдебен акт , а
именно – Присъда № 229 / 08.09.2017 г. по НЧХД № 7976/ 2016 г. , ответникът С.Ж.П.
е бил признат за виновен за това , че на
30.09.2016 г. в гр. Пловдив е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Е.И.Д. – П. , а именно я е нарекъл „мръсна курва“ , „мамичката ти ще
еба“ в нейно присъствие – престъпление
по чл. 146 ал.1 НК .
В изпълнение на процедурата по чл. 15 ал.6 Закона за
закрила на детето е изготвен и представен социален доклад. Изготвени са и
представени два доклада относно ползващите социална услуга с насочващо писмо от районен съд гр.
Пазарджик родители на малолетното дете Живко П.
от КСУДС гр. Пазарджик, с цел последните да осъзнаят негативните
последствия от честите конфликти между бащата и майката върху присхо- емоционалното състояние на
детето. Липсват данни за конкретно постигнати положителни резултати.
Не е спорно и се установява , че след инцидента на
09.10.2016 г. както управляващият автомобила Р.В., така и ответникът С.П. са
подали сигнали до контролните органи за извършване на проверка за нарушение на
правилата за движение. Данни за резултати от тези проверки не са представени по
делото.
По делото са представени и други писмени доказателства,
които съдът не подлага на подробен анализ, тъй като част от тях са неотносими
към предмета на настоящия правен спор, а друга част възпроизвеждат
обстоятелства отразени в други писмени доказателства.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема
следното :
В молбата за
защита е налице твърдение, че 30.09.2016 г. и на 09.10.2016 г. ответникът упражнил актове на домашно насилие върху молителката. Молбата за защита по ЗЗДН е депозирана в съда на 13.10.2016 г. , т.е. в
рамките на предвидения в чл. 10 ал.1 ЗЗДН 30-дневен срок и е допустима,
като подадена от лице, имащо право да иска издаване на заповед за незабавна
защита,тъй като страните не оспорват , че са съпрузи и попадат в кръга от лица визирани в нормата
на чл. 3 т.1 ЗЗДН.Не е спорно и се установява от представеното
удостоверение за раждане , че молителката и ответника са родители на малолетното
дете Живко С.П. , родено на *** г. , което към настоящия момент е на пет години
и девет месеца.
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от
молителката по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по
реда на чл. 13, ал. 4, възпроизвежда фактическите твърдения, заложени в
обстоятелствената част на молбата за упражнените спрямо деклараторката актове на домашно
насилие на 30.09.2016 г.и и на 09.10.2016
г.
В чл. 2 ЗЗДН се съдържа дефиниция, че домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в
която попадат молителят и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на
молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
В закона липсва легална дефиниция на
понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
В конкретния случай се твърди наличие на физическо , психическо и
емоционално насилие ,
осъществено чрез вербални действия – крясъци, обиди и по – конкретно
изречени от ответника ругателни думи по
повод на телефонно обаждане на молителката на 30.09.2016 г. във връзка със
здравословното състояние на тяхното малолетно дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита
срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно
насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт
на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила.
От анализа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено ,че спрямо молителката
е извършен от ответника твърденият в молбата акт на
домашно насилие на 30.09.2016 г. От ангажираните по делото доказателства
следва безспорния извод, че
отношенията между страните по делото са влошени
и изострени до степен на взаимна нетърпимост,
заради фактическата им раздяла и най – вече заради спорът за упражняване на родителските права
над детето Живко П. . В това производство, обаче, съдът не
следва да разрешава спорове за родителски права и мерки на личните отношения на
децата с другия родител и не следва да бъдат преценявани родителски,
възпитателски качества и морален облик на съответния родител или да се събират
доказателства, които да
послужат по други дела.
Събраните
в настоящото производство доказателства
и преди всичко показанията на разпитаните по делото свидетели
установяват по категоричен начин , че на 30.09.2016 г. спрямо молителката е
осъществен твърдения акт на домашно насилие. По важното в случая е, че е налице влязла в сила присъда на
наказателен съд , който съдебен акт на основание чл. 300 ГПК задължава
гражданския съд да приеме изводите на наказателния съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При тази
задължителност установена в императивни разпоредби , съдът не би могъл да
кредитира показанията на разпитания по
делото свидетел Енчев , според
твърденията на който , на процесната дата
и в процесния времеви интервал се е
намирал на една маса с ответника, който действително разговарял по
телефона с молителката , но според тези показания в изразите му нямало нищо
обидно и заплашващо. Съобразявайки разпоредбата на чл. 300 ГПК съдът приема за
безспорно установено , че на 30.09.2016
г. ответникът по телефона е изрекъл обидни и ругателни думи на молителката: „ …мръсна курва… „ , „…мамичката ти ще еба…“,
с което не само е накърнил честта и достойнството й, но и е извършил една от
проявните форми на психическо и емоционално насилие.
В
молбата за защита от домашно насилие се описват обстоятелства очертаващи още
един акт осъществен на 09.10.2016 г. на
пътя към изхода от гр. Пазарджик.
Събраните
по делото писмени доказателства, както и показанията на свидетелите В. и Д.
са категорични и ясно очертават
рамката на отношенията между молителката и ответника, както и обстоятелството , че тези отношения се
характеризират с многократно подавани от молителката молби за
защита от домашно насилие. Независимо ,че тези молби са оставени без уважение ,
от тях безспорно установимият факт е, че отношенията между двамата съпрузи не
са се развивали нормално и вместо с течение на времето тези отношения да
намират своето разумно разрешение , те ескалират с натрупване на още по-голямо
напрежение и взаимно ожесточаване.
Анализът на събраните по делото гласни и
писмени доказателства/ включително и декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН / при съпоставката им с правилата на формалната логика, водят до
категоричния извод за доказаност на обстоятелствата във връзка с възникналия конфликт и извършеното домашно насилие върху молителката
на процесната дата 09.10.2016г. Безспорно вследствие на влошените отношения
между съпрузите , между тях са се натрупали конфликтни ситуации, които довели до агресивното поведение на ответника. Това станало причина и за извършения от ответника на
процесната дата нов акт на домашно насилие спрямо молителката , съчетаващ елементи на
физическо и психическо насилие, тъй като такъв
конфликт винаги поражда последици с неблагоприятен психологически ефект за
пострадалия. В случая развилата се конфликтна ситуация , предизвикана от
ответника е представлявала унизително за достойнството на молителката поведение в присъствието на малолетното дете .
Сам по себе си този акт на насилие се квалифицира и като насилие върху самото
дете / чл. 2 ал.2 ЗЗДН / , но съдът с оглед на конкретните данни по настоящото
дело и изключително ниската възраст на
това дете е преценил, че участието на детето в процеса ще причини непоправими
вреди на неговата психика, несъизмеримо по-големи от ползата от точното изясняване
на оспорени от страните факти.
По делото са събрани достатъчно данни , че
ответникът е проявявал спрямо
молителката – негова съпруга , отношение , което в емоционален аспект влияе
негативно на нейната психика , предизвиква
у нея страх и силно притеснение.
Безспорно законът характеризира това поведение като акт на домашно насилие. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Б. , разпитан като очевидец на същия
случай, както поради това , че същият
твърди ,че е бил случаен наблюдател и като такъв при движение на двата автомобила
с висока скорост, както и на управлявания от самия свидетел автомобил , не би могъл да има пълни и подробни наблюдения от случващото се , но главно и преди
всичко поради това, че тези показания се дискредитират поради безспорно
установения по делото факт, че на процесната дата този свидетел не е бил регистриран като достъп в завода в гр.
Стамболийски и този факт влиза в пряко противоречие с твърдяното от самия него.
В
производство за защита от домашно насилие обвързващата
доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е задължителна за
съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по
съществото си тя представлява частен документ. В случая предвид направеното
оспорване и с оглед събраните доказателства, съдът намира, че ответникът не е провел успешно необходимото насрещно доказване , за да опровергае декларираните в декларацията на молителката факти, а от своя страна
молителката
е провела нужното главно и пълно доказване на твърденията
си за извършено спрямо нея домашно насилие.
Целта на ЗЗДН е да защити действителните
жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие, какъвто е конкретния случай. Въз основа на изложеното съдът намира, че
молбата на Е.Д.- П. против С.Ж.П. за предприемане на мерки
за защита срещу домашно насилие е основателна поради което на ответника следва да му бъдат наложени
следните мерки по чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН :
ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършването на
домашно насилие по отношение на молителката Е.Д. – П. и да му се забрани да се приближава до жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
молителката както и да посещава специализирани програми на основание чл. 5 ал.1
, т.5 ЗЗДН.
При формиране на вътрешното убеждение досежно подходящите
мерки , съдът съобразява , че съгласно доказателствата по делото ответникът е
проявил укоримо поведение спрямо
молителката, което поведение е създало у същата основателни възприятия за
страх по отношение на нейните живот,физическото и психическото й
здраве. Срокът на мярката по чл. 5 ал.1
т.3 ЗЗДН следва да бъде дванадесет месеца. Този срок е необходим , както да бъде
съхранено физическото и психическото
здраве на пострадалата , така и да бъдат
постигнати с времето положителните резултати от мярката по чл. 5 ал.1 т.5 ЗЗДН.
Съдът като съобрази характера на извършените прояви на ответника намира, че следва да бъде
задължен последния да посещава специализирани програми , тъй като е необходимо да се предприемат мерки за
превенция , които да ограничат подобен род прояви. Ответникът следва да бъде
задължен да посещава когнитивно –поведенческа програма за формиране на практически психосоциални умения за общуване с другите , умения за контрол на
гнева и агресията , умения за изграждане на удовлетворителни отношения с
околните, като същите програми да се осъществят към ФПП „ИГА „ гр. Пазарджик ,
ул. „Ал. Стамболийски „ № 6, ПК 140, тел. 034 44 23 98 .
Съдът намира за
неоснователно искането на молителката да бъде отстранен ответника от съвместно
обитаваното жилище, тъй като по делото данни за такова жилище не са събрани.
Неоснователно е искането да се забрани на ответника да приближава детето Живко П.
, както поради забраната на чл. 5 ал.3 ЗЗДН и наличието на висящ съдебен спор между страните по
упражняване на родителските права,
определяне местоживеенето и режима на личните
отношения с малолетното дете, което обстоятелство съставлява отрицателна процесуална предпоставка за
налагането на мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, така и поради факта , че посочените по –горе мерки съдът намира за адекватни и за достатъчни за изграждането
на нов модел на личностно поведение при
ответника.
На основание чл. 5 ал.3 ЗЗДН на ответника следва да бъде
наложена глоба в размер от 200,00 лв., а съобразно изхода от делото и на основание чл. 11 ал.2 ЗЗДН , ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 25,00
лв. Освен това с оглед на изхода от спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК на
молителката й се следват разноски в размер на 1045,00 лв. платено адвокатско
възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, включително и за
явяване във всяко открито съдебно заседание.
По изложените съображения,
Пазарджишкият районен съд :
Р Е Ш
И :
НАЛАГА мерки
за защита срещу домашно насилие на С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес ***, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес ***. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Е.И.Д.-П.
ЕГН ********** и Живко С.П. ЕГН ********** - с настоящ адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес
*** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището на Е.И.Д.-П. ЕГН **********
с настоящ адрес *** местоработата, нейните
места за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца считано
от постановяване на решението и издаване на заповедта..
ЗАДЪЛЖАВА С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес *** ДА ПОСЕЩАВА когнитивно –поведенческа програма за формиране на практически психосоциални умения за общуване с другите , умения за контрол на
гнева и агресията , умения за изграждане на удовлетворителни отношения с
околните, като същите програми да се осъществят към ФПП „ИГА „ гр. Пазарджик ,
ул. „Ал. Стамболийски „ № 6, ПК 140, тел. 034 44 23 98.
НАЛАГА на С.Ж.П. ЕГН **********
с адрес *** ГЛОБА
в размер на
200,00 / двеста / лева.
ОСЪЖДА
С.Ж.П.
ЕГН ********** с адрес *** , да
заплати в полза на Държавата държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет / лева, както
и да заплати на Е.И.Д.-П.
ЕГН ********** с настоящ адрес *** сторените по делото разноски в размер на
1045,00 лв.
Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на
незабавно изпълнение.
Преписи
от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните, както и да се
изпратят служебно на РУ на МВР – гр. Пловдив и РУ на МВР – гр. Пазарджик и на ФПП „ИГА „ гр. Пазарджик , ул. „Ал. Стамболийски „ № 6, ПК
140, тел. 034 44 23 98.
Решението подлежи
на обжалване в 7 –дневен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
ГР. ДЕЛО № 3490/ 2016 ГОД.
Днес на тридесети май, две
хиляди и осемнадесета година, районният съдия
З А П О В Е
Д :
ЗАДЪЛЖАВА С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес ***. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Е.И.Д.-П.
ЕГН ********** и Живко С.П. ЕГН ********** - с настоящ адрес ***
ЗАБРАНЯВА на С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес
*** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището на Е.И.Д.-П. ЕГН **********
с настоящ адрес *** местоработата,
нейните места за социални контакти и отдих за срок от дванадесет месеца
считано от постановяване на решението и издаване на заповедта.
ЗАДЪЛЖАВА С.Ж.П. ЕГН ********** с адрес *** ДА ПОСЕЩАВА когнитивно –поведенческа програма за формиране на практически психосоциални умения за общуване с другите , умения за контрол на
гнева и агресията , умения за изграждане на удовлетворителни отношения с
околните, като същите програми да се осъществят към ФПП „ИГА „ гр. Пазарджик ,
ул. „Ал. Стамболийски „ № 6, ПК 140, тел. 034 44 23 98.
При неизпълнение на заповедта на съда на основание чл. 21 ал.2 ЗЗДН , полицейският орган констатирал нарушението, следва да задържи
нарушителя и да уведоми незабавно
органите на прокуратурата.
Преписи от заповедта за защита да се връчат на страните, както и да се
изпратят служебно на РУ на МВР – гр. Пазарджик и РУ на МВР – гр. Пловдив и на ФПП „ИГА „ гр. Пазарджик , ул.
„Ал. Стамболийски „ № 6, ПК 140, тел. 034 44 23 98.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: