Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.02.2021 г.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, VIII
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при участието на
секретар Татяна Шуманова и прокурор Божидара Ганева - Димова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Киримов в.а.н.д. № 4156 по описа на Софийски градски съд за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава
двадесет и първа на НПК. Образувано
е по въззивна жалба и допълнение към нея на адв. Г.М., защитник на подсъдимия Х.К.К.,
срещу решение от 28.09.2020 г. постановено по н.а.х.д. № 1342/2020 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 95 състав, с което подсъдимият Х.К.К.
е признат за виновен в това, че на 20.05.2017 г. в гр. София, бул. „Витоша“ №
2, Софийски градски съд – Търговско отделение, в качеството си на представляващ
и управляващ еднолично търговско дружество „А.“ ЕООД, ЕИК *******, изпаднало в
неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ /изм. ДВ, бр.
28/09.05.2006 г./, като е имало непогасено, изискуемо и ликвидно задължение към
НАП: по ЗДДС – 383 158, 82 лева за периода месец март 2017 г. – месец
април 2019 г. – ДДС за внасян корпоративен данък; ГДД по ЗКПО за 2017 г. и 2018
г. – 134 470,95 лева; Декларации образец № 6 – 1 727,16 лева, общо в
размер на 519 356,93 лева и в тридесет дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 19.04.2017 г. до 19.05.2017 г., включително, не поискал
от съда – СГС-Търговско отделение, да открие производство по несъстоятелност
/чл. 608, ал. 1 от ТЗ/, поради което и на основание чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, вр. чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. С решението в
тежест на Х.К. са възложени сторените по
делото разноски. Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното съдебно решение. Наведени са съображения, че е останал неизяснен
въпросът към кой момнет „А.“ ЕООД е изпадало в неплатежоспособност, по смисъла
на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, както и кога обвиняемият е изнал за това
обстоятелство. Сочи се, че изясняването на тези обстоятелства е от съществено
значение, тъй като от момента на изпадане в неплатежоспособност на дружеството
започва да тече предвиденият в разпоредбата на чл. 227б, едномесечен срок, а от
изясняване на въпроса дали и кога обвиняемия е узнал за неплатежоспособността,
зависи и преценката за обективна и субективна съставомерност на повдигнатото
обвинение. Отбелязано е и, че съдът неправилно се е позовал на изготвената на
досъдебното производство ССчЕ, доколкото същата не била приета по предвидения в
НПК ред. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Препис от въззивната жалба е връчен на
СРП. Към настоящия момент не е постъпило възражение срещу депозираната въззивна
жалба. С определение по чл. 327 и сл. от
НПК въззивният съд е приел,
че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно
заседание защитникът и подсъдимият Х.К.К., редовно призовани, не се явяват.
Прокурорът от
СГП счита наведените в жалбата и допълнението към нея оплаквания за
неоснователни. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният
съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІII въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата,
намира за установено следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд при постановяване на
обжалваното решение е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия, като същевременно същото не може
да бъде отстранено от настоящата инстанция.
Делото е
образувано в СРС по внесено от СРП срещу Х.К.К. постановление за освобождаването
му от наказателна отговорност, за престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че пред първоинстанционния съд са били налице предпоставки за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия по чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК. Така, като не е упражнил своето правомощие уредено в
разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК, от своя страна първият съд също е
допринесъл за накърняване правото на защита на подсъдимия, допускайки
съществено нарушение на процесуалните правила, неотстранимо от настоящата
инстанция.
При преглед на прокурорските актове от досъдебното производство –
постановление за привличане на обвиняем /л. 174 от ДП/ и постановление по чл.
375 от НПК за освобождаване от наказателна отговорност, следва изводът, че така, както е формулирано в актовете на органите на досъдебното
производство, обвинението е дотолкова противоречиво и
неясно, че практически изключва възможността да се установи какви са възприетите
факти, срещу които обвиняемият следва да
изграждат своята защита.
Противоречията при изложението
на съставомерните факти се отнасят до обстоятелството, че в постановлението
за привличане на Х.К.К., а впоследствие и в постановлението по чл. 375 от НПК
от една страна е изложено, че К. в тридесет дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 19.04.2017 г. до 19.05.2017 г., включително, не поискал
от съда – СГС – Търговско отделение да открие производство по несъстоятелност,
а в същото време като причина за изпадане в неплатежоспособност по чл. 608, ал.
1 от ТЗ са посочени като непогасени, изискуеми и ликвидни задължения към НАП,
които следват горепосочения период, а именно тези по ЗЗДС за периода след
19.04.2017 г. до месец април 2019 г., както и за ГДД – дължими след 19.04.2017
г. както и за 2018 г.. При така изложеното не става ясно кои са точно тези
непогасени, изискуеми и ликвидни задължения, заради които Х.К. е следвало да
поиска откриване на производство по несъстоятелност, доколкото голяма част от
посочените от прокуратурата като такива следват инкриминирания период.
Липсата на ясно формулирана
обвинителна теза в частта относно обективния състав на престъплението ограничава правата на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 НПК да научи за какво престъпление е привлечен
в това му качество.
Логическите и
фактическите несъответствия в
обвинението, което е формулирано в актовете на органите на досъдебното
производство, е съществено нарушение на процесуални правила, като същите
засягат процесуални права на обвиняемото лице по чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Нарушенията при изпълнението на задължението
на прокуратурата да очертае ясен фактически състав на престъплението, за което
е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия, в настоящия случай засягат не само постановлението по чл. 375 НПК, но и
постановлението за привличане на обвиняем.
В производството по гл.
ХХVІІІ от НПК са приложими общите правила, свързани с изискването за мотивиране на
прокурорските актове. Още повече, че разпоредбата на чл. 375 НПК предвижда
съдебно производство по този ред да се образува при наличието на мотивирано
постановление от прокурор с предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагането на административно наказание. Когато е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1, са
налице основания съдът да упражни правомощията си по чл. 377, ал. 1 НПК, като прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.
Така доколкото първоинстанционният съд, сам не е констатирал посоченото
съществено процесуално нарушение допуснато на досъдебното производство при
изготвяне на посочените прокурорски актове, довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия, а тъкмо напротив - постановил е краен съдебен акт, с
който е признал подсъдимия К. за виновен по внесеното от прокурора
постановление по чл. 375 от НПК и го е освободил от наказателна отговорност,
той сам на свой ред е допуснал такова съществено процесуално нарушение.
С оглед на
изложеното по-горе, настоящата инстанция приема, че са налице допуснати на
досъдебното производство и при първоинстанционното разглеждане на делото
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт. Същите не
могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, поради което делото следва
да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за новото му разглеждане,
доколкото с измененията на разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от НПК /изм. – ДВ.,
бр. 63, в сила от 04.08.2017 г./ бе отнета възможността, при констатирани на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила довели
до ограничаване правото на защита на подсъдимия, делото да се върне за ново
разглеждане на прокурор.
Така
мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1‚ вр. чл. 335, ал. 2,
вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 28.09.2020 г. по н.а.х.д. № 1342/2020 г. по описа на СРС, НО, 95-ти
състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2