Р Е Ш Е Н И Е
№3341/22.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и дводесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №10651 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен
иск от Х.К.П., ЕГН**********
*** срещу „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 723,68 лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск), окончателен размер
на дължимо обезщетение за имуществени вреди за собствения
на ищеца МПС в резултат от настъпило застрахователно
събитие на 01.08.2018г., което
се явява покрит риск по
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №***., ведно със законната лихва
считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2019г. до окончателно
изплащане на задължението,
на осн. чл.405, ал.1 КЗ.
Излагат се твърдения, че увредените
елементи на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, модификация „4“, рег. № *** вследствие инцидента са: облицовка
задна броня, врата задна дясна
и калник заден десен. Общата стойност
необходима за възстановяване възлиза на 846 лева, като ответникът
е заплатил сумата от 110 лева, поради
което дължи 736,10 лева, от които
частично претендира сумата от 10 лева.
Депозиран е отговор
от ответника в срока по чл. 131 ГПК. Не се оспорва,
че ответното дружество има качество
на застраховател по застраховка „Каско на МПС“ по отношение на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, модификация
„4“, рег. № ***, която е обективирана в застрахователна полица №***.
Намира определеното застрахователно обезщетение от 110 лева за справедливо,
като приложимият метод в хипотезата е този по експертна
оценка. За периода на застрахователното правоотношение ищецът е завел 7 застрахователни преписки, по които
общото застрахователно обезщетение, което е изплатено възлиза на 2329,33 лева. При
тези съображения посочва, че застрахователната
сума към момента на сезиране на съда не съставлява
първоначално посочената от 5050 лева, а сумата от 2720,67 лева, след приспадане
на изплатените обезщетения по полицата.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото договор за
застраховка „Каско на МПС“ с клауза „Пълно каско”, оформена
в ЗП № ****************/*************, с период на валидност 16.08.2017г.-15.08.2018г., от който се установява, че л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № ***- собственост на ищеца е застрахован при ответника в качеството му на застраховател.
Изготвено е заключение на съдебно-автотехническа експертиза на в.л. А.В.,
от което се установява, че общата стойност на необходимите труд и материали за
осъществяване на ремонт възлиза на 844,29 лева, която сума съставлява средно –
пазарна оценка, която е изготвена на база сервизи които притежават сертификат
за качество ISO
9001:2008 и сервизи без такъв сертификат, от която сума
263,19 лева за облицовка задна броня, 267,75 лева за задна врата, 242,10 лева
за заден калник и 71,25 лева за осъществяване на общи операции. Сумата
необходима за ремонт в официален на марката сервиз възлиза на 1580,04 лева, в
доверения на ответника сервиз – 355,46 лева, обобщено от всички сервизи с и без
сертификат за качество ISO 9001:2008,
официален и доверен сервиз стойността на ремонта възлиза на 926,60 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Със съдебно решение №3028/03.07.2019г., постановено по гр. дело №
13942/2018г. на ВРС, влязло в законна сила на 10.01.2020г., постановено между
настоящите страни, по отношение на същия предмет на спора, но при предявена
частична претенция за заплащане на дължимо застрахователно обезщетение в размер
на 10 лева е прието за установено, че между страните е валидно възникнало
облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество има качество
на застраховател по застраховка „Каско на МПС“ по отношение на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.
№ ***, която е обективирана
в застрахователна полица №***., с период на валидност
16.08.2017г.-15.08.2018г. Прието е, че на 01.08.2018г. е
настъпило застрахователно събитие, като на застрахованото МПС са причинени вреди
-увредени облицовка задна броня, врата задна дясна
и калник заден десен.
С
Тълкувателно решение от 22.04.2019г., постановено по тълкувателно дело
№3/2016г. на ОСГТК на ВКС се дават задължителни указания, като си прие
разбирането, че решението по уважен частичен
иск за парично
вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен
в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Посочи се също така, че в
хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането
също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното
съдебно решение по частичния иск
се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част
може да се формира нова – различна СПН.
При така
изложеното настоящия съдебен състав е обвързан от постановеното съдебно
решение, като приема, че между страните е породена облигационна връзка по
процесното застрахователно обезщетение, че на посочената в исковата молба дата
е настъпило застрахователно събитие, както и че на застрахованото имущество са
причинени вреди от посоченият вид. Предмет на разглеждане с оглед обвързващата
сила на постановеното и влязло в сила съдебно решение е останалата част от
вземането, което не е била предмет на разглеждане при първоначално предявеният
иск.
Задължение на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение в
размер на действителната (пазарна) стойност досежно вредите настъпили за или
върху веща в срока на договора за застраховка, които вреди се явяват покрит
риск по това облигационно правоотношение възникнало между страните. Разпоредбата
на чл.400, ал.2 КЗ задължава застрахователя за заплати възстановителна
стойност, която стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Константна е съдебната практика, че
застрахователното обезщетение следва да е равно на размер на действително
претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие, при
което приложение намира хипотезата на чл.386, ал.2 КЗ, като в този смисъл и решение № 115/ 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. №
667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение№ 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016г. по
т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II т.о. и др./.
От назначената по делото съдебно – автотехническата
експертиза се установи, че стойност на необходимите труд за възстановяване от увреждането труд и
материали възлизат на 844,29 лева, която
сума съставлява средно – пазарна оценка, която е изготвена на база сервизи
които притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 и сервизи без такъв сертификат, от която сума 263,19 лева за
облицовка задна броня, 267,75 лева за задна врата, 242,10 лева за заден калник
и 71,25 лева за осъществяване на общи операции. В случай, че ремонта се
осъществи в официален сервиз, то същия би възлизал на 1580,04 лева, а в
доверения на ответника сервиз – 355,46 лева, обобщено от всички сервизи с и без
сертификат за качество ISO 9001:2008,
официален и доверен сервиз стойността на ремонта възлиза на 926,60 лева.
При определяне на средно – пазарната стойност необходима за възстановяване
съдът намира, че следва да елиминира най-високата и най – ниската такава, респ.
стойността за ремонт в официален сервиз и стойността в доверения на ответника
сервиз, като бъдат взети единствено осреднените стойности за ремонти дейности в
сервизи притежаващи сертификати за качество ISO 9001:2008 и сервизи без такъв сертификат. При това положение би се достигнало
до по-близка цена, отговаряща на пазарната стойност, на която възлизат
ремонтите работи. Изложеното мотивира съдът да приеме, че общата стойност на
необходимите труд и материали за възстановяване от увреждането на
застрахованото при ответника МПС възлиза на
844,29 лева, от която стойност следва да бъде приспаднато заплатеното от
застрахователя обезщетение, респ. частично установения със сила на присъдено
нещо размер, при което предявеният иск съобразно допуснатото изменение се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен. В полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
723,68 лева,
окончателен размер на дължимо обезщетение за имуществени вреди за собствения на ищеца МПС в резултат от настъпило застрахователно
събитие на 01.08.2018г., което се явява покрит риск
по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №***., ведно със законната
лихва считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.405, ал.1 КЗ.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 530 лева, от които 360
лева възнаграждение за процесуално представителство с вкл. ДДС и 170 лева
съдебно – деловодни разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** А. Д. № **да заплати на Х.К.П.,
ЕГН********** *** сумата от 723,68 (седемстотин двадесет и три лева и
68 ст.) лева, окончателен размер на дължимо обезщетение за имуществени вреди за собствения
на ищеца лек автомобил в резултат от настъпило
застрахователно събитие на
01.08.2018г., което се явява покрит риск
по застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №***., за което е образувано
преписка по щета № *********/02.08.2018г, ведно със законната
лихва считано от депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** А. Д. № **да
заплати на Х.К.П., ЕГН**********
*** сумата от 530 (петстотин и тридесет) лева, от които 360 лева възнаграждение за
процесуално представителство с вкл. ДДС и 170 лева съдебно – деловодни
разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :