Р Е
Ш Е Н
И Е № 203
04.03.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на двадесети февруари
през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №3446 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Я.Д.В. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Т. В., против Общинско
предприятие „Спорт и отдих“-Хасково, ЕИК 0009039460493, гр.Хасково, бул.“България“
№79, ет.3, представлявано от директора Г. К., обективно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.
Ищцата твърди, че работела като
директор в ОП „Спорт и отдих“-Хасково. Със заповед от 10.09.2019г. на кмета на
Община Хасково било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328
ал.1 т.6 от КТ, считано от 11.09.2019г. Счита уволнението за незаконно. Ищцата
сключила трудов договор с кмета на общината на 09.02.2016г., по силата на който
заела длъжността директор на ОП „Почивно дело“-Хасково, впоследствие с решение
на общинския съвет наименованието било променено в ОП „Спорт и отдих“-Хасково.
При сключване на договора й била връчена длъжностна характеристика за
длъжността, като правомощията й били уредени в Правилника за устройство и
дейността на предприятието. На 12.01.2017г. между кмета на общината и ищцата
било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, определящо
основното месечно трудово възнаграждение за длъжността й в размер на 1160лв. и
клас 9% в размер на 104,40лв. На 19.11.2018г. на ищцата била връчена длъжностна
характеристика, включваща изисквания за заемане на длъжността висше
образование, образователна степен магистър, професионално направление икономика
или туризъм, професионален опит 2 години. Въпреки че ищцата не отговаряла на
въведените с длъжностната характеристика изисквания за образователна степен
магистър в професионално направление икономика или туризъм, продължила да
изпълнява длъжността до прекратяване на трудовия й договор на 11.09.2019г.
Според ищцата, промяната в образователната степен и професионалното направление
на образованието било лишено от фактическо основание и не било необходимо за
нуждите на конкретната работа, която извършвала, като било без значение за
изпълняването на трудовите й функции. Ищцата счита, че прекратяването на
трудовото й правоотношение не е
предприето в интерес на работата, а представлява недобросъвестно упражняване на
работодателски права в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, тъй като с чрез използване
на законово допустимо средство се целяло единствено уволнението й. В
атакуваната заповед не били изложени мотиви. Не се посочвало и основанието, на
което тези изисквания били заложени в длъжностната характеристика от
15.11.2018г. след като не отговаряли на изискванията на класификатора на длъжностите
в администрацията. Безспорно било, че решенията на работодателя да промени
изискванията за образование и квалификация са въпрос на целесъобразност и не
подлежат на съдебен контрол, но в конкретния случай ищцата се позовавала на
злоупотреба с право, поради липса на обективна необходимост от въвеждане на
новите изисквания, както и поради използването им с единствената цел да бъде
уволнена, което налагало осъществяването на контрол от съда за
законосъобразност на въведените промени.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде
признато уволнението на ищцата за незаконно и да се отмени заповедта, с която е
извършено; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„директор“ в ОП „Спорт и отдих“-Хасково; да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение за времето, през което останала без работа от 11.09.2019г. до
11.03.2020г. в размер на 9822,72лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, както и направените по делото разноски.
Ответникът депозира
отговор в предвидения от закона срок, с който заявява, че предявените искове са
допустими, но по същество неоснователни. Не било спорно между страните, че при
сключване на трудовия договор на ищцата
не била връчена длъжностна характеристика. Не било спорно също така, че на
19.11.2018г. на ищцата е връчена длъжностна характеристика с изисквания за
висше образование, образователна степен магистър, професионално направление
икономика или туризъм, професионален опит две години, както и че не отговаряла
на поставените изисквания за образователна степен. Не било спорно, че за
длъжността“директор на общинско предприятие“ няма нормативно определени
изисквания за заемането й. Ответната страна твърди, че с одобряване на
длъжностната характеристика на 15.11.2018г. тези изисквания били въведени за
първи път. Съгласно константната практика на ВКС, работодателят имал право да
променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност,
когато същите не са определени в нормативен акт, като волята му в този случай
била подчинена на неговата суверенна преценка. Съдът не бил компетентен да се
произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и
дали има обективна необходимост от въведената промяна. Ирелевантно било
обстоятелството, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата е издадена около година след въвеждане на тези изисквания. Според
ответника, класификатора на длъжностите в администрацията не намира приложение
в настоящия случай. Същият съдържал изчерпателен списък на длъжностите в
администрацията, както и изискванията за заемането им. В него обаче не била
предвидена длъжност „директор на общинско предприятие“, а препращането по
аналогия не било допустимо. Дори да се приеме обратното, препращането било крайно
неточно. Предвид ръководните функции на длъжността, йерархическата й
подчиненост и числеността на звеното, най-относими към длъжността били
изискванията за „директор на дирекция в община и в район“, за която длъжност в
класификатора била предвидена образователна степен магистър и ищцата не
отговаряла и на тези изисквания. Неоснователно било твърдението, че
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е предприето не в интерес
на работата, а представлява недобросъвестно упражняване на работодателски права
в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ. Предвид гореизложените съображения ответникът
намира предявения иск за отмяна на уволнението изцяло за неоснователен и счита,
че следва да се остави без уважение. Неоснователността на главния иск водела до
неоснователност и на исковете за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По
силата на трудов договор от 09.02.2016г., сключен между страните, ищцата е
назначена на длъжност „директор“ ОП „Почивно дело“ Община Хасково. На 10.09.2019г.
при условията на отказ на ищцата са връчени заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение и предизвестие. От представената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните се установява, че като
основание е посочено чл.328 ал.1 т.6 от КТ, тъй като служителят не притежава
необходимото образование за заемане на длъжността, считано от 11.09.2019г. С
исковата молба е приложен правилник за устройството и дейността на общинското
предприятие и решение на общинския съвет от 22.04.2016г. за промени в
наименованието на същото от ОП „Почивно дело“ в ОП „Спорт и отдих“. На
12.01.2017г. между страните е подписано допълнително споразумение към трудовия
договор, с което се променя размера на договореното основно трудово
възнаграждение. На 19.11.2018г. на ищцата е връчена длъжностна характеристика
за длъжността „директор“ на ОП „Спорт и отдих“-Хасково. Видно от приложената
диплома ищцата е завършила висше образование по специалност „Политология“,
образователна степен „Бакалавър“. Представена
е също така диплома на Г. Б. К., от която се установява, ме е за завършено
висше образование по специалност „Аграрна икономика“, образователна степен
„Магистър“.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявените искове:
С
обжалваната в настоящото производство заповед, издадена на 10.09.2019г., е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, поради причина, че не притежава необходимото образование за заемане на
длъжността. На същата дата, макар и при условията на отказ, на ищцата освен
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчено и предизвестие.
Длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 19.11.2018г. От данните по
делото и заявените становища на двете страни се установи, че към момента на
подписване на трудовия договор с ищцата не е съществувало изискването за образование
с тези професионални направления и образователна степен. Макар и в обжалваната
заповед за уволнение да не е посочено конкретно какво образование и степен се
изисква, на които ищцата не отговоря, този пропуск не представлява
самостоятелно основание за отмяна на заповедта и признаване на уволнението за
незаконно. Съдебната практика е трайна и непротиворечива в тази насока, че
липсата на конкретно посочване в заповедта за уволнение на изискванията не може
да обуслови отмяна на тази заповед, тъй като с връчване на длъжностна
характеристика преди издаването на заповедта съответния работник или служител е
надлежно уведомен кои са конкретните изисквания, на които следва да отговаря. Няма
законова пречка работодателят да определя различни, дори по-високи изисквания
към степента на образование на работника или служителя, ако прецени това за
необходимо и не противоречи на императивни правни норми, която преценка е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая работодателят е въвел
това изискване чрез промяна в длъжностната характеристика. Изискванията за
образование и квалификация за заемане на определена длъжност се предвиждат в
закони и други нормативни актове, в длъжностните характеристики или следват от
тях. Законът не поставя ограничение тези изисквания да не могат да бъдат
определяни и от работодателя. Волята на работодателя при определяне
изискванията за определена длъжност е въпрос на негова суверенна преценка и не
подлежи на съдебен контрол в случай, че не се нарушава императивна правна норма,
в каквато насока е и трайната и непротиворечива съдебна практика. Въпрос на
целесъобразност и собствена преценка на работодателя, а не на
законосъобразност, е въвеждането на нови изисквания за заемане на определени
длъжности. Въвеждането на такива нови изисквания би било незаконосъобразно, а и
оттам такова би било и извършеното уволнение, само в случай, че тези изисквания
влизат в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на
съответната. В настоящия случай се установи липсата на нормативно зададени изисквания
за заемане на длъжността, от която ищцата е уволнена. При тези данни по делото
следва извода, че въвеждайки изискване за висше образование с образователна
степен магистър по специалност „Икономика“ или „Туризъм“ работодателят не е
влязъл в противоречие с нормативно въведени изисквания за заемане на тази
длъжност. При тенденциите на съвременното развитие на пазара на труда за
заемане на подобен тип длъжности е напълно логично въвеждането на изискване за вида
висше образование, а именно икономическо. Доколкото в настоящия случай се касае
до заемане на длъжност „директор“ на ОП „Спорт и отдих“ съвсем оправдано е също
така въвеждането на изискване за висше образование с професионално направление
„Икономика“ или „Туризъм“.
Работодателят
може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328
ал.1 т.6 от КТ щом като работника или служителя нямат изискуемото се
образование или квалификация, както при сключване на трудовия договор, така и
след това. Като изискванията за образование или квалификация могат да бъдат
предвидени в закон или в други нормативни актове, в длъжностната характеристика
и могат да се променят и след сключване на трудовия договор. Това изискване има
формално установен характер и ако не е налице, работодателят винаги може да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328
ал.1 т.6 КТ.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установи и
нарушение на чл.8 ал.1 от КТ, касаещо недобросъвестно упражняване на
работодателски права, тъй като липсата на мотиви в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не сочи на такива изводи, а освен това не е
задължителен реквизит на самата заповед. Назначеното лице на длъжността
директор на ОП „Спорт и отдих“, от която е уволнена ищцата, несъмнено притежава
необходимото за това образование със съответните образователна степен и
професионално направление. От представената диплома на Г. Б. К. се установява,
че е завършила висше образование със степен „Магистър“ и икономическа
специалност.
С оглед
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ за неоснователен и като такъв следва да го отхвърли. Предвид
акцесорния характер на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и
т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и
заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, същите
следва да бъдат отхвърлени заедно с главния иск за признаване на уволнението за
незаконно.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, следва да бъде осъдена ищцата да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 920лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Д.В. с ЕГН:**********
***, против Общинско предприятие „Спорт и отдих“-Хасково, ЕИК 0009039460493,
гр.Хасково, бул.“България“ №79, ет.3, представлявано от директора Г. К., обективно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ да
бъде признато уволнението за незаконно и да се отмени заповедта, с която е
извършено; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„директор“ в ОП „Спорт и отдих“-Хасково; да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата обезщетение за времето, през което останала без работа от 11.09.2019г.
до 11.03.2020г. в размер на 9822,72лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, като неоснователни.
ОСЪЖДА Я.Д.В. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Общинско предприятие „Спорт и отдих“-Хасково, ЕИК 0009039460493,
гр.Хасково, бул.“България“ №79, ет.3, представлявано от директора Г. К.,
направените по делото разноски в
размер на 920лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването – 04.03.2020г.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. С.