Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.09.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 6586 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 72183 от 14.04.2020 г., постановено по
гр. д. № 41/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 56 състав е уважил
предявените по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК от „Ю.Б.“
АД срещу Е.Р.Р. искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2
от ЗЗД във вр. с чл. 4 от ЗПК (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както е признал за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1423,23 лв. – главница по Договор за издаване на кредитна
карта „Euroline”, ведно със законната лихва за
периода от 28.08.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, сумата от 308,58 лв. – представляваща възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 08.12.2016 г. до 29.06.2018 г., такси в
размер на 30 лв. за периода от 08.12.2016 г. до 20.08.2018 г.,
както и лихва за забава в размер на 144,84 лева за периода от 08.12.2016 г. до 20.08.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 57317/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 56 състав.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от Е.Р.Р.
чрез адв. Ц. Бакърджиева, в която е направено
оплакване, че обжалваното решение е неправилно и като такова следва да се
отмени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД, чраз
адв. Х.И., в който жалбата се оспорва като
неоснователна. Излагат се подробни съображения, че жалбата е бланкетна и не се съдържат обосновани оплаквания, по които
въззивния съд дължи произнасяне. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.
Както правилно е
констатирано и в отговора на въззината жалба,
последната е бланкетна,
тъй като не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно
решение, а оплакването, че решението на първоинстанционния съд е порочно,
поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което
исковите претенции бъдат отхвърлени, е общо. Бланкетната
въззивна жалба е допустима, но сезира въззивния съд да извърши проверка само в
рамките на служебните му задължения по чл. 269 от ГПК. При подадена в срок
въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното
решение, въззивната жалба е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1, във връзка с
чл. 260, ал. 1, т. 3 от ГПК. По подадена бланкетна
въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци по
правилността на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на императивна материалноправна норма е
недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното
първоинстанционно решение. Поради това и с оглед правомощията на въззивната
инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба
въззивната инстанция следва да се произнесе само по валидността и допустимостта
на първоинстанционното решение и по правилното или неправилното приложение на
императивните материалноправни норми (решение №
246/23.10.2013г. по гр. д. № 3418/2013г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №
216/19.01.2015г. по гр. д. № 2008/2014г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
172/10.04.2017г. по т. д. № 2312/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 276
от 09.04.2020 г. по гр. дело № 3660/2019 г. на III ГО на ВКС). В конкретния
случай такива пороци на обжалваното решене не се констатират, поради което и на
основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора по въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 436,16 лева, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК, заплащането на които се установява от представеното по
делото на лист 13 платежно нареждане, съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 72183 от 14.04.2020 г., постановено по гр.
дело № 41/2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 56-ти състав.
ОСЪЖДА Е.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 436,16 лева –
разноски за въззивна инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.