№ 1532
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100112333 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от М. ИВ. М. срещу "Застрахователна компания Л.И."АД,
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
40000,00лв., частично от 60000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди възникнали по
повод, настъпило на 23,06,2021год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 01,07,2021год. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на
2403,40лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
01,07,2021год. до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 23,06,2021год., около 09:00часа, в гр. София, на бул.Тодор
Каблешков, в района на кръстовището с ул.Костенски водопад е настъпило ПТП между лек
автомобил БМВ, модел 320 Д, с рег.№**** и електрически скутер, с марка Ксиоми, модел
М365 Про, водач на който е бил ищеца. Твърди се произшествието да е причинено поради
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лек
автомобил с марка „БМВ“. Вследствие на произшествието за ищеца са настъпили телесни
увреждания, които довели до неимуществени вреди, под формата на болки, страдания и
битови неудобства. Реализирани са и имуществени вреди посочени в ИМ, подлежащи на
обезщетение. Поддържа гражданската отговорност на водача на лекия автомобил да е
застрахована при ответното дружество. Въпреки отправена покана за извънсъдебно
уреждане на спора плащане не е постъпило.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.И. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
1
излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа да не е налице отказ
за заплащане на обезщетение, а от ищеца са изискани допълнителни документи, с оглед
произнасяне по заведената щета. Оспорва от застрахованото лице да е извършено
противоправно деяние. Поддържа вина за произшествието да има ищеца, за който е неясно
дали е пострадал в качеството на пешеходец или водач на електрически скутер. Оспорва
механизма на пътнотранспортното произшествие. При условията на евентуалност релевира
възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е движил на платното за движение при
ограничена видимост, между спрели автомобили и е изскочил внезапно на пътното платно
на необозначено за целта място като не се е съобразил с разстоянията до приближаващите
се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение като преди това водачът на
МПС не е могъл да я възприеме. Поддържа вина за произшествието да има ищецът, който се
е движил със скутер на място необозначено за движение на скутери, респективно за
пешеходци и на пътното платно по начин и място, когато това не е било безопасно. Оспорва
да са настъпили вреди съобразно изложеното в исковата молба, както и да е налице
причинно-следствена връзка с ПТП. При условията на евентуалност излага становище за
прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на вземането за
законна лихва.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенциите.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с
№ К277/23,07,2021год. на СДВР, Отдел-Пътна полиция, на 23,06,2021год., около 09,00часа
в гр.София, на бул. Тодор Каблешков, в района на кръстовището с ул.Костенски водопад,
е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „БМВ“, модел 320 Д, с
рег. № ****, управляван от С.К.С. и електрически скутер, с марка Ксиоми, модел М365 Про,
управляван от М.И. М..
По делото е представена справка от базата данни на Информационния център към
Гаранционния фонд /л. 15/, видно от която по отношение на автомобил, с peг. № **** е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховател ЗК
„Л.И.“ АД, с период на валидност 07,02,2021 год. до 06,02,2022 год.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че процесното ПТП е настъпило на
23,06,2021год. около 9,00часа в гр.София, когато ел.скутер, управляван от М.М. се е
движил по левия тротоар на ул. Тодор Каблешков, с посока към бул.България със скорост
от порядъка на 20км/ч. при ясно време и сух асфалт. В същото време лек автомобил БМВ
320 Д, с рег.№**** , управляван от С.С., предприема излизане от паркова територия в
ляво от пътното платно на улицата и се насочва към скосението на тротоара в зоната на Т-
образно кръстовище с ул.Костенски водопад. Водачът на автомобила не е възприел
2
движещия се и приближаващ скутер, не е намалил скоростта си на движение и навлиза в
скосението на тротоара. Поради пресичане на траекториите на двете МПС се реализира
удар върху тротоара срещу скосението. Ударът за автомобила е челен, а за скутера
страничен, при което се увредени части в ударните зони на МПС.
Причината за настъпване на произшествието е от субективен характер-отклоняване
на вниманието на водача на лек автомобил БМВ от пътната обстановка, довело до
навлизане в тротоарната площ, по която към момента се е движил и приближавал
ел.скутер. Двамата водачи са имали възможност да се забележат взаимно по направление на
движението си, с оглед време на произшествието –дневно светло време и метрологичните
условия. Няма данни за други предмети и/или МПС, които да са препятствали видимостта
им един към друг. Водачът на скутера е имал възможност да избегне настъпване на удара с
приближаващото се МПС, ако е реагирал с аварийно спиране на не по-малко разстояние от
10,53м. преди удара. За да не допусне ПТП с ел. скутер в опасната зона на автомобила, е
било необходимо водачът или да предприеме аварийно спиране или да изчака преминаване
на скутера през скосението на тротоара по дължина.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е
претърпял следните увреждания:
- травматично увреждане по външната страна на лява подбедрица, в областта на
коленната става, довела до фрактура на летаралния /външен/кондил на тибията/ счупване на
голям пищял/. Фрактурата е закрита, с разместване, падаща се вътреставно за коленната
става и нарушаваща целостта на тибиалното плато.
След ПТП пострадалият е бил хоспитализиран по спешност в клиниката по
ортопедия и травматология на ВМА за период от 7 дни.
След диагностициране е предприето неуспешно ръчно наместване на фрактурата,
след което на 25,06,2021год. под спинална анестезия е извършена оперативна интервенция-
като е извършена кръвна репозиция на костните фрагменти от фрактурата на външния
тибиален кондил, с последващо фиксиране в благоприятно анатомично положение с
импланти –плака с пет винта и втора по-малка плака с 2 винта. От данните по делото е
видно ищецът да е провел 5 курса рехабилитация по 10 процедури, в периода от 17,09,2021-
25,11,2021год., включващи лечебна физкултура, криотерапия и механотерапия. Извършени
са и две вътреставни инжекции с хиалурон. Налице са медицински показания имплантите
да бъда отстранени най-рано 1 година след поставянето им, което предполага
хоспитализация за 3 дни и оперативна интервенция. Възстановителният период е до 6
месеца като при пострадалия не са отразени усложнения. С оглед характера на
вътреставната фрактура засягаща освен целостта на костта се засяга и целостта на ставата
и в този смисъл е първично усложнена, като пълното анатомично възстановяване на
ставните повърхности, дори с екзактна оперативна репозиция е невъзможно. Дългосрочната
3
прогноза е неблагоприятна за развитие на естествения артрозен процес на дегенерация на
хрущяла в коленната става. Т.е. очаква се да настъпи по –бързо в сравнение с друго не
засегнато от фрактурата коляно.
При извършен личен преглед на пострадалия се констатира функционален дефицит в
свиването и разгъването на лявото коляно на ищеца-10градуса, както и все още умерена
хипотрофия на бедрената мускулатура-2см. разлика. Констатира се кожен белег от 15 см. по
външната страна на коленната става. Походката е самостоятелна без помощни средства.
Болките и страданията за пострадалото лице са най-интензивни непосредствено след
травмата, като постепенно затихват до слаби в края на 5-ти месец, с временни изостряния
по време на рехабилитацията. Три месеца е забранено да се натоварва засегнатия крайник
като се препоръчват 2 патерици, а от 4-ти месец -1 патерица за още 1 месец или за период от
общо 4 месеца самостоятелното придвижване е било силно затруднено при фрактура с
конкретните характеристики на ищеца. Разходите по потребителска такса от 40,60лв. и
стойност на мед.импланти -1912,80лв., за които са приложени фактура
№11753/30,06,2021год. за сума 40,60лв.-потребителска такса ВМА, и фактура
№80226/30,06,2021год. за сума 1912,80лв. –медицински консумативи са необходими за
лечение на пострадалото лице и лечебно-възстановителния период.
Представени са фактура 725/30,09,2021год. за сума в размер на 180,00лв.- с
основание вътреставна апликация с приложен фискален бон за заплащане на сумата,
фактура №735/28,10,2021го за сума в размер на 70,00лв.- платен преглед, с приложен
фискален бон, фактура №727/07,10,2021год. за сума в размер на 200,00лв.- вътреставна
апликация и платен преглед, с приложен фискален бон. Извършените разходи според
становище на вещо лице заявено в съдебно заседание от 23,03,2022год. са във връзка с
провежданото лечение.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Красима Ставрева,
от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „БМВ“, който
нарушил правилата за движение по пътищата –чл.37, ал. 3 от ЗДВП, съгласно който водачът
4
на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. Видно от
експертизата водачът на лек автомобил е излизал от обособена за паркиране територия на
път, означен като път с предимство, поради което е бил длъжен да пропусне участниците в
движението движещи се по него.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период.
Ето защо искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава“.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на претърпени телесни
5
увреждания. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да
бъдат обезщетени в размер на 30000,00лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания –фрактура на летаралния /външен/кондил на тибията
или счупване на голям пищял на лява подбедрица/. Фрактурата е закрита, с разместване,
падаща се вътреставно за коленната става и нарушаваща целостта на тибиалното плато,
проведената оперативна намеса, вкл. и очаквана такава по отстраняване на импланта, както
и възстановителния период от около шест месеца съгласно заключение на СМЕ. Като
утежняващ фактор следва да се приеме характера на самата фрактура, която предполага
ускорена дегенерация на ставата в сравнение с крайника незасегнат от фрактура,
обстоятелството, че травмата е довела до значително ограничаване възможността на
пострадалия за придвижване и дискомфорт в битов план като видно от ангажираните гласни
доказателства е в рамките на възстановителния период до месец декември 2021год.. За
определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен
план - видно от свидетелските показания, ограничената възможност за придвижване е
довела стрес, нервно напрежение и раздразнителност у ищеца, ограничила е възможността
му за социални контакти. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл. 492, ал. 1, т. 1 от КЗ, съдът намира, че
горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52
от ЗЗД.
Неоснователно е релевираното възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, с оглед това да се е движил на платното за движение при ограничена видимост,
между спрели автомобили и е изскочил внезапно на пътното платно като не се е съобразил
с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства. Доказателства за
посочените обстоятелства не са ангажирани.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за приложение на нормата
на чл.51, ал.2 от ЗЗД, с оглед това ищецът да е допринесъл за настъпването на
произшествието, тъй като се е движил с електрически скутер на място необозначено за
движение на скутери, респективно предназначено за пешеходци, което обстоятелство е
допринесло за реализиране на деянието. Не се спори между страните инцидентът да е
настъпил с ищеца, в качеството му на управляващ електрически скутер. Последният
съгласно §6, т.18б от ДР на ЗДВП (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.)
съставлява индивидуално електрическо превозно средство или пътно превозно средство,
оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6
km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене),
ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с
височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или
повече колела, със собствена маса до 50 kg. Съгласно чл.80а, ал.1, т.2 от ЗДВП(Нов - ДВ, бр.
60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) водачът на индивидуално електрическо превозно
средство при движение е длъжен да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а
6
при липса на такава - възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;
Съгласно чл.80а, ал.(2), т.10 от ЗДВП на водача на индивидуалното електрическо превозно
средство е забранено да управлява превозното средство по площите, предназначени само за
пешеходци; Видно от заключението на СТЕ към момента на приключване на съдебното
дирене на кръстовището на произшествието е извършен основен ремонт. Видно от данните
използвани от вещо лице за мястото на удара, съдът обосновава извод произшествието да
не е настъпило на велоалея-място предназначено за движение на велосипедисти и означено
с маркировка или пътни знаци, а на тротоар съгласно §6, т.6 от ДР на ЗДВП - изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. Движението на ищеца по
тротоара в посока обратна на посоката на движение на автомобилите по пътното платно на
ул.Тодор Каблешков и в нарушение на чл.80а, ал.1, т.2 ЗДВП, настоящият състав намира да
е допринесло за настъпване на произшествието, поради което е налице основание за
приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така установеното съпричиняване съдът определя на
30%. Ето защо дължимото обезщетение е в размер на 21000,00лв.
По претенцията за имуществени вреди:
По отношение претенцията за имуществени вреди-разходи за медицински изделия и
услуги, съдът намира същите да са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП, тъй като са
били необходими за подобряване на състоянието на пострадалият, за което е извършена
оперативната интeрвенция по репозиция на фрактурата. Приложени са доказателства за
реално извършени разходи от ищцовата страна, представляващи имуществени вреди, които
са в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП. От приложените доказателства съдът
следва да изключи разходите по фактура 735/28,10,2021год. за сумата от 70,00лв., доколкото
касае извършен преглед и документация, без да е ясно за какво е прегледа и каква
документация е платена, за разлика от разходите по фактура 725/30,09,2021год. и
727/07,10,2021год., за които е видно да са извършени за медицинска услуга –вътреставна
апликация, която според вещо лице е необходима за лечебно-възстановителния период. Ето
защо исковата претенция за имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена в
размер от 2333,40лв., или с оглед установения принос /30% /на пострадалия в размер на
1633,38лв.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 01,07,2021год. е дължима от 02,10,2021год. до изплащане
на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 1137,45лв. от общо 2146,14лв., от които
1678,14лв.-д.т., 300,00лв.-СМЕ, 150,00лв.-САТЕ и 18,00лв.-д.т.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. А.И. не се дължи адв.възнаграждение, тъй като
7
по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно дали
е уговорено по реда на чл.38 от ЗАдв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от иска на ответника се
дължат разноски в размер на 115,00лв. от общо 250,00лв., от които 150,00лв.-САТЕ и
100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. **** да заплати на М.И. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул.
****, етаж 2 на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в
размер на 21 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сума
в размер на 1633,38лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали по
повод настъпило на 23,06,2021год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 02,10,2021год. до окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществени вреди за разликата над 21000,00лв. до предявения размер от
40000,00лв./частично от 60000,00лв./, за сумата над 1633,38лв. до 2403,40лв.-имуществени
вреди, както и за законна лихва от 01,07,2021год. до 01,10,2021год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. **** да заплати на М.И. М., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул.
****, етаж 2 на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1137,45лв. –разноски.
ОСЪЖДА М.И. М., с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул. ****, етаж 2
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 115,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8