№ 144
гр. Велико Търново, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова
в присъствието на прокурора Ц. Анг. М.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600287 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на
НОХД № 260/2022год. по описа на Районен съд-гр.Левски.
С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422
ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
В искането се твърди, че при разглеждане на делото е допуснато
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК.
Излагат се съображения, че от данните в справката за съдимост /л.
19 от БП/ е видно, че към датата на деянието /28.08.2022год/ подс.А. Й. М. е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, тъй като
не е бил реабилитиран по последното му предходно осъждане с влязла в сила
1
на 13.06.2016г. присъда по НОХД № 1060/2016 г. на PC - Плевен за
извършено на 08.01.2016г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.З, т.4 и т.5, вр. чл.
194, ал.1 НК, за което при условията на чл. 55 НК му е наложено наказание 3
/три/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.
1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Излага се, че като е одобрил споразумение, с което на основание чл.
66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия М.
наказание лишаване от свобода, решаващият съд е допуснал нарушение на
материалния закон.
2. На следващо място се твърди, че по делото е допуснато и друго
съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно
приложение на чл.55 НК, което е довело до явна несправедливост на
наложените наказания.
Излагат се съображения, че разпоредбата на чл. 381, ал.4 НПК
предвижда възможност, при постигане на споразумение, наказанието на дееца
да бъде определено при условията на чл.55 НК и при отсъствие на законовите
предпоставки за това, но тази разпоредба следва и може да бъде прилагана
само при липса на явна колизия между заявеното от законодателя в
разпоредбите на чл. 35, ал.З и чл. 36 НК, като определеното наказание трябва
да бъде съответно на тежестта на извършеното престъпление и с него да могат
да бъдат постигнати предвидените в закона цели.
Излага се, че Справката за съдимост /л. 19 от БП/ и справката за
нарушител/водач /л. 12- 14 от БП/ сочат на непрекъсната и интензивна
незаконосъобразна дейност, чиято обществена опасност е значително
завишена. Настоява се, че при тези данни се налага извод за висока
обществена опасност на дееца, който демонстрира поведение напълно
игнориращо изискването за спазване на закона. Посочва се, че очевидната
липса на поправително въздействие на наложените и изтърпените до момента
санкции над А. М. налага необходимостта от завишена строгост на
наказателната репресия и на неприложимост на разпоредбата на чл. 55 НК.
Твърди се, че като е наложил необосновано занижени наказания -
наказанието лишаване от свобода значително под законоустановения
минимум за извършеното по чл.343б, ал.1 НК престъпление, лишаването от
право да управлява МПС за срок от 7 месеца, и не е наложил по-лекото
2
алтернативно наказание глоба, съдът е определил явно несправедливи
наказания - нарушение по чл. 348, ал.5, т.1 НПК. Твърди се, че определените
наказания не съответстват на принципа на чл. 35, ал.З НК и проявената
снизходителност към подсъдимия сочи на безнаказаност за конкретно
извършените престъпления. Твърди се, че наложените наказания не могат да
мотивират подсъдимия към спазване на правилата на обществото и закона.
Посочва се, че за да изпълнят целите в чл. 36 НК - да въздействат
поправително-възпитателно на обвиняемия и предупредително-възпитателно
върху другите членове на обществото, наказанията е следвало да бъдат
определени при условията на чл. 54 НК.
Твърди се, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по
чл. 382, ал.5 и ал.7 НПК, като е одобрил споразумение, което противоречи на
закона - на чл.55 НК и чл. 66, ал.1 НК. Посочва се, че преди да одобри
споразумението, съдът е длъжен да провери неговата законосъобразност и
само ако не противоречи на закона и морала, съгласно чл. 382, ал.7 НПК да
пристъпи към одобрението му. Твърди се, че в конкретния случай е налице
неправилно приложение на материалния закон - чл.55 НК и чл. 66, ал.1 НК,
което е довело до явна несправедливост на наложеното наказание и до
неправилно приложение на института на условното осъждане. Посочва се, че
PC -Левски не е констатирал допуснатото нарушение и не е предложил
промени в представеното споразумение за промяна във вида на определеното
наказание и определяне на подходящ негов размер, както и за промяна на
режима на изтърпяване на наказанието, а вместо това е одобрил
представеното споразумение, с което е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила.
Твърди се, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на
чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК и са основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за
възобновяване на наказателното производство.
Поради изложеното и на основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1,
предложение последно, вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т. 1-3, чл.424, ал.1
и чл.425, ал.1, т. 1 НПК, е направено искане Великотърновския апелативен
съд да възобнови НОХД 260/2022г. на Районен съд - Левски, да отмени
постановеното определение № 74/12.09.2022г., с което е одобрено
споразумение за решаване на делото в съдебно производство и да върне
3
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Преди разглеждане на делото е постъпил писмен отговор от
осъденият А. Й. М. на направеното искане за възобновяване на Главния
прокурор. Осъденият моли искането за възобновяване да не бъде уважавано,
като излага съображения, че наложеното му с одобреното от съда
споразумение наказание е справедливо по следните причини:
Излага се, че макар и да не е настъпила реабилитация по НОХД №
1060/2016год. на РС-Плевен, след това осъждане М. не е извършвал никакви
закононарушения и престъпления, което означава, че целите на законодателя
по отношение на генералната и индивидуалната превенция, предвидени в
чл.36 ал.1 от НК са осъществени. Посочва се, че осъденият М. работи в
кметството на с.Бохот и съобразява живота и постъпките си със законите в
страната.
Излага се, че от посочената справка за нарушител водач е видно,
въпреки твърденията в искането за възобновяване, че повечето от
извършените от осъдения М. нарушения са с голяма давност и нито едно от
тях не касае употребата на алкохол- последните, защото бил забравил
свидетелството за регистрация на МПС и контролния талон и защото нямал в
колата система за обезопасяване на деца. Посочва се, че същевременно
осъденият изрядно е заплащал определените му глоби, а и от самите глоби е
видно, че нарушенията са за дребни провинения.
Излага се, че осъденият А. М. има сериозни здравословни проблеми-
сърдечна операция и поставени 2 стенда, което изисква да води здравословен
начин на живот, да не се натоварва физически и психически и често да бъде
лекуван в болнични заведения и да осъществява периодични прегледи,
поради което колата му е необходима за придвижването му до други населени
места.
Излага се, че осъденият не употребява алкохол и конкретния случай
е изключение, за което съжалява.
Излага се, че по време на разследването осъденият М. е съдействал
изцяло за разкрИ.е на обективната истина- явявал се редовно, признал вината
си и изразил искреното си съжаление за този изолиран инцидент.
Излага се, че е неправилно заключението в искането за
4
възобновяване, за проявена снизходителност, на основата на която
наказанието на осъдения се явява явно несправедливо, защото последния
осъзнавал, че е извършил закононарушение в момент, в който в страната ни е
засилен контрола по отношение употребата на алкохол от водачи на МПС, но
проявил нужната самокритичност и съжаление за постъпката си.
С оглед на горепосоченото осъденият М. счита, че не може да бъде
квалифициран като деец, чиято обществена опасност е значително завишена и
в конкретния случай не е налице явна колизия между посоченото от
законодателя в разпоредбите на чл.35 ал.3 и чл.36 от НК, като това е отчел и
съдът в своето определение, като се е съобразил с индивидуалните
особености на случая и възможността да бъде приложена разпоредбата на
чл.381 ал.4 от НПК.
Към отговора от осъдения са приложени копия от Експертно
решение на ТЕЛК и Епикриза.
В съдебно заседание във ВТАС прокурорът от ВТАП поддържа
направеното искане за възобновяване на делото по изложените в искането
съображения и моли да бъде уважено.
Осъденият А. Й. М. оспорва искането за възобновяване по
изложените в подадения от него писмен отговор съображения. Моли да не се
възобновява делото, защото не е проявил агресивност към органите на МВР,
отнесъл се е както трябва, а също така се е явил в съда. Твърди, че не е човек
опасен за обществото. Заявява, че не е употребявал алкохол от години,
защото е болен от инфаркт с два стенда.
В последната си дума осъденият моли да не се възобновява делото и
изразява съжаление за това, което е направил.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането на Главния прокурор основания за
възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК,
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.1 от НПК, като
5
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на
основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК във връзка с допуснати
съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането не е в
интерес на осъденото лице, но е направено в законоустановения шестмесечен
срок по 421 ал.1 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване е основателно,
но не по всички съображения изложени в него.
Съдът намира за установено следното:
С определение № 74 от 12.09.2022год., постановено по НОХД №
260/2022 год. по описа на РС- гр.Левски, на основание чл.382 ал.7 от НПК е
одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, по
реда на чл.381 от НПК, постигнато между прокурор в РП-Плевен и защитника
на подсъдимия А. Й. М. и наказателното производство по делото е прекратено
на основание чл.24 ал.3 от НПК. С одобреното от съда споразумение, което
на съгласно чл.283 ал.1от НПК има последиците на влязла в сила присъда,
подсъдимият А. Й. М. се е признал за виновен в това, че на 28.08.2022год. в
гр.Левски, обл.Плевен, на кръстовище на ул. „Васил Левски“ и ул. „Сърнена
гора“, около 02:25 часа, управлявал МПС- л.а. „Опел Астра“ с рег. № ЕН
32**** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда- 1,23 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“, с фабричен № ARMD-0260 – престъпление по чл.343б ал.1 от
НК. С одобреното споразумение, за извършеното от подсъдимия А. Й. М.
престъпление по чл.343б ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК е
определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години. На основание чл.55 ал.3 от НК, на
подсъдимия не е наложено наказание „Глоба“, което законът предвижда
наред с наказанието „Лишаване от свобода“. На основание чл.343г вр. с
чл.343б ал.1 вр. с чл.49 ал.1 вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, на подсъдимия А. Й. М.
е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
осем месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
управлява МПС.
Определението е влязло в сила на 12.09.2022год. и не е проверявано
6
по касационен ред.
Доводите в искането за възобновяване, за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, изразяващо се в неправилно
приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК са основателни.
От данните в справката за съдимост на А. Й. М. се установява, че М.
е осъждан както следва:
-с влязла в сила на 09.07.1998г. присъда по НОХД № 224/1997г. на
PC - Червен бряг за извършено престъпление по чл. 318, ал.1 НК, му е
наложено наказание при условията на чл. 55 НК - глоба. По това осъждане е
реабилитиран по право.
-с влязла в сила на 13.06.2016г. присъда по НОХД № 1060/2016 г. на
PC - Плевен за извършено на 08.01.2016г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.З,
т.4 и т.5, вр. чл. 194, ал.1 НК, за което отново при условията на чл. 55 НК му е
наложено наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
При тези данни подс. М. се явява осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, тъй като не е реабилитиран за осъждането по
НОХД № 1060/2016г. на Районен съд - Плевен.
За осъждането на А. М. по НОХД № 1060/2016г. на Районен съд –
Плевен не е настъпила реабилитация по право по чл.86 ал.1 от НК и не може
да настъпи такава, предвид ограничението по чл. 86, ал. 2 НК, тъй като М. е
реабилитиран по право по първото осъждане.
Реабилитация за осъждането на М. по НОХД № 1060/2016 г. на PC-
Плевен не е настъпила и по реда на чл. 88а, тъй като петгодишният срок по
чл. 82, ал. 1, т.4 НК започва да тече от 13.06.2019г., когато е изтекъл
изпитателния срок, и изтича на 13.06.2024г.
По делото липсват данни за съдебна реабилитация на А. М. по чл.87
от НК, по отношение на осъждането му по НОХД № 1060/2016 г. на PC-
Плевен.
При тези данни, към датата на деянието- 28.08.2022г., А. М. е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, тъй като
не е реабилитиран за осъждането му по НОХД № 1060/2016г. на Районен съд
- Плевен.
7
Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, института на условното
осъждане е приложим само в случаите, в които лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В конкретния случай
А. М. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
като одобрил споразумение за решаване на делото, с което е приложен чл.66
ал.1 от НК, РС –Левски е допуснал съществено нарушение на закона, тъй като
неправилно е приложен чл.66 ал.1 от НК. В случая чл.66 ал.1 от НК не може
да се приложи, тъй като от справката за съдимост на М. се установява, че към
момента на инкриминираното деяние е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и не е бил реабилитиран.
Допуснатото нарушение на закона, изразяващо се в неправилно
приложение на чл.66 ал.1 от НК, е довело и до съществено нарушение по
чл.348 ал.1 т.3 от НК, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо
по смисъла на чл.348 ал.5 т.2 пр.1 от НПК, защото неправилно е приложено
условното осъждане.
РС-Левски е допуснал и съществено процесуално нарушение по
чл.348 ал.1 т.2 от НПК , тъй като в нарушение на правилото по чл.382 ал.7 от
НПК е одобрил споразумение, което противоречи на закона. Съдът е бил
длъжен да констатира, че представеното за одобрение споразумение
противоречи на закона и на основание чл.382 ал.5 от НПК да предложи на
страните промени в споразумението, с цел привеждането му в съответствие
със закона, а ако страните не се съгласят с предложените промени, съдът е
бил длъжен да откаже да одобри споразумение, което противоречи на закона.
Допуснатите нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК са
съществени, тъй като са довели до постановяване на незаконосъобразен
съдебен акт, поради което е налице основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за
възобновяване на делото.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите в искането за
възобновяване, че по делото е допуснато и друго съществено нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на чл.55 от НК,
което според автора на искането е довело до явна несправедливост на
наложените наказания по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.381 ал.4 от НПК, със споразумението
може да се определи наказание при условията на чл.55 от НК и без да са
8
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Вярно е, че при споразуменията тази разпоредба следва и
може да бъде прилагана само при липса на явна колизия между заявеното от
законодателя в разпоредбите на чл. 35, ал.З и чл. 36 НК, като определеното
наказание трябва да бъде съответно на тежестта на извършеното
престъпление и с него да могат да бъдат постигнати предвидените в закона
цели, но в конкретния случай определените на осъдения М. наказания при
условията на чл.55 от НК, не са в явна колизия с разпоредбите на чл. 35 ал.3 и
чл.36 НК и не са явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК,
заради колизия с тези разпоредби, както се претендира в искането за
възобновяване.
С одобреното от съда споразумение А. М. е осъден за престъпление
по чл.343б ал.1 от НК, за това, че е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 1,23 на хиляда, която незначително надвишава предвидената
в закона минимална концентрация от „1,2 на хиляда“, над която деянието е
съставомерно по чл.343б ал.1 от НК. От престъплението няма настъпили
несъставомерни вредни последици, а съставомерни такива въобще не може да
има, тъй като престъплението е формално /на просто извършване/.
Престъплението по чл.343б ал.1 от НК е умишлено, но не е тежко по смисъла
на чл.93 т.7 от НК, тъй като максимално предвиденото наказание лишаване от
свобода за него е три години. При тези обстоятелства не може да бъде
споделено становището в искането за възобновяване, че определените със
споразумението при условията на чл.55 от НК наказания шест месеца
лишаване от свобода /при минимално предвиден предел на това наказание в
чл.343б ал.1 от НК една година/ и седем месеца лишаване от право по чл.37
ал.1 т.7 от НК /което е в допустимия размер съгласно чл.49 ал.2 от НК/, както
и приложението на чл.55 ал.3 от НК по отношение на кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“, не съответстват на извършеното
престъпление и влизат в явна колизия с принципа на чл.35 ал.3 от НК.
Тежестта на извършеното от осъдения М. престъпление по чл.343б ал.1 от НК
не е по-висока от обичайната за престъпленията от този вид, а напротив, по-
ниска е от обичайната, заради относително ниската /макар и в границите на
съставомерната/ концентрация на алкохол в кръвта, с която осъденият е
управлявал МПС. Ето защо в конкретния случай приложението на чл.55 от
НК не влиза в явна колизия с разпоредбата на чл.35 ал.3 от НК, съгласно
9
която наложеното наказание трябва да е съответно на извършеното
престъпление.
Настоящият състав не споделя и доводите в искането за
възобновяване, че наложените на А. М. наказания с одобреното от съда
споразумение, определени при условията на чл.55 от НК, влизат в явна
колизия с целите по чл.36 от НК. От справката за съдимост на А. М. се
установява, че същият е осъждан в миналото два пъти, като по първото му
осъждане- за престъпление по чл.318 от НК, което не е тежко престъпление, е
осъден на глоба през 1998г. и е реабилитиран по право, а по второто
осъждане- за извършено на 08.01.2016г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.З, т.4
и т.5, вр. чл. 194, ал.1 НК, при условията на чл. 55 НК му е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години, като в
изпитателния срок, който е изтекъл на 13.06.2019год., осъденият не е
извършил друго престъпление. От справката за нарушител/водач се
установява, че А. М. за период от 27 години като водач на МПС е наказван по
административен ред общо 23 пъти за извършени административни
нарушения по ЗДвП, но наказанията му не са за тежки нарушения. Преди
инкриминираното деяние А. М. не е осъждан или наказван по
административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол. При
тези обстоятелства Великотърновския апелативен съд приема, че степента на
обществена опасност на осъдения е завишена, но не до такава степен, че да
може да се направи извод, че определените с одобреното споразумение
наказания при условията на чл.55 от НК са прекалено снизходителни и с тях
не могат да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК по отношение на
специалната и на генералната превенция. За да достигне до този извод
настоящият състав съобрази и обстоятелството, че А. М. не е изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода и изтърпяването на такова за пръв
път, макар и в не голям размер, би могло да постигне успешно целите на
специалната превенция.
По изложените съображения Великотърновският апелативен съд
намира, че следва да упражни правомощието си по чл.425 ал.1 т.1 от НПК.
На основание чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК следва да се
възобнови НОХД № 260/2022год. по описа на Районен съд-гр.Левски,
постановеното по него определение, с което е одобрено споразумение за
10
решаване на делото в съдебното производство и наказателното производство
е прекратено следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд-
гр.Левски за ново разглеждане от друг състав, от стадия на разпоредителното
заседание.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 260/2022год. по описа на Районен съд-
гр.Левски.
ОТМЕНЯ определение № 74 от 12.09.2022год., постановено по
НОХД № 260/2022 год. по описа на РС- гр.Левски, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото в съдебното производство и
наказателното производство е прекратено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
гр.Левски от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11