Р Е Ш Е Н И Е № 41
гр. Сливен, 06.03.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 383 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на М.А.Ш. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1670-000200/29.09.2022 г. издадена от Началника на
РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на М.А.Ш. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б“в“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до успешно полагане на проверовъчен изпит.
В жалбата се
твърди, че по време на проверката полицаите са задавали на оспорващия въпроси,
които нямали нищо общо с констатираното нарушение. Същите били зададени без
присъствието на защитник, което пораждало съмнение, дали правилно са възприети
и отразени в АУАН. Счита, че не е в правомощието на служителите на МВР да
проверяват правоспособността на водачите, а да осъществяват контрол по
правилата на движение. Ш. щял да носи административно-наказателна отговорност
за констатираното в АУАН нарушение, но това не означавало, че е извършил маловажното
нарушение, поради незнание. За придобиване на правоспособност в К.не се
изисквало образователен ценз, такъв не се изисквало и в други държави членки.
МВР нямало правомощията да проверява дали лицето е г., или не. Не било
установено, че нарушението е извършено поради незнание. Моли съда да постанови
решение, с което отмени обжалваната заповед. Претендира за направените по
делото разноски.
В с.з. оспорващият,
чрез пълномощника си адв. Х.Х.
*** поддържа жалбата. Счита, че допуснатото нарушение е маловажно.
Административния
орган, чрез пълномощника си гл. юриск. К. Б. оспорва
подадената жалба, счита че правилно е приложен законът, тъй като извършеното
нарушение не представлява маловажен случай. Нарушението било извършено, поради
незнание. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваната
заповед, като законосъобразна. В писмено становище претендира за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 29.09.2022 г
около 12:25 часа в гр.Сливен на бул.Бургаско шосе - до магазин "Тех-Ко"
посока Розова градина, оспорващият като водач на МПС - Мерцедес Е 200 Блуетек с peг. № ********, собственocт на Я. М. С. ЕГН:**********, използвал мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, без да използва
устройство позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му. Нарушението
бил допуснато поради незнание на правилата за движение, като на водача бил
предоставен на хартиен носител ЗДВП, като същият не можел да прочете вярно
нарушение на чл.104а и сричал. При зададен контролен въпрос и показан п.з Т13 „Направление
на път с предимство в кръстовището" водача отговарял, че не може да го
каже защото майка му е болна. При показан п.з Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и попитан за значението на знака, водачът отговорил, че трябва да
се оглежда. При показан п.з Г11 „Преминаване отдясно или отляво на знака"
и попитан за значението му, водача отговаря, че има два пътя. При показан п.з В27
„Забранени са престоя и паркирането“ и попитан за значението водачът отговаря, че
може да престои за минути. Когато водача е попитан защо използва телефона по
време на движение – отговоря, че майка му е б.
За извършеното нарушение,
на оспорващия е съставен АУАН АД445859/29.09.2022 г., като актосъставителя е
приел, че е нарушен чл.104а от ЗДвП.
Актът е връчен на 29.09.2022 г. на водача М.А.Ш..
Въз основа на
съставения АУАН Началника на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1670-000200/29.09.2022 г., на основание чл. 171, т.
1, б. „в” от ЗДВП, наложил по отношение на М.А.Ш. принудителна административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до успешно полагане на проверовъчен изпит,
като е приел, че водача използвал мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, без да използва устройство позволяващо използването на
телефона, без участие на ръцете му. Нарушението бил допуснато поради незнание
на правилата за движение. При зададен въпрос за значението на пътните знаци Т13,
Б1, Г-11 и Б-27, същият отговаря неправилно. Тази заповед е връчена на оспорващия
на 29.09.2022 г..
Въз основа на
съставения АУАН Началника на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен с НП № 22-0804-004044.24.10.2022 г . на основание чл.183 ал.4
т.6 от ЗДвП наложил на оспорващия административно наказание глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл.104а от ЗДвП.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Я.З. се установява, на посочената в АУАН дата о.
п. д. по бул.”Бургаско шосе” когато
забелязал, че оспорващия управлява автомобила си, като говорил по време на
движение по телефона, като го държал на ухото си. Н. му акт за това, че
използва мобилен телефон по време на управление на моторното си превозно
средство и когато му з. няколко въпроса се убедил, че водача не познава ЗДвП.
Когато го попитал дали знае, че не може да използва мобилен телефон по време на
движение и трябва да използва устройство, което позволява да използва телефона
без участие на ръцете, той му казал, че не знае, че трябва да ползва хендсфри. Задал му други контролни въпроси, дал му да
прочете на хартиен носител нарушената разпоредба, показал му няколко знака и то
знаци за предимство, такива, които са основните, най-важните знаци. Той не можел
да му отговори на въпросите. На оспорващия н. и друг акт в същия ден затова, че
използва пътищата не по п. От проведения разговор с жалбоподателя се убедил, че
не п. правилата за движение по пътищата и този водач е о. на пътя.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е на 12.10.2022 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от
лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо
правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата
на чл. 171, т.1 б.в от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му. Заповедта е издадена от компетентен орган
определен със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР Сливен.
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.,
б.в от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1
от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон -
ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1
от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета,
дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2
от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193,
ал.1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал.1
от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1
б.в от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление на МПС на
водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за
движение - до успешното полагане на проверовъчен
изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е
необходимо наличието на следните кумулативно определи предпоставки: водач,
който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е
маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното производство не е оспорена
истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на
чл.193, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл. 171,
ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия
процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната
преписка, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са
конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал.2
от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2
от ЗДвП, при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.1
от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е и
валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.1
от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.2
от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации, описани в
мотивите му.
От тези
доказателства се установява, че оспорващия използвал мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, без да използва устройство позволяващо
използването на телефона, без участие на ръцете му, представляващо нарушение на
чл.104а от ЗДвП. Нарушението бил допуснато поради незнание на правилата за
движение. При зададен въпрос за значението на пътните знаци Т13, Б1, Г-11 и Б-27,
същият отговаря неправилно.
Основният спор по
делото е, дали извършеното нарушение от оспорващия е маловажно или не. Съгласно
§ 6, т. 32 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон "Маловажно" е
нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно
предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би
могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Per argumentum a contrario нарушение, което не отговаря на изискванията за
маловажност е немаловажно. Като не е спазил указанията на чл.104а от ЗДвП, според
който на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. С неспазването
на тази забрана, оспорващия е създал реална опасност от възникване на ПТП,
поради което не може да се приеме, че извършеното нарушение е маловажно. (Решение
№ 13801 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2016 г., VII о.,)
Установена е и
другата предпоставка за приложение на процесната ПАМ, а именно незнание
значението на пътните знаци. Контролните органи са задали въпроси на оспорващия
за значението на пътни знаци Т13, Б1, Г-11 и Б-27, като същият не ги познава и
отговаря неправилно. Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено
съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на
правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член.
Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието
на правилата за движение, тъй като последните в много от случаите са обозначени
символно както е в случая. Като констатират извършване на нарушение контролните
органи имат право да предприемат
подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие
със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. ( в този
смисъл Решение № 9663 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13757/2011 г., VII
о.,)
От събраните по делото доказателства безспорно
се установяват материалноправната предпоставка за
издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т.1 б.в от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е
издадена при наличие на фактическо и правно основание за това.
Наложената ПАМ е в
изпълнение на целите по чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП – да се опазят живота и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се преустанови
установеното административно нарушение. Определен е правилно приложимия
материален закон - чл. 171, т.
1, б. "в" ЗДвП, юридическите факти, включени в хипотезата
на правната норма - немаловажно нарушение, извършено поради незнание, както и
изискването за кумулативното им наличие. Неспазването на изрична забрана от
правилата за движение по пътищата безспорно не е маловажно нарушение по смисъла
на § 6, т. 32
ЗДвП, тъй като не отговаря на едно от изискванията - незначителност
на отклонението от нормативно предписаното поведение на участника в движението.
С оглед на изложеното по-горе досежно незнанието
немаловажното нарушение е извършено именно във връзка с този факт - незнание на
правилата за движение по пътищата. Следва да се посочи, че незнанието на закона
не освобождава от отговорност, то само, след като бъде надлежно установено, е
основание на лицето да бъде наложена принудителна административна мярка, която
ще предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други
нарушения на правилата за движение, а това е изключително необходимо за
изпълнение на целта на закона - опазване на живота и здравето на участниците в
движението.
Предвид
гореизложеното се налага извод за неоснователност на жалбата. Процесният
административен акт е издаден от компетентен орган, надлежно овластен, в
съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Правилно е приложен материалният закон. Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазена е целта на закона.
При този изход на
спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Предвид изхода на
делото, се явява основателна претенцията на административния орган за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно
нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Ш., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000200/29.09.2022 г., издадена от Началника на РУ – Сливен към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.А.Ш., ЕГН **********,*** да
заплати на ОД на МВР Сливен разноски в размер на 100,00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: