О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 757
10.12.2018г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч.
т. д. № 638
по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл.
248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна въззивна жалба
на „АГРОРОМЕКС" ЕООД – гр. Балчик, ЕИК *, подадена чрез адв. О.С. от ВАК, срещу определение № 424/15.08.2018г.,
постановено по т. д. № 234/2017г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е
отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1
от ГПК, за изменение в частта на разноските на постановеното по същото дело
решение №92/23.05.2018 г.
С доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с
което да бъде уважено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК. Възразява се срещу
правилността на извод на първоинстанционния съд, че ответникът е станал причина
за завеждане на делото. Твърди се, че още в отговора е направено признание на
иска, а в периода преди подаване на исковата молба са водени множество
разговори между страните във връзка с насрещно задължение на ищеца към
ответника и възможността за прихващане с процесното вземане.
Процесуалният представител на насрещната
страна - „ОДИСЕЙ ГРЕЙН“ ЕООД – гр. Бургас, представлявано по пълномощие от адв.
М.А., представя своевременно отговор, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния
жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, съобрази становището на
насрещната страна, и провери данните по делото, намира частната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан
правен спор. При приключване на делото с акт по същество, правото на страните
на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на иска /
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК/ и дали спорът е предизвикан от поведението на
ответник, който е признал иска / чл. 78, ал. 2 ГПК/.
С постановеното по т. д. № 234/2017г. по описа на ДОС и
влязло в сила решение № 92/23.05.2018 г., са уважени изцяло предявени от
„ОДИСЕЙ ГРЕЙН" ЕООД – гр. Бургас срещу „АГРОРОМЕКС" ЕООД – гр.
Балчик, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр.
чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на незаплатена част от продажна цена по
договор за доставка на пшеница от 02.11.2016г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва за периода от 06.11.2016г. до датата на
подаване на исковата молба - 01.09.2017г. Следователно, в отношенията между
страните е съдебно установено, впоследствие и със сила на пресъдено нещо, че
„АГРОРОМЕКС" ЕООД – гр. Балчик не е изпълнил ликвидно и изискуемо парично
задължение и е бил в забава относно плащането му много преди подаване на
исковата молба, а именно от 06.11.2016г., т. е. с поведението си ответникът е
дал повод за образуване на исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът не е признал основателността
на исковата претенция, а е заявил, че процесното парично задължение е
възникнало въз основа на сочените в исковата молба юридически факти, но същото
следва да се приеме за погасено чрез прихващане с негово насрещно вземане към
ищеца. От това се извлича извод, че не е налице и втората от визираните в чл.
78, ал. 2 ГПК предпоставки за прилагане на тази разпоредба.
След като предявените срещу частния жалбоподател осъдителни искове са
уважени изцяло, по силата на приложимата правна норма на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи репариране на направените от ищеца съдебно - деловодни
разноски, като изключението по чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложимо.
Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции
относно предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за разноски
обжалваното определение следва да се потвърди.
Ответникът по жалбата не е представил доказателства за
направени съдебно– деловодни разноски.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 424/15.08.2018г., постановено по т. д. № 234/2017г. по описа на Добрички
окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.