РЕШЕНИЕ
№
гр.
Павликени, 09.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав,
в публично заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при секретаря Ирена Илиева като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 669 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по делба във фазата по
извършването й.
С влязло в сила съдебно решение № 6 от 09.01.2017г.,
постановено по гр.д. № 669 по описа за 2015г на Районен съд Павликени, е допусната да бъде извършена съдебна делба
на недвижим имот, находящ се в град С., а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІ-*** в кв.
*** по ПУП на града, с площ от 655 кв. м., при граници:
от две страни улици, имот на П. Х. К. и имот на А. М. П.,
заедно с построените в този имот ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА, с площ 20 кв.
м., ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА СГРАДА, с площ 57 кв. м., ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СГРАДА, с
площ 73 кв. м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА, с площ 24 кв. м. и
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА, с площ 19 кв. м., между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: 22/32 ид. части за А.П.П., с ЕГН **********, по 3/32 ид. части за А.П.П., с ЕГН ********** и П.Д.П., с ЕГН ********** и по 2/32 ид. части за Б.М.Д., с ЕГН ********** и А. М.Д.,
с ЕГН **********.
С молба в първото
по делото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата
съделителите А.П.П. и А.П.П. са предявили
претенция с правно основание чл. 349, ал.2 ГПК имотът, предмет на делбата, да
бъде поставен в техен общ дял.
В открито съдебно
заседание А.П.П. и А.П.П., чрез процесуалния си представител- адвокат Х.В.- ***, молят имотът да бъде възложен в техен общ дял и съсобственост,
тъй като са налице изискуемите от закона предпоставки за това. Претендират
разноски с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК
В открито съдебно заседание адвокат Н.Ц.- ***, особен представител на съделителя А.Д., оспорва
искането за възлагане, като намира претенцията за недоказана, а в случай, че
съдът приеме претенцията за основателна пледира на доверителя й да бъде
заплатена стойността на дела му.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съобразно депозираното от вещото лице заключение по
назначената СТОЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, по отношение на процесния делбен имот, съобразно
разпоредбите на ЗУТ и съобразно правата на съделителите, не съществува
техническа възможност да се обособят самостоятелни урегулирани поземлени имоти,
като от процесната жилищна сграда и жилищна пристройка не могат да се обособят
самостоятелни жилища без значителни преустройства. Пазарната стойност на
делбения имот възлиза на 13 560 лева.
Приети са по делото справки за имотно състояние от
Служба по вписванията гр. П. по отношение
на А.П.П. и А.П.П. за периода от 25.04.1917 г. до 25.04.2017г., относно
обстоятелството, че същите не притежават друго жилище.
Разпитани
в съдебно заседание, свидетелите Д. Г. и Р. Г. излагат, че А.П.П., А.П.П. и наследодателят й Г. П. П., винаги са живели в процесния имот, като А.П. там е
роден и не го е напускал, както и че и към момента на смъртта на наследодателя
В. К. П. съделителите А.П.П. и А.П.П. също са живеели в
имота.
Свидетелите Н. А. и С. М. посочват пред
съда, че знаят от 2001 година, когато са започнали да обитават имот в близост
до процесния такъв, че в него живеят А.П.П. и А.П.П., като преди смъртта
съответно на В. К. П. и на Г. П. П. всички те заедно са живеели там.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По
отношение на способа за извършване на делбата:
Преценката
за избор на способ за ликвидиране на съсобствеността е детерминирана от броя,
вида и поделяемостта на допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия
принцип, въведен от чл. 69 ЗН
при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата
му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в
пари. Съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по който да
бъде извършена делбата и ангажираните от тях доказателства.
В
случая относно поделяемостта на имота и пазарната му оценка съдът кредитира
заключението на вещото лице по назначената СТОЕ, което се цени като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, според което съобразно разпоредбите
на ЗУТ и съобразно квотите на съделителите, не съществува техническа възможност
да се обособят самостоятелни урегулирани поземлени имоти, като от процесната
жилищна сграда и жилищна пристройка не могат да се обособят самостоятелни
жилища без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените,
при спазване на строителните правила и нормативи, т.е. не е възможно
обособяването на реален дял за всеки от съделителите. Пазарната стойност на
делбения имот възлиза на 13 560 лева с оглед заключението на експертизата.
При
установената по делото неподеляемост на процесния имот, съдът следва да обсъди
въведената от А.П.П. и А.П.П. претенция за възлагане в техен общ дял на
допуснатия до делба имот.
Разпоредбата
на чл. 349, ал.2 ГПК установява специален способ за извършване на делбата, чрез
поставяне в дял, представляващ изключение от общото правило на чл. 69, ал.2 ЗН
и съдържа предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя поставянето в
дял на делбения имот на един от съделителите, които важат и при обща претенция
на двама от тях, както е в процесния случай. Според посочения законов текст, за
да бъде налице правото на възлагане на имота е необходимо: искането да е
направено най-късно в първото по делото заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, да се касае за имуществена общност, възникнала
в резултат наследствено правоприемство, делбеният имот да бъде неподеляем и да
представлява жилище по предназначението си, съделителят/те да е/са живял в
имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
В
случая безспорно се касае до неподеляем жилищен имот. Искането е направено в
предвидения преклузивен срок. Установи се от събраните по делото гласни
доказателства- показанията на свидетелите Д. Г., Р. Г., Н. А. и С. М., че към
момента на откриване на наследството на В. К. П. и съответно на Г. П. П., А.П.П. и А.П.П. са живели в имота. А от писмени
доказателства - представените от съделителите А.П.П. и А.П.П. справки за имотно
състояние от Служба по вписванията гр. П. по отношение на всеки един от тях за периода от
25.04.1917 г. до 25.04.2017г. и доколкото се твърдят отрицателни факти и по
делото не са събрани доказателства, които да установяват, че съделителите
притежават други жилища, то следва да се приеме за установено, че е налице и
следващата от предпоставките, предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК, а именно че А.П.П.
и А.П.П. не притежават други жилища.
Последната предпоставка за уважаване
на възлагателната претенция е съсобствеността между страните да е възникнала
единствено по наследяване, тъй като съобразно дадените задължителни указания с
т. 8 на Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК извършването на делбата по чл.
349, ал.2 ГПК е недопустимо, когато е налице комбинирана съсобственост и
делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като
мотивите за това са, че пазарният икономически критерий е определящ при избор
на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е
лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.
С
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за настоящата
инстанция, се допълва схващането за т.нар. комбинирана съсобственост (в този
смисъл решение
№ 18/27.02.2013 г. по гр.д. № 572/2012 г., I г.о., решение № 144 от 11.07.2014
г. по гр.д. № 7209/2013 г., I г.о.; решение № 143/08.02.2017 г. по гр.д.
1693/2016 г., ІІ г.о.; решение № 158/25.11.2016 г. по гр.д. 2233/2016 г., ІІ
г.о. Не се поражда възникнала от различни
юридически факти съсобственост и когато наследниците извършат помежду си
разпоредителни сделки, тъй като по този начин не се променя наследственият
характер на имота, а само се уголемява квотата в съсобствеността на някой от
сънаследниците и имотът остава наследствен, като в съсобствеността не участват
трети за наследството лица, както и когато част от имота е придобит от лице от
кръга на наследниците въз основа на сделка със страни той и общият наследодател.
Указано е в задължителната съдебна практика, че в духа на закона е имотът да
остане в тези случаи в патримониума на един от наследниците.
В
процесния случай, съобразно установеното в производството по допускане на
делбата В. П. и Б. П. са придобили при условието на съпружеска имуществена
общност ½ ид. част, а А.П.П. е придобил правото на ½ ид. част от
собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу изглеждане № **, т. **, д. № ***/1977 г. на ПРС. От представените и приети по делото
като писмени доказателства удостоверения за смърт и наследници на В. К. П., на Б. Д. П. и на Г. П. П. е установено, че конституираните като страни по
делото лица са техни законни наследници.
Видно
от изложеното, всички съделители в настоящото производство са придобили права
върху процесния имот по силата на настъпило наследствено правоприемство, като прехвърлянето
на 1/2 ид. част от недвижимя имот срещу изглеждане, обективирано чрез нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу изглеждане № **, т. **, д. № ***/1977 г. на ПРС се е осъществило между общия
наследодател и един от наследниците, а именно А.П.П.. В този смисъл, с оглед
горецитираната съдебна практика, следва да се приеме, че не е налице смесена
съсобственост.
Всичко изложено налага извода на съда, че
делбата на имота следва да бъде извършена чрез възлагането му в общ дял на
съделителите А.П.П. и А.П.П., съответно при квоти 22/25 идеални части за първия
и 3/25 идеални части за втората, като дяловете на останалите съделители следва
да бъдат уравнени в пари.
Съобразно
квотите им в съсобствеността А.П.П. и А.П.П. следва да заплатят за уравнение на
дяловете на П.Д.П. сумата от 1
271 лева, на Б.М.Д. сумата от 848 лева и на А.М.Д. сумата от 848 лева. Тези
суми следва да се изплатят ведно със законната лихва в шестмесечен срок от
влизане на решението за възлагане в сила, като съделителите придобиват
собствеността след като изплатят определеното парично уравнение и лихвата,
съгласно чл. 349, ал.6 ГПК.
По разноските в производството:
На
основание чл. 355 ГПК, във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Районен съд Павликени следните държавни такси, определени
съобразно стойността на дяловете им: А.П.П. 372.88 лева; А.П.П. 50.84 лева; П.Д.П. 50.84 лева; Б.М.Д.
33.92 лева и А.М.Д. 33.92 лева.
По въпроса за разноските, съгласно
общото правило на чл. 355 ГПК, страните в делбеното производство
заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват
заплатените такси за свидетели, вещи лица и др. подобни свързани с ликвидиране
на съсобствеността, но не и платеното адвокатско възнаграждение. Правилата за
присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един
адвокат, намират приложение в делбеното производство само по отношение на
предявените претенции по сметки. В този смисъл Определение № 335/01.07.2015 г.
по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на I г.о., на ВКС постановено по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК. Това означава, че възнаграждението платено на адвоката относно спора за
делба следва да остане в тежест на платилия го съделител. В случая съделителите
А.П.П. и А.П.П. са представили два договора за правна защита и съдействие
съответно с № *** от 08.10.2015 г. (лист 103 от
делото) и с номер серия ** № **** от 13.01.2017 г. (лист 141 от делото), обективиращи
договаряне за заплащане на адвокатско възнаграждение съответно в размер на 960
лева и на 800 лева, съответно в първата и във втората фаза на делбата. В договора
за правна защита и съдействие съответно с № *** от 08.10.2015 г. е посочено, че същото касае иска за
делба и процесуалното представителство по него в първата фаза, а в договора за
правна защита и съдействие с номер серия ** № *** от
13.01.2017 г. е отразено, че се касае за процесуално представителство по
втората фаза на делбата. Ето защо съдът намира, че направените от съделителите А.П.П.
и А.П.П. разноски за адвокатско възнаграждение за собствения им адвокат следва
да се понесат от тях. За пълнота следва да бъде посочено, че се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 760 лева, по делото са
налични, както вече беше посочено, два договора за правна защита и съдействие
съответно с № *** от 08.10.2015 г. и с номер
серия ** № *** от
13.01.2017 г. Видно е от договора за правна защита и съдействие съответно с № *** от 08.10.2015 г., че страните са уговорили
възнаграждение в размер на 960 лева, платимо по банков път. Съобразно т.1 на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в случай, че това
е станало по банков път следва да се представят доказателства за това.
Доказателства в посочения смисъл по делото не са представени, поради което ако
се дължаха разноски за адвокатско възнаграждение, то претенцията в тази й част
следваше да бъде отхвърлена.
Страните, както вече беше посочено,
с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК следва да разпределят помежду си разноските
по делбата съобразно дяловете си. Като Разноските в размер на 800 лв., които А.П.П.
и А.П.П. са направили за адвокатско възнаграждение на назначения на ответника А.М.Д.
особен представител следва да се понесат от този ответник. Съответно от
разноските, направени от ищците в размер на 400 лева за експертиза, всеки от
ответниците следва да заплати съответна на дела му част или П.Д.П. сумата от 37.50 лева, Б.М.Д.
сумата от 25 лева и А.М.Д. сумата от 25 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК В ОБЩ ДЯЛ на А.П.П., с ЕГН ********** *** и на А.П.П., с ЕГН ********** *** следния
недвижим имот, находящ се в град С., а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VІ-*** в кв.
*** по ПУП на града, с площ от 655 кв. м., при граници:
от две страни улици, имот на П. Х. К. и имот на А. М. П.,
заедно с построените в този имот ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА СГРАДА, с площ 20 кв.
м., ДВУЕТАЖНА ПАЯНТОВА СГРАДА, с площ 57 кв. м., ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА СГРАДА, с
площ 73 кв. м., ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА, с площ 24 кв. м. и
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СТОМАНОБЕТОННА СГРАДА, с площ 19 кв. м., при квоти в
съсобствеността: 22/25 идеални части
за А.П.П., с ЕГН ********** и 3/25 идеални части за А.П.П., с ЕГН **********, като А.П.П., с ЕГН ********** и А.П.П., с
ЕГН ********** ще станат собственици на имота ПРИ УСЛОВИЕ, че заплатят на П.Д.П., с ЕГН ********** *** сумата от 1 271 лева (хиляда двеста
седемдесет и един лева), на Б.М.Д.,
с ЕГН ********** *** сумата от 848 лева (осемстотин четиридесет и осем
лева) и на А.М.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 848 лева (осемстотин четиридесет и осем
лева), ведно със законната
лихва върху сумите, на основание чл. 349, ал.6 ГПК, в шестмесечен срок от
влизане на решението за възлагане в сила на, основание чл. 349, ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 355 ГПК, във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, А.П.П.,
с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Павликени държавна такса в размер на 372.88 лева (триста седемдесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки) както и сумата от 5 лева
(пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 355 ГПК, във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, А.П.П.,
с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Павликени държавна такса в размер на 50.84 лева (петдесет лева и осемдесет и четири стотинки) както и
сумата от 5 лева (пет лева), в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 355 ГПК, във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, П.Д.П., с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Павликени държавна такса в размер на 50.84 лева (петдесет лева и осемдесет и
четири стотинки) както и сумата от 5
лева (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 355 ГПК, във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, Б.М.Д.,
с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Павликени държавна такса в размер на 33.92 лева (тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки) както
и сумата от 5 лева (пет лева), в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 355 ГПК, във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, А.М.Д.,
с ЕГН ********** ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Павликени държавна такса в размер на 33.92
лева (тридесет и три лева и деветдесет и две стотинки) както и сумата от 5 лева (пет лева), в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, П.Д.П., с ЕГН ********** *** да заплати на А.П.П., с ЕГН ********** *** и на А.П.П., с ЕГН ********** *** сумата от 37.50 лева (тридесет и седем лева и
петдесет стотинки), представляваща съответна на дела му в съсобствеността част
от разноските за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, Б.М.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на А.П.П., с ЕГН ********** *** и на А.П.П., с ЕГН ********** *** сумата
от 25 лева (двадесет и пет лева),
представляваща съответна на дела му в съсобствеността част от разноските за
експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, А.М.Д., с ЕГН **********
*** да заплати на А.П.П., с ЕГН **********
*** и на А.П.П., с ЕГН **********
*** сумите от 25 лева (двадесет и пет лева), представляваща съответна на дела му
в съсобствеността част от разноските за експертиза, както и сумата от 800 лева (осемстотин лева)– разноски за
назначения му особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно
с оригинала!
Й.П.