Определение по дело №683/2020 на Административен съд - Варна

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………….2020г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на девети март 2020г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА  адм.д. № 683/2020г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба В. Б., в качеството му на Главнен архитект на Община Варна, срещу Заповед № ДК-11-ВН-07/11.02.2020г. на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна, с която е отменено Разрешение за строеж № 6/29.01.2020г., издадено от Главния архитект на Община Варна за строеж: „Сграда със смесено предназначение, находящ се в УПИ V-10,35 „за смесено предназначение“ /ПИ с ид.10135.4021.76/, кв.2  по плана на м-ст „Джанаварски път“, м-ст „Караулницата“, землище „Владиславово“ гр.Варна.

В придружаващия жалбата писмо, ответникът е изразил становище, че жалбата е подадена в срок, но се явява процесуално недопустима поради липса на правен интерес.

Съдът, след запознаване с материалите по делото и като съобрази действащата нормативна уредба, при преценка допустимостта на жалбата достигна до следните изводи:

Съгласно чл.215 ал.1 от ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл.149 ал.1 от ЗУТ /изм. и доп. ДВ бр.25/2019г./ сочи, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК, като в ал.2 изчерпателно са посочени кои са заинтересувани лица по ал.1 на чл. 149 ЗУТ.

Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл.154 ал.5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Съгласно чл.215 ал.5 от ЗУТ /изм. ДВ бр.25/2019г. в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл.156 ал.3, се призовават ДНСК, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При така описаното, ново законодателно разрешение следва, че органът издал разрешението за строеж няма право да обжалва заповедта по чл.156 ал.3 от ЗУТ. Това е така, тъй като по отношение на Главния архитект заповедта на Началника на РДНСК, издадена в производство по чл.156 ал.3 от ЗУТ се явява контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални административни актове Главният архитект няма право на административно оспорване на процесната заповед, тъй като не засяга, не нарушава нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството му на административен орган, а доколкото вменява задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи, както неговите правомощия да издава административни актове така и правомощията на началника на РДНСК в производството по обжалването на тези актове.

Отделно от горното процесната заповед подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е определен в нормата на чл.149 ал.2 от ЗУТ, като гл. архитект не е измежду изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал.1 от същата разпоредба индивидуален административен акт. Преди изменението на разпоредбата на чл.215 ал.5 от ЗУТ с ДВ бр.25 от 2019г. бе посочено изрично, че органът издал акта по чл.216 ал.1, има право да обжалва заповедта по чл.156 ал.3, което правомощие в актуалната редакция е отречено. Лица, които са правно легитимирани да обжалват Заповед № ДК-11-ВН-07/11.02.2020г. на Началника на РДНСК-Варна са възложителите посочени в отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл.156 ал.4, във вр. с чл.215 ал.4 от ЗУТ.

Призоваването на Дирекцията за национален строителен контрол и на органът, издал разрешението за строеж, така както е посочено в чл.215 ал.5 от ЗУТ, не е идентично с правото на жалба и наличието на активна процесуална легитимация на гл. архитект да оспорва актовете постановени в производството по чл.156 ал.3 от ЗУТ.

Предвид изложените съображения жалбата на архитект Бузев се явява процесуално недопустима поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на оспорващия и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Въпросът за допустимостта на жалбата се следи служебно от съда като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, поради което и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Главнен архитект на Община Варна, срещу Заповед № ДК-11-ВН-07/11.02.2020г. на Началника на РДНСК – Варна, с която е отменено Разрешение за строеж № 6/29.01.2020г., издадено от Главния архитект на Община Варна за строеж: „Сграда със смесено предназначение, находящ се в УПИ V-10,35 „за смесено предназначение“ /ПИ с ид.10135.4021.76/, кв.2  по плана на м-ст „Джанаварски път“, м-ст „Караулницата“, землище „Владиславово“ гр.Варна; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 683/2020г. по описа на Адм. съд – гр. Варна.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :