РЕШЕНИЕ
№ 6913
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110175122 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
„ЗД Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът твърди, че на 11.07.2023г. в гр. София, на бул. „Братя Бъкстон“ № 85, е
настъпило ПТП по вина на водача на МПС марка „Нисан“, с рег. № ...., застрахован при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него- МПС
марка „Бентли Бентайга“, с рег. № ...., е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско+“ по полица № ....,
валидна към датата на ПТП. Уточнява, че водачът на МПС марка „Нисан“, с рег. № .... РМ, е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като при управление на
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и при неспазване на необходимата
дистанция ударил спрялото пред него в колона от автомобили МПС марка „Бентли
Бентайга“, с рег. № ...., поради което го увредил. Поддържа, че е поканил ответника да
репарира вредите, които възлизат в общ размер на 24714.48 лева с включени 15.00 лева
ликвидационни разноски, като ответникът заплатил сума в размер на 8509.85 лева, а
остатъкът от 16204.63 лева останал непогасен. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 13000 лева - предявен като частичен иск от общата сума от 16204.63
лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение, и законната лихва върху
тази главница от датата на завеждане на исковата молба – 17.12.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането. Представя доказателства и прави доказателствени искания за
1
събиране на гласни доказателствени средства, за допускане на автотехническа експертиза и
счетоводна експертиза, искане по реда на чл. 190 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП между него и собственика на л.а. „Нисан“, механизма на произшествието по
описания от ищеца начин и изпратена от ищеца до ответника регресна покана, по повод на
която при ответника е образувана щета № ...., по която на ищеца е изплатена сума в размер
на 8509.85 лева. Оспорва обаче иска по размер с довод, че не всички вреди са настъпили и са
в причинна връзка с това произшествие. Възразява по размера и с твърдението, че
автомобилът е на повече от 6 години експлоатация към 2017г. поради което е следвало да
бъде отремонтиран на база средни пазарни цени към датата на произшествието, вместо по
уговорения в договора между ищеца и собственика на увредения автомобил начин – в
доверен сервиз с оригинални части от официален вносител на авточасти и оторизиран
сервиз за марки ППС, която не обвързвала ответника. При условията на евентуалност, в
случай, че се установи тотална щета, възразява, че застрахователната стойност на
превозното средство е в завишен размер с оглед неговата действителна стойност на база
средни пазарни цени към момента на ПТП, в който случай се твърди и че размерът на
запазените части е 28%.
В о.с.з. на 01.04.2025г. е допуснато изменение на иска по чл. 411 КЗ чрез увеличаване
на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 15 202,70 лева, предявен като
частичен иск от вземане в общ размер на 16 204,63 лева.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се доказва от материалите по делото - застрахователна полица
№...., че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско“, с клауза „Пълно
Каско“, валиден към датата на ПТП, или за периода 16.01.2023г.-15.01.2024г., за л.а. „Бентли
Бентайга“, с рег. № ...... Не се спори и е обявено за безспорно с доклада по делото, че
съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от
пътно-транспортно произшествие, се покриват от застрахователя /така Раздел II, т. 2.3 вр.
2.1.3 от ОУ/.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 11.07.2023г., с който водачите на
2
участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
местонастъпването му, понесените материални щети, както и механизма. В протокола са
отразени участниците – превозно средство А – л.а. „Нисан“, с рег. № ....., и превозно
средство Б – л.а. „Бентли Бентайга“, с рег. № ..... В графа 12 – „Обстоятелства“ е отразено, че
произшествието е настъпило за превозно средство „А“ „удар в задната част на друго
превозно средство при движение в една посока и в същата лента“, а за превозно средство
„Б“ в паркирано/спряло състояние. В схемата е отразено движението на автомобилите до
удара, както и понесените от превозно средство Б щети – задна броня, лайсна, задна
светлина, заден хвд, накрайници, ауспух и други. Съставянето на протокола по предвидения
ред не е оспорено. Протоколът е попълнен от участниците в произшествието, съдържа
нужните реквизити, поради което и след като не е оспорено авторството му, се ползва с
формална доказателствена сила и се ползва от съда. Протоколът съдържа посочване, че
вината за произшествието е на водача на превозно средство А - л.а. „Нисан“, с рег. № .....
Видно от приложено искане до ищеца за обезщетяване на вредите по л.а. „Бентли
Бентайга“, с рег. № ...., се извежда, че същите са настъпили на 11.07.2023г. около 09:18 часа,
когато при движението си от Околовръстен път по бул. „Братя Бъкстон“ с посока бул. „Тодор
Александров“ и след спиране поради колона от автомобили МПС „Бентли Бентайга“, с рег.
№ .... бил ударен отзад от друг автомобил.
Обявено е за безспорно между страните, че ответникът е застраховател по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка л.а. „Нисан“, с рег. №
...., валиден към датата на ПТП.
Представена е преписка по щета № .... /2023г. на ищеца, от която се установява, че л.а.
„Бентли Бентайга“, с рег. № ...., е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите –
облицовка задна броня, лайсна задна броня, накрайник ауспух ляв и десен, спойлер задна
броня, водач ср. в броня задна. Стойността на щетите била определена на 24699.48 лева,
заплатени от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на дружеството, извършило ремонта, и е
сторил ликвидационни разходи в размер на 15 лева, които обстоятелства са обявени за
безспорни с доклада по делото, срещу който няма възражения.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ищецът е
поканил ответника да плати, в отговор на която покана при ответника е образувана щета №
......, по която на ищеца е изплатена сума в размер на 8509.85 лева
Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало механизма и е
дало заключение, че причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.
Механизмът на произшествието е описан по следния начин – л.а. „Бентли Бентайга“, с рег.
№ ..... се движи по бул. „Братя Бъкстон“ и в района на № 85 водача спира поради
препятствие на пътното платно. По същото време след него се движи л.а. „Нисан“, с рег. №
...., водача на който поради управление на недостатъчно разстояние от движещия се пред
него л.а. „Бентли Бентайга“, с рег. № ...., реализира ПТП, като с предна част го удря в задна
част. Към датата на произшествието л.а. „Бентли Бентайга“, с рег. № ..... е бил на 6 години 5
месеца и 24 дни след пускане в експлоатация и е възстановен в доверен сервиз. Отговорено
3
е, че към датата на произшествието на пазара няма предлагане на необходимите части от
вносители на алтернативни части, като вещото лице е посочило сервизите, в които е
направило справка /стр. 4 долу в заключението/. Даден е отговор, че вредите по л.а. „Бентли
Бентайга“, с рег. № .... са в резултат на удара и стойността им по средни пазарни цени
възлиза на 23697.55 лева, а действителната стойност на автомобила към същата дата –
256036.00 лева. В о.с.з. вещото лице обяснява, че сервизът „Тандер Корпорация“, където е
извършен ремонта, не е официален сервиз на марката „Бентли“, нито пък на друга марка.
Обяснява още, че в калкулацията си е взел стойността на частите с направената отстъпка от
сервиза, която отстъпка се прави предимно към застрахователите, и че ако не се вземе
предвид, то към онази дата ищцовото дружество е заплатило стойност, която се равнява на
средно пазарната.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото не е поставен спор относно механизма на ПТП, както и дали виновен за него
е водачът на л.а. „Нисан“, с рег. № ....., които обстоятелства са обявени за безспорни с
доклада по делото, срещу който няма възражения. При все това, от доказателствата по
делото еднопосочно се изяснява, че на 11.07.2023г. около 09:18 часа л.а. „Бентли Бентайга“, с
рег. № ...., се движи по бул. „Братя Бъкстон“ и в района на № 85 водача спира поради
препятствие на пътното платно, когато и по същото време след него се движи л.а. „Нисан“, с
рег. № ...., водача на който поради управление на недостатъчно разстояние от движещия се
пред него л.а. „Бентли Бентайга“, с рег. № ...., реализира ПТП, като с предна част го удря в
задна част. Установеното поведение на водача на л.а. „Нисан“, с рег. № .... – движение с
несъобразена дистанция с движещите се пред него МПС-та, представлява нарушение на
правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който текст изисква „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“. С
поведението си водачът на л.а. „Нисан“, с рег. № ..... е нарушил посоченият законов текст и е
реализирал удар с автомобила пред него – л.а. „Бентли Бентайга“, с рег. № ....., в резултат на
което за последния са настъпили вреди. При тези съображения възражението за
изключителна вина на пострадалия водач не се споделят.
Внимателният анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност дава основание да се
заключи, че именно в резултат на това произшествие са настъпили вреди и те се изразяват в
щета по задна броня, лайсна задна броня, накрайник ауспух ляв и десен, спойлер задна
броня, водач ср. в броня задна, което е логично от гледна точка начина, по който е станал
4
удара, поради което и релевираното възражение, че вредите не се намират в причинна връзка
с произшествието се явява неоснователно. Този извод следва и от заключението на вещото
лице.
Спорен е размерът на причинените вреди с оглед възражението на ответника, че
обезщетението не може да надвишава действителния размер на вредите към датата на
произшествието.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция, намерила израз в Решение №
267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на
застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка,
е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в
кои случаи.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната стойност на
вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени на неофициален
сервиз към датата на произшествието, тъй като не се твърди и няма доказателства
увреденият автомобил да се намира в гаранция. Напротив, автомобилът не е в гаранция и не
е възстановен в официален сервиз на марката, както се извежда от заключението. От
заключението се извежда и че не се касае за „тотална щета“, поради което и тези възражения
5
остават несподелени. Ето защо, обезщетението се равнява на средната пазарна цена на
материалите и труда, необходими за възстановяване на автомобила. От заключението се
установява, че частите, които е следвало да бъдат подменени, не се предлагат на пазара от
вносители на алтернативни части, поради което и при определяне на средната им пазарна
стойност правилно е взета предвид като изходна точка цената на предлаганите нови части.
Така стойността, необходима за възстановяване на автомобила според заключението на
вещото лице и допълнението му в о.с.з. при изслушване, се равнява на стойността, заплатена
от ищеца, а именно 24699.48 лева. Тази стойност следва да се вземе предвид, без да се
определя обезщетението от вещото лице с дадена отстъпка, тъй като въпросът дали е дадена
отстъпка и какъв е нейният размер, не е поставен като спорен, нито касае реда, по който в
принципен план се определя възстановителното обезщетение, посочен и по-горе, както и
защото това е въпрос на отношения между ищеца и сервиза, извършил ремонта. Платеното
от ищеца обезщетение не надвишава договорената застрахователна сума, която е в размер на
310000.00 лева. Съобразно изложеното, дължимото обезщетение се равнява на сумата от
24699.48 лева, а с включени ликвидационни разноски от 15.00 лева, възлиза на 24714.48
лева, която сума се дължи на ищеца.
След приспадане на платеното доброволно от ответника – сумата от 8509.85 лева, остава
дължимо вземане в размер на 16204.63 лева. Доколкото съдът е обвързан от поисканото с
оглед диспозитивното начало, на присъждане подлежи исканата сума от 15 202,70 лева.
В заключение, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което
следва да се уважи изцяло. Вземането се присъжда със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.12.2024г., до окончателното плащане като акцесорна
последица. Остава несподелено възражението на ответника, че законната лихва върху
увеличената част се дължи от датата на увеличението. По естеството си това не
представлява нов иск, а само изменение на неговия размер. Би могло да се приеме за
логично възражението на ответника, ако изискуемостта на вземането и забавата му се
случват с връчване на препис от исковата молба, в който смисъл е и съдебната практика.
Случаят обаче не е такъв, тъй като вземането е изискуемо и ответникът е изпаднал в забава
преди депозиране на исковата молба, поради което и като акцесорна последица лихва се
дължи от датата на подаването и.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 3332.10 лева, включващи
608.10 лева държавна такса, 600.00 лева депозит за вещо лице и 2124.00 лева с ДДС
адвокатско възнаграждение, което съдът не намалява по релевираното от ответника
6
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
протекло е в едно о.с.з, но не е без значение положения от адвоката труд и рискът, който той
е поел с оглед цената на иска. Използвайки като ориентир текста на чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл. 2,
ал. 7 НМРАВ, според който последен текст разноските при частичен иск се определят в това
производство за цялото вземане, платеното възнаграждение се явява по-ниско от минимално
предвиденото по това правило. Тези разходи се присъждат в тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сума в размер на 15 202,70 лева като част от вземане в
общ размер на 16204.63 лева, с включени в нея ликвидационни разноски от 15.00 лева,
представляваща оставаща неплатена част от регресна претенция за разликата между
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ..../2023г. и доброволно
платената от ответника сума, която щета е образувана за вреди по лек автомобил марка
„Бентли Бентайга“, с рег. № ...., причинени при ПТП, настъпило на 11.07.2023г. в гр. София,
на бул. „Братя Бъкстон“ № 85, причинено виновно от водача на л.а. „Нисан“, с рег. № ....,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2024г., до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ...., да заплати на
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 3332.10 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по следната
банкова сметка на ищеца, посочена от него в исковата молба: ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7