Решение по дело №1683/2021 на Районен съд - Велико Търново

Мотиви към решение №37 от 20.01.2022г., по АНД № 1683/2021г.

Производство по чл.375 и сл. от НПК, вр. с чл.78а от НК.
Предложение от прокурор при ВТРП – Георгиева , за освобождаване от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – глоба на обв.Диана
Петрова А. за престъпление по чл.325в, ал.1от НК.
Прокурорът – поддържа внесеното предложение. Намира деянието за доказано
от обективна и субективна страна и моли за налагане на глоба в минимален размер.
Защитникът - адв.Маречков не оспорва фактическата обстановка и вината на
обвиняемата. Твърди, че в хода на производството обв.Найденова е съдействала на
пострадалото дете за възстановяването му. Моли съда да определи минимално наказание
глоба, с оглед ниската обществена опасност на обвиняемата, както и доходите й.
Обв. А. се признава за виновна и моли за минимална санкция. Поддържа
доводите на защитника си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното :
Обв. Д. П. АНГ. – родена на 06.04.1972г., в гр. Велико Търново, с постоянен адрес - гр.
Велико Търново, ул. „Сливница” №34, българка, български гражданин, с висше
образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********, видно от приложената по
делото справка за съдимост е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК.
Видно от събраните по ДП, свидетелски показания и писмени доказателства, обв. Д. П.
АНГ. и съпругът й живеели в гр. Велико Търново, като от над една година придобили и се
грижели за куче порода „Акита", което било кръстено с името „Хару". Кучето било
своенравно, и въпреки, че било разхождано, то било много енергично и разходките не му
били достатъчни. Обв. А. не го извеждала с поставен намордник, а само с каишка. Св.
К.И.Х. на 15 години, познавала кучето и го била галела много пъти.
На 17.02.2021 г. обв. А. извела кучето на разходка. То било на отпуснат дълъг
повод, без поставен намордник. Обв. А. се намирала на ул. „Сливница в близост до
автобусната спирка, като с нея било и съседското дете - св. Ж.Е.А.. Около 18:00 часа от
автобуса на спирката слязла св. К.И.Х.. Тя слязла в близост до св. Ж.А. и обв. А.. Св. К.Х. се
приближила към тях като говорела със св. Апостолова. Решила да погали и кучето, което
било седнало, приближила се и го погалила с двете си ръце по главата зад ушите. В този
момент, кучето скочило и захапало св. К.Х. в областта на лицето в лявата половина, под
окото. Св. Х. се одръпнала, без обв. А. да осъществи контрол и да възпрепятства
нахвърлянето на животното.След като свидетелката К.Х. се одръпнала окончателно, обв. А.
скъсила каишката и дръпнала кучето. Момичето изпищяло и тръгнало да се прибира към
дома си. Майката на детето- св. А.Х. видяла цялото лице на дъщеря си в кръв. Св. И.Х. и св.
А.Х. веднага закарали момичето до болницата, където Х. била оперирана и раната на лицето
й била зашита.
Свидетели очевидци на горното станали и св.А., св.Б.. От показанията на
свидетеля Сали А. А. се установи, че кучето Хару е проявявало агресия и налитало да хапе
и преди, като ненадейно се хвърляло срещу хората, докато го разхождали и всички от
квартала го знаели като агресивно. Кучото стояло затворено през деня, докато стопаните му
били на работа.
1

Видно от заключението по съдебно - етологична експертиза на животното, кучето
порода акита били предимно своенравни и по тази причина първичното им социализиране
към факторите на околната среда изисква повече упоритост от страна на собственика.
Породата „Акита“ били едри кучета, които изисквали по - голямо физическо натоварване,
повече разходки и движение. Ако двигателната активност била недостатъчна, било
възможно кучето да прояви неподчинение. При липса на достатъчно натоварване кучетата
от посочената порода започвали да „скучаят", като това лесно можело да отключи
необяснима за стопанина агресия. Всяко човешко действие би могло да се възприеме от
кучето като проявена агресия от човека спрямо кучето. В този смисъл, би следвало да се
разхожда с намордник, защото ако животното е било с такъв, нямало да бъде наранено и
ухапано момичето.
Съгласно заключението на съдебно- медицинска експертиза на пострадалата Х. е
била причинена разкъсно - контузни рани по лицето в съвкупност и поотделно причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота с интензивни болки и страдания.
Срокът на лечение за зарастване на раните е бил около 25 дни, при нормално протичащи
оздравителни процеси. Наличният белег под ляв долен клепач и в областта на долната
челюст са с козметичен характер и не променят анатомичната цялост на лицето и не засягат
сетивните функции на кожата в тази област. Белегът в областта на назо-лобиална гънка
/естествена анатомична кожна гънка по хода на ръба на носа, спускаща се към горната устна
и устния ъгъл/ е значително груб, добре визуално доловим от близко и по- далечно
разстояние. Белегът водел до значителна ригидност на кожата и подкожието, като силно
деформира естествена анатомична гънка на лицето, имащо отношение към промяна на
мимиката, т.е. белега водел до загрозяване на лицето. Назначена и изготвена била
допълнителна съдебно¬медицинска експертиза, като вещото лице констатирало, че
увреждането получено на лицето на пострадалата било с постоянен характер.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : С деянието си
обв.А. е осъществила състава по чл.325в, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 17.02.2021г., в гр. Велико Търново, не е положила
достатъчно грижи за гръбначно животно – домашен любимец - куче „Хару", от порода
„Акита ину", мъжки пол, което се е намирало под нейн надзор, в нарушение на
задълженията си по чл.7, ал.1, т.1, т.3, и чл.8, ал.1, т.1, пр.2 и пр.3 от Наредба за
придобиване, притежание , отглеждане на кучета на територията на Община Велико
Търново, в резултат на което, кучето е причинило чрез ухапване на К.И.Х. на 15 години,
средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване - белег в областта на лява назо-
лобиална гънка /естествена анатомична кожна гънка по хода на ръба на носа, спускаща се
към горната устна и устния ъгъл/, водещ до значителна ригидност на кожата и подкожието,
като силно деформира естествена анатомична гънка на лицето, имащо отношение към
промяната на мимиката, което е с постоянен характер - престъпление по чл. 325в, ал.1, пр. 1
от НК.
Макар и законът да не изисква задължително нарушаване на задължение
определено в нормативен акт, то критерят за достътчно грижи следва да почива на
обективна правна основа. В случая, както е повдигнато и обвинението е нарушена
Наредбата за придобиване, притежание , отглеждане на кучета на територията на Община
Велико Търново, която детайлно урежда материята и е издадена на основание чл.21, ал.2 от
ЗМСМА, Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЖ, вменява задължение на собствениците на
домашни животни - компаньони – да не допускат бягство, напускане мястото на
2

отглеждане, навлизане в чужда собственост и това задължение се осъществява чрез
предприемане на подходящи мерки и грижи за предотвратяването му, както и
предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на
обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
Тези задължения са развити детайлно в чл.7, ал.1, т.1, т.3, и чл.8, ал.1, т.1, пр.2 и
пр.3 от Наредбата на Община В.Търново - всеки собственик е длъжен да отглежда кучето -
компаньон по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други
лица; да отглежда кучето - компаньон при условия намаляващи до минимум възможността
за агресивно поведение на животното; при присъствие на кучето - компаньон на обществено
място, собственикът е длъжен да не оставя агресивно куче без намордник; да осигурява
постоянен и непосредствен контрол върху поведението му
С оглед на горните нормативни задължение, може да се изведе извода, че "
достатъчни грижи" в нормата на чл. 325в НК с оглед на обществено-опасните последици
следва да се тълкува именно в смисъла, като грижата, която е следвало да положи деецът за
гръбначно животно, което се намира под негов надзор, така че да не бъдат допускани
инциденти, които ще доведат до причиняване на средна или тежка телесна повреда на човек-
бягства, напускане на мястото на отглеждане, навлизане в чужд имот и предотвратяване на
всякаква проява на необоснована агресия при ситуации застрашаващи живота или здравето
на хора.
В настоящия случай, се установи, че кучето е имало и предходни агресивни
прояви, които е следвало да се съобразят от неговите стопани и в случая обв.А..
Дефиниция на понятието агресивно куче е дадена в § 1, т. 1 на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, според която "Агресивни кучета" са кучета, които
проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в
зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване
на смърт.
Видно от етологичната експертиза кучето порода „Акита“, при недостатъчна
двигателната активност е възможно кучето да прояви неподчинение. При липса на
достатъчно натоварване кучетата от посочената порода започвали да „скучаят", като това
лесно можело да отключи необяснима за стопанина агресия. Всяко човешко действие би
могло да се възприеме от кучето като проявена агресия от човека спрямо кучето. В този
смисъл, би следвало да се разхожда с намордник, защото ако животното е било с такъв,
нямало да бъде наранено и ухапано момичето.
От субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл като форма
на вина. Относно неполагането на достатъчно грижи, обвиняемата е съзнава
общественоопасния характер на поведението си, предвиждала вероятното настъпване на
общественоопасни последици и се е примирявала с възможността да настъпят.
При наложилият се правен извод, съдът, счете, че предложението на прокурора за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата, с налагане на административно
наказание – глоба, се явява основателно. По делото се установи, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК, а именно – за извършеното умишлено престъпление по
чл.325в, ал.1 от НК, се предвижда наказание ЛОС за срок до три години или пробация и
глоба до пет хиляди лева, обв.А. е неосъждана и не е освобождавана по този ред от
наказателна отговорност, няма невъзстановени съставомерни имуществени вреди.
Относно индивидуализацията на наказанието, с оглед относително ниската
обществената опасност на дееца и самото деяние, което не се отлича от общите слуаи,
имущественото състояние и месечен доход от 1000 лева, декларирани в ДП, съдът счете, че
3

следва да бъде наложено наказание – глоба минималния предвиден размер по чл.78а, ал.1
от НК. Ето защо, съдът наложи административно наказание – глоба от 1000 лв., като
адекватна санкция за извършеното престъпление.
Разноски – 738,20 лв., направени в хода на досъдебното производство, на осн.
чл.189, ал.3 от НПК, бяха присъдени да се заплатят от обв.А., в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС.
По тези съображения, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	37
Дата:	20 януари 2022 г. (в сила от 5 февруари 2022 г.)
Съдия:	Младен Димитров

Дело:	20214110201683
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	22 декември 2021 г.

Решение по дело №1683/2021 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите