О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3315 17.09.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 септември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 3692 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от М.И.И., в
която твърди, че на 19.04.2018г. закупил от **** недвижим имот: Дворно място, с
площ от 439 кв.м. находящо се в с. Богомилово, общ. Стара Загора, съставляващо
УПИ XI - 282 в кв. 12, заедно с изградената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, със
застроена площ от 106.38 кв.м. и разгъната застроена площ 234.66 кв.м., заедно
с всички постройки, подобрения и приращения в дворното място. Сочи, че върху
имота имало учредена законна ипотека в полза на Сибанк ЕАД, като **** го бил уверил,
че в кратък срок щял да заплати сумата по кретита и щял да заличи ипотеката.
Сочи, че през м. юни
Заявява, че **** много пъти му бил
помагал в трудни моменти. В случая такъв момент бил за ****, защото предстояло
кредитът му да стане предсрочно изискуем. Същевременно имал интерес това да не
се случи, тъй като с неговия имот в с. Богомилово бил обезпечен въпросния
кредит. Предложил да обезпечи заема, като учреди договорна ипотека върху имота,
вместо прехвърляне собствеността върху имота, но К. отказал предложението му.
Поради което единственият начин К. да отпуснел заема бил чрез прехвърляне
собствеността върху имота. Предвид това, сочи, че дал съгласието си за исканото
обезпечение, още повече Георги бил поръчител по заема, същият винаги спазвал
думата си и знаех, че и в този случай ще спази уговорката си да върнат заема до
13.01.2019 г.
Твърди, че на 13.07.2018 г. К.И. *** с ****
и се срещнали заедно. На срещата присъствали и ****, ****, **** И. и ****. След
което отишли при нотариуса и прехвърлили на К.И.И. собствения му недвижим имот,
а именно:
- Дворно място, цялото с площ от 439
кв.м. (четиристотин тридесет и девет квадратни метра), находящо се в с .
Богомилово, ЕКАТТЕ 04738, общ. Стара Загора, представляващо имот № 501.282
(петстотин и едно, точка, двеста осемдесет и две), с граници и съседи на имота:
улица на община Стара Загора, ; имот № 501.284 - двор на **** и имот № 501.878
- двор на ****, за който имот е образуван УПИ XI - 282 (единадесети, отреден за
имот двеста осемдесет и две) в кв. 12 (дванадесети) по плана за регулация на с.
Богомилово, общ. Стара Загора, одобрен с Решение № 70 от 26.02.2004 г. на
Общински съвет - Стара Загора, целия урегулиран поземлен имот с площ от 439
кв.м. (четиристотин тридесет и девет квадратни метра), с граници на УПИ: от североизток
- УПИ X - 284; от югоизток - улица; от югозапад и от северозапад - УПИ XII -
878, заедно с всички постройки, подобрения и приращения в описаното подробно
по-горе дворно място, в т.ч. и ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 106.38
кв.м. (сто и шест цяло и тридесет и осем стотни квадратни метра) и разгъната
застроена площ 234.66 кв.м. (двеста тридесет и четири цяло и шестдесет и шест
квадратни метра, срещу което той му превел по банков път сумата 16 000лв. и
предал останалата част от заемната сума до 50 000 лв. в брой на ****, за
да заплати кредита си. Сочи, че веднага изтеглил сумата от 16 000лв. и ги
предал на ****, а той още същият ден заплатил пълния размер на сумата по
кредита си в Сибанк ЕАД /ОББ АД/.
За получената сума в размер на 50 000лв.
и поетото задължение за връщането й, заедно с дължимата лихва и направените
обезпечения, заемополучателят **** и поръчителят по заема **** издали
разписка/обратно писмо/ по искане на К.И..
В края на
Твърди, че до него достигнала
информация, че имота е обявен за продан в агенция за недвижими имоти /imoti.bg/.
При справка в сайта, установил, че действително има обява на имота му за
продажба. Така също цената на имота се променяла всеки ден в посока
понижаването й, което криело риск от бърза продажба на имота.
Поради изложеното, сочи, че за него е
възникнал правен интерес да заведе настоящия иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 152
от ЗЗД за прогласяване на нищожен поради противоречие със закона, договор за
продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с което
да прогласи за нищожен поради противоречие със закона, договор за продажба на
недвижим имот от 13.05.2018 г. /подробно описан по-горе/, сключен между М.И.И.,
ЕГН ********** и К.И.И., ЕГН **********, като приеме за установено по отношение
на К.И.И., ЕГН **********, че М.И.И., ЕГН ********** е собственик на процесния
недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
Претендира направените по делото
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника К.И.И., в който заявява, че предявеният
иск е допустим.
Заявява, че оспорва изцяло предявения
иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли и да му присъди разноските
по делото. Оспорва в пълен обем твърдените факти и обстоятелства в исковата
молба и счита, че искът е недоказан.
Сочи, че между страните имало сключена
валидна и законосъобразна сделка за покупко-продажба на недвижим имот,
обективирана в Нотариален акт № 13, т. 6, peг. № 11818, дело № 766 от
13.07.2018 г. на нотариус Денчо Недялков. Волята на страните била само и
единствено покупко-продажба на имота описан в договора. Оспорва твърдението, че
сделката била обвързана с цел обезпечение на договор между ответника и трети на
спора лица. Продажната цена била платена на ищеца.
С предявяването на иска по чл. 26, ал. 1
във вр. чл. 152 от ЗЗД се целяло опровергаване на съдържанието на този
нотариален акт, които имал характер както на документ изходящ от ищеца
/подписан от него/, така и на официален удостоверителен документ - относно
удостоверените от нотариуса обстоятелства, а именно, че страните в нотариалното
производство са се явили пред него и са направили отразените в акта изявления.
Поради това и на основание разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ГПК,
сочи, че не било допустимо със свидетелски показания да бъдат опровергавани
както изявленията на страните в нотариалното производство, така и
удостоверените от нотариуса обстоятелства. В тази връзка възразява, да бъдат допуснати
по делото свидетелски показания.
Оспорва да бъде допуснато по делото
доказателството представено от ищеца РАЗПИСКА/ОБРАТНО ПИСМО, подписано от трети
за спора лица, нямащи нищо общо с отношенията между продавача и купувача по
договора.
Твърди, че така нареченото „обратно
писмо", представлявало изходящ от ответника документ, който да прави
вероятно твърдението на ищеца за привидно съгласие. В настоящият казус било
представено обратно писмо подписано от трети лица. „Частния свидетелстващ
документ има висока доказателствената стойност, когато издателят му
удостоверява неизгодни за себе си факти. Частният свидетелстващ документ, не се
ползва с доказателствена стойност, ако с него издателя му удостоверява изгодни
за себе си факти. Такъв документ представлява писмено твърдение на
заинтересуваната страна. Този саморазбиращ се извод формира старинното правило
„scriptum pro scribente nihil probat sed contra scribentem". - из,
Българско гражданско процесуално право на **** стр. 282. Сочи, че в случая чрез
този документ, съставен от трети лица за спора, ищеца се домогвал да събори
една съвсем законосъобразна сделка. В тази връзка този частен документ нямал
доказателствена стойност. Видно било че е съставен изкуствено, само и
единствено с цел използване по това дело. Оспорва този документ и
доказателствената му стойност. Грешно било твърдението, че този документ бил
издаден по искане на К.И.И.. Твърди, че никога между страните /и трети лица/ е
нямало взаимоотношения по предоставяне на заем, а единствено сделка за
покупко-продажба на имота. Заявява, че прозирал един добре написан сценарий от
страна на ищеца, зашит обаче с бели конци. Използван бил скалъпен и смехотворен
документ, подписан от едната страна по „заемно правоотношение" без никаква
доказателствена стойност, както биха казали по възрастните адвокати - една „уйдурма”.
В допълнение заявява, че, ищеца се домогвал да
докаже сключен договор за заем със свидетелски показания и обратни писма
подписани от „заемополучател" и „поръчител”, но не и от другата страна по
договора. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 било недопустимо да се установяват
договори на стойност над 5000 лв. чрез свидетелски показания, а скалъпеното
обратно писмо нямало доказателствена стойност, за възникнали каквито и да било
облигационни отношения между страните, поради изложените по-горе съображения
относно доказателствената стойност на частния документ. Това била още една
причина да бъде отказано допускането на свидетелските показания, а този
документ да бъдел изключен като доказателство по делото. Налице бил опит да се
събори една действителна сделка със сътворени в последствие документи, вероятно
антидатирани. Това само по себе си застрашавало търговския оборот и било меко
казано „нагло".
Сочи, че гласни доказателства за установяване
на привидност не били допустими, тъй като важи забраната на чл. 165, ал. 2 от ГПК. От представените писмени доказателства нямало нито една индиция за
привидност, с оглед липсата на доказателствена стойност на представеното
обратно писмо, както и липсата на „изходящи от другата страна или
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението й, че съгласието е привидно”.
Моли да не се допускат до разпит
свидетели за доказването на описания в отговора на исковата молба сключен
договор за заем, тъй като съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК било недопустимо
да се установява със свидетелски показания сключването на договор на стойност
по-голяма от 5000 лв., а в настоящия случай се твърдяло, че бил сключен договор
за заем на стойност 50000 лв.
В този смисъл била и практиката на ВКС с
Определение № 1189 от 30.09.2009 г. по гр. д. № 1268/2009 г. на ВКС. III г. о.
„Когато ищецът следва да докаже с
допустими от закона средства, че прехвърлянето на определена сума е направил като
заем, даден на ответника, такива средства не могат да бъдат показанията на
свидетели, в случай че другата страна се е противопоставила изрично на
това."
Решение № 51 от 21.07.2010 г. по т. д.
№ 528/2009 г. на Върховен касационен съд.
„За допускането на свидетелски
показания по направено изявление за опровергаване на съдържанието на нотариален
акт, съдът преценява конкретните твърдения на оспорващата страна. Ако страната
цели разкриване на симулация, гласните доказателства са допустими при наличието
на предпоставките по [чл. 165, ал. 2 ГПК]. Ако опровергаването на съдържанието
не включва твърдения за привидност на изявлението, забраната по [чл. 164. ал. 1,
т. 2 ГПК] е непреодолима, а по [чл. 164. ал. 1. т. 6 ГПК] - свидетелите са
допустима само при изрично съгласие на страните."
Това били всички факти и обстоятелства
изложени в исковата молба и смята, че след като не били налице предпоставки за
допускане на свидетелски показания за установяването на наличие на симулативна
сделка /привидност/, договор за заем /заемно правоотношение/- недопустимост
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за установяването на договори на
стойност, по-голяма от 5000 лв. не следвало в настоящото производство въобще да
се допускат до разпит свидетели, като заявява, че КАТЕГОРИЧНО ВЪЗРАЗЯВА ДА
БЪДАТ ДОПУСКАНИ.
Моли да не бъдат допускани като
доказателство по делото и хвърчащи листи /електронно извлечение от сайт
imot.bg/ извадени от сайтове за обяви, които свободно можели да бъдат скалъпени
по най- различен начин и нямали реквизитите на документ.
Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли съда да осъди ищеца да заплати
всички направени по делото разноски, в това число адвокатски хонорар.
От обстоятелствата изложени в исковата
молба се налага извода, че е предявен
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 152 от ЗЗД –
прогласяване на нищожността на сделка, поради противоречие със закона. В тежест
на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава претенциите за
нищожност на сделката, а ответникът следва да докаже възраженията си във връзка
с валидността на сделката. Съгласно чл.
26, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на
закона. При противоречие със закона трябва да е налице несъобразяване с
предписанието на императивна правна норма. Ищецът следва да представи
доказателства относно твърдяната недействителност на сделката и на кои правни
норми противоречи.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни
да постигнат споразумение. Спорът може
да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като писмени
доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите са
допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Съдът счита, че следва да
остави без уважение искането за допускане на гласни доказателства, с оглед
установяване на заемно правоотношение между страните, тъй като в настоящия
случай се твърди в исковата молба, че е
сключен договор за заем на стойност
50 000 лв. С оглед забраната на чл. 164, ал.1 т.2 от ГПК е
недопустимо събиране на гласни доказателства, след като е налице противопоставяне
от ответната страна съгласно чл. 164, ал.1, т.6 ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Нотариалан
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.07.2018 г., № 13, том VI, peг. №
11818, дело 766 от
ОСТАВЯ
без уважение искането
за допускане на гласни доказателства.
УКАЗВА на страните в срок до следващо съдебно
заседание да представят с молба банкова сметка, ***зитив да им бъдат присъдени
претендираните разноски.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 13.11.2019 г. от 10.15 ч., за която дата да
се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.