Решение по дело №742/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 191
Дата: 18 септември 2019 г.
Съдия: Николай Петков Ненов
Дело: 20193100600742
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер191/18.9.2019г. Град Варна

 

 

Варненският окръжен съд                                                   Наказателно отделение

На  осемнадесети юли                                      Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                    

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ДЕНЕВ   

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ПЕТКОВ   

                МАРИН АТАНАСОВ

 

Секретар Катя Апостолова   

Прокурор – Деян Душев 

 

като разгледа докладваното от съдия Н.Петков  ВНОХД 742 по описа на съда за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид:

                     

 Предмет на въззивното производство е присъда № 87 по НОХД № 1891/2018 год. по описа на Районен съд – Варна, III -ти  наказателен състав, постановена на 04.04.2019 год., с която подсъдимият И.М.М. е признат за виновен:

- за това, че на 23.08.2017г. в гр. Варна, м-ст „Кабакум", причинил лека телесна повреда на Я.Г.Д., изразяваща се в травматични оттоци в лявата лицева половина, кръвонасядания в областта на лявата скула, контузия на лявата долночелюсна става, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота,като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.

- за това, че на  23.08.2017 г. в гр. Варна м-ст „Кабакум", в условията на продължавано престъпление, се заканил на Я.Г.Д., с престъпление против неговата личност - с убийство на Д. с думите: „Ще те разпоря като прасе, ще те заколя" и „Ще те смажа, ще те ударя", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по  чл. 144 ал.З вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.

-  за това, че на 23.08.2017 г. в гр. Варна, м-ст „Кабакум", управлявал МПС - лек автомобил „Опел Корса" с per. № В 9886 НС, след употреба на наркотични вещества - кокаин и канабис, установено по надлежния ред с техническо средство Drug test 5000 с фабричен №ARJM - 0053 с проба 059 – престъпление по чл. 343 Б ал.З от НК, за което му е наложено наказание  Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Глоба“в размер на 800.00 лева

На основание чл.343г от НК, на подс.М. е наложено и наказание  „Лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година.

На основание чл.23 от НК наказанията на подсъдимия са групирани, като му е наложено  най-тежкото от тях, а именно Лишаване от свобода“  за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, като са присъединени и наложените наказания „Лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година, както и наказанието „Глоба“в размер на 800.00 лева

На основание чл.67 ал.3 от НК по време на изпитателния срок спрямо подс. М. е наложена и пробационната мярка „Включване в програма за обществено въздействие – „овладяване на гнева“.

На основание чл.45 от ЗЗД,  подс. М. е осъден да плати на Я.Г.Д., сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл.144 ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК неимуществени щети, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието  – 23.08.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и  сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл.131 ал.1 т.12 от НК неимуществени щети, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието  – 23.08.2017г.

Срещу първоинстанционния съдебен акт e постъпила жалба от адв.Г.С. *** – защитник на подс.М. и допълнение към същата, в които се излагат доводи за неправилност,  незаконосъобразност и необоснованост на така постановената присъда, постановена при съществени процесуални нарушения. Аргументи за посоченото се изтъкват в допускането на пороци при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото от страна на първоинстанционния съд, довели до неправилно приложение на материалния закон и постановяване на съдебен акт, базиран на предположения и хипотези. В подкрепа на това се изтъква игнорирането изцяло на редица свидетелски показания с аргументи, които въпреки, че са относими и към кредитирани такива, последните са приети от съда. Сочи се, че съдът не е коментирал редица възражения на защитата свързани с твърдяното от страна на пострадалия, както и със заключението на изготвената му по делото СППЕ, с годността на тест - касетата. Видно от мотивите на ВРС, според защитата съдът не е изяснил релевантни и относими към предмета на доказване факти според разпоредбата на чл.102 от НПК. Въз основа на така посоченото се иска отмяна на обжалваната присъда и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно – постановяване на друга присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан.

Постъпила е и жалба, както и допълнение към нея  от адв.Д. от АК-Варна – процесуален представител на Я.Д., срещу  гражданско-осъдителната част на така постановената присъда, с доводи за неправилност на същата, предвид прекомерно занижаване както на наложените наказания, а така и  на уважения размер на предявените граждански искове  - несъответен на размера, който следва да обезщети претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Иска се присъдата в тази си част да бъде изменена, както по отношение на наложените наказания, така и досежно гражданските искове, които да  бъдат уважени до пълния им размер.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност и законосъобразност на  първоинстанционната  присъда, като счита, че същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Адв.И. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Я.Д., счита, че присъдата на Районен съд-Варна, следва да бъде потвърдена в наказателно-осъдителната  й част и изменена единствено по отношение на размера на уважените граждански искови, които да бъдат уважени в пълният им размер.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, адв.Янчев – защитник на подс.М. сочи, че изцяло поддържа депозираната пред въззивния съд жалба и посочените в същата основания срещу първоинстанционната присъда, която намира за постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, които предпоставят нейната отмяна. Алтернативно моли подзащитният му да бъде оправдан, като гражданските искове бъдат отхвърлени.

Подсъдимият М. заявява, че иска справедливо решение.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

           

В конкретния случай първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства, е приел за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка:

 

На 23.08.2017 г., сутринта св.Я.Д., с  лек автомобил, марка „Ауди А3" пътувал за работа към лифт „Кабакум"-Варна, където работел като оператор в дружеството  „Вита 2014" ЕООД. С него бил и св.Любомир С.. Около 08:50 часа, се движел  по крайбрежния път на плаж „Кабакум", след автомобил, управляван от свид.К.И., в който пътувала и  св.Антония Д., който внезапно спрял и паркирал перпендикулярно на пътя с предната си част, насочена и към заведението, до което бил подсъдимия М.. Св.Д. потеглил рязко напред с автомобила си, който бил междувременно спрял изчаквайки маневрите на св.И.,   при което „превъртял“ гуми, вдигайки с тях  пясък от пътя. Стигайки лифта той спрял автомобила си, а свид.С. слязъл,  за да вземе намиращите се в близкия бар ключове, за мястото където паркирал колата. Изчаквайки го,  свид.Д. направил обратен завой и спрял автомобила с предната му част към  вратата на лифта.  Междувременно, подс.М., който се ядосал на видяното „превъртане“ на гуми и вдигналия се от това прах се  качил в автомобила си „Опел Корса" и последвал този на св.Д.. След спирането му при което пострадалия изчаквал колегата си, подсъдимият също спрял със своя  - на около метър в дясно  от него, успоредно на пътя, слязъл и се насочил към водача на л.а. „Ауди А3", който седял в него, като стъклото на  шофьорската  врата било изцяло свалено и  през отворения прозорец, крещейки как може да кара като ненормален, нанесъл удар с юмрук в лявата страна на лицето на св.Д.. Обръщайки се към нападателя си, св.Д.  видял, че същият държи в дясната си ръка нож, който насочил  към врата му и започнал да крещи „Ще те разпоря като прасе, ще те заколя". Това много изплашило св.Д., който помислил, че ще бъде наранен, като с две ръце избутал подс.М. и успял да заключи вратите на автомобила си да и вдигне стъклата на прозорците. В този момент към тях се се приближил св. М., който разхождайки се  станал случаен свидетел на инцидента, при което  решил да се притече на помощ на пострадалия, При появата му, подс.М. ругайки се отдалечил от автомобила на св.Д., като  хвърлил ножа в колата си. Тези негови действия били възприети и от свид. К., работеща на бара срещу лифта, която се обадила на спешен номер 112. Малко след това, когато  св. Д. и  св.С.  влезли  в зоната на лифта, подсъдимият се върнал и заплашил св.Д. с думите „Ще те размажа, ще те премажа", държейки същия нож в дясната си ръка, но сгънат, като  продължил да крещи и да заплашва. Разбирайки, че е извикана полиция заявил, че ще чака в бар по - надолу по алеята и си тръгнал.

Във връзка с подадения сигнал, на място пристигнал автопатрул 513 към Пето РУ при ОД МВР-Варна – св. И.И. и св.С.Р., които разговаряли с намиращия се там св.М.. Същият им казал какво се е случило, като им показал модсъдимия и пострадалия. Същият бил с видим оток на лявата скула. След като установили самоличността им, полицейските служители ги поканили  в сградата на Пето РУ МВР-Варна, до която подс.М. отишъл с автомобила си -  "Опел Корса" с ДК № В 9886 НС, заедно със св Ив.И.. Междувременно в Пето РУ МВР-Варна бил извикан служител от сектор „ПП" при ОД МВР-Варна, за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, каквата била направена на подс.М., след като св. Я. М. му разяснил целта на същата и след като получил неговото съгласие.  С техническо средство „Drug test 5000", фабричен номер ARJM-0053, проба №059, бил отчетен положителен резултат за канабис и кокаин. Св.М. съставил протокол за извършената проверка и запечатал пробата. На подс.М. бил издаден талон за медицинско изследване №0016788 и отведен във ВМА Варна за вземане на кръвна проба. В лечебното заведение, подсъдимият отказал да даде кръв за изследване, което било отразено в протокол.

В хода на разследването по образуваното досъдебно производство била изготвена съдебно медицинската експертиза, от заключението на която е видно, че  на св. Я.Д. са установени травматични отоци в лявата лицева половина, кръвонасядания в областта на лявата скула, контузия на лявата долночелюстна става, които са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени при удари с юмруци. В своята съвкупност тези травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, и отзвучават без дефицит за период от около 10 дни.

Назначена е и съдебно психиатричната експертиза на подс. И.М., видно от заключението на която, същият не страда от психично заболяване. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице е разстройство вследствие употреба на канабиноиди, вредна употреба на марихуана. Към момента на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психическото и физическото състояние на М. му позволява да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.Той е психично здрав и е в състояние да участва адекватно в процесуално-следствените действия.

Видно от  заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, свид. Я.Д. не страда от психично разстройство. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Ситуацията на 23.08.2017 г. за него е била фрустрираща, но не животозастрашаваща или такава с която свид. Д. не би могъл да се справи. Преживяното от свид. Д. не се е трансформирало в психична травма и не е дало отражение в неговата психика. Към момента на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от приобщените по делото и кредитирани от съда показания на свидетелите, частично кредитираните обяснения на подсъдимия, заключенията на съдебно-медицинската, психиатричната и комплексната експертизи, писмените и веществени доказателства по делото. ВРС след анализ на събраните по делото доказателства е постановил присъдата си, като е приел, че подсъдимият М.,  с действията си е осъществил от обективна и субективна страна престъпления по чл.131 ал.1 т.12 от НК, по чл. 144 ал.З вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 и по чл. 343 Б ал.З от НК, с който настоящата инстанция изцяло се солидализира. 

Въззивната инстанция изцяло подкрепя направения от първоинстанционния съд анализ на ангажираните по делото доказателствени материали. Освен, че анализът на доказателствата е правилен и логичен, въз основа на него се установява по един категоричен начин приетата от първоинстанционния съд и възприета от въззивната инстанция фактическа обстановка. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства, свързани с механизма на извършваните деяния и авторството на подсъдимият, които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност. Обсъдени са всички дадени показания като е даден точен и ясен отговор на това, защо съдът е дал вяра на едни, които очертават престъпното поведение на подсъдимия, както и защо не се дава вяра на други. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му подробно са обсъдени събраните по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им тълкуване и в този смисъл и ВОС намира за неоснователни релевираните от страна на защитата възражения за противното.

Настоящият състав, също както първостепенния, се довери и постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Я.Д.,  В.М., К. К., Ант.Д., К.И., Ив.И., Св.Р., Л.С. и Я. М. дадени пред съда, както и от приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК показания на В.М., Ив.И. и Св.Р.,  от частично кредитираните обяснения на подсъдимия и показания на св. Д.Д.-приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и 2 от НПК, на св.М.А. и св.Б.Н.-приобщени  по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т. 2 от НПК, както и експертните мнения на изготвилите съдебните експертизи лица.

 

В мотивите на контролирания съд са изложени подробни съображения, свързани с проверката за достоверност на показанията на св.Д. от други доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите-очевидци  В.М. и К. К.. Районният съд е направил много подробен и задълбочен анализ на показанията на тези свидетели и правилно е стигнал до извода, че въз основа на тях се изгражда цялостната картина на относимите процесни деяния. От тях се установяват обстоятелствата по времето и мястото на събитията и естеството на същите. Свидетелите К. и М., като преки очевидци дават непосредствена информация относно инкриминираното поведение на подсъдимия спрямо св.Д.. С оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимия, тази група гласни доказателствени средства са били внимателно проверени от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност, като съдът е подходил внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща се в тях. Анализът, който е направил не страда от пороци, съобразен е с правилата на формалната логика и изцяло се споделя и от настоящата инстанция.

Въззивният съд констатира, че е налице последователност и в изложеното от св. Д. по време на разпитите в хода на наказателното производство, в които пресъздава по еднопосочен начин хронологията на случилото се на инкриминираната дата, в рамките, на която очертава конкретиката на осъществилия се инцидент. Показанията на св. Д. се отличават с ясни спомени и фактологично излагане на възприятия относно времето и мястото на инкриминираното събитие, начинът на осъществяване на деянията спрямо него, както и действията на подсъдимия. Същият е разпитван подробно пред органите на ДП, както и при разглеждане на делото пред първата инстанция, пред които е посочил едно и също, а именно: хронологията на случилото се, датата и мастото,  действията на подсъдимия по нанасянето на телесната му повреда и отправените заплахи с нож в ръка. В тази връзка, прави впечатление, че в нито един момент от разпита си, извършен в хода на съдебното следствие Д. не надгражда или по друг начин трансформира показанията си, отнесени към тези, дадени пред орган на досъдебното производство, а казаното от него носи белезите на последователен и устойчив разказ, независимо от фазата на която е извършен.

Подобно на контролирания съд, настоящият състав счита, че твърденията на св.Д. намират пълна подкрепа в показанията на свидетелите – К. и М. но се допълват и от показанията на свидетелите, Св.Р., Л.С. и И.. Последните не са непосредствени очевидци на деянието, но са възприели пострадалия непосредствено след него, с нараняванията по лицето му, като полицейските служители пресъздават и разказаното им от св. М..

Детайлизиран разказ относно конкретният повод за инцидента се наблюдава в изложеното от св.Д. и св.К.И.,  които са се движили пред автомобила на пострадалия и след паркирането на техния са възприели л.а.“Ауди“ на пострадалия, потеглил рязко по алеята, а св. И. - и потегилият след него, с автомобила си и също свидетел на случилото се – подс.М.. В тази насока са и показанията на св.Н., св.Д. и св.А.. а и обясненията на подс.М., които в тази си част са кредитирани от съда.

Що се касае до така релевираното от страна на защитата възражение свързано с посочената като неправилна аргументация на първоинстанционния съд относно основанията за некредитиране на определени показания, с оглед познанство на свидетелите с подс.М., доколкото от друга страна са кредитирани показания на колеги и познати на пострадалия, то следва да се посочи, че въззивната инстанция не намира посоченото за основателно, доколкото изтъкнатото не е единствената причина обосновала мотивацията на ВРС в тази й част.

Безспорно,  съгласно НПК свидетелските показания са едно от доказателствените средства в наказателния процес за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се извлича не от това какви са отношенията му с подсъдимия/пострадалия, а съобразно това по какъв начин поднася на решаващия орган възприетото от него, както и при преценка на същите с останалите събрани по делото.

 

В конкретния случай, обаче, извън изтъкнатото възражение,  ВРС е изложил множество  аргументи защо и в коя част не кредитира показанията на посочените свидетели -  Д., А. и Н., обосновавайки се с констатираните противоречия относно сочените от тях липса на нож и нанасяне на удари от подсъдимия към пострадалия, разположението на двамата и на автомобилите им един спрямо друг по време на  инцидента,  с установеното: от свид. Я.Д., В.М.,К.К. - насочване на нож, удари от страна на подсъдимия и изречени заплашителни думи, вкл. и когато се върнал в зоната на лифта; възприетите следи от удара по лицето на  свид. Д., непосредствено след инцидента от св.Л.С. и св.Р., които настоящата инстанция прие за изцяло достоверни с оглед на това, че същите изцяло се подкрепят с останалите доказателства по делото, като наред с останалите съответстват и на изводите на вещото лице изготвило съдебномедицинска експертиза, досежно механизма на настъпване на противоправния резултат, обективиран в причиняването на лека телесна повредана пострадалия.

 ВРС е посочил в коя част намира показанията на свидетели -  Д., А. и Н. за тенденциозни и некореспондиращи с релевантната доказателствена съвкупност, поради което дотолкова, доколкото същите се разминават с останалият доказателствен материал, съдът правилно не ги е кредитирал  в частта в която обслужват защитната теза на подсъдимия.  

Правилно съдат е кредитирал и показанията на св.М., по отношение на извършената от полицейският служител проверка на подс.М. и отчетеният от същата резултат с техническо средство „Drug test 5000", положителен за канабис и кокаин, обективиран в съставен от същия протокол, след като подс.М., управлявайки автомобила си се е предвижил до полицейското управление след инцидента, което е било възприето от разпитаните в тази връзка свидетели – св.Д.Д., св.Р.,св.И.И. св.М.. В тази връзка следва да се посочи и че възраженията на защитата свързани с посоченото техническо средство за което се твърди, че недупостимо е използвано, предвид невписването му в списъка по чл.30а от Закона за медицинските изделия, ВОС, също като първоинстанционни съд  намира за несъстоятелни, доколкото употребата на наркотични вещества е установена с годно техническо средство и при спазване на нормативния ред.

Съгласно, чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г., действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние на подс.М. употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответните технически средства и/или чрез медицински или лабораторни изследвания.  Ал. 4 от същата разпоредба сочи, техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, се определят със заповед от министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени от Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването. Със Заповед № Із - 789/12.04.2010 г. /копие – л.30 от нохд/ министърът на вътрешните работи е определил техническите средства за извършване на проверка за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Съгласно изисканата и приложена по делото информация от Изпълнителната агенция по лекарствата, тестовата система Drager DrugTest 5000 и тестовият комплект Drager DrugTest STK 6 са ин витро диагностични медицински изделия по смисъла на от Закона за медицинските изделия  и представляват тестове за установяване на упойващи и наркотични вещества. Тези медицински изделия не подлежат на процедура по регистрация и одобрение, а само на уведомителен режим, когато са "СЕ" маркировка по реда на чл. 15 ЗМИ и притежават документ, удостоверяващ съответствието със съществените изисквания - Декларация за съответствие съгласно Директива 98/79/ЕЕС, издадена от производителя. В конкретния случай в Изпълнителната агенция по лекарствата е била подадена форма за уведомяване с необходимата придружаваща документация от производителя Drager Safety AG & Co. KGaA, Germany за пускане на пазара на тестова касета Drager DrugTest STK 6 и анализаторът за нея Drager DrugTest 5000, с което са изпълнени изискванията на Закона за медицинските изделия и продуктът може да бъде използван от службите за контрол, доколкото и както е посочил и ВРС, съгласно чл 30а, ал.1 от действащия към инкриминарният момент Закон за медицинските изделия, в същия се посочва, че „Изпълнителната агенция по лекарствата поддържа на интернет страницата си списък на медицинските изделия, които могат да бъдат заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от държавния бюджет, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, както и със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения“, като това касае единствено заплащането на включените в този смисък изделия и е несъотносимо към годността на същите.

От друга страна, следва да се посочи, че видно от действащата Наредба № 30/2001 г. За реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства, законодателят е въвел алтернативност в зависимост от обстоятелствата и желанието на нарушителя при избиране на реда за установяване съдържанието на упойващи, респ. наркотични вещества. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, която сочи, че в случаите на оспорване на показанията на техническото средство по искане на водача употребата се установява чрез медицинско или лабораторно изследване. Т.е. съдържанието на наркотични вещества може да се установи както чрез използуване на техническо средство, така и чрез лабораторно изследване, като последното не е задължително. То се прави при оспорване показанията на техническото средство. Ето защо Наредба № 30/2001 г. е предвидила използването на технически средства и/или химико-токсилогично изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ на водача да получи талон за медицинско изследване, неявяване в медицинско заведение за изследване или отказ да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на техническото средство / чл.6 от Наредбата/. В настоящия случай подобно възражение срещу показанията на техническото средство е обективирано в подписания от подс.М.  АУАН, като същият е отказал да подпише  съставения от св.М. Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества с отразените в него показания на техническото средство. Подс.М. е подписал издадения му талон за медицинско изследване. Отведен в определеното лечебно заведение, но  е отказал да даде кръв за анализ. При тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, според която съдържанието на алкохол или упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство, т. е. като достоверен се взема резултатът, посочен от техническия уред. По делото са събрани доказателства за изправността на техническото средство, с който е отчетено наличието на наркотични вещества, както и че осъщественият с него тест е валиден. Показателите на приложеното като веществено доказателство техническо средство - касета, са отчетени съобразно изискванията на Методическите указания относно реда за установяване употребата на наркотични вещества от водачите на МПС с орален тест "Dreger Drug Test 5000". Протоколът за извършената проверка е попълнен стриктно съгласно посочените указания. От материалите по делото не се установява по никакъв начин св. М.. да е допуснал нарушение при осъществяване на посочената в методическите указания процедура при  отчеитането на  положителен резултат за двата вида наркотични вещества - кокаин и канабис.Ето защо ВОС счита, че доколкото е спазен редът, изискуем от закона, при установяване на наркотичното вещество, няма основания да не се приемат посочените от техническото средство резултати.

Във връзка с  възраженията на защитата, че проверката е с негодно техническо средство, неодобрено по съответния ред - тестовата касета "Dreger Drug Test 5000" STK, следва да се посочи, че Анализатора е единна тестова система за едновременно доказване на наличието на наркотични вещества и самата тестова касета "Dreger Drug Test 5000" STK не подлежи на отделно одобрение от "Dreger Drug Test 5000". Анализаторът "Drager Drug test 5000" е предназначен за обработка и анализ на тестови касети. Именно този анализатор като техническо средство е одобрен със Заповедта на МВР, според изискването на ал. 4 от Наредбата -  техническите средства за установяване на "друго упойващо вещество" се определя със заповед на министъра на вътрешните работи след одобряването им от ИА по лекарствата към МЗ. "Drager Drug Test 5000 STK " представлява тест-касета с интегриран тампон за вземане на проба. Безспорно техническото средство, с което се отчита употреба на упойващи вещества, а именно уредът за обработка и анализ на тестовите касети е Анализаторът "Drager Drug test 5000", а всяка една отделна проба се адаптира на съответната касета и се анализира от посоченото техническо средство.В този смисъл и противно на посоченото възражение от защитата, тест-касетите на самостоятелно основание не подлежат на одобрение, тъй като те са част и приложение към съответното техническо средство. 

С оглед посоченото, въз основа на така приетите фактически положения, подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал – гласни и писмени такива, правилен е изводът на първоинстанционния съд за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. от подс.М.. Безспорно е установено, че на посочените дата и място подс.М. е управлявал МПС - лек автомобил „Опел Корса" с per. № В 9886 НС, след употреба на наркотични вещества - кокаин и канабис, установено по надлежния ред с техническо средство Drug test 5000 с фабричен №ARJM - 0053 с проба 059. За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК е достатъчно деецът да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква доказване на неспособност за управление на моторно превозно средство. Законът не е въвел изискване за установяване степента на въздействие на наркотичните вещества върху водачите, доколкото с факта на тяхната употреба вече се презюмира и неблагоприятното им влияние върху способността на водача да управлява МПС. От субективна страна подс.М. е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията му. Същият е съзнавал, че управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества, което води до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки това е предприел действия по управление на МПС. По този начин, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си, той е предвиждал и настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Утвърдено е в наказателноправната теория, че прекият умисъл е единствено възможна форма на вина при съставите на просто извършване /формалните престъпления /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н.д. № 912/2004 г., II н.о. на ВКС/. Престъпното управление на МПС след употреба на наркотици е престъпление на просто извършване, като в състава на чл. 343б, ал. 3 от НК не се сочат конкретни общественоопасни последици.

ВОС не кредитира и възражението на защитата, свързано с дейността на първоинстанционния съд по изясняване на ревентни факти касаещи авторството на подс.М. при осъществяването на деянието по чл.144  от НК, неговата съставомерност, липсата на преценка на събраните по делото доказателства, които според посоченото не успяват да установят несъмнено предявеното обвинение.

В случая, настоящата инстанция счита, че при установяване на правнорелевантните факти, първоинстанционния съд не е възприел превратно доказателствата - в разрез с правилата на формалната логика, като направените изводите са изцяло подкрепени от посочените и събрани по съответния процесуален ред доказателства. Съдът е изградил убеждението си по фактите възоснова на  доказателства, за които е изложил подробни аргументи и които почиват на вярна интерпретация на същите. Според ВОС, цялостният анализ на събраните по делото доказателства, води до  несъмненост и безспорност на същите по отношение на времето, мястото и начинът на осъществените от страна на подсъдимия от обективна и субективна страна и на престъпления както по чл. 144 ал.З вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, така и по чл.131 ал.1 т.12, вр.чл130, ал.1 от НК от НК.

С оглед изложените по-горе съображения,  ВОС намира, че при така установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, 3, вр. чл. 130, ал.1 и ал.2, вр. чл. от НК. Действията  по отношение на пострадалия, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно  за живота, правилно са квалифицирани от съда като причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди - осъществени с мотиви, демонстриращи явно неуважение към обществото, незачитане на правилата за поведение и пренебрежение към човека. В тази връзка, Районен съд-Варна е изложил достатъчни по обем и съдържание мотиви за извода си, че подсъдимият е осъществили обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, с които настоящата инстанция изцяло се солидализира, предвид и което намира за несъстоятелни изложените от жалбоподателя възражения, относими към конкретния  механизъм на осъществяване на деянието.

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съдът е извел и правните си изводи, за осъществено от подс.М. от обективна и от субективна страна престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Репликите на подс.М. към св.Д.:  Ще те разпоря като прасе, ще те заколя" и „Ще те смажа, ще те ударя",  отправени след нанесения на пострадалия удар и придружени с опиране нож до врата му , следва да се квалифицират като закана за убийство, която може да възбуди основателен страх. За да възбуди заканата основателен страх, не е необходимо пострадалият да се уплашил и не е необходимо да са предприети действия по реализирането й, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи, като тези обстоятелства се преценяват каквито са били по време на извършването на деянието / ТР № 53/89 г. на ОСНК/ Годността на заканата да възбуди страх е нейна обективна характеристика, каквато съдът намира, че в случая има. От особено значение тук е и обстоятелството, че подс.М. е държал нож, което е затвърждавало чувството, че заканата може да бъде изпълнена.  В този смисъл и не могат да бъдат кредитирани доводите на защитата намерили аргумент в изготвената по делото СППЕ на св.Д.,  според която ситуацията на 23.08.2017 г. за същия е била определена като фрустрираща, с допълнението, че няма характер на такава, с която пострадалия не би могъл да се справи. От обективна страна за осъществяването на това престъпление е необходимо подсъдимият да е отправил закана за убийство спрямо св. Д., която закана да е била възприета от същия и да е от естество, че да възбуди основателен страх от осъществяването й. Доколкото е видно, че заканата е отправена чрез действия – опиране на нож към врата на свидетеля, за наличието на който, противно на посоченото във въззивната жалба свидетелства както св.Д., така и св.М. и св.К., и придружена с думите Ще те разпоря като прасе, ще те заколя" и „Ще те смажа, ще те ударя",  то безспорно според настоящия състав, заканата е отправена по начин, който да възбуди основателен страх. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че поведението му съдържа закана за отнемане на живота на св. Д..Същият е съзнавал, че заканата може да бъде възприета от адресата като действителна заплаха и е целял това.

Настоящият съд счита, че наложените на подс.М. наказания за осъществените от същия деяния -  „Лишаване от свобода“ в определените му размер и с приложението на чл.66 ал.1 от НК, „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ са съответни на принципа на чл.35 ал.3 от НК и на целите по чл. 36 от НК,  поради което същите се явяват справедливи. Взети са предвид и правилно са оценени, от една страна - високата степен на обществена опасност на конкретните престъпления, и от друга – ниската такава на дееца. Отчетени са липсата на отегчаващите отговорността обстоятелства и наличието единствено на смекчаващи такива.

Присъдата в гражданско-осъдителната й част - за уважените граждански искове за неимуществени вреди в размер на по 1 000 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянията по чл.144, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 от НК, настоящият състав намери,  че следва да бъде изменена,  по следните съображения:

Според настоящата въззивна инстанция, след като в съответствие с доказателствата по делото е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение дължимото на пострадалия обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди съдът не е определил размера му в съответствие с критерия, залегнал в чл.52 от ЗЗД .

Районният съд законосъобразно е приел наличието на елементите от фактическия състав на гражданския иск с правно основание чл.45 от ЗЗД  за причинените с престъпленията по чл.144, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 от НК неимуществени вреди: наличие на противоправни деяния – отправена закана за убийство от подсъдимия към частния обвинител и граждански ищец Д. и причинена на последния телесна повреда по хулигански подбуди, наличие на виновно поведение на подсъдимия, причинени вреди  и  причинна връзка между деянията и причинените неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че съгласно прогласения в чл.52 от ЗЗД  принцип за справедливо възмездяване на причинени неимуществени вреди, присъдените суми, към датата на деликтите, не съответстват на причинените вреди и настъпилите в резултат на тях неблагоприятни за пострадалия последствия. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД  не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В конкретния случай  възрастта на пострадалия, характерът и вида на причинените на ищеца увреждания, техният интензитет и тежест, претърпените болки и страдания, начинът на причиняването им,  мястото където са  осъществени двата деликта,  отразяване на преживяното в психиката на гражданския ищец, което е било фрустриращо за същия - не предполагат присъждане на обезщетенията в размерите, отмерени от първоинстанционния съд, които в този смисъл й ВОС счита за занижени.

Поради изложеното, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД  е 1 600 лв., като до този размер следва да се уважат предявените искове. Поради това и присъдата следва да бъде изменена, като се уважат  предявените искове до посочената сума.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 337 ал. 3, във вр. чл. 334 от НПК съдът,

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 87 по НОХД № 1891/2018 год. по описа на Районен съд – Варна, III -ти  наказателен състав, постановена на 04.04.2019 год. в гражданската й част, като УВЕЛИЧАВА размера на така присъденото обезщетение за неимуществени вреди причинени от деянието по чл.144 ал.3, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК от 1 000 /хиляда/ на 1 600 /хиляда и шестотин/лева и този на така присъденото обезщетение за неимуществени вреди причинени от деянието по чл.131 ал.1 т.12 от НК  -  от 1 000 /хиляда/ на 1 600 /хиляда и шестотин/лева.

УВЕЛИЧАВА размера на дължимата държавна такса от подсъдимия от 80 лева на 128 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

         2.