№ 470
гр. С.З. , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501525 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частната жалба на М. Ф. ИЛ.,
действаща чрез своята майка и законен представител Ф. Д. ИЛ., чрез адв. З.К.
против определение от 12.05.2021г., постановено по гр.д. № 45/2020г. по
описа на РС - Ч., с което се отхвърля молбата за частния жалбоподател за
изменение на решение № 68 от 03.08.2020г. , постановено по делото в частта
за разноските като неоснователна.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага
съображения, че в исковата молба направил особено искане на основание чл.
83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от задължението за такси и
разноски по делото, по което искане съдът не се произнесъл. Едва с
решението по делото съдът се произнесъл по искането, както и приел, че не е
налице хипотезата на чл. 38, ал.1 т. 2 ЗА. Излага подробни съображения, че в
случая става дума за ищец – малолетно лице и получените от това лице
средства по банкова сметка не могат да се използват с оглед на чл. 130 СК от
родителя без разрешение на съда. Счита, че първоинстанционния съд не
съобразил факта, че влезлият в сила АУАН, съгласно съдебната практика
имал сила на влязла в сила присъда и съобразно чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК такси и
разноски по производството не се дължат. На следващо място счита, че са
налице обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от
такси – 1020.66 лв. и разноски за адв. възнаграждение 1295.51 лв., които
съгласно имущественото и състояние били непосилни за нея.
Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго
определение, с което да се освободи ищцата от заплащането на такси и
разноски, като се измени решението, в частта в която е осъдена ищцата да
1
заплати на ЗАД „О.З.“ АД направените разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковете в размер на 304 лв. – разноски за експертизи, за държавна
такса в размер на 779.98 лв. – върху отхвърлената част от исковете и да се
определи и присъди адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА
за оказана безплатна правна защита на ищцата в първата инстанция.
В срока не е постъпил писмен отговор от другата страна ЗАД „О.З.“ АД,
гр.С..
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното определение, районният съд е отхвърлил молбата за
частния жалбоподател за изменение на решение № 68 от 03.08.2020г. ,
постановено по делото в частта за разноските като неоснователна. Изложил е
съображения, че не са налице основания за промяна на възгледите на съда, по
изложените в решението съображения.
Производството по гр.д.№ 45/2020г. по описа на ЧРС е образувано по
молба на М. Ф. ИЛ., действаща чрез своята майка и законен представител Ф.
Д. ИЛ., чрез адв. З.К., против ЗАД „ О.З.“ АД гр.С. за сумата 25 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М.И., 12.35 лв. –
имуществени вреди, заедно със законната лихва и 504.17 лв. законната лихва
върху сумата 5000 лв. за период от 06.12.2018г. до 03.12.2019г. с правно
основание чл.432 КЗО, във вр. чл. 45 ЗЗД.
С решението съдът е уважил частично иска на ищцата и е отхвърлил
искането й за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото. В
мотивите на решението си е приел, че е неоснователно искането на адв. К. за
присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Осъдил е
ищцата да заплати държавна такса върху отхвърлената част от иска и
разноски на другата страна за експертизи и юриск. възнаграждение.
В исковата молба, подадена на 13.12.2019г., ищецът, чрез
пълномощника си сочи, че сумата от 5000 лв. е преведена от застрахователя
по посочената банкова сметка на 03.12.2019г., поради което претендира
законната лихва за посочения по – горе период.
Действително в исковата молба се съдържа искане за освобождаване на
ищцата от дължимите по делото такси и разноски, по което съдът не се е
произнесъл при даване ход на делото, а се е произнесъл едва в мотивите на
решението си.
2
Въззивната инстанция не споделя съображението на районния съд,
изложено в решението и обжалваното определение, че страната не следва да
бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски за
производството, предвид постъпилата по банковата й сметка, нейната или на
пълномощника и сума от 5000 лв. – обезщетение за вреди.
Тази сума е обезщетение, заплатено от застрахователната компания на
малолетния ищец М. Ф. ИЛ., а самото исково производство касае
причинените й по същото правоотношение вреди. На следващо място,
заплатената от застрахователната компания сума има за цел да обезщети
причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП и не следва
да се счита, че е наличност по сметка на ищцата, която да бъде използвана за
заплащане на дължимата по делото държавна такса.
Ето защо искането за изменение на решението в частта за разноските с
правно основание чл.248 ГПК е основателно и следва да бъде уважавано.
Като е достигнал до друг извод, районният съд е постановил неправилно
определение, поради което същото следва да бъде отменено. На основание чл.
83, ал. 2 ГПК, следва да се признае, че ищцата не разполага със средства да
заплати дължимата държавна такса и разноски в производството. Следва да се
допусне изменение на решението на основание чл. 248 ГПК, като се отмени
същото в частта му, в която ищцата М. Ф. ИЛ., действаща чрез своята майка и
законен представител Ф. Д. ИЛ., е осъдена да заплати в полза на държавата по
Бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Ч., сумата 779.98 лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Следва да се определи възнаграждение на адв. З.К., съгласно чл. 38,
ал.1, т.2, във вр. чл. 36, ал.2 от ЗА в размер на 605.62 лв., което ответникът да
заплати.
Неоснователно е искането на ищцата да бъде отменено задължението й
за заплащане на разноски в размер на 304 лв. за експертизи на другата страна.
Тъй като разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на
ищеца само от заплащането на държавни такси и разноски по делото, но не и
от разноските, направени от другата страна. Тези разноски са дължими на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, заедно с определеното юрисконсултско
възнаграждение на ответника.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 12.05.2021г., постановено по гр.д.№ 45/2020г.
3
по описа на Ч.ския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА, че ищцата М. Ф. ИЛ., действаща чрез своята майка и
законен представител Ф. Д. ИЛ., двете от гр.Ч., ул. ****** не разполага със
средства да заплати дължимите по делото такси и разноски.
ОТМЕНЯ решение № 68 от 27.07.2020г., постановено по гр.д.№
45/2020г. по описа на Ч.ския районен съд, в частта му в която се осъжда М. Ф.
ИЛ., действаща чрез своята майка и законен представител Ф. Д. ИЛ., двете от
гр.Ч., ул. ****** да заплати в полза на държавата по Бюджета на съдебната
власт по сметка на РС- Ч., сумата 779.98 лв., представляваща държавна такса,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД гр.С., ЕИК *********, г.С., общ. С., С. **,
район ********* да заплати на адв. З.П. К., ЕГН **********, АК – С.З.,
гр.С.З., ул. ********* сумата 605.62 лв. /шестстотин и пет лв. и 62 ст. /,
представляващи възнаграждение по чл. 38, ал.2 във вр. чл. 36 ал.2 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните, с частна жалба пред ВКС - гр.С., при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4