Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 29.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на
двадесет и първи юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 12152 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от А.Д.Д. ***,
с която предявява иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че на 24.05.2018 г.
около 09,30 часа в гр. София ищцата и при пресичане на бул. „Цар Борис ІІІ“ по
посока на пешеходната пътека на светофара, с десния си крак попаднала на ръба
на дълбока отводнителна канализационна шахта, при което загубила равновесие и
паднала на земята. Твърди се, че шахтата се намира точно до тротоара, от който
започва пешеходната пътека. Твърди се, че шахтата не била на нивото на
платното, а се намирала в квадратен изкоп с дълбочина около 10 см и около 30 см
ширина и дължина, била необозначена и необезопасена, липсвали знаци за
извършване на ремонтни дейности по пътното платно.
Веднага след падането за ищцата настъпил силен шок,
стрес, нетърпима и непоносима остра болка в дясното ходило, заплакала от болка.
Твърди се, че вследствие на горното ищцата получила счупване на метатерзалната кост, с оглед на което кракът й бил имобилизиран с гипс. Твърди се, че и до днес ищцата ходи с
патерици, защото иначе й е невъзможно да се придвижва.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди-болки и
страдания от причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането-24.05.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок на 27.11.2018 г. е
постъпил отговор от ответника Столична община чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Р.К.надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Счита, че с поведението си ищцата сама е
допринесла за настъпване на неблагоприятния резултат, преминавайки не на
пешеходната пътека, а по друг необозначен за преминаване на пешеходци маршрут.
Твърди, че СО не носи отговорност за претърпяната от ищцата злополука. При
условията на евентуалност и в случай, че съдът счете искът за основателен,
оспорва същият по размер като завишен.
Моли съда
да отхвърли предявения иск, при условията на евентуалност да присъди
справедливо обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата
поддържа в съдебно заседание така предявените искове и по съображения подробно
изложени в депозираните по делото писмени бележки. Моли съда да постанови решение,
с което да ги уважи изцяло. Претендира разноски съобразно представен списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
От
разпита на свидетелите Р.Д.Н.и Х.И.Ч.се установява, че на 24.05.2018 г. ищцата
имала уговорка с приятелката си-свидетелката Н.да се срещнат в 09,30 часа на
кръстовището на „Красно село“. Приятелката на ищцата била няколко минути преди
нея на уреченото място и видяла как ищцата се задава срещу нея и в следващия
момент изведнъж рухнала и изпищяла. Свидетелката Н.веднага отишла при
приятелката си и я видяла паднала на земята, единия й крак кървял, крачолът на
панталона бил разкъсан. Ищцата била страшно пребледняла, дори в един момент
загубила съзнание, поради което започнали да я плискат с вода. Другия крак на
ищцата за секунди посинял и се подул. Тя се превивала и пищяла от болка.
Свидетеката-очевидец установява, че ищцата е
паднала като е стъпила в улична шахта. Шахтата била покрита с боклуци, защото е
под нивото на пътното платно и не се вижда много добре. В първия момент не може
да се възприеме, че там има дупка, а тя е някъде около 10 см дълбока, около 40
на 40 см и кракът на ищцата бил хлътнал в шахтата.
Към
момента на произшествието нямало никакви обозначения за наличието на някакво
препятствие. През месец септември на мястото била направена пешеходна пътека и
тази шахта е в рамките на пътеката.
Свидетелката
Н.завела ищцата заедно със съпруга й в „Пирогов“, където след преглед и снимка
било установено счупване някъде в областта между стъпалото и глезена. През
цялото време ищцата изпитвала много силни болки и плачела непрекъснато. Кракът
бил гипсиран и назначени обезболяващи. Ищцата и до днес е на обезболяващи. И в
момента ищцата има непрекъснато нужда от чужда помощ. Придвижването й е много
трудно. В дома тя е или с патерица, или с бастун, или някой от близките й, ако
е там да я подкрепя. Не може да стои права дълго време. По-краткото стоене
права й нанася сериозна болка. Всичко това много променило качеството на живота
на ищцата и от един общителен и контактен човек станала затворена в себе си.
Разпитан
свидетеля Х.И.Ч., също установява към датата на произшествието наличие на шахта
за оттичане на водата, която е поне 10 см надолу в земята хлътнала. В тази
шахта много коли са пукали гуми. Тази шахта рядко се чистела. Шахтата е на „Цар
Борис ІІІ“ № 124, локалното платно, посока „Княжево“. Има кафе, клон на банка,
маси отвън, голяма площадка. На същото място има нова шахта, но пак е под
нивото на самата настилка, пак има пешеходна пътека.
Съдът
кредитира показанията на двамата разпитани свидетели. Същите са дадени
добросъвестно и не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.
В
следствие на претърпяната злополука и в пряка причинна връзка от нея ищцата е
получила счупване на метатарзална кост. За лечение на
травмата, ищцата е постъпила за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД в
рамките на един ден, през който е извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация.
Предписани са аналгитици. Със заключението на СМЕ се
установява, че такъв вид травматични увреждания се получават от усукване на глезенна и ходилни стави, като
обичайното време за възстановяване от тези травми е за около 2-3 месеца.
Травматичната увреда е получена преди една година,
като към момента работоспособността на ищцата е напълно възстановена. Вещото
лице установява, че ищцата е изписана в добро общо състояние, без СНС, което
означава без съдови и неврологични смущения, т.е. няма нарушения в
кръвообращението и периферните разклонения на двигателни и сетивни неврогенни окончания на дясното ходило.
Установява
се, че такъв вид фрактури, неразместени на основата на пета ходилна
кост, налагат носенето на гипсово имобилизация за 30
дни, след което се провеждат рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури за около два месеца.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице. Същото е изготвено обективно и
компетентно, кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността
на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени
вреди на ищцата, произтекли от бездействие на негови служители, които не са
почистили шахта, която се намира под нивото на пътното платно.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищцата тя следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на делинквента и причиняване на вредите при
или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявения иск,
настоящият състав намира, че предявеният иск за причинени на ищцата неимуществени
вреди е доказан по своето основание.
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 11
от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответника/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, които
са публична общинска собственост /чл. 8, ал. 3
от ЗП/.
Съгласно чл.19, ал.1, т.4, б.“б“
от Закона за водите, уличните канализационни мрежи и дъждоприемните
шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с
прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с
изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7, са публична общинска собственост
По делото се установява, че шахтата,
която по същество е дъждоприемна такава, се е намирала
на локалното платно за движение на бул. „Цар Борис ІІІ“ № 124, посока „Княжево“,
установява се, че същата е под нивото на пътното платно. Задължението за поддръжка
на пътя, който е публична общинска собственост, е на ответната община,
съответно нейно задължение е да поддържа и почиства и процесната
дъждоприемна шахта, в какъвто смисъл е и разпоредбата
на чл. 25, ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 година на МРРБ за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Безспорно е налице проявено от
страна на ответната община бездействие по отношение изпълнение на вменените й
със закон задължения, с което бездействие ответникът е допуснал шахтата да е
покрита с боклуци и по този начин да не се вижда, че същата е под нивото на
пътното платно.
Безспорно се установява
наличие на противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на
ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите
действия за почистване на шахтата.
По размера на предявения иск.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания
на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и
продължителността на възстановителния
период.
По въпроса за начина на
определяне на обезщетение, е постановена практика по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 316/14.10.13г. по г.д. №121/13 г.,
ІV ГО, Решение № 32/19.02.15 г. по г.д. №2268/14 г., ІV ГО, и др., съобразно
която размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания-това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко
значение за размера на предявения иск-продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно-медицинската
прогноза за неговото развитие.
С оглед горното и като съобрази,
че ищцата е получила едно травматично увреждане-счупване на метатарзална кост, неразместена фрактура, за лечението на
която не е претърпяла оперативна интервенция, а е носила гипс за 30 дни,
престояла е в болница един ден, възстановяването е продължило в рамките на три
месеца, като към настоящия момент работоспособността на ищцата е напълно
възстановена, не се установяват трайни увреждания (такива
не се установяват и с представените нови доказателства-констатации от извършени
амбулаторни прегледи на ищцата в хода на настоящото производство),
вследствие претърпяната травма, не се установяват психически увреждания,
намира, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 20 000 лв. Според настоящия
съдебен състав тази сума е достатъчна да обезщети ищцата за претърпените
интензивни болки, непосредствено след злополуката, както и за всички битови неудобства,
който е претърпяла в рамките на възстановителния период от три месеца, по време
на който е имала потребност от чужда помощ.
Този размер удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства
по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Като изхожда
от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата,
вследствие претърпения от нея
стрес, непосредствено след злополуката (плачела непрекъснато, включително
и от болка) изведени
както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата над 20 000 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000 лв.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава
и без покана, като мораторната лихва се дължи
от деня на
деликта, поради което съдът присъжда лихва върху главницата от 20
000 лв., считано от 24.05.2018 г.
По разноските:
Ищецът е направила разноски, както следва: 1200 лв.-внесена държавна такса, 200 лв.-депозит за възнаграждение за вещо лице. Претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.,
съобразно договор за правна
помощ от 18.08.2018 г., който
има и характер на разписка,
удостоверящ заплащането на възнаграждението.
Основателно е обаче
възражението за прекомерност
на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. При
материален интерес в размер на 30 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 1 430 лв.
Делото не се отличава нито с
правна, нито с фактическа сложност, поради което съдът намалява претендираната сума на нейния минимум.
При това положение ищцата е
направила разноски в общ размер на сумата от 2830 лв., от която сума и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да й заплати
сума в размер на 1 886,67 лв., която съответства на уважената част от иска
/20 000 лв./.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, какво се дължи
съобразно нормата на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) и следва да бъде определено по
размер по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
По силата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., поради което съдът определя 300
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е
направил разноски в размер на 200 лв.-депозит вещо лице.
От общата сума от 500 лв.
направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сума в размер на 166,67 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от исковете /10 000 лв./
Като краен резултат ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 720 лв. разноски по
компенсация (1886,67-166,67=1720 лв.).
Водим от горното
Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, шести състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С. о., гр. София, район Оборище, ул. „******* да заплати на
основание чл.49, във връзка
с чл.45 от ЗЗД на А.Д.Д., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** адвокат Й.Т. сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от травматично
увреждане, получено в пряка, причинно-следствена връзка с противоправно поведение
/бездействие/ от страна на служители на ответника, изразяващо се в непочистване на шахта,
намираща се под нивото на пътното платно на бул. «Цар Борис
ІІІ» № 124, локално платно, посока
«Княжево» на 24.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
горната главница, считано от датата на увреждането-24.05.2018 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран
размер от 30 000 лв., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата
от 1720 лв./хиляда седемстотин и двадесет лв./ разноски по компенсация.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: