Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр. София, 25,07,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І 14 състав, в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело №13867 по описа за 2017год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е
по предявени от Я.Й.С. срещу П.А.Н. обективно съединени искове, с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 95300,00 щ.д. – главница по договор за заем от 12,06,2014год.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26,10,2017год. до
окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 19060,00 щ.д. – договорна лихва, за периода от 12,06,2014год. до 12,06,2016год.
и сумата от 13287,00 щ.д., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 95300,00щ.д., за периода от 13,06,2016год. до 26,10,2017год.
Излагат се
съображения, че на 12,06,2014год. е сключен договор за заем, по силата на който
Я.Й.С., в качеството на заемодател е предоставил на П.А.Н., в качеството на
заемател сумата от 30000,00щ.д., както и е признато старо задължение на
ответника за предоставен заем в размер на сумата от 65300щ.д., от която по
договор за заем от 01,07,2009год.-15000щ.д. и по договор за заем от 01,08,2009год.-39500щ.д.
Поддържа се, че в договора ответникът е декларирал, че е получил цялата сумата
от 95300,00 щ.д., а е уговорен срок за възстановяването й до 2 години или до
12,06,2016год. Навеждат се доводи, че сумата все още не е възстановена на
заемодателя.
Съобразно изложеното
е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират
се разноски.
Ответникът-П.А. Н. в указания законоустановен срок за отговор
по реда на чл. 131 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва получаването на сума в
размер на 30000щ.д. на 12,06,2014год. Поддържа през 2015год. да са извършени
погасителни вноски по заема на посочени
от ищеца трети лица. Оспорва наличието на стар заем в размер на 65300,00 щ.д.
Съобразно горното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Не претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От
договор за заем от 12,06,2014год. е
видно, че Я.Й. С., в качеството на
заемодател, чрез пълномощник Й.С.Й. е
предоставил на П. А. Н.,
в качеството на заемател парична сума в размер на 30000щатски долара. С чл.1,
ал.1 е констатирано, че към момента на подписване на договора за заем
съществува стар заем в размер на
65300щ.д., които заемодателят е предал
на заемателя през 2009год., а в деня на подписване на договора е предал сумата от 30000щ.д.. С чл.1, ал.2 от
договора страните са констатирали цялата сума от 95300щд. да е предадена като
заем на заемателя и е постигнато
съглашение за връщането й в срок от 2 години.
С
чл.3, т.2 е предвидена договорна възнаградителна лихва в размер на 10% от стойността на даденото,
която съобразно чл.5, ал.2 при предсрочно погасяване на заема се дължи до датата на предсрочното погасяване.
Предвид
приложеното дебитно авизо от 12,06,2014год. и с оглед признание на
ответника заявено в отговора на исковата молба се установява ответникът
Н. да е получил сума в размер на 30000щ.д. на посочената дата.
Приложени
са два броя разходни касови ордери от
31,08,2015год. за сума в размер на 1500,00лв. в полза на А.Х.и от
03,08,2015год. за сума в размер на 1000лв.,
които с оглед становище заявено от процесуалния представител на ищеца в с.з. от 04,06,2018год. са част от претендираната
с исковата претенция заемна сума.
Други относими към
предмета на делото писмени доказателства не са представени.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо да се установи наличието на предвидените законови предпоставки на чл.240 от ЗЗД, а именно наличие на валидно възникнало облигационно задължение по сключен между страните договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга заместима вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне заетата сума или вещ предмет на заемното правоотношение.
В тежест на ответника е да установи релевираните възражения, че сумата е върната.
По исковата
претенция с пр.осн.чл.240, ал.1 от ЗЗД за сума в
размер на 65300,00щ.д.–главница по договор за заем от 2009год. и 30000щ.д. по
договор 12,06,2014год.;
Представения договор от 12,06,2014год., в частта
касаеща съществуването на стар заем в
размер на 65300щ.д., съдът намира да е съглашение, с което страните са преуредили предходно съществуващо договорно правоотношение
по сключен договор за заем от 2009год. за обща сума в размер на
65300,00щ.д. Предвид изрично заявеното
признание на ответната страна сумата от 65300щ.д. е предадена на
заемателя-чл.1, ал.2 от договора, което има доказателствена стойност срещу
издателя си за удостоверените срещу него факти, като е видно ответникът да е
поел задължение за връщане на Я.С. на посочената сума.
Със сключването на
договора е постигнато съглашение и за предоставяне от заемодателя на заемателя на сума от
30000щ.д., за която договорът служи като разписка за получаването й/
обстоятелство потвърдено и в отговора на ответника/-чл.1, ал.2, и чл.2 от
договора.
Съобразно изложеното за заемателят
-П. Н. е възникнало задължение за
връщане на заемна сума общо 95300щ.д.
Договорен е
срок за връщане на сумата -2 години. Тъй
като липсва начален момент на срока, то съдът приема това да е датата на
сключване на договора-12,06,2014год. или падежът на задължението е
12,06,2016год. От ответника са представени доказателства за връщане на
сума в размер на 2500,00лв. или общо 1420,03щ.д. курса на долара към
датата на погасяване / 03,08, 2015год. -1,78598лв. за долар * 1000лв.=559,91щ.д.; към
31,08,2015год.-1,74394 за долар * 1500лв.= 860,12щ.д./, поради което исковата
претенция е основателна за сума в размер на 93879,97щ.д. Тъй като плащането
извършено преди падежа на задължението не намира приложение чл.76 от ЗЗД, тъй
като вземанията към ищеца не са възникнали.
По иска
с пр.осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД за сума в размер на 19060щ.д.,
възнаградителна лихва, за периода от 12,06,2014год. до 12,06,2016год.:
На осн.чл.240, ал.2 от ЗЗД е договорена лихва за ползването на предоставената в заем парична сума в
размер на 10% годишна лихва, която има характер на възнаграждение за ползването
на предоставената в заем сума. Т.е. Същата е дължима за периода, считано от 12,06,2014год. до 12,06,2016год./ с оглед
уточнение в с.з. от 04,06,2018год./ в размер на 18549,62щ.д. за релевирания период –определен по чл.162 ГПК. /за
периода от 12,06,2014год. до 03,08,2015год. върху главница от 95300щ.д. и за
периода от 31,08,2015год. до 12,06,2016год. върху главница от 93879,97щ.д.
предвид извършеното плащане към 31,08,2015год. в общ размер от 1420,03щ.д./ Тъй
като не е уговорен срок, в който се дължи договорната лихва, съдът приема това
да е реалния брой дни до връщане на сумата.
В посочения размер исковата претенция е
основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до предявения размер от
19060щ.д.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изискуемост на
главницата от 12,06,2016год., то за периода от 13,06,2016год. до 26,10,2017год.
е налице забава за изпълнение. Размерът на обезщетението за забава за
релевирания период определен по реда на чл.162 от ГПК е 13064,84щ.д./
93879,97щ.д. –неплатена главница/, в който размер исковата претенция е
основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата като неоснователна.
Съобразно изложеното,
съдът постанови решението.
По разноските:
На осн.чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 16222,82лв. от общо 16553,90лв.,
от които 8553,90лв.- д.т., 8000,00лв.- адвокатски хонорар.
С оглед отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответникът се дължат разноски, но
по делото не се претендират и доказват.
Мотивиран от горното СГС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. А.Н., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Я.Й. С., с ЕГН **********,
със съд. адрес ***, на осн.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на 93879,97щ.долара
-главница по договор за заем от 12,06,2014год., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба-26,10,2017год. до изплащане на вземането, сума в
размер на 18549,62щ.д.-договорна
лихва върху главницата съгласно чл.3 от договор от 12,06,2014год., за периода
от 12,06,2014год. до 12,06,2016год.,
сума в размер на 13064,84щ.д.,
представляваща обезщетение за забава, за
периода от 13,06,2016год.до 26,10,2017год.
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенция по
чл.240, ал.1 от ЗЗД за горницата над 93879,97щ.д. до 95300щ.д., по чл.240, ал.2
от ЗЗД за сумата над 18549,62щ.д. до предявения размер от 19060,00щ.д. и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 13064,84щ.д. до предявения размер от 13287щ.д.
като неоснователни.
ОСЪЖДА П. А.Н., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Я.Й. С., с ЕГН **********, със съд. адрес ***,
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 16222,82лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: